- Върнали са се там. Първите трима. Върнали са се обратно години след като майка им ги е отпратила, за да ги спаси. Останали са в замъка, били са в гората. Сънувах как най-малката дъщеря се връща, яхнала коня си както по-рано като малка. Яздела кон на име Аластар.

- Ясно. Не знаех името на коня. Това обяснява нещата, нали?

- Не знам какво обяснява. Не знам какво се очаква да направя.

- Каквото е нужно.

- Каквото е нужно - прошепна тя, когато той спря пред входа на хотела. - Добре. Добре. Благодаря, че ме докара и че си поговори с мен, докато минавахме през онова странно място.

- Няма проблем. Ще те изпратя до стаята.

Тя понечи да възрази. Беше само на няколко крачки от вратата. Но спомнила си за гласа в мъглата, промени решението си. Хубаво беше да я придружава едър и силен мъж. Нямаше нищо срамно в това.

Заедно влязоха в топлото и пищно фоайе, отрупано с цветя. И бяха посрещнати с усмивка от жената, която бе дежурна на рецепцията.

- Добър вечер, госпожице Шиън. Бойл, радвам се да те видя.

- До късно ли работиш, Бриджит?

- Да. И добре че е така, защото пак заваля. Ето ключа Ви, госпожице. Надявам се, че денят Ви е бил приятен.

- Да, благодаря. И на теб благодаря отново, Бойл.

- Ще те изпратя до стаята ти.

- О, но…

Той просто взе ключа от ръката й и погледна номера.

- В старата част е, нали? - С тези думи хвана Айона за ръка и я поведе нататък по коридора.

- Сега насам. - Айона зави в правилната посока.

Тъмната вещица

127

- Това място е като лабиринт.

- Част от очарованието му. - Опита се да не се тревожи, че момичето от рецепцията може да си помисли, че са двойка.

Той спря пред вратата й, отключи я. След като я отвори, огледа вътре много внимателно.

- Да, доста си разпиляна.

- Както вече споменах. - Очите й се разшириха, когато той прекрачи прага решително. Едва ли си мислеше, че…

Бойл взе химикалката с логото на хотела от нощното шкафче, надраска нещо на едно листче.

- Това е мобилният ми телефон. Ако се притесниш, звънни ми. Най-добре се обади на Брана, но аз съм само на няколко минути оттук, ако има нужда.

- Много… много мило.

- Не се впечатлявай толксШа.^Току-що те наех на работа, нали - вече подписах всички документи. Няма да те оставя да хукнеш обратно към Америка. Заключи вратата и право в леглото! Пусни си телевизора, ако ти се струва прекалено тихо тук.

Отиде до вратата и я отвори.

- И не забравяй - каза той, загледан в нея. - Можеш да държиш в дланта си пламък, който сама си сътворила.

Затвори след себе си. Тя тъкмо се усмихна, когато силното му тропане я накара да подскочи.

- Заключи проклетата врата!

Тя се втурна натам и я заключи. Остана заслушана в стъпките му, които заглъхваха по коридора.

Сключи сделка сама със себе си. На работното си място щеше да мисли само за работа. Не можеше и не биваше да допуска онова, срещу което трябваше да се изправи, да й попречи да си изкарва прехраната.

Когато приключи с работата си, ще използва колкото време можеше да й отдели Брана. Щеше да учи, да се упражнява, да проучи всичко.

128

Родът О’Дуа0ър

Но щеше да настоява да получи отговори.

Затова се зае да рине тор, да чисти, търка, да мъкне кофи с вода, да храни и пои животните. И се постара да стои далеч от Бойл. Споменът за прибирането към хотела и паниката й я караше да се чувства неловко. Тя беше тази, която имаше специална сила, колкото и необработена да бе все още, а беше се огънала и разтреперила, беше оставила той да се грижи за нея.

Още по-лошото бе, че само за миг - може би два или три мига - когато бе влязъл в стаята й, тя бе останала с грешно впечатление за намеренията му. Крайно тъжен факт, който бе принудена да приеме, когато се измъкна от прегръдката на съня. И този път не бе сънувала зли магьосници и сенки в мрака, мислеше си тя, докато сресваше гривата на Спъд.

Беше сексуален сън, при това много приятен, в който бяха двамата с Бойл насред поле с макове като в историята за магьосника от Оз.

И съвсем не бяха сънени при това.

Това подсъзнателно откритие добавяше доста тежест към усещането за неловкост.

Мийра надникна в отделението. Днес бе с яркозелена шапка с козирка, а косата й бе вързана на дълга опашка отзад.

- Направила си плитки в гривата на Куин Бий.

- О, да. Аз само… ще ги разплета веднага.

- Не, недей. Изглежда очарователно и направо се кипри с новата си прическа. Само не го прави с гривата на някой от жребците. Бойл ще се намуси и ще каже, че ги глезим, все едно са за показ, а не най-обикновени ездитни коне. Такъв си е нашият Бойл.

- Забелязах. Двамата се допълвате.

- Е, надявам се да е така. Небето се изясни, така че следобедната разходка остава. Смениха си часа за три с надеждата за по-хубаво време и изглежда, че ще е такова. В групата са четирима - две приятелски двойки от Амери

Тъмната бещица 129

9*

ка, така че ще ти е приятно. Бойл е пратил да доведат Руфъс - едър и игрив кон. Единият от клиентите ни е висок близо два метра.

- Колко прави това?

- О, по американските мерки ли? - Тя се намръщи, побутна шапката и се почеса по главата. - Към шест фута и половина май. Иначе тук ще оседлаем Спъд, Бий и Джак. Ти си избери някой от останалите.

- Може би Цезар, освен ако ти не го искаш.

- Вземай го. - Мийра си отбеляза нещо в папката. - Поискаха час и половина, така че днес ще видиш повече от вчера.

- Искам да видя всичко. Мийра? — Вината, която изпитваше заради съня си, не я оставяше на мира. — Исках само да ти благодаря, че остави Бойл да ме изпрати до вкъщи снощи.

- Нямам навик да го оставям на когото и да било, но можеш да го задържиш, ако искаш.

- О, да не сте се скарали?

- За какво? - Озадаченото й намръщване премина в изненада, после тя се засмя лукаво. - О! Мислиш, че двамата с Бойл имаме връзка. Не, не, не! Обичам го до полуда, но не го искам в леглото си. Все едно да правя секс с брат си. А тази мисъл вече ме отказа от обяда.

- Не сте ли… - Сега вече наистина се притесни. - Просто предположих.

- Приличаме ти на двама влюбени, така ли?

- Има нещо, ами, доста интимно помежду ви, затова си помислих, че сте заедно. В този смисъл.

- Като близки роднини сме.

- Ясно. Добре. Предполагам, че е добре. Може да е и проблем.

Мийра се облегна на ниската вратичка на отделението.

- Удивляваш ме, Айона. Какъв проблем?

- Просто, когато си мислех, че сте заедно, имах основателна причина да не обръщам внимание на… — Тя размърда пръсти пред стомаха си.

130

Родът О’Дуа0ър

- Изпитваш… - Мийра имитира жеста й. - Към Бойл.

- Изглежда страхотно на кон и без него. Когато го зърнах първия път, аз направо… уха. - Сложи едната си ръка върху сърцето, а другата върху стомаха, лекичко се тупна и на двете места.

- Така ли било?

- Толкова е корав и опак. Има такива големи ръце, а и онзи белег - продължи тя, докосвайки веждата си. - А очите му са като на лъв.

- Като на лъв - повтори Мийра, сякаш да изпробва думите. - Ами, предполагам, че са такива. Бойл Макграт, царят на животните. - Отново се засмя гръмко.

- Това е само външността му, която е ужасно привлекателна. Отгоре на всичко беше много мил с мен. А след това и сексът. На сън - побърза да поясни тя, когато Мийра зяпна. - Сънувах секс с него снощи и се почувствах много гузна, защото наистина те харесвам. И сигурно изобщо не искаш да знаеш за това.

- Грешиш много. Искам да чуя абсолютно всичко с най-големи подробности.

Айона простена през смях и закри лицето си с длани.

- Ти си му приятелка. Ако му кажеш, че американката си пада по него, той или ще припадне от смях, или ще ме уволни.

- Нито едното, нито другото, но защо да му казвам подобно нещо? Има си твърдо правило за женска солидарност в такива случаи. Струва ми се, че важи по цял свят.

- Разбира се, че има. Както и да е, мисля, че вероятно още се настройвам на тукашното часово време, объркана съм и тепърва осъзнавам какво става. Нищо не е станало. Ще ми мине.

- Може би е хубаво първо да пояздиш с него, преди да…

Тя прекъсна изречението си, когато отвън долетяха силни викове.

- О, господи.

Тъмната вещица

- 131

Мийра се завъртя на пети и решително хукна навън, а когато гласовете - мъжки и силно ядосани - станаха още по-силни, Айона я последва.

Бойл се бе изправил пред много набит и едър тип с червена шапка и карирано сако. Грубиянът, чието лице бе почти толкова червено, колкото и шапката му, забоде пръст в гърдите му.

- Дойдох тук като разумен човек, макар ти да си лъжец и измамник.

- Пак ти казвам, Райли, с теб приключихме отношения. Разкарай се от земята ми и стой далеч от нея.

- Ще се махна от проклетата ти земя, когато ми върнеш коня, който направо открадна от ръцете ми, или ми платиш справедлива цена за него. Да не си мислиш, че можеш да ме крадеш? Мръсен крадец. - Tgfi бутна Бойл и го накара да отстъпи две крачки назадГ

- О, господи - измърмори Мийра. - Стана тя каквато стана.

- Не ме докосвай повече - предупреди го Бойл много тихо.

- О, не само ще те докосна, глупак такъв.

Райли замахна с юмрук. Бойл премести тежестта на тялото си, наведе глава и юмрукът изсвистя покрай ухото му.

- Да извикаме полиция. Или въоръжена охрана, или както там се казва.

Мийра само й хвърли бегъл поглед.

- Няма нужда.

- Давам ти още един удар. - С ръце, отпуснати край тялото, Бойл разпери длани. - Удари ме, ако си решил така, но ти казвам, че няма да ти се размине безнаказано.

- Ще те смеля на кайма. - Райли го нападна, вдигнал юмруци и свел глава.