И бездруго нямаше такива, замисли се тя, нито пък бе искала да има.

Имаше обаче автобиография, която бе написала прилежно, препоръки от предишни работодатели, както и от нейни курсисти или родителите им.

Не се интересуваше от заплащането - не и като начало. Само искаше да прекрачи прага. После можеше и щеше да се докаже. А докато доказва на какво е способна, не просто щеше да има някаква работа, а работа, която обича.

Стомахът й се беше свил, както ставаше, когато желаеше нещо много силно, затова си нареди да не бърбори прекалено, когато се срещне с човека, който можеше да я наеме на работа или да я прати да си върви по пътя.

В мига, в който излезе на поляната и видя сградата, нервността й изчезна. Това й бе познато, беше си като у дома. Видът на конюшните с избеляла от времето червена боя, двата коня, които бяха подали глави над ниските прегради на клетките си, камионите, ремаркетата, оставени из застлания с чакъл двор.

Тъмната вещица

79

Миризмата на сено, коне, оборска тор, кожа, смазка и зърно я прободе право в сърцето. Усети как я залива изведнъж, докато ботушите й шумно стъпваха по чакъла.

Не можа да се сдържи. Тръгна направо към конете.

Кестенявият я гледаше вторачено, следеше приближаването й. Изпръхтя, пристъпи от крак на крак. Сведе глава, когато тя докосна страната му, след което лекичко я побутна с нос.

- И на мен ми е приятно да се запознаем. Какъв си ми красавец само.

Ясен поглед, чиста и лъскава, добре сресана грива, с общото излъчване за ведър нрав, отбеляза тя. Здравите и добре гледани коне издигнаха в очите й все още непознатите за нея Бойл Макграт и Финбар Бърк.

- Надявам се да се виждаме много често. А кой е приятелят ти? - Обърна се към другия, здрав на вид, червени-кавокафяв кон, който потриваше врат на рамката на прозореца, сякаш ни най-малко не се интересуваше от нея.

Когато пристъпи към него, той присви уши назад. Айона само наклони глава и се постара да му внуши успокоителни мисли, докато ушите му отново щръкнаха нагоре.

- Така е по-добре. Няма нужда да се тревожиш. Само дойдох да кажа „здрасти“.

Потърка бързичко главата му.

- Този хубавец, който ти взема мярката, е Цезар.

Айона се извърна и видя амазонката с ботуши за езда,

застанала зад нея. Женствените извивки на тялото й изпълваха много добре клина за езда и грубия кариран жакет. Косата й, която бе сплетена в дълга и не особено гладка плитка, напомняше на Айона за скъпоценното палто от норка на баба й - тежко и лъскавокафяво. Макар в гласа й да се долавяше мелодиката на ирландската реч, златистият загар и дълбоките й кафяви очи навяваха мисли за слънчеви страни и цигански катуни.

- Обикновено се държи строго при първа среща. И е стеснителен по отношение на докосването - обичайно - добави тя, забелязала, че Айона продължава да го гали.

80 ►

Родът О’Дуа0ър

- Просто е предпазлив с непознати. И двамата ли развеждат туристи?

- Пазим Цезар само за опитни ездачи, но и двамата работят тук, да.

- Надявам се, че и аз ще работя. Айона Шиън. Дойдох да говоря с Бойл Макграт.

- О, ти си американката, братовчедка на Конър и Брана. Аз съм Мийра Куин. - Тя направи крачка напред и стисна здраво ръката на Айона, при което я огледа делово от глава до пети. - Дошла си рано днес.

- Още се настройвам към местното време. Мога да мина по-късно, ако сега не е удобно.

- О, няма значение. Бойл го няма, но скоро ще дойде. Мога да те разведа наоколо, ако искаш.

- С удоволствие, благодаря. - Също като притесненията на Цезар и нервите на Айона се изпариха. - Отдавна ли работиш тук?

- Ами, към осем години. Май по-скоро девет, като се замисля. Е, кой ти ги брои, нали така?

Тръгна навътре с големи крачки на дългите си крака, което накара Айона да забърза своите, за да не изостава. Забеляза една стая встрани, неподредена и натъпкана с каски за езда, предпазители за крака, ботуши. Жилав на вид котарак на кафяви и сиви райета изгледа Айона със същия преценяващ поглед като на Мийра преди това, след което излезе бавно навън.

- Това е Дарби, който благоволява да ни радва с присъствието си. Страхотен ловец на мишки е, затова търпим мрачното му настроение. Заработва си дажбата и идва и си отива, когато си пожелае.

- Чудесна работа, стига да можеш да се вредиш.

Мийра се усмихна широко.

- Самата истина. И така, приемаме заявки за езда, организираме туристически разходки до езерата Кориб и Маск. Обикновено продължават един час, но може да са и по-дълги, ако клиентите искат и си платят. А тук е манежът за тренировки.

Тъмната вещица 81

6*

Айона пристъпи по-близо и се загледа в жената, която бе малко над трийсетте, на гърба на строен червеникаво-кафяв кон и в дребничкия мъж в работни джинси, който направляваше ездачката и коня в тренировката.

- Това е нашият Мик. На младини е бил жокей и има неизчерпаем запас от истории за онези славни дни.

- Бих искала да ги чуя.

- Непременно ще ги чуеш, ако се задържиш поне пет минути наоколо. - Мийра сложи ръце на кръста и се загледа в Мик за момент, оставяйки време на Айона също да го огледа. - Паднал лошо в едно състезание в Роскомън и така приключила тази част от кариерата му. Сега преподава и тренира другите, а учениците му събират сините лентички за победители.

- Вие сте късметлии, че е при вас.

- Така си е. Имаме и друг \1а^ж в голямата конюшня, недалеч оттук, за скокове и майсторска езда. Приемаме заявки и от местните хора както за уроци, така и за някоя и друга разходка с гид. По това време на годината обикновено не е особено натоварено, но има достатъчно работа за вършене. Общо разполагаме с двайсет и два коня в тази и другата конюшня. Помещението с такъмите е насам.

Погледна към Айона.

- Яздим с английско седло, така че ако си свикнала с американското, ще трябва да се нагодиш.

- Мога и с двете.

- Много добре. Бойл много държи да се поддържат такъмите в изряден вид - продължи тя, докато подканяше Айона да влезе в помещението. - Всички, които работим тук, вършим каквото е нужно. Поддържаме такъмите, приемаме заявки за турове, ринем тор, грижим се за конете, храним ги - има табелка с диетата и часовете за хранене на всеки кон на вратата на отделението му. Някога била ли си гид на туристическа обиколка?

- У дома, да.

- Тогава знаеш, че става дума за нещо повече от придружаване на клиентите. Трябва да можеш да прецениш как

82

Родът О’Дуа0ър

се справят с ездата, с коня, а и повечето, които резервират разходка с кон, искат малко колорит, ако ме разбираш, малко обяснения за района, за историята му, дори за флората и фауната.

- Ще се подготвя. Всъщност вече понаучих доста. Обичам да знам къде се намирам.

- Трудно е намериш верния път, ако не знаеш.

- Готова съм за изненади тук.

Заобикаляха я познати миризми - на кожа и сапун за седлата. На повечето хора помещението с такъмите сигурно щеше да им се стори разхвърляно и претрупано, но тя забеляза основния модел за подредбата - вещи за ежедневна употреба, за ремонт, за поддръжка.

Юздите висяха окачени на една стена, седлата бяха разположени на стелажи до другата. На третата имаше етажерки за сбруята, с множество куки и закачалки за дребни неща и подложките за седлата, различни полици за това и онова, парцали и четки, сапуни за седлата и масла. Имаше и нещо като ниша за метли, вили, гребла, шила за копитата и отново куки за кофите. Забеляза и стар хладилник.

- Вътре са лекарствата - обясни й Мийра. - Подръка, когато имаме нужда. Правим каквото можем, за да поддържаме всичко в приличен вид, а веднъж-дваж годишно, когато не сме особено натоварени, правим основно почистване. Имаш ли си собствени такъми?

- Продадох ги. - Това беше болезнено. - Всичко освен ботушите ми за езда, работните ботуши и каската. Не знаех дали ще има къде да ги държа или дори дали ще ги използвам за известно време. Трябват ли ми собствени такъми?

- Не, не ти трябват. Е, добре, сигурно искаш да видиш конете, които държим тук. Грижим се също и за чужди коне, но в голямата конюшня. Тук държим работните коне за езда и ги сменяме с други от голямата конюшня, когато се наложи.

Тъмната вещица

83

Мийра вървеше и обясняваше, дългите й крака в стари очукани ботуши правеха големи крачки, докато водеше Айона към отделенията.

- Имаме запазен час за езда за четирима тази сутрин, както и още два часа след обяд - двама души за първия и шестима за втория. Имаме и уроци по езда през целия ден, така че сме плътно ангажирани.

Спря да погали по главата набита дореста кобила с бяло петно на челото.

- Това е Маги, най-милата кобила на света. Много е добра с деца или с плашливи клиенти. Много е търпелива нашата Маги и си пада по спокойния живот. Нали така, миличка?

Кобилата побутна с нос рамото на Мийра, после наведе глава към Айона.

- Каква красавица. - След’к5то получи погалване и почесване, Маги зарови нос в джоба на Айона, с което я разсмя. - Нямам днес. Непременно ще ти донеса ябълка другия път. Тя е… - Айона замлъкна под въпросителния поглед на Мийра. - Какво?

- Странно. Маги много обича ябълки. - Сменяйки темата, Мийра махна с ръка. - А това е Джак. Той е голямо момче и обича да подремва - и ще се опита да пасе, докато е на разходка с клиенти, затова му е нужна твърда ръка.

- Обичаш да похапваш и да спиш, така ли? Че кой не обича? Обзалагам се, че какъвто си голям и силен, можеш да носиш поне сто и петдесет килограма, без да ти мигне окото.

- Може. А тук е Спъд. Той е млад и буен, но се справя добре.

- Скрит талант. - Айона се приближи и погали черната му грива. - Със слабост към картофите. - Отново улови въпросителния поглед на Мийра и се усмихна. - Името му. Спъд*.

*Spud (англ.) - картоф. - Б. пр.