Бойл пристъпи встрани с танцова стъпка, обърна се и му нанесе два кратки удара.

Дали го улучи в бъбреците, зачуди се Айона, отворила широко очи. О, господи!

132

Родът О’Дуа0ър

Райли залитна, но остана на крака, замахна пак. Ударът мина край рамото на Бойл, след като го отклони с ръка.

После той атакува. Прав десен в челюстта, ляв - по носа. Изненадващ удар, ъперкът - отбеляза мислено Айона, - ляво кроше. Два юмрука в корема.

Бърз, страшно бърз. Подскачаше леко и пъргаво, едва реагираше, когато Райли успееше да нанесе удар. Голите му юмруци се забиваха и мачкаха кости и кожа. Райли, с окървавен нос и уста, се хвърли напред със залитане. Бойл се извъртя, вдигна рязко юмрук - това определено беше ъперкът - и улучи челюстта като стрела, политнала към центъра на мишената.

Понечи да продължи, после се спря.

- По дяволите - чу го да мърмори тя, когато само опря ботуш в задника на Райли и го бутна по лице на земята.

- О, боже. Мили боже.

- Свърши вече. - Мийра я тупаше по рамото. - Малко ступване.

- Не. Аз… - Тя размърда пръсти пред стомаха си.

Мийра се ухили задавено.

- О, да, искрено ме удивляваш.

Само на няколко крачки встрани Фин гледаше от гърба на неспокойния Аластар.

- Пак ли? - кротко попита той.

- Този глупак не искаше да се махне оттук. - Бойл облиза разранените кокалчета на пръстите си. - А му дадох достатъчно възможности.

- Видях как му ги даваш, докато яздех насам, но как да си тръгне човекът, когато юмрукът ти беше в лицето му?

Бойл само се ухили.

- Това беше след възможностите.

- Е, да се погрижим да оживее, тъй като нямам никакво желание да ти помагам да скриеш трупа му тази сутрин.

- Докато слизаше от коня, той сви пръст и повика Айона.

- Точно ти. Имай добрината да завържеш Аластар за онзи стълб. Не го разседлавай.

Тъмната вещица

133

Когато й подаде юздите, тя побърза да ги хване.

Бойл отново използва ботуша си, за да обърне Райли по гръб.

- Носът му е счупен, определено, и няколко зъба са разклатени, но ще го преживее.

Фин стоеше с ръце в джобовете, докато и двамата оглеждаха изпадналия в безсъзнание Райли.

- Предполагам, че е свързано с онзи кон, който спечели от него.

- Точно така.

- Отлична работа. - С весело подсвиркване Мик излезе от конюшнята, понесъл кофа вода. - Реших, че ще ви потрябва.

Фин взе водата.

- Дръпнете се - посъветва ги той, преди да плисне кофата в лицето на Райли. „ - ‘t-

мъжът се задави, закашля се. Очите му се отвориха и замъглиха от болка.

- Готов е. - Бойл се наведе, сграбчи едната му ръка. С въздишка Фин хвана другата.

Айона разсеяно галеше Аластар, докато гледаше как замъкнаха човека до камиона му, повдигнаха го и го натъпкаха вътре. Не можеше да чуе какво си казваха, но само след малко камионът потегли с леко лъкатушене.

Също като нея и мъжете го наблюдаваха. После Фин каза нещо, което накара Бойл да се разсмее гръмко, преди да метне ръка през рамото на Фин и да тръгнат заедно обратно.

Тогава я забеляза - тази непринуденост в отношенията им. Осъзна, че двамата са повече от съдружници. Много повече от приятели дори. Бяха като братя.

- Представлението свърши за днес — викна Бойл, — Има работа за вършене.

След тези думи всички работници, които се бяха насъбрали наоколо, се разотидоха.

Айона се прокашля.

134

Родьт 0’Дуайър

- Трябва да почистиш наранените кокалчета на пръстите си.

Бойл само ги погледна и отново ги пъхна за миг в уста. После сви рамене и влезе вътре. Фин спря до нея.

- Побойник е нашият Бойл.

- Другият започна.

Сега вече Фин се засмя.

- Не се съмнявам. С годините Бойл се научи да изчаква, докато го провокират сериозно, и много рядко нанася първия удар. Иначе още преди седмици щеше да натупа Райли, както му се пада, вместо да се обзалага с него.

Беше най-добре да не се меси. По-добре…

- Какъв беше облогът?

- Райли е търговец на коне от най-долнопробните. Една от кобилите му била много зле гледана. Казват, че била кожа и кости, болна и куца. Искал да я продаде за кучешка храна.

Очите й пламнаха и тя изръмжа с оголени зъби:

- И на мен ми се ще да го ударя с юмрук.

- Ръцете ти не са за това. — Фин забеляза как Аластар бутна с нос рамото на Айона, както и как тя сведе глава към неговата. - Най-добре използвай краката си в такива случаи и се цели в слабините.

- С най-голямо удоволствие в този случай.

- Ще ти разкажа аз, тъй като Бойл вероятно няма - понеже говори малко, ако изобщо си отвори устата. Той предложил на Райли сума, която щял да получи при продажбата й, и дори малко отгоре, но тъй като Райли не харесва особено Бойл, нито пък мен, поискал двойно повече. Тогава, понеже е хитър търговец, макар да не му личи, Бойл се обзаложил с него кой от двамата може да изпие повече уиски и да остане прав. Ако спечелел Райли, Бойл щял да му плати исканата цена. Ако Бойл спечелел облога, Райли трябвало да му даде кобилата за първоначално предложената сума. Собственикът на бара записал условията на облога в тефтера си и доста хора заложили големи суми, казват.

Тъмната вещица

- 135

Докато говореше, Фин отвърза юздите от стълба.

- И в края на дългата вечер нашият Бойл останал прав до бара, макар да съм сигурен, че на другия ден е имал зверски махмурлук. Получил и кобилата.

- Облогът е бил за надпиване.

- Както вече казах, нашият Бойл е помъдрял с годините. Хайде сега. - Фин подаде юздите на Айона и направи кошничка с ръцете си. - Скачай горе.

В главата й кръжаха безброй въпроси, впечатления, когато стъпи в сплетените ръце на Фин и уверено яхна Аластар.

- Искам да ви видя и двамата на манежа. Покажете ми какво можете.

136

Родът 0’Дуайър

ОСМА ГЛАВА

В края на работния ден Айона си позволи да се замисли за магията. На какво щеше да я научи Брана днес? Какво ново чудо ще види, усети, сътвори? Взе си довиждане с конете и с колегите си, преди да си тръгне.

И забеляза Бойл в офиса му, сбърчил вежди и стиснал ожулени юмруци, затънал в канцеларска работа.

Определено имаше тръпки в стомаха й, помисли си тя. Не че възнамеряваше да флиртува с шефа. Освен това нямаше как да знае дали той си няма цял куп приятелки. Или, което бе още по-стряскащо, дали изобщо я намира за привлекателна.

И бездруго не търсеше романтична връзка или сложни отношения. Трябваше здраво да си стъпи на краката в новия си живот, да научи повече за пробуждащите се в нея сили - и да ги овладее до съвършенство, ако искаше да е от полза за братовчедите си.

Когато й предстоеше да се изправи срещу древно зло, не можеше да си позволи да се разсейва от секси вежди или широки рамене, или…

- Влизай или излизай - нареди й Бойл, без да спира да трака по клавиатурата си. - Стига си се помайвала.

- Съжалявам. Аз, хм, не бях сигурна дали… Приключих за днес - осведоми го тя.

Той вдигна поглед и за миг очите им останаха приковани. После изсумтя и отново се върна към работата си.

Ръцете сигурно го боляха, помисли си тя. Направо можеше да усети как пулсират от болка.

- Наистина е добре да сложиш лед върху пръстите си.

- Нищо им няма. И по-зле е било.

Тъмната вещица

137

- Сигурно, но ако са така подпухнали и сковани или още по-лошо, ако се инфектират, няма да си от голяма полза тук.

- Не ми е нужна медицинска сестра, благодаря.

Упорит е, каза си наум. Но тя - също. Върна се и взе

чантата с нещата за първа помощ, няколко пликчета с лед. После решително прекрачи прага на офиса му.

- Някои биха казали, че се държиш стоически и мъжествено - подхвана тя и си придърпа един стол. - Но аз смятам, че просто се цупиш като дете, защото ръцете те болят.

- Боят ми хареса, затова не се цупя. Прибери това.

- Когато свърша с него. - Взе антисептичния лосион, стисна китката му. - Малко ще щипе.

- Не ставай… мамка му! Мътните го взели.

- Истинско бебе - доволно.отбеляза тя, но духна лекичко върху парещото място. - Щом си тръгнал да удряш някого с голи юмруци, сега ще си платиш.

- Ако си против юмручния бой, значи си на грешното място. Или по-скоро в грешната страна.

- Не съм против - тоест в определени случаи, а този негодник си го заслужаваше. Само остави това да постои тук, докато почистя и тази. - Сложи лед върху едната му ръка, докато се погрижи за другата. - Отлично знаеше какво да правиш. Да не си се боксирал в колежа?

- В известен смисъл. - Примирен, а и понеже леденото пликче върху пръстите му беше истинска наслада, той се отпусна леко на стола си. - Да не би да се опитваш да подпалиш ръката ми, за да я пречистиш?

- Ще пари само за минутка. В какъв смисъл?

Погледът, който й отправи, можеше да се опише само

като кръвнишки. Винаги се бе чудила как точно изглежда един кръвнишки поглед.

- Задаваш много въпроси.

- Само един - изтъкна тя. - А и говоренето ще те разсее. В какъв смисъл?

138

Родът 0’Дуайър

- Господи. Издържах се в университета, като се биех. Бой с голи юмруци, така че днешната история не е нищо ново за мен. Знам как да се погрижа за себе си.

- Тогава трябваше вече да си го направил. Трудно е да си плащаш образованието по този начин.

- Не и ако ти харесва, не и ако печелиш.

- При теб е било и двете.

- Харесваше ми повече, когато печелех, и това се случваше достатъчно често.

- Браво на теб. Така ли се сдоби с този белег на веждата?

- Това е друг въпрос. Беше друг вид бой - сбиване в бара и една счупена бутилка. Тъй като и аз бях пил, рефлексите ми бяха забавени.

- Късметлия си, че не си останал без око.