Конър небрежно сви рамене.

- Никой не знае какво е намислил Фин, освен самият той, а много често и сам не знае. И като заговорихме за това, ето я и Брана.

Той вдигна ръка и улови погледа й.

- Това вече е цяло парти - отбеляза тя, приближавайки се до масата. Потърка с длан рамото на Мийра и се усмихна на Бойл. - Да не би да караш приятелката ми да работи даже и на вечеря?

- По-скоро е обратното - възрази Бойл. - Тя е безмилостна. Канех се да се отбия при теб утре. Мехлемът, който ни приготви, почти свърши.

- Имам още от него. Ще ти пратя сутринта по Айона. - Седна и взе бирата си. - Е, наздраве за Айона и новата й работа, както и за теб, задето имаше благоразумието да я наемеш.

Чувстваше се леко замаяна просто като си седеше. Сред братовчеди, шефа й, колега от работата - и си поръча телешко задушено с ечемик по препоръка на Конър.

114

Родът 0’Дуайър

Като за първи работен ден в Ирландия, не можеше да мине по-добре.

А после стана още по-хубаво.

Конър се измъкна от масата. Върна се след малко с цигулка.

- Конър - възкликна Брана.

- Аз плащам вечерята, така че ти поне можеш да ни посвириш.

- Свириш на цигулка?

Брана погледна към Айона и вдигна небрежно рамене почти като брат си.

- Когато съм в настроение.

- Винаги съм искала да се науча да свиря на някакъв инструмент, но съм безнадежден случай. Моля те, няма ли да ни посвириш?

- Как можеш да откажеш? - Конър подаде цигулката и лъка на сестра си. - Изпей ни някоя песен, Мийра, скъпа - нещо весело в тон с вечерта.

- Не си платил моята вечеря.

Той й намигна едновременно дръзко и закачливо.

- Винаги можем да си вземем десерт, ако имаш апетит.

- Една песен. - Брана изпробва лъка. Конър вече го бе смазал, забеляза тя, уверен, че ще я убеди да свири. - Знаеш, че няма да се откаже, докато не изпълним желанието му.

Тя извъртя стола си, отново изпробва лъка, струните. Гласовете наоколо заглъхнаха, Брана се усмихна и затропа лекичко в такт.

Музиката се понесе весело, както бе пожелал Конър, бързо и ритмично. Брана се обърна засмяна към Мийра и Айона отбеляза колко дълбоко и искрено е приятелството помежду им, когато Мийра се засмя и кимна.

- „Ще кажа на мама, когато се прибера, че момчетата не оставят момичетата на мира.“

И това беше магия, помисли си Айона. Тази искряща и радостна музика, дълбокият и закачлив глас на Мийра,

Тъмната вещица

115

смехът по лицето на Брана, докато свиреше. Сърцето й, което вече бе опиянено, политна още по-високо, докато тя се стараеше да запомни с точност всичко - звуците, погледите, дори въздуха наоколо.

Никога нямаше да забрави този миг и чувствата си точ-но сега.

Улови погледа на Бойл, който я наблюдаваше с развеселено изражение. Сигурно му изглеждаше като някоя заслепена от блясъка на звездите глупачка, но й беше все едно.

Когато избухнаха аплодисменти, тя усети, че направо подскача на стола си.

- О, това беше страхотно! И двете сте невероятни.

- Веднъж дори спечелихме награда, нали, Брана?

- Вярно е. Първа награда в Щруто за таланти на Ханигън - бързо изчерпало се събитие, напълно подхождащо на кратката ни кариера.

- И двете бяхте великолепни - както тогава, така и сега, но сме благодарни на Мийра, че не хукна да става звезда на сцената. - Бойл я потупа по ръката. - Нуждаем се от нея в конюшнята.

- Предпочитам да пея за удоволствие, а не за да си изкарвам прехраната.

- Не искаш ли да се позабавляваш още малко? - Айона побутна Мийра по рамото. — Изпей ни още нещо.

- Гледай само какво ни причини - обърна се Брана към брат си.

- Ти не свириш достатъчно за удоволствие. Винаги съм искал да го правиш по-често. - И когато докосна с длан страната й, Брана само въздъхна.

- Толкова си сладкодумен и го знаеш.

- Айона не е единствената американка тук тази вечер. Забелязах още няколко. Изпейте им „Волния скитник“ и ги изпратете със спомена за двете красавици в бара на Конг.

- Какъв си ласкател само - повтори тя и се засмя. Отметна глава назад и вдигна цигулката.

116

Родът О’Дуа0ър

Айона забеляза как усмивката й помръкна и веселието се изпари от тъмносивите й очи. Нещо друго се появи в тях, толкова бързо се появи и изчезна, че не можеше да го определи точно. Копнеж? Гняв? Комбинация от двете.

Но тя отновр свали инструмента в скута си.

- Съдружникът ти се върна - обърна се Брана към Бойл.

Тъмната Вещица

117

СЕДМА ГЛАВА

Всичко в него сякаш бе рязко. Скулите, челюстта му, дори и дръзкият зелен поглед - както и блясъкът в очите му.

Влезе с полъх на вятъра, който накара кротко тлеещия торф да пламне изведнъж.

Както по-рано с Конър, неколцина от клиентите в бара го поздравиха. Но Конър бе приветстван с непринуденост и топлота. Посрещането на Фийбар Бърк бе израз и на уважение, граничещо, помисли си Айона, с предпазливост и лека тревога.

Носеше черна кожена наметка, стигаща до коленете. Дъждът, който явно бе завалял, докато тя седеше на топло и сухо, се стичаше на капки по нея, както и по дългата му черна коса.

Самата тя леко притеснена, Айона извърна очи към Брана. Сега по лицето на братовчедка й не бе изписано нищо, сякаш онова мигновено завихряне на емоции бе само илюзия.

Фин си проправи път навътре и както Брана бе направила с Мийра по-рано, сложи длан на рамото на Бойл и на това на Конър. Но погледът му, отбеляза Айона, се спря на Брана.

- Не искам да ви прекъсвам.

- Ето го и него, най-сетне се завръща от дългите битки. - Конър се ухили дръзко. - И точно навреме, за да почерпи всички.

- Някои от нас са на работа утре - напомни Брана на брат си.

118

Родът 0’Дуайър

- Голям късметлия съм, че шефът ми е разбран и великодушен човек. За разлика от твоя - добави Конър с намигване към Брана, - който определено е голям тиранин.

- Готов съм да почерпя - обади се Фин. - Добър вечер, Мийра, как е майка ти? Чух, че не се чувствала много добре - добави той, когато тя само примигна насреща му.

- По-добре е, благодаря. Беше хванала бронхит и малко се залежа. Докторът я натъпка с лекарства, Брана - със супа, така че отново е добре.

- Радвам се да го чуя.

- Донесъл си ни дъжд - отбеляза Бойл.

- Явно. Брана. Изглеждаш чудесно.

- Добре съм. Май си съкратил пътуването си?

- Шест седмици ми стигат. Липсвах ли ти?

- Не. Никак.

Той й се усмихна - светкавично и отново рязко, после извърна яркозелените си очи към Айона.

- Ти сигурно си американската братовчедка. Айона, нали така?

- Да.

- Фин Бърк - каза той и протегна ръка над масата. - Тези тук явно нямат достатьчно добри маниери, за да ни представят един на друг.

Тя автоматично пое ръката му и усети топлината, рязкото парване на силата. Все така усмихнат, той повдигна вежда, сякаш искаше да каже: „Какво друго си очаквала?“.

- Още една халба „Гинес“ за теб? - предложи той.

- О, не, въпреки разбраните и великодушни шефове, това ми е лимитът. Благодаря все пак.

- Бих изпила един чай, преди да изляза на дъжда - обади се Мийра. - Благодаря, Фин.

- Чай да бъде. Още една халба, Бойл?

- С камиона съм, така че приключих.

- Аз съм пеша - вметна Конър, - затова ще изпия още една.

Тъмната вещица

- 119

- Ще ти правя компания. - Фин едва се озърна и сервитьорката им побърза да се приближи. - Здрасти, Клеър. Дамите ще пият чай. С Конър искаме бира. „Гинес“ тази вечер.

Намери стол и го придърпа.

- Няма да обсъждаме работа по време на партито - каза той на Бойл. - Ще поговорим по-късно за това, макар че смятам, че и двамата сме наясно с всичко. Както и ти, Конър.

- Става. Изведох Мерлин на разходка няколко пъти, докато ти скиташе, а и Мийра също - осведоми го Конър.

- А и той самичък излиташе нанякъде, когато си поиска. Ще минеш ли през школата утре?

- Ще се постарая, както и през конюшнята.

- Гледай да размениш няколко думи с Кевин и Мууни.

- Бойл вдигна халбата си. - Най-новото ти попълнение изтормози и двамата.

- Има огнен нрав и желязна воля. Теб измъчи ли те?

- Старае се. Харесва нея. - Бойл кимна към Айона. Вперил поглед в очите на Айона, Фин потропа с пръсти

по масата, сякаш отмерваше някакъв такт.

- Така, значи.

- След като зверски се постара да ме хвърли чак в съседната околия, тази американка тук го яхна и го поведе из манежа, сякаш е послушно пони.

Фин бавно се усмихна.

- Наистина ли? Значи, си добра ездачка, Айона?

- Истина е и е добра ездачка - отговори му Бойл. - Сега работи за нас, за което те осведомявам лично.

- Радвам се, че си при нас. Значи, си решила да поработиш по време на ваканцията?

- Аз… ще живея тук. Тоест вече живея тук.

- Ами, тогава добре дошла у дома. Надявам се, че баба ти се чувства добре. Госпожа О’Конър, нали?

- Много е добре. Благодаря. - За да ги укроти, Айона стисна здраво ръце под масата. - Имах нужда от работа и Брана помоли Бойл да се срещне с мен. Работила съм за

120

Родът 0’Дуайър

„Лоръл Райдинг Академи“ в Мериленд. Имам препоръки, работна автобиография. Тоест сега са у Бойл, ако искаш да ги видиш.

„Млъкни, млъкни вече“, заповяда си тя мислено, но нервността й надделя.

- Имате страхотна конюшня. Мийра ме разведе наоколо. И си напълно прав. Аластар има буен нрав и силна воля, но не е лош. Не му е в природата. Просто е ядосан и несигурен, озовал се е на непознато място, сред хора и коне, с които не е свикнал. Сега трябва да се докаже, особено пред Бойл. Слава богу - възкликна тя, когато чаят пристигна. Можеше да го използва, за да си затвори устата.