- Сваляй си палтото и се настанявай - каза й той. - Брана ми каза, че ще поживееш нашироко в „Ашфорд“ няколко дни, преди да дойдеш тук. Как ти се струва хотелът?

- Като приказка. Вчера проспах голяма част от деня. Явно наваксвам. Нямаш нищо против, че ще се настаня тук, така ли?

- Че защо да имам? С теб ще се редуваме в миенето на бутилки, така че това е плюс за мен.

Взе един тиган от горе и го сложи на печката.

- Чашите са горе, както и прясна сметана, ако искаш, и захар също. - Той й показа къде стои всичко, преди да метне бекона в тигана.

Всичко тук - всичко у него - помисли си тя, изглеждаше така небрежно и вълшебно, както и запалването на огъня само с тръсване на ръка.

- Чух, че си търсиш работа в конюшнята.

- Надявам се да намеря.

- Брана е поприказвала с Бойл. Той ще ти обясни днес.

- Наистина ли? - Сърцето й направо подскочи от идеята. - Страхотно. Фантастично. Много хора си мислеха, че съм си изгубила ума просто да си събера багажа и да дой-

Тъмнагпа бещица

- 73

да тук без сериозен план, без да ме чака работа или място за живеене.

- Що за приключение ще е, ако знаеш предварително всяка стъпка, преди да си я направила?

- Точно така! - Тя му се усмихна широко. - Сега имам интервю за работа и роднини, при които да живея. А тази сутрин - снощи определено не съм планирала да дойда тук в шест часа сутринта - видях ястреб в гората. Долетя и кацна на един клон, и се загледа в мен. Направих снимки.

Извади телефона си и му ги показа.

- Ти сигурно знаеш какъв точно ястреб или сокол е.

Докато изваждаше бекона от тигана, Конър наведе глава и се извърна, за да види снимката.

- Това е мишелов на Харис - такива използваме за туристическите обиколки със соколи. Този е на Фин, казва се Мерлин и е чудесна птиЦа*”Финбар Бърк - добави той. - Собственик е на конюшнята заедно с Бойл и основател на школата за соколи тук в Ашфорд. Собственик е на доста неща наоколо този Фин.

- И той ли ще бъде на интервюто?

- О, вероятно ще остави това на Бойл. Много сметана и две бучки захар в моето кафе, ако обичаш.

- Също като мен.

- Брана го обича само с малка лъжичка сметана. Направи едно и за нея. Тъкмо слиза и има нужда от него.

- Така ли? Откъде… О.

Той само се усмихна.

- От нея се носят зверски вибрации на сутрин без кафе, а и за нея е още малко раничко, така че може и да хапе.

Айона грабна друга чаша и побърза да сипе кафе. Тъкмо разбъркваше съвсем малко сметана в него, когато се появи Брана с тъмна коса, спускаща се на вълни почти до кръста, и с потъмнели и ядосани очи.

Пое чашата, която Айона й подаде, и отпи две големи глътки, докато наблюдаваше братовчедка си над ръба.

- Хайде, казвай какво е станало?

74

Родът О’Дуа0ър

- О, стига, не я разпъвай на кръст - обади се Конър. - Било й е трудно. Дай й възможност да хапне нещичко.

- Съмнявам се, че е дошла тук в зори, за да закуси. Ще препържиш яйцата, Конър, както винаги.

- Няма. Защо не нарежеш малко хляб, за да препечем филийки, а тя ще ни разкаже всичко, когато се поуспокои.

- Тя стои пред вас - напомни им Айона.

- В шест и половина сутринта, за бога - измърмори Брана, но взе ножа за хляб и махна кърпата, която покриваше самун хляб върху една дъска за рязане.

- Съжалявам, но…

- Всяко второ изречение, което излиза от устата й, започва така. - Брана наряза хляба и пъхна филийки в тое-тера.

- Господи, изпий си кафето, преди мрачното ти настроение да ми развали апетита. Подай няколко чинии, Айона, благодаря ти. - Тонът му премина от рязък в нежен, докато сестра му се облегна на плота и намусено продължи да пие кафето си.

Без да каже нищо, Айона извади чинии и следвайки напътствията му, намери приборите, сложи масата.

Седна с братовчедите си, погледна платото с яйца и бекон, чинията с препечени филийки, заслуша се как двамата спорят как точно се приготвят яйцата, чий ред е да ходи до пазара и защо прането не е сгънато.

- Идването ми днес ви причинява неудобство, затова се карате, а аз…

- Не се караме. - Конър бодна от яйцата. - Караме ли се, Брана?

- Не. Общуваме. - После се засмя, отметна великолепната си коса и захапа препечена филийка. - Ако се карахме, не само яйцата щяха да са изгорели.

- Не са изгорели - натърти Конър. - Просто са… стегнати.

- Хубави са.

Брана завъртя очи към Айона.

Тъмната вещица

75

- В хотела щеше да се нахраниш много по-вкусно, бъди сигурна. Главният готвач е изключителен.

- Не мислех за храна тази сутрин. Не мога само да чета книги и да се препъвам в опитите си да… Не знам какво да правя, освен ако не разбера.

- Вече е хапнала нещичко - обърна се Брана към Конър.

- Е, какво е станало?

- Сънувах сън, който не беше сън.

Разказа им всичко, всяка подробност, която си спомняше, с възможно най-голяма точност.

- Дай да видя ръката ти - прекъсна я Брана. - Онази, която е прокървила.

Хвана я и я стисна здраво, докато прокарваше пръсти по опакото на дланта. Кожата се разкъса и изпълни с кръв.

- Не мърдай! - сопна се Брана, когато Айона си пое рязко дъх и се опита да се отекубне. — Сега е само спомен. Няма болка. Това е само огледално отражение на онова, което е било.

- Беше истинско. Болеше, пареше. И по чаршафа имаше кръв.

- Тогава да, било е истинско. Сега е само отражение.

- Отново прокара пръсти по кожата й и раната изчезна.

- Бях бременна. Искам да кажа, тя беше бременна. Във видението или съня. Той не знаеше. Не можеше да го види или да го усети. Не знам точно. — Развълнувана, Айона отметна коси с двете си ръце. - Трябва да знам, Брана. Каза ми, че трябва да помисля внимателно, но как да го направя, след като не знам всички факти?

- Много е заплетено - подхвана Брана и Конър я подкрепи с кимване. — А ти си по-открита, отколкото смятах. Ще ти дам нещо, което да пресява виденията, така ще можеш да стоиш крачка встрани, да кажем. Ще те напътстваме двамата с Конър, доколкото можем. Но не можем да ти кажем онова, което не знаем. Ако Тийгьн се е върнала сама до колибата, отишла е в гората, била е нападната, ти си тази, която ни го казва.

76

Родьт 0’Дуайьр

- Двамата с Брана знаем отделни части, а сега ти ще научиш нови. И двамата сме се връщали там, имали сме възможност да зърнем късче от историята, чувствали сме се както ти сега.

- Но бяхме само двама - добави Брана. - Нужни са трима.

- С теб е бил по-смел, защото си по-уязвима. Няма да остане така задълго - увери я Конър.

Звучеше нелепо, но трябваше да изрече гласно онова, което се въртеше в ума й.

- Може ли да ме убие? Ако се върна там, докато спя, той може ли да ме убие?

- Може да опита и вероятно ще се опита. - Брана отвърна на нелепия въпрос откровено и просто. - Ти ще го спреш.

- Как?

- С волята си, със силата си. С амулета, който носиш и трябва винаги да носиш, както и с онова, което ще ти дам.

Брана престана да побутва яйцата в чинията си и взе кафето. И отново се вгледа в Айона над ръба на чашата.

- Но разбери, че ако останеш, ако решиш да си с нас и да бъдеш онова, което си, той ще те преследва. Трябва да останеш по своя воля и с пълното съзнание за това или да си тръгнеш да изживееш живота си.

Всичко бе прекалено фантастично. И все пак. Бе преживяла този сън. Бе усетила болката.

И познаваше копнежа на онова, което бе вътре в нея.

Мостовете се изгаряха, напомни си Айона, за да се построят нови. Където и да водеха те - а вече я бяха довели много по-близо до истинската й същност, отколкото всички предишни.

- Няма да си тръгна.

- Нямаше много време да помислиш или да разбереш - подхвана Брана, но Айона само поклати глава.

- Разбирам, че никога досега не съм била на мястото си. И мисля, че знам защо. Защото мястото ми е тук. Аз съм от нейната кръв - на Тийгьн. Знам също, че тя е иска

Тъмната Вещица

77

ла да видя, че го е ранила онази нощ и че той е бил изплашен. Това не значи ли… Не би ли могло да означава, че аз мога да го нараня?

- Ако мястото ти е тук, а аз вярвам, че е така, значи, така да бъде. Но не бързай да скачаш високо - предупреди я Конър и я потупа по ръката. - Едва започваш.

- Аз съм отличен ездач и мога да се държа здраво на седлото. Ще се науча. Научете ме. - Наведе се напред, подтиквана от желание. - Покажете ми.

Брана се облегна на стола си.

- Не си от търпеливите.

- Зависи. Не - призна си Айона. - Не съм особено търпелива.

- Ще трябва да се научиш, но ще започнем да правим първи стъпки. Малки.

- Разкажете ми за колибата. Живели са там, Сърха е загинала в нея. Още ли е там? Има едно голямо дърво, изтръгнато от корен, а също и гъсти лиани, и…

- Не отивай там - побърза да я прекъсне Брана. - Още не и не сама.

- Права е. За това трябва да почакаш. Обещай, че няма да минеш оттам сама. - Конър сграбчи ръката й и тя усети топлина да пулсира в дланта й. - Дай ми думата си и не забравяй, че ще разбера дали имаш намерение да я удържиш.

- Добре. Обещавам. Но вие ще ме заведете.

- Не днес - увери я Брана. - Имам да върша куп неща, а Конър трябва да тръгва за работа. А ти трябва да идеш да се видиш с Бойл.

- Сега?

- След закуска и след като си измила съдовете като отплата за това, че ме измъкна от леглото в този безбожен час. Мини по-късно. Би трябвало да свърша към три часа.

- Ще дойда. - Успокоена и уверена отново в себе си, Айона си взе още една филийка.

78

Родът О’Дуа0ър

ПЕТА ГЛАВА

Докато вървеше по пътеката, Айона се опитваше се подготви мислено за интервюто. Какво да каже, как да го каже? Надяваше се да е облечена подходящо, тъй като не бе очаквала толкова скорошно интервю за работа, когато бе излязла от хотелската си стая сутринта по джинси и любимия си червен пуловер. И все пак, след като искаше да почне работа в конюшня, едва ли й бяха нужни делови костюм и куфарче.