- О, нямах предвид… шегуваш се. Както и да е, беше страхотно, просто страхотно. Въпреки че Бойл беше в лошо настроение.

- Случва му се. - Брана сложи курабийки в една чиния -днес бяха шоколадови.

- Появи се,’яхнал кон - като на кино - той и онзи великолепен кон. И двамата толкова ядосани и красиви, и… хм, корави. Той проклинаше коня. Почти съм сигурна, че и конят му отвръщаше подобаващо. Съдружникът му - Фин, нали - го купил и го изпратил на Бойл. Направо е смайващ.

- Конят, предполагам.

- Да. Е, и Бойл не е за изхвърляне. Аз дори за няколко минути… - Тя лекичко потупа с длан сърцето си. - Само докато го гледах. Много жалко, че изпада в мрачно настроение, защото наистина си го бива. - Тя се усмихна широко, вдигна очи към тавана и размаха ръка пред лицето си. После очите й се разшириха. - О, боже, ти и Бойл да не сте заедно?

- Имаш предвид романтична връзка? Не. - Брана се засмя, развеселена, и се зае да запарва чая. - Двамата с Конър са приятели от деца и по тази причина с него сме приятели, откакто се помня. Чудесен човек е, с гореща кръв, но също както на Мийра, и на него може да се разчита в добро и лошо.

- Хубаво е да го знам, а и истината е, че днес имаше основание за лошото си настроение. Аластар му играеше по нервите и вече бе ухапал един от работниците в конюшнята. Изритал друг и мисля, че…

- Чакай. - Брана сграбчи ръката на Айона, за да спре потока от думи. - Аластар ли каза? Конят е Аластар?

- Да. Какво има? Какво не е наред?

- Фин е купил коня и го е изпратил тук?

- Да. Мийра каза, че Фин още обикаля, но е изпратил коня преди няколко дни.

- Така. - Брана си пое дълбоко въздух и за миг опря длани на плота. - Той знае.

- Кой и какво? Плашиш ме, Брана.

Тъмната вещица

103

- Фин. Знае, че си тук. Или знае, че тримата сме заедно. Че се очаква да започне. Аластар, казват, било името на коня на Тийгьн. Той бил първият й водач.

- Аластар. Не знаех, но… с него сякаш се разпознахме един друг. Имаше някаква връзка, но реших, че просто усещам, че той се нуждае от мен, нуждае се от някого, който го разбира. Аластар. Конят на Тийгьн. Не мислиш, че е просто съвпадение.

- Ти дойде, а сега и този кон. А и Бойл ти го е довел тази сутрин, нали така? Много ясно, че не мисля, че е съвпадение, а като добавиш и Финбар Бърк, няма място за съмнение.

- Откъде би могъл да знае за мен или името на коня на Тийгьн?

Брана остави чашите и те изтракаха върху масата.

- У него има сила. ^

- Като нас ли е? Фин?

- Той не е като никой друг, но също носи кръвта, както и ние. Потомък е на Кеван, черния магьосник.

- Чакай малко. Чакай. - Опита се да приеме казаното, дори притисна с длани слепоочията си, сякаш да задържи всичко в главата си. - Това нали е злият магьосник, онзи, когото Сърха е убила - или почти убила? Този Фин е негов потомък?

- Така е. - С блеснали очи и мрачно изражение Брана нетърпеливо напъха обратно в косата си една разхлабена фиба. - Носи знака - а именно Тийгьн е белязала Кеван. У него има сила и е от кръвта на Кеван.

- Зъл ли е?

С нетърпелив жест Брана махна с ръка във въздуха, после наля чай.

- Със сигурност няма прост отговор на подобен въпрос. Не е навредил никому, а аз бих разбрала, ако се е случило. Но той е от кръвта на Кеван, а времето наближава. Изпратил е коня, за да знаем.

- Но нали да имам Аластар до себе си, е предимство за мен? За всички нас? За нашата страна в битката?

104

Родът 0’Дуайър

- Ще видим какво ще стане.

- Не разбирам. - Понеже й бяха подръка, Айона си взе от курабийките и размаха една във въздуха. - Той е съдружник на Бойл и негов приятел - това го разбрах. Не разбирам как може да е опасен, ако…

- На този въпрос е по-лесно да се отговори. Фин е опасен и винаги е бил такъв.

- Но щом Бойл е толкова добър човек, как може да са приятели?

- Животът е загадка.

- Сега поне ми е ясно как Бойл разбра, че съм… нали знаеш.

С въздишка Брана вдигна чаша към устните си.

- „Вещица“ не е лоша дума, Айона. Ти си такава.

- В моето ежедневие не се е говорило често за това. Полека-лека свиквам с факта. Трябваше да ти го кажа преди, веднага. Той знаеше. Не съм му казвала - защо да го правя - но той разбра. Не изглеждаше особено притеснен от това, но след като е приятел с магьосник…

- Фин е като нас - вещица.

- Правилно. Просто ми звучи много момичешко.

- Имаш много да учиш, братовчедке. - Подаде на Айона чая й.

- Първо трябва да ти кажа още нещо. Никога не нарушавам дадена дума. За мен е важно. Но днес, докато се връщах от конюшнята, тръгнах да минавам през преплетените клони и лиани. Нямах намерение да го правя, но ми се стори, че видях светлина и чух името си - отново и отново. Беше почти като в съня ми. Почувствах се извън тялото си и притеглена натам. Сякаш трябваше да премина към онова, което ме чака отвъд. Кател ме спря отново. Аз не нарушавам обещанията си, Брана. И не лъжа.

- Никога ли? - Брана отпи глътка от чая си.

- Никога. И бездруго изобщо не ме бива, така че защо да се мъча? Но щях да се върна там, ако Кател не беше се появил. Сама не бих могла да спра.

Тъмната вещица

105

- Той те изпитва.

- Кой?

- Кеван или онова, което е останало от него. Ще трябва да бъдеш по-силна и по-умна. След като това стане, двамата с Конър ще те заведем там, както обещахме. Е, добре, хайде да видим с какво разполагаме като начало.

Прекалено развълнувана, за да пие, Айона побутна чая си настрани.

- Ще ме научиш ли да правя някое заклинание?

Брана отново се засмя и поклати глава.

- Препусна ли в галоп още първия път, когато се качи на кон?

- Искаше ми се.

- Днес ще вървиш бавно, и то с водач. Кажи ми какво ти е казвала баба ти за най-важното нещо в твоята сила, в Занаята? **

- Да не вреди никому.

- Добре. И никой да не страда. Това, което носиш в себе си, е толкова неразделна част от теб, колкото и цветът на очите ти или формата на устните ти. Онова, което ще правиш с него, е въпрос на избор. Избирай разумно.

- Вече направих избора да дойда тук, при вас.

- И се надявам, че няма да съжалиш. Добре, елементите са четири. - Тя махна към работната маса. - Земя, въздух, вода, огън. Призоваваме ги, използваме ги с голямо уважение. Не ги покоряваме със силата си, а сливаме нашата сила с тяхната. Огънят почти винаги е първият елемент, който изучаваме.

- И последният изгубен - вметна Айона. - Баба казваше така.

- Вярно е. Запали свещта.

Доволна, че може да покаже нещо, Айона пристъпи напред. Укроти дишането си, фокусира съзнанието си, представи си как събира силата вътре в себе си, а после я освобождава с една дълга и тиха въздишка.

Фитилът на свещта проблесна, после се запали.

106

Родът 0’Дуайър

- Много добре. Вода. Нуждаем се от нея, за да живеем. Тя тече в телата ни, владее света, в който живеем.

Махна към бялата купа, пълна с вода.

- Сега е бистра и спокойна. Неподвижна. Но тя се движи като морето, изригва в гейзери, блика като фонтан. Нейната сила й моята.

Айона видя как водата се раздвижи и вътре в купичката се надигнаха леки вълнички, които плиснаха в стените. Издаде приглушен вик, когато водата изригна към тавана, потрепери като водно копие, а после се разтвори като цвете и се изсипа обратно в купичката, без да се разплиска и капчица навън.

- Това беше много красиво.

- Красив трик, но много полезно умение. Раздвижи водата, Айона. Почувствай я, виж я, помоли я.

Също като пламъка на свещта, каза си тя. Трябваше да се съсредоточи и да събере силата си. Отново успокои дишането си, опита да стори същото и с мислите си, с пулса си. Вторачи се във водата, мъчейки се да си представи как малките вълнички се плискат на повърхността й.

И не успя да направи дори една вълничка.

- Не правя каквото трябва.

- Не. Липсва ти търпение.

- Имам този проблем. Добре, отново.

Загледа се решително във водата, напрегна всички сили, докато накрая очите я заболяха.

- На някои им е нужно повече време. Къде е центърът на силата ти? Къде я усещаш да се надига? - попита Брана.

- Тук. - Айона притисна длан към стомаха си.

- При Конър е тук. - Брана тупна леко сърцето си. - Извади я, изтласкай я навън. Използвай ръката си за насочване. Нагоре, навън. Представи си го, съсредоточи се, помоли.

- Добре, добре. - Разкърши рамене, отметна коси, зае нова стойка. Искаше да раздвижи тази проклета вода. Искаше да се научи как да я запраща нагоре като копие. Може би беше прекалено плаха. Затова…

Тъмната вещица

107

Пое си въздух, притегли силата, вдигна ръка от стомаха си и я изпъна рязко към купата.

Едва сдържа вика си, когато водата излетя към тавана.

- Мили боже! Аз просто… Опа!

Отново се спусна надолу като мощен поток. После спря и замръзна във въздуха точно над плота.

- Предпочитам да си спестим чистенето - каза Брана и само с едно помръдване на пръст изля водата отново в купата.

- О, ти си била. Мислех, че съм аз.

- Ти я изпрати нагоре, изгуби концентрация. Спестих ти обирането с парцал.

- Аз ли го направих? - Развълнувана, тя затанцува на място. - Браво на мен. Уха, това е велико. Никак не е уважително - довърши тя с лека гримаса.

- Няма причина да не е изпъдено с радост и възторг. Нали е магия все пак? Направи го отново. Но бавно. Гладко. Не губи контрол.

- Също като да яздиш кон - измърмори Айона.

Издигна водата само няколко сантиметра над купата

този път и представяйки си малък фонтан, го направи. Бавно-бавно тя завъртя струята, така че да закръжи над ръба. Танцът на водата я изпълни с радост и възторг.