- Тъй като аз ще яздя него, а не обратното, мисля, че това вече е решено.

- Не съвсем. - Тя въздъхна, загледана в Аластар. - Когато бях малка, си мечтаех да имам такъв кон - голям, буен жребец само за мен, който само аз да мога да яздя. Предполагам, че повечето малки момичета минават през този етап на мечти. Аз така и не надживях своя.

- Яздиш добре.

- Благодаря. - Тя го погледна отвисоко и осъзна колко е добре, че седи на оградата, иначе като нищо можеше да се хвърли и да го прегърне, както бе сторила с Мийра. - Заради това получих работата.

- Вярно е.

Замълча, когато Аластар се приближи. Много небрежно и без да му отдели грам внимание, почти зарови нос в ли

96

Родът О’Дуа0ър

цето на Айона. Конят, помисли си Бойл, гледаше тази жена, сякаш тя знаеше всичко.

- Беше чудесен ден за двама ни, нали? - Тя погали гладката му страна, после и мускулестата му шия. - Това място е много хубаво. Просто трябва малко да свикнем.

И тогава конят, който същата сутрин бе оставил следа от захапката си върху бицепса на опитния коняр в голямата конюшня, сякаш също въздъхна. И направи крачка напред, леко привел глава над рамото на Айона, за да може тя да погали дългата му шия.

Аз ще се грижа за теб - увери го тя. - Както и ти за мен.

- Със сигурност си една от тях - измърмори Бойл. - 0’Дуайър от глава до пети.

Загледана в коня, Айона отвърна разсеяно:

- Баба ми по майчина линия.

- Няма значение по чия линия, важна е кръвта във вените. Трябваше да се досетя от начина, по който укроти този звяр още първия път.

Облегна се с гръб на оградата и огледа дълго и внимателно Айона.

- Не приличаш на тях двамата, на Брана и Конър, с тази светла коса и дребна фигурка, но носиш тяхната плът и кръв.

Понеже смяташе, че го разбира, отново я обзе нервност.

- Надявам се и те да мислят така, след като ми дават подслон. А и Брана ми помогна да си намеря тази работа, за да не се налага да търся друга, в която вероятно изобщо няма да ме бива. Както и да е, аз…

- Според легендата най-малката дъщеря на първата тъмна вещица говорела с конете и те говорели с нея. И дори съвсем малка можела да язди и най-страшния боен кон. А понякога нощем, под светлината на луната, когато й се приискало, политала върху коня си над дърветата и хълмовете.

- Аз… вероятно трябва да проуча местните легенди заради туристическите обиколки.

Тъмната вещица 97

7»

- О, убеден съм, че тази я знаеш отлично. Историята за Кеван, който страстно желаел и копнеел за Сърха, за красотата и силата й. И за тримата, които я наследили и взели нейната сила, както и товара, който носела. Плът и кръв - повтори той.

Гърлото й пресъхна заради начина, по който я гледаше, сякаш виждаше в нея нещо, което тя сама не разбираше докрай. Усетил тревогата й, Аластар потръпна, присви уши назад и извърна глава към Бойл.

Айона внимателно плъзна пръсти под юздата му, за да го успокои.

Грешката е моя - каза тя на Аластар. - Не знам какво да кажа, как да реагирам все още.

- Баба ми разказваше много истории. - Знаеше, че увърта, но докато не го опознаеше, това й се струваше най-си- гурно. - Както и да е, освен *аК(?не искаш да свърша още нещо, мислех да си тръгвам. Имам среща с Брана и вече закъснявам. Мийра каза, че мога да приключвам за днес и да дойда утре в осем?

- Чудесно.

- Благодаря, че ме взе на работа. - Погали за последен път Аластар, преди да слезе от оградата. - Ще бъда много старателна.

- О, ще гледам да е точно така, не се съмнявай.

- Е, добре. - Сега ръцете й бяха толкова изпотени, че й се щеше да ги потърка в джинсите си. - Ще се видим утре.

- Поздрави от мен братовчедите си.

- Добре.

Гледаше я как се отдалечава бързо, сякаш да избяга от нещо лепкаво на земята.

Красиво момиче, помисли си той, макар да беше най-добре да не обръща внимание на това. Красиво и слънчево, и с вид на богиня от приказките върху коня.

Това определено трябваше да го забрави. Реши обаче, че ще му е доста по-трудно да забрави факта, че току-що е наел на работа вещица.

98

Родът СГДуаОър

- Тъмна вещица, последната от тримата. Сега всички са тук заедно с кучето, ястреба и коня, за бога. - Изгледа намръщено Аластар. - Ти несъмнено си част от плановете на Фин. И какво, по дяволите, означава всичко това?

Запита се и какво точно Фин - негов приятел, съдружник и близък почти като брат - таи в мислите и сърцето си.

Сякаш за да изрази категорично мнението си за Фин, както и за Бойл впрочем, Аластар вдигна опашка и натори поляната.

Бойл успя да отскочи встрани, преди мнението на коня да се стовари върху ботушите му. След като го изпепели с поглед обаче, той отметна глава и се разсмя.

Тъмната вещица

99

ШЕСТА ГЛАВА

Уверена, че знае къде отива, Айона забърза през гората. Видя млада двойка, излязла на разходка - хванати за ръце. Помисли си, че вероятно са гости на хотела, може би на меден месец. Туристи, които се възползваха от сухото време и оскъдните слънчеви лъчи.

Тя също щеше да е гост в хотела още няколко дни, но вече не беше турист. Беше имидрант.

Звучеше й странно и някак очарователно, макар и да миришеше на коне и може би малко на оборски тор. Но тъй като вече малко закъсняваше, не искаше да губи време, за да се отбие през стаята си, да си вземе душ и да се преоблече.

Трябваше да си направи някакъв примерен план, каза си тя, в който да включи посещението в школата за соколи и отиването до Конг. Може би щеше да е възможно да го направи в обедната си почивка на следващия ден - стига да имаше такава. Ако Конър имаше желание, би могла да го почерпи бира в селото след урока й с Брана, може би дори щяха да вечерят заедно.

И нямаше търпение да прати имейл на Нан, за да й разкаже за работата, как е минал денят й и какво е научила от Брана. Животът й, толкова разпилян и безрадостен само допреди няколко дни, сега бе пълен с възможности.

Сега това беше нейният път - до работата, до дома. Никакво чакане в задръствания, докато се прибере в малкия си апартамент. Никакво бленуване на приключения, защото сега изживяваше такова наистина.

Повече нямаше да се чуди какво точно й липсва, че хората толкова лесно си тръгваха от живота й. Този път тя

100 -

Родът 0’ДуаОър

си бе тръгнала. Не, поправи се тя, беше пристигнала. Това бе далеч по-важно.

Сега само от нея зависеше да го изпълни със смисъл.

Когато стигна до изкорененото дърво, усети онова притегляне, онзи копнеж и чу примамливо прошепнато името си. Спря за миг и се огледа, но не видя никого.

Но го чу отново - тихо и почти нежно прошепване на името й.

Поколеба се - не се ли виждаше някаква светлинка, слаба и далечна, примигваща отвъд преградата от клони? Като светлина в прозорец на уютен дом?

Макар да си напомни, че вече закъснява и че Брана й е казала да не се помайва там, да не минава нататък, тя нап— рави крачка напред.

Само за минутка, колкото да надникне.

Още една крачка и всичко доби някакъв приказен оттенък. Светлината стана по-ярка, шепотът - по-настоятелен, а някаква сънливост я приласка в топлите си прегръдки и се просмука във вените й.

У дома, помисли си тя отново. Толкова дълго бе мечтала за дом. А това…

Когато пръстите й докоснаха зелените лиани, въздухът сякаш запулсира като ударите на сърце, светлината помръкна и стана призрачна.

Зад нея кучето излая рязко и я стресна.

Тя потрепери като човек на ръба на пропаст и направи няколко крачки назад, докато застана редом с кучето, опряла длан върху красивата му глава.

Собственото й дишане така отекваше в главата й, че едва можеше да чуе мислите си.

- Щях да премина отвъд. Струваше ми се, че трябва да го направя, и го исках повече от всичко на света. Радвам се, че се появи, и съм сигурна, че не е било случайно. Тръгваме. Предполагам, че тя ни чака и двамата.

Вятърът се усили, когато тръгнаха да се отдалечават. Преди да стигнат края на гората, заваля и дъжд - от еднич

Тъмната вещица

101

кия облак в небето, доколкото можеше да види Айона, тъй като слънцето продължаваше да сияе нежно.

Двамата с Кател забързаха крачка. Макар да се бе запътила към вратата на къщата, зърна Брана в ателието и смени посоката.

Както и предния път, в ателието ухаеше прелестно - на пушек и билки, и на восък. Брана се изправи, косата й бе свита на кок, а пуловерът й с цвета на зрели сливи стигаше почти до ханша. Сложи бяла саксия на работния плот, добави бяла купа, голяма бяла свещ и бяло перо.

- Закъснях. Съжалявам, но…

- Оставила си ми съобщение на телефона, че ще закъснееш. Няма значение. - Загледа се в Айона, докато Кател отиде и се отърка в краката й. - Поздравления. Добре ли мина първият ти ден?

- Страхотно. Прекрасно. Благодаря ти. Много ти благодаря. - Докато говореше, Айона изтича през стаята и прегърна силно Брана.

- Добре, добре. - Брана лекичко я потупа по гърба. - Все пак Бойл те е назначил на работа.

- Ти ми даде шанс да прекрача прага. - След още едно притискане Айона отстъпи назад. - Това е всичко, което бих могла да искам. Почувствах се… на мястото си от първия миг-разбираш ли какво имам предвид? Всичко сякаш се намести. А Мийра - познаваш Мийра.

- Познавам я. - С привична лекота Брана се обърна и сложи чайника. - Моя много добра приятелка и човек, на когото можеш да разчиташ.

- Веднага ми допадна, сигурно и това е част от цялото. Разведе ме наоколо, преди Бойл да се появи, а после се запознах и с Мик - вероятно и него познаваш.

- Така е.

- Толкова е забавен и знае безброй истории. Вече съм малко влюбена в него.

- Има жена и четири деца, а вече очаква и първото си внуче.

102 ►

Родьт 0’Дуайър