- Притесняваш я. - Развеселена, Брана се обърна към’ Фин. - Има навик да бъбри неспирно, когато е нервна.

- Така е. Съжалявам.

- И непрекъснато се извинява. Наистина трябва да престанеш с това, Айона.

- Да. Защо си купил Аластар? - подхвана тя. После вдигна ръка. - Съжалявам. Не ми влиза в работата. Освен това вече каза, че не искаш да говориш за бизнес.

- Красив е. Имам слабост към красотата и силата, и… магията.

- Той притежава всичко това - съгласи се Мийра. - И всеки, който поне малко разбира от коне, ще ти каже, че не е роден, за да разхожда туристи на гърба си ден след ден.

- Не, роден е за друго. - Погледна към Брана. - Нужен е за друго.

- Какви ги приказваш? - измърмори тя.

- Той ми проговори. Ти ме разбираш - обърна се той към Айона.

- Да. Да.

- Затова сега е тук, а на път насам е най-красивата кобилка в западните графства. Също с буен нрав, двегодишна и красива като принцеса. Казва се Аня - като кралицата на феите. Ще ги сватосаме, Бойл, когато тя съзрее доста-

Тъмната вещица

121

тъчно. Дотогава ще се справя добре с прескачането на препятствия, дори и с неопитни ездачи, мисля.

- Не казвай, че си мислиш само за разплод. - Брана побутна чая си настрани.

- О, скъпа, това винаги е в мислите ми.

- Знаел си, че е дошла и какво означава това. Вече е започнало.

- Ще поговорим за това. - Фин сложи длан върху тази на Брана над масата. - Но не в бара.

- Не, няма да е в бара. - Тя издърпа ръката си изпод неговата. - Знаеш повече, отколкото казваш, и искам да чуя цялата истина.

В очите му проблесна раздразнение.

- Никога не съм те лъгал, сърце мое. Нито веднъж през живота си и ти го знаеш. Дори и когато една лъжа можеше да ми даде най-желаното на свет$г.

- Да оставиш недоизказани неща, е като да излъжеш направо. - Тя стана. - Имам още работа. Бойл, закарай, моля те, Айона до хотела й с камиона си. Не искам да минава нощем през гората.

- О, но…

- Ще се погрижа. - Бойл спокойно прекъсна възраженията на Айона. - Не се тревожи.

- Ще ти пратя онзи мехлем сутринта. А с теб ще се видим утре след работа, Айона. Имаме да вършим още много.

- Да го вземат мътните - въздъхна Конър и понечи да стане, след като Брана си тръгна.

- Не, остани и си изпий бирата. - Мийра разтри рамото му, сякаш да прогони напрежението, докато ставаше. - Аз ще ида с нея. И бездруго е време да вървя. Благодаря за чая, Фин, и добре дошъл у дома. Сигурно ще се видим пак утре.

Мийра грабна якето си и го нахлузи, докато бързаше към вратата на бара.

Конър потупа ръката на братовчедка си.

- Ще трябва да свикнеш с това.

122 ►

Родът О’Дуа0ър

- Самата истина - измърмори Фин, после с престорена небрежност се облегна назад и се усмихна. - Често предизвиквам лошо настроение у Брана. Е, кажи ни, Айона от Америка, какво видя и направи в Ирландия?

- Аз… - Как можеха да продължат с приятелските закачки, когато въздухът направо искреше от ярост и болка?

- Ами… нищо особено. И същевременно страшно много, предполагам. Дойдох да се запозная с Брана и Конър и да си намеря място за живеене, работа. Вече намерих. Но още не съм имала време да видя каквото и да било наоколо. Толкова е красиво, че това ми стига.

- Ще трябва да те поразходим и да ти покажем забележителностите. Казваш, че си намерила място за живеене,’ така ли? Бързо действаш.

- Отседнала съм в замъка Ашфорд за няколко дни.

- Това вече е истински лукс.

- Така е. После ще живея с Брана и Конър. - Забеляза как очите му блясват, присвиват се и бързо се местят към Конър. - Това проблем ли е?

В отговор Фин се наведе над масата и продължи да я пронизва с поглед.

- Познала те е. Тя протяга ръка на мнозина, но малцина държи близо до себе си. Домът е нейното убежище. Ако нейният дом е и твой, значи те е познала. Грижи се за тях

- измърмори той към Конър. - В името на всичко свято.

- Не се съмнявай в това.

- Като стана дума за недоизказани неща. - Объркана, Айона се озърна от единия към другия, после и към Бойл, който седеше, без да отрони и дума. Нямаше да изкопчи нищо от тях, не и в този ден и час. - Трябва да вървя. Благодаря за вечерята, Конър, а на теб за чая, Фин. Няма нужда да ме караш с камиона си до хотела, Бойл.

- Тя ще ме одере жив, ако не го направя, и може да го направи съвсем буквално. Ще те видя у дома - подхвърли той на Фин.

- Скоро се прибирам.

Тъмната вещица

123

Айона нямаше какво да стори, освен да тръгне към вратата. Хвърли поглед през рамо и забеляза, че Фин е надвесен мрачно над халбата си, докато Конър се е привел напред и му говори нещо бързо и тихо.

Излезе навън във вятъра и дъжда и в крайна сметка изпита благодарност, че ще я закарат с кола.

- Заедно ли живеете с Фин?

- Имам си лично местенце над гаража и се възползвам от къщата му, когато реша, тъй като той по-често отсъства, отколкото е там. Удобно е и за двамата да живеем близо до голямата конюшня.

Отвори вратата на стар пикап с избеляла червена боя и пресягайки се вътре, избута разпилените по седалката неща.

- Съжалявам за това. Не очаквах да имам пътник.

- Не се притеснявай. Истинско облекчение е да видя, че още някой е разпилян като мен.

- Ако е така наистина, считай се за предупредена. Събирай си боклука и разтребвай след себе си. Брана е много подредена и ще те преследва като куче, ако зарязваш наоколо вещите си.

- Ясно.

Покатери се и се настани сред папки с твърди корици, опаковки, стара хавлия, разни парцали, както и една плитка картонена кутия, в която имаше шило за копита, рингове за юзди, няколко батерии и отвертка.

Той се качи от другата страна и пъхна ключа в стартера.

- Почти нищо не каза вътре.

- Тъй като съм приятел с всички засегнати в спора, смятам, че е най-добре да стоя настрани като цяло.

Камионът подрусваше, а дъждът трополеше над главите им, когато Айона се облегна назад.

- Те са двойка.

- Кои?

- Брана и Фин. Или са обвързани, или са били преди. Сексуалното напрежение беше толкова осезаемо, че ушите ми още бучат.

124

Родът О’Дуа0ър

Той се размърда и се намръщи, загледан в пътя.

- Няма да клюкарствам за приятели.

- Не е клюкарстване. А просто наблюдение. Сигурно е сложно и за двамата. И е ясно, че трябва да знам какво става. Ти знаеш повече от мен, а аз съм замесена в това.

- Сама си отговорна, доколкото виждам.

- Може и така да е. И какво от това? Как разбра, че съм като тях?

- Познавам ги открай време, бил съм част от живота им. Видях същото у теб, когато беше с коня.

Тя свъси вежди и се извърна с лице към него.

- Повечето хора нямаше да са толкова спокойни. Ти защо го приемаш толкова леко?

- Познавам ги открай време - повтори той.

- Не разбирам как може да е толкова просто. Мога да правя това. - Изпъна ръка и съсредоточавайки се, успя да запали мъничък пламък в дланта си.

Беше жалко пламъче в сравнение с онова, което можеше Брана, но Айона се бе упражнявала от време на време.

Той едва й хвърли бегъл поглед.

- Много удобно, ако си на излет и изгубиш кибрита.

- Хладнокръвен си - възхити се тя. - Ако бях спретнала този номер на мъжа, с когото излизах, щеше да мине право през вратата, оставяйки дупка с очертанията на силуета си като в анимационен филм.

- Сигурно не си е падал много по излетите.

Тъкмо щеше да се засмее, но забеляза мъглата да се надига отпред на пътя като стена. Ръцете й се свиха в юмруци, когато камионът нагази в нея, а после ги стисна още по-здраво, когато мъглата ги обгърна отвсякъде.

- Чуваш ли това? Можеш ли да го чуеш?

- Какво да чуя?

- Името ми. Все повтаря името ми.

Макар да бе принуден да се движи едва-едва, Бойл стискаше здраво волана.

- Кой повтаря името ти?

Тъмната Вещица

125

- Кеван. В мъглата е. Може той самият да е мъглата. Не го ли чуваш?

- Не. - И досега никога не бе го чувал. Нямаше нищо против това да си остане така. - Мисля, че е добре утре пак да работиш заедно с Мийра.

- Какво? Какво?

- Искам тя да одобри, преди да изведеш сама клиенти на разходка. - Говореше спокойно, шофираше бавно. Можеше да мине по този път и със затворени очи и сега усещането бе почти същото. - И искам да видя как се справяш като инструктор. Там ще работиш заедно с Мик или с мен от време на време. Умееш ли да скачаш?

Знаеше, че го е правила и има достатьчно победни ленти и трофеи, за да го докаже, както и удостоверение, че има право да преподава. Беше чел автобиографията й.

- Да. Състезавам се от осемгфщшна. Исках да се пробвам за олимпийския отбор, но…

- Прекалено голям ангажимент?

- Не. Искам да кажа, да. В известен смисъл. За такъв тип тренировки е нужна голяма подкрепа от семейството. Както и финансова помощ. - Докато очите й шареха наляво и надясно, тя прокара длан от гърдите към шията си, после отново я свали. - Чу ли това? Господи, не го ли чуваш?

- Това го чух. - Дивият вой предизвика студени тръпки по гръбнака му. А това, помисли си той, беше нещо ново - поне за него. - Предполагам, че не му е приятно да го заглушаваме.

- Защо не те е страх?

- Нали се возя с вещица? От какво да ме е страх?

Тя се засмя задавено, помъчи се да успокои пулса си.

- Днес се научих да вдигам перце във въздуха. Не мисля, че ще имам голяма полза от това.

А той си каза, че има двата си юмрука, както и джобния нож в джинсите, ако се наложи.

- Аз и толкова не мога. Виж там, мъглата се вдига и пред нас е Ашфорд.

126

Родът О’Дуа0ър

И наистина беше там - великолепният приказен замък в цялата му прелест, с грейнали в златисто прозорци.