84 ►

Родът О’Дуа0ър

- Така да бъде. А това тук е Куин Бий, която се смята за кралица. Командори останалите при всеки удобен случай, но обича дългите разходки.

- И аз бих искала дълга разходка. Има ли някакъв проблем с предния десен крак?

- Малко го поразтегна преди около седмица. Вече е напълно здрав. Ако тя твърди обратното, значи си търси симпатии.

Разколебана, Айона направи крачка назад, пъхна ръце в джобовете си.

- Няма да се притесня, ако някой почне да си споделя с конете - отбеляза Мийра. - Особено ако този човек е кръвен роднина на 0’Дуайър.

- Много ме бива в общуването с тях. С конете - уточни Айона, докато галеше нежно наперената Куин Бий. - Надявам се да почна да се разбирам добре и с братовчедите 0’Дуайър.

- Конър е добра душа и си пада по красиви лица. Ти имаш такова. Брана е справедлива и това е достатъчно.

- Приятели сте.

- Така си е, още от пелени, затова ми е ясно, че Брана

- която е справедлив човек - нямаше да те прати тук, ако не си подходяща.

- Много ме бива. Това е нещото, в което съм най-добра.

- Всичко, помисли си тя, в което изобщо беше добра.

- Ще се наложи. Прекарала съм целия си живот с тях

- отвърна Мийра на въпросителния поглед на Айона. - Затова знам, че именно онзи, който общува с конете, допълва тройката.

Айона си спомни за погледите на сервитьорите, докато вечеряше предната нощ.

- Всички ли знаят?

- Какво знаят хората, в какво вярват, какво приемат? Това са много различни неща, нали? Е, както и да е, понеже Бойл закъснява, можем да… - Тя прекъсна изречението си и извади от джоба си телефона, който бе издал сигнал

Тъмната вещица

85

за получено съобщение. - А, добре, вече идва насам. Просто ще излезем да го посрещнем, ако нямаш нищо против.

Бъдещият й нов шеф, помисли си Айона.

- Някакви съвети?

- Запомни, че Бойл също е справедлив човек, макар често да е пестелив на думи и избухлив.

Мийра махна на Айона да я последва и пъхна обратно телефона си.

- Язди насам последната придобивка на Фин. Той е съдружник на Бойл и пътува, когато реши да купува коне или соколи, или каквото там му хрумне.

- Но Бойл - господин Макграт - ръководи конюшнята.

- Така е - по-скоро и двамата управляват бизнеса, но Бойл е повече ангажиран с ежедневната работа. Фин е намерил този жребец в Доцег^Д и го е изпратил насам, докато самият Фин още скита. Планирал е да го използва за разплод по-нататък през годината, а Бойл е твърдо решен да го научи на обноски.

- Фин или жребеца?

Мийра се разсмя гръмко и от сърце, докато излизаха навън.

- Добър въпрос и вероятно става дума и за двамата, макар че съм готова да се обзаложа, че ще има повече късмет с коня, отколкото с Финбар Бърк.

Кимна към пътя.

- Прекрасен екземпляр е, въпреки всичко - с дяволски нрав.

Айона се обърна. Не беше сигурна дали Мийра говори за коня, или за мъжа, който го яздеше. Първото й впечатление бе за великолепие и буен нрав и у двамата.

Конят, едър и красив, и поне метър и шейсет висок, изпробваше уменията на ездача с някой и друг подскок и извиване на шия, а и дори от разстояние се виждаше гневният пламък в очите му. Тъмносивата му козина бе леко запотена, макар утрото да бе хладно, а ушите му бяха упорито дръпнати назад.

86

Родът 0’Дуайър

Но мъжът, също едър и красив, владееше положението. Айона чу гласа му, предизвикателния му тон, макар да не можеше да различи отделни думи, докато удържаше коня в тръс.

И нещо вътре в нея се пробуди само от звука на гласа му. Нерви, вълнение, каза си тя, защото този мъж държеше бъдещето й в ръцете си.

Но докато разстоянието помежду им се стопяваше, тръпката се превърна в приятна възбуда. Привличането се стовари върху й с двойна сила - усети го в сърцето и в стомаха си, о, да, той наистина бе великолепен като коня. И също толкова привлекателен за нея.

Косата му бе с цвета на тъмен карамел - не точно кафява, но и не съвсем червена - и се развяваше от лекия ветрец. Беше с грубо яке, избелели джинси, изтъркани ботуши - които отлично подхождаха на суровото му, грубо изсечено лице. Строгата линия на челюстта и устните му, които й се сториха също толкова упорити, колкото и конят, който яздеше, напълно отговаряха на коравия му характер и гнева, който той едва сдържа, когато конят отново изви гръб.

Тъничък белег като светкавица прорязваше лявата му вежда. По неясни причини това предизвика доста приятна малка буря от страстно желание вътре в нея.

Каубой, пират, конник от диво племе. Как е възможно три от най-страстно жадуваните й фантазии да бъдат представени в един едър и дързък екземпляр?

Бойл Макграт. Произнесе мислено името му и си каза: „Можеш да ми донесеш неприятности, но пък аз адски си падам по неприятности“.

- О, нашият Бойл е в лошо настроение. Е, по-добре свиквай с това, ако ще работиш тук, защото Бог ми е свидетел, че се случва често.

Мийра пристъпи напред и повиши глас.

- Май изпитва волята ти, а?

- Опита се да ме захапе. На два пъти. Хулиган. Ако се опита още веднъж, лично ще го скопя с тъпия нож.

Тъмната вещица

87

Когато Бойл дръпна юздите, конят тръсна глава, подскочи и се опита да се вдигне на задни крака.

Големи длани с ожулени кокалчета - също като веждите и ботушите - усмириха коня.

- Може да убия Фин заради този тук.

Сякаш предизвиквайки ездача, конят отново опита да се вдигне на задни крака. Айона инстинктивно пристъпи към него, стисна здраво юздата.

- Стой настрани - сопна се Бойл. - Хапе.

- И преди са ме хапали. - Тя говореше директно на коня, вперила очи в неговите. - Но предпочитам да не се случва, затова просто спри. Ти си прелестен - галено му заговори тя. - И толкова ядосан. Най-добре да престанеш и да видиш какво те очаква.

Вдигна за миг очи към Бойл. Той не хапеше, помисли си тя, но подозираше, че има дру*н начини да се разправи с всеки противник.

- Сигурно и ти щеше да си раздразнен, ако някой те грабнеше и отведеше от дома ти, а после те оставеше с куп непознати наоколо.

- Раздразнен? Изрита един от общите работници и ухапа коняр - и то само тази сутрин.

- Престани - повтори Айона, когато конят опита да освободи главата си от хватката й. - Никой не обича грубияните.

Със свободната си ръка тя го погали по шията.

- Дори и красавци като теб. Само е ядосан, това е, и иска да е сигурен, че всички го знаем - обърна се тя към Бойл.

- О, това ли било? Е, всичко е наред тогава. - Слезе от коня, скъси повода му. - Сигурно си американската братовчедка, която Брана ми изпраща.

- Айона Шиън и сигурно ти причинявам същото неудобство като жребеца. Но разбирам от коне, а този тук никак не е щастлив, че са го откъснали от всичко познато. Тук всичко е различно. Усещането ми е познато - каза тя на коня. - Как се казва?

88

Родът О’Дуа0ьр

- Фин го е нарекъл Аластар.

- Аластар. Ще намериш мястото си тук. - Тя отпусна юздата и конят трепна с уши. Може и за миг да бе поискал да я ухапе, но после си смени мнението и небрежно извърна поглед.

- Нося си автобиография - подхвана Айона. Работа, работа, работа, напомни си тя. И стой далеч от неприятности. Извади от джоба си флашкартата, която бе взела сутринта. - Яздя от тригодишна и съм работила с коне - като коняр, общ работник, водач на далечни преходи и гид на туристически обиколки. Давала съм уроци — както индивидуални, така и групови. Разбирам от коне - повтори тя.

- И съм готова да върша каквото е нужно, за да ми дадете шанс да работя тук.

- Разведох я наоколо - обади се Мийра, после взе флашката от Айона. - Ще я оставя на бюрото ти.

Бойл стискаше здраво юздите в ръка, а очите му - като старо злато със зелени точици - бяха вперени в нейните.

- Автобиографиите са само някакви думи на хартия, нали? Не вършат работа. Мога да ти дам работа да ринеш тор. Ще видим дали знаеш какво означава добрата грижа за един кон, преди да ти позволя да го правиш. Но пък винаги има такъми за лъскане.

Нужно й беше да направи първата стъпка, напомни си

тя.

- Тогава ще рина тор и ще чистя.

- Ще изкарваш повече, ако се разходиш до замъка и потърсиш работа там. Като сервитьорка, камериерка, секретарка.

- Не става дума за пари. А за това да върша онова, което обичам и за което съм родена. То е тук. Нямам нищо против оборския тор.

- Тогава Мийра може да ти покаже откъде да почнеш.

- Той грабна флашката от Мийра и я пъхна в джоба си. - Ще се погрижа за документите, след като настаня този хубавец.

Тъмната вещица

89

- Ще го затвориш в някое отделение.

- Няма да го настаня в хотела.

- Той иска… не може ли още малко да се раздвижи? Тъкмо е загрял.

Бойл повдигна вежди, привличайки погледа й към тази с белега - ужасно секси белег.

- Вече почти час се боря с него тази сутрин.

- Свикнал е да бъде водачът на групата - нали така, Аластар? А после се появяваш ти и… ти си предизвикателство за него. Каза ми, че автобиографията не върши работата. Нека свърша нещо. Мога да го разведа в заграждението.

- Колко тежиш? Четиридесет и пет килограма с мокри дрехи?

Беше й дал работа, напомнили тя. А и в сравнение с него - даже и спрямо Мийра тя вероятно изглеждаше дребничка и слаба.

- Не знам колко се очаква да тежа, но съм силна и опит-

на.

- Ще ти откъсне ръцете, а после ще те хвърли от гърба си като досадна муха.

- Не мисля. Но пък ако стане така, ще се окажеш прав.

- Тя погледна назад към коня. - Помисли за това - каза тя на Аластар.

Бойл обмисли предложението. Малката красива фея явно искаше да се докаже, затова щеше да й позволи да опита. После можеше да лекува насиненото си дупе - или глава - зависи кое първо щеше да се удари в земята.