Той пусна куфарите с трясък и я накара да подскочи.

- Говориш адски много.

С тези думи той я дръпна рязко. Изненадана, тя се залепи за него и едва успя да си поеме въздух, преди да вдигне брадичката й нагоре. И да се нахвърли на устните й като човек, умиращ от глад.

Груба и сурова целувка, която не ти оставя избор, освен да се държиш здраво. Сякаш избухваха пламъци и ехтяха в цялото й тяло. Би залитнала назад, ако не я бе вдигнал във въздуха.

Замаяна, заслепена, тя обви с ръце врата му и се понесе върху вълната на страстта.

Само след секунди усети как той безцеремонно я пуска на земята.

- Това поне ти затвори устата.

- О…

Отново вдигна куфарите.

- Ако искаш да те закарам, по-добре се размърдай.

- Какво? - Прокара пръсти в косата си. - Какво беше това?

- Наистина си глупачка. Естествено, че ме привличаш. Всеки мъж с кръв във вените би бил привлечен. Не е там въпросът.

Тъмната вещица —— — . 145

10*

- Значи, не е. Тогава къде е?

- Не възнамерявам да направя каквото и да било в това отношение. И ако ми зададеш само още един въпрос, ще оставя тези куфари и можеш сама да стигнеш до дома на Брана.

- Аз само лекичко се наведох към теб - измърмори тя, докато навличаше якето си. - Ти си този, който ме сграбчи. - Взе чантата с лаптопа си и излезе с вдигната глава от стаята.

- Така беше - каза той. - Което ме прави още по-голям глупак.

Айона стискаше здраво устни по време на краткото пътуване. Нямаше да отрони и дума. Костваше й огромни усилия, тъй като имаше много за казване, но нямаше да му достави това удоволствие. ^

По-добре да го игнорира. ГГо-мъдро бе да не казва нищо.

Не, реши тя, по-силната позиция бе да остане мълчалива.

В мига, в който си го помисли, камионът се разтърси, сякаш се бе натъкнал на невидима преграда на гладкия път.

Бойл й хвърли кратък, многозначителен поглед.

Тя ли го бе направила? Айона стисна здраво ръце, борейки се да не покаже радостта си. Нима наистина бе вдигнала цял камион? Без да го е искала, но все пак бе голямо постижение след работата й с перцата.

Замисли се дали да не опита отново, просто за да види дали ще се получи, но за късмет, Бойл спря пред къщата на Брана.

Скочи от камиона и понечи да заобиколи отзад, за да свали куфарите си. После размисли. Той ги беше натоварил, значи, можеше и да ги разтовари. Завъртя се на пети и тръгна право към входната врата.

Сънената Брана й отвори, преди да е почукала.

- Навреме си.

- Той подрани. Благодаря отново, че ме приемаш в дома

си.

146

Родьт 0’Дуайър

- Да видим дали ще ми бъдеш толкова благодарна и след седмица-две. Добро утро, Бойл. Ако се каниш да занесеш тези куфари чак до горе, втората врата вляво. Ще ти покажа стаята ти - продължи Брана и я поведе по тясното стълбище. - Моята е отзад, а тази на Конър - отпред. Аз имам собствена баня, тъй като това бе едно от най-важните неща, когато достроявахме къщата. Да делиш баня с него, е изпитание, което сега сама ще преживееш.

- Нямам нищо против.

- Ако продължиш да твърдиш същото след седмица-две, значи, си лъжкиня. Но така ще бъде.

Леглото с обикновена табла от железни пречки, боядисани в меко бяло, бе разположено срещу прозорец с изглед” към гората и дантелени перденца. Таванът следваше скосяването на покрива и така се оформяше уютна ниша за малко бюро и стол с плетена възглавничка на седалката.

Тоалетката, която също бе малка, грееше с изрисуваните цветя на същия кремаво-бял фон като таблата на леглото. Малка саксия с детелини с цъфнали бели камбанки стоеше отгоре й. Стените бяха боядисани в същото наси-тенозелено, което служеше като фон за цветните репродукции на хълмовете, гората и градините.

- О, Брана, чудесна е. Толкова е хубава. - Айона погали с пръсти меката като пух завивка, ярка експлозия от виолетово, мораво и лавандулово, сгъната в долния край на леглото. - Много ми харесва. Страшно съм ти благодарна.

Този път Брана бе малко по-подготвена за ентусиазираната й прегръдка, но не и за лекия подскок.

- Моля, няма за какво, а ако искаш да промениш нещо…

- Нищичко не бих променила. Така е идеално.

- Къде ги искаш? - попита Бойл откъм вратата с тон, в който съвсем ясно се долавяше раздразнението му.

Айона се обърна и замечтаното й изражение бързо се смени с ледено такова.

- Няма значение. Благодаря.

Тъмната вещица

147

Приел буквално думите й, той ги пусна от вътрешната страна на вратата, като се постара пръстите му да не прекрачат прага.

- Ами, аз ще тръгвам вече.

- Закъде бързаш? - В главата на Брана напираха хиляди въпроси, свързани с потоците енергия - топли и студени - които струяха като ручеи в стаята, но усмивката и гласът й останаха спокойни. - Ще ти направя закуска за отплата.

- Благодаря ти за предложението, но имам работа. В девет е достатъчно рано да дойдеш тази сутрин. Настани се спокойно тук.

Тръгна си рязко и изтрополи с ботуши по стъпалата.

- Е, какво беше това? - попита Брана, но забеляза пламъка в очите на Айона и вдигна ръка. - Задръж, докато слезем в кухнята. Имам чувствбТо, че ще ми трябва още кафе, преди да те изслушам.

Поведе я надолу, после наля две големи чаши кафе.

- Хайде сега, излей си душата.

- Дойде и потропа на вратата. Аз тъкмо се упражнявах с перцата. Вече го мога, Брана. Ще ти покажа. Но той наруши концентрацията ми и навсякъде се разпиляха перца, обаче аз ги събрах и му показах какво мога. Бях развълнувана и щастлива - как иначе? Но не съм сляпа, нито глупава.

Докато говореше, крачеше гневно из кухнята и махаше възбудено с едната си ръка. Брана държеше под око кафето в чашата й, в случай че плисне над ръба.

- Знам кога един мъж се кани да те целуне. Познавам този поглед. И ти го знаеш - каза тя и посочи с пръст Брана.

- Вярно е и в повечето случаи това е един чудесен поглед.

- Точно така. И понеже беше чудесен, аз се поддадох или щях да го направя. Имам предвид, за бога, та аз само леко се наклоних към него, а той се дръпна така, сякаш съм го боднала с горяща пръчка.

- Хм - отрони Брана и взе един тиган.

148

Родът 0’Дуайър

- Почувствах се като глупачка. Знаеш как те кара да се чувстваш такова нещо. Е, вероятно не знаеш - размисли Айона. - Та кой ли мъж би се дръпнал далеч от теб? Но аз пламнах - и не в добрия смисъл на думата. Засрамих се. Затова се извиних. Просто съм разбрала погрешно сигналите, това е всичко, съжалявам. Вярно, може и да съм се разбъбрила малко повече, но се чувствах ужасно глупаво и напълно объркана, защото по-рано си мислех, че двамата с Мийра са двойка, но тя ми каза, че не са, затова си позволих да открехна тази врата, което не бях направила дотогава заради Мийра, защото не крада чужди мъже. Освен това той ми е шеф, а не е хубаво да се забъркваш с шефа. Но после го направих и стана още по-лошо. Та, зна-_ чи, тъкмо се извинявах и се опитвах да представя случката като нещо незначително, а той взе, че ме сграбчи.

Брана спря за миг, докато пържеше яйца с бекон.

- Така, значи?

- Дръпна ме към себе си и ме зацелува, докато мозъкът ми не бликна през ушите, а темето ми направо хвръкна в небето. - Тя издаде звук, сякаш нещо избухва, рязко вдигна ръце нагоре, после ги смъкна. - И само след около пет секунди просто ме пусна на земята и подхвърли някаква гадна забележка как ми бил затворил устата, и каза, че е време да тръгваме.

- Бойл Макграт не става за поет.

- По дяволите поезията. Нямаше нужда да ме скастря така.

- Не, не е трябвало да го прави. - Във веселия й тон се промъкна съчувствие. - Доста е безцеремонен нашият Бойл и понякога това погрешно се тълкува като жестокост, но по принцип не е жесток.

- Явно е нарушил правилото заради мен.

- Бих казала, че е точно така - след като те е целунал, докато мозъкът ти протече през ушите. Ти работиш за него, така че положението е доста неловко. Това е сериозен аргумент за него.

- Но аз…

Тъмната вещица

149

- Ето, сложи това на масата. - Подаде на Айона чиния с яйца и бекон върху дебел резен препечен хляб. - Сутрешните драми винаги възбуждат апетита ми. - Брана взе своята чиния и кафето си и седна до масата. - Едно ще ти кажа, той е принципен човек. Не бива да се мами, краде или лъже. Не бива да се отнасяш зле с животните, нито да се възползваш от по-слабите. Не бива да си търсиш боя, което се превърна в негов принцип през последните няколко години, но и не бива да бягаш от битка. Стоиш твърдо зад приятелите си и не кръшкаш от почерпка в бара. Никога не закачаш чужда жена и не даваш дума, освен ако не смяташ да я удържиш.

- Аз не си търсех боя и не съм ничия жена. Не съм по-слаба от него. Физически - да, но имам нещо повече. Мисля, че направо вдигнах камиона му във въздуха - пикапа - само малко, леко подскочи -на^ътя. Докато идвахме насам.

Още по-развеселена, Брана с удоволствие се зае със закуската си.

- Ядът подклажда силата. Ще трябва да се научиш да контролираш това. Сама каза, че той ти е шеф. И той си го е помислил, Айона. За него това е от значение, макар да може да се каже, че ти си направила първата крачка. Затова, ако те е целунал, така че да ти размекне мозъкът, можеш да си сигурна, че много го е искал, макар - също като повдигането на пикапа - да не е било преднамерено.

Доста замислена, Айона разряза сандвича в чинията си.

- Значи, не мислиш, че го е направил, за да ми даде урок?

- О, не, не и Бойл. Не би му хрумнало подобно нещо. Бих казала - съдя само по казаното от теб засега - че онова, което ти е казал след това, е било само защото е бил ядосан на себе си. Онази вечер в бара ти хвърли няколко погледа.

- Той… Наистина ли?

- О, каква ситуация само. Братовчедка ми, моята тъмна сестра от едната страна, а от другата - мъжът, с когото съм приятелка открай време.