- Една обиколка на манежа. Вътре - каза той и посочи.

- Ако успееш да се задържиш отгоре му толкова дълго. Дай й каска, Мийра, моля те. Може да предпази главата й от удара, когато се приземи на нея.

- Той не е единственият ядосан тук. - Вече по-уверена, Айона се усмихна на Бойл. - Трябва да скъся стремената.

- Вътре - повтори той и поведе коня. - Надявам се, че знаеш как да падаш.

90

Родът 0’Дуайър

- Знам. Но няма да падна.

Тя скъси стремената бързо и умело. Знаеше, че Бойл я наблюдава - това беше добре, даже чудесно. Щеше да се примири и да приеме с благодарност работа, която включваше и само чистене на отделенията и лъскане на такъмите.

Но, господи, как само искаше отново да язди. И искаше

- от цялото си сърце - да язди този кон. Да го усети под себе си, да сподели силата му.

- Благодаря. - Сложи си и закопча каската, която Мийра й донесе, и понеже тя бе донесла една от подложките за качване на коня, Айона я използва.

Аластар потрепери под нея. Тя стисна колене и протегна ръка за юздите.

Сега той премисляше решението си - четеше се в жълто-кафявите му очи.

- Брана ще ми се сърди, ако се озовеш в болницата.

- Не се боиш от Брана.

Тя пое юздите. Може би никога не бе имала увереността, че принадлежи някъде, но винаги - още от първия миг

- се бе чувствала като у дома си на седлото.

Айона се наведе напред и прошепна в ухото на Аластар:

- Не ме излагай, става ли? Хайде да се похвалим какво можем и да му натрием носа.

Той тръгна послушно - цели четири стъпки. После ритна със задни крака, клекна, вдигна се рязко.

Престани. Можем да си поиграем така друг път.

Тя го накара да завие на една страна, смени посоката, накара го да направи кръг на другата страна, после отново смени посоката, преди да го подкани да тръгне в тръс.

Когато конят затанцува настрани и се опита отново да ритне, тя се засмя.

- Може и да не тежа колкото онзи едър мъж, но няма да падна.

Позволи му да препусне в лек галоп - господи, как красиво се движеше - после отново забавиха до тръс.

И се почувства жива.

Тъмната вещица

91

- Тя е много повече от някакви си думи на хартия - измърмори Мийра.

- Може и да е. Добра стойка, стабилни ръце - и по някаква причина този дявол явно я харесва.

Помисли си, че изглежда така, сякаш е била родена върху коня, сякаш може да язди през бури и гори и направо да полети над хълмовете.

После пристъпи от крак на крак, подразнен от собствените си фантазии.

- Можеш да я вземеш с теб - но не и на този дяволски кон - да видиш как се справя като водач.

- От него ще стане чудесен кон за разплод, знаеш го. Фин е прав за това.

- Фин рядко греши. Но когато се случи, е катастрофал-но. Все пак тя ще се справи. Докато може. Кажи й да заведе Аластар в заграждението-найън. Ще видим дали ще остане там.

- А ти?

- Аз ще се погрижа за документите й.

- Кога искаш да започне работа?

Бойл я наблюдаваше как преминава с лекота в галоп.

- Мисля, че вече е започнала.

Не стигна до селото. Плановете й се промениха във възможно най-добрата посока и тя прекара остатъка от сутринта в чистене на тор, търкане на конете, подписване на документи и изучаване на правилата и ежедневния ритъм в конюшнята с Мийра.

А най-хубавото бе, че се включи в една от разходките с коне. Темпото бе толкова спокойно, че чак мързеливо, но все пак яздеше върху гърба на доволния Спъд. Стараеше се да запомни забележителностите, докато минаваха бавно по отъпканата пътека, през гъстата зелена гора и покрай ромолящата река.

Стар заслон, белязан бор, купчина скали.

Слушаше с удоволствие мелодичния глас на Мийра, докато тя забавляваше клиентите - немска двойка на крат

92

Родът 0’Дуайър

ка екскурзия - и се наслаждаваше на смесицата от акценти.

Това беше тя, Айона Шиън, яздеща из горите на графство Мейо - вече назначена на работа - заслушана в ирландски и немски гласове, галена от хладния и влажен бриз и омаяна от играта на слънчевите лъчи, пронизващи облаците и дърветата.

Беше тук. Всичко бе истинско. И тогава осъзна с внезапна и кристална яснота, че никога няма да се върне назад.

От този ден насетне, помисли си тя, това бе домът й. Който тя щеше да създаде сама за себе си. Това бе нейният живот и тя щеше да го изживее както пожелае.

Ако това не бе магия, какво друго?

Чу други гласове, весел и заразителен смях, който бе толкова привлекателен, че я накара да се усмихне.

- Това е Конър - обясни й Мийра. - Излязъл е на разходка със сокол.

След малко завиха и тя го видя напред по пътеката, застанал с друга двойка. Един ястреб бе кацнал върху облечената в ръкавица ръка на жената, докато спътникът й правеше снимки.

- О, това е страхотно! - Забележително, помисли си Айона. И някак си извън това време. - Не е ли страхотно?

- Двамата с Ото сме запазили час за утре - сподели с нея германката. — Чакам го с нетърпение, голямо.

- Много ще се забавлявате. Трябва и аз да опитам. Това е братовчед ми - добави тя с нескрита гордост. - Соколарят.

- Много е красив. Имате братовчед, но не сте излизали на разходка със сокол?

- Пристигнах едва вчера. — Тя засия, когато Конър вдигна ръка и намигна закачливо на нея или на Мийра, вероятно и на двете.

- Това е мишелов на Харис - обясни Мийра. - И понеже сте запазили час за разходка утре, добре е да отделите време и да разгледате школата. Обзалагам се, че излетът със сокол ще бъде едно от най-страхотните преживявания от престоя ви в Ашфорд и ще бъде още по-пълноценно,

Тъмната вещица

93

ако видите и другите соколи и ястреби и научите малко повече за тях.

Ястребът литна и кацна върху един клон наблизо. Двете групи се поздравиха любезно, докато се разминаваха.

- Добър ти ден, Конър. - Поздрави го Мийра, докато минаваше край него.

- И ка теб. Да пояздиш ли си излязла, братовчедке?

- Работя.

- Е, това е страхотно - после можеш да ми купиш хал-ба бира, за да отбележим случая.

- Дадено.

А сега, помисли си Айона, имаше уговорка да пийне бира с братовчед си след работа. Наистина беше магия.

- Съжалявам. Моят английски понякога не е добър.

- Отличен е - възрази Айона и се обърна да погледне жената на коня. ~’ >

- Това е твой братовчед. Но ти не си ирландка.

- Американка с ирландско потекло. Току-що се преселих тук. Буквално.

- Дошла си вчера? Не и преди?

- Не, никога преди. Всъщност съм отседнала в замъка за няколко дни.

- О, значи си на гости.

- Не, сега живея тук. Дойдох вчера, днес започнах тази работа, а следващата седмица ще се преместя да живея при братовчедите си. Мисля, че всичко е просто прекрасно.

- Просто така си дошла от Америка, за да живееш тук? Мисля, че си много смела.

- Мисля, че е повече въпрос на късмет. Тук е много красиво, нали?

- Много. Ние живеем в Берлин и работим там. Много е напрегнато. Тук е тихо и… не е напрегнато. Приятна ваканция.

- Да. - И още по-приятно място за живеене, помисли си Айона. Нейният дом.

94

Родьт 0’Дуайьр

Тя изтърка добре Спъд след разходката, прибра такъмите си, запозна се с останалите служители на смяна в конюшнята този ден - Мик с вечната му усмивка, чиято най-голяма дъщеря се оказа сервитьорката, която й бе поднесла вечерята предната нощ - след това помогна да нахранят и напоят конете и сметна, че е прекалено късно да навести Конг или школата за соколи.

Отиде при Мийра.

- Не съм много сигурна какво е работното ми време.

- Ами, да видим. - Мийра отпи голяма глътка от бутилката „Фанта портокал“. - Сигурно не си очаквала да работиш цял ден днес, както се оказа. Готова ли си да дойдеш утре?

- Разбира се. Естествено.

- Бих казала, че осем е добре за начало, но най-добре се разбери с Бойл, за да си сигурна, защото може вече да ти е направил график. Мисля, че можеш да го потърсиш сега, тъй като Мик и Пати се справят отлично тук, а аз имам частен урок в голяма конюшня.

- Ще го намеря и ще разбера как стоят нещата. Благодаря, Мийра, за всичко.

Въодушевена от изминалия ден, тя сграбчи Мийра в прегръдка.

- За мен е удоволствие, но не съм направила нищо - даже по-малко от обикновено, тъй като ти свърши повечето черна работа.

- Отрази ми се добре. Тук се чувствам добре. Ще се видим утре.

- Почини си и предай поздравите ми на Брана и Конър, когато ги видиш.

Айона провери на манежа, после и в стаичката, която Бойл наричаше свой офис, върна се обратно, заобиколи отзад и го намери в заграждението, където двамата с Аластар се гледаха вторачено.

- Мисли си, че не го харесваш.

Бойл я погледна през рамо.

Тъмната Вещица

95

- Значи, има страхотна интуиция.

- Но ти го харесваш. - Тя се повдигна и се настани върху оградата. - Харесваш вида му и борбения му дух и се питаш как да огладиш острите ръбове на характера му, без да прекършиш духа му.

Тя се усмихна, когато Бойл се приближи към нея.

- Ти си отдаден на конете. Няма истински влюбен в конете човек, който може да погледне това великолепно животно и да не си помисли това, което казах. Дразните се взаимно, но това е само защото и двамата сте големи и прекрасни, и със силна воля.

Стъпил здраво на земята с разтворени крака, Бойл пъхна палци в предните си джобове.

- И стигна до това заключение след толкова кратко познанство?

- Да. - Радостта й от изминалия ден я озаряваше като слънчеви лъчи. Струваше й се, че може просто да си седи там с часове в прохладния и влажен следобед в компанията на мъжа и коня. - Предизвиквате се един друг, което значи, че се уважавате взаимно - но и двамата кроите планове как всеки да надделее над другия.