Гарет се покашля. От лъскавите ръкавици висяха кожени ремъци.

— Би ли била така добра да ги завържеш? — помоли той, олицетворение на измъчено търпение.

Ровена се приближи бавно. Истинският паж помагаше на господаря си да се облече, нали? Но какво трябваше да направи сега? Езичето й се подаде между устните, докато се опитваше да върже твърдите ремъци на здрав възел. Два пъти завърза палеца си, а третия път — малкия си пръст и кичур коса, заплела се между ремъците. Гарет изръмжа нещо неразбрано и издърпа ръката си.

— Тъй като не искам да загубиш всичките си пръсти и разкошната си коса, ще си намеря друг да свърши тази работа.

Ровена скри ръце зад гърба си и преплете пръсти. Гарет нетърпеливо навлече плетената ризница.

— Остани тук и ме чакай. Ще ида да намеря Блейн, за да му благодаря за гостоприемството. После потегляме.

Ровена си припомни тежката ръка между бедрата си и веднага си представи няколко начина, по които можеше да благодари на Блейн за гостоприемството — в повечето основна роля играеше грамадният боздуган на баща й. Тя се опита да скрие злобните си мисли, като си даде вид, че е заета да прибира разбърканите коси под шапката си. Когато Гарет излезе, тя вече седеше на леглото, скръстила ръце в скута си.

Чакането бързо я изнерви. Освен това мъничката искра в стомаха й много бързо се превърна в истински пожар. След като снощи се беше нахранила до насита, тя веднага разбра, че искрата беше глад. Толкова дълго беше живяла с това усещане, че то беше станало нормално за нея.

Кръстоса крака, след малко скочи и се заразхожда из стаята. Пи малко вода, изхвърли останалата през прозореца и пак седна. Парещата дупка в стомаха й се уголемяваше с всяка минута и заплашваше да я погълне.

Ровена отвори вратата и огледа коридора, после се измъкна навън. Беше по-рано, отколкото бе предположила. По стълбите лежаха неподвижни фигури в най-различни стадии на съня или пиянството. Ровена с мъка си проправи път между тях и слезе в рицарската зала. Един мъж се опита да я хване за глезена, но тя му се изплъзна сръчно, след което той изръмжа, уви се в наметката си и продължи да хърка.

Най-сетне Ровена се добра до масата, която под ярката светлина на утрото изглеждаше не по-малко изкусителна, отколкото под мътната светлина на факлите.

Когато след малко Гарет слезе шумно по стълбата, Ровена се обърна уплашено. Той спря изведнъж и се облегна на стената. Ровена разбра по изражението му, че е бил в празната им спалня. Като си представи колко се е стреснал от отсъствието й, в очите й светна злобно задоволство, но изчезна още преди Гарет да прекоси морето от налягали по пода мъже и жени. Тя се възползва от отклоненото му внимание, мушна ръце под масата и размаза малко мръсотия по бузите си.

Гарет отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Плъзна поглед по тялото й, от върха на главата до пръстите на краката, сякаш тайно се учудваше дали пък през последния час не са се появили магьосници, които са заменили хубавия му паж с това мръсно джудже.

Ровена го дари със сияеща усмивка.

— Омръзна ми да чакам, милорд. Надявам се, че не ми се сърдите.

— Естествено, че не.

По гневно издадената брадичка Ровена заключи съвсем правилно, че той я излъга. Усмивката й стана още по-широка. За съжаление не беше имала достатъчно време да намаже със сажди перленобелите си зъби.

— За в бъдеще настоявам да ми се подчиняваш — каза Гарет. — Освен ако не предпочиташ да паднеш в ръцете на някой нов сър Блейн.

Ударът улучи. Ровена скри чувствата си зад няколко цветисти думички, с които неволно се подигра на свръхточния му френски.

— А къде пребивава нашият благороден домакин? Няма ли да ни изпрати с добри пожелания на дългия път?

На устните на Гарет заигра лека усмивка.

— Боя се, че тази сутрин сър Блейн е малко… объркан. Все пак ни пожела лек път и каза да предам на новия си паж сърдечните му благопожелания. Даже възложи на главния си коняр да ти даде кон, с който да стигнеш до Карлеон.

Ровена улови ръката, която той й подаде, и си представи колко щеше да ревнува Мортимър, ако беше видял сър Гарет за ръка с новия му паж. Досега беше смятала пръстите си за лишени от всякаква грация, едри и груби, но те просто изчезнаха в голямата ръка на Гарет. В този миг чу шум и погледна надолу. Пред нея стоеше жълтото куче и тя го помилва с отсъстващ вид по главата. Това беше единственият начин, по който можеше да се сбогува с този верен приятел.

Кон? Това беше твърде преувеличено название за крантата, която й бе предоставил сър Блейн. Увисналият й гръб беше достатъчно широк за три момичета като нея. Ако при приближаването си не бе чула риене на копито, Ровена щеше да заключи, че животното е мъртво. Чу зад себе си шум, който прозвуча доста по-живо, и се обърна сърдито. Лицето на Гарет беше подозрително сериозно.

— Блейн винаги е можел да преценява по-добре жените, отколкото конете — отбеляза той.

Жена с повече опит сигурно щеше да възприеме думите на Гарет като комплимент, но Ровена не разбра намека. Топла муцуна се мушна под лакътя й. Жълтото куче я бе последвало на двора. Към него се бяха присъединили стар сив пес и грамаден дог, който й стигаше до хълбока. Догът я подуши любопитно и заби муцуната си в ръкава на туниката й.

— Махни се, моля те — изсъска тя.

Гарет смръщи чело. Жребецът му затропа неспокойно, уплашен от лая и виенето на кучетата. Ровена се опита да изгони кучето, но то продължи да дърпа ръкава й. Откъм подвижния мост се зададоха три дребни кученца и се присъединиха към събратята си с оглушителен лай. Каишките им, обсипани със скъпоценни камъни, блестяха под утринното слънце. Кучетата обкръжиха Ровена от всички страни и тя реши, че няма друг изход, освен да пренебрегне дяволското чувство за хумор на сър Блейн и да се настани на гърба на коня. Вдигна единия си крак, но в същия миг догът заби зъби в панталона й. Ровена стисна устни и напразно се опита да се освободи от озъбения звяр.

Накрая успя да възседне жалката кранта, но свободният й крак се люлееше безполезен от другата страна, без да може да й даде опора. Гарет поглади късата си брадичка. Позата му издаваше пълно спокойствие.

— Простете забавянето — изпъшка Ровена. — Ще ви бъда безкрайно благодарна, ако ми помогнете да възседна това нещастно животно. Очевидно не мога да се справя сама.

Гарет плесна с камшика си и кучетата се оттеглиха. Даже жълтото се отдалечи, след като хвърли обвинителен поглед към приятелката си. Гарет сложи ръце на кръста й, спря и подуши облеклото й.

Да усети отново земя под краката си беше прекрасно, но когато Гарет рязко я обърна към себе си, радостта й се изпари в миг.

— Обикновено не съм неучтив, но трябва да настоя да се измиеш. Щом кучетата започнат да тичат след някого, това е знак, че мирише, и…

Той замлъкна. Ноздрите му потрепнаха. Погледът му се плъзна по тялото й и спря на печеното пилешко бутче, което висеше от скъсания й ръкав. Хвана го с два пръста и го хвърли на глутницата кучета, които ги наблюдаваха отдалеч. Животните нададоха радостен лай и се нахвърлиха върху пилето.

Гарет се обърна отново към Ровена и я подкани с поглед. Тя кимна безмълвно и вдигна ръце. Той бръкна под туниката й и извади питка хляб, две парчета свинско филе, буца задушени сливи със стафиди, три глави лук и полуизгнилата ябълка, която вчера беше извадила от устата на глигана. Когато я освободи от всички хранителни припаси, той отново протегна подканващо ръка. Ровена послушно свали туниката си и му я подаде. Скъсаната дреха също отиде сред кучетата.

Ровена едва успя да скрие мъката си, когато съкровищата, които беше събрала с толкова мъка, изчезнаха в жадните кучешки усти. Малкият Фреди толкова щеше да се зарадва на сливите със стафиди! Ровена потрепери в тънката си риза. Рицарят беше жесток… повече от жесток — той беше чудовище!

Гарет отвърза кошницата, която висеше на седлото му, и я пусна пред краката на Ровена. Вдигна с един пръст брадичката й и я погледна въпросително. Очите й бяха сухи, устните ожесточено стиснати.

— Нима си помисли, че ще те оставя да гладуваш?

Мълчанието й беше достатъчен отговор. Чернилката от лицето й полепна по пръстите му. Той вдигна капака на кошницата и й показа два пресни хляба, малко гърненце с жълто масло и три парчета салам. Чу къркоренето на стомаха й още преди тя да го е усетила.

Ровена затвори капака с крак и седна върху кошницата. Улови с две ръце крака му и го погледна умолително с очи, сериозни и сини като небето.

— Нали няма да я хвърлите на кучетата? Не бива да го правите! Кажете ми, че няма да го направите!

Гарет не можа да си обясни реакцията й. Клекна пред нея, убеден, че ако искаше да хвърли храната на кучетата, трябваше да хвърли и нея. Ръцете й бяха гладки и меки — и без мръсотията, която загрозяваше лицето.

— Помолих прислужниците в кухнята да ни сложат прясна храна за закуска — заговори той бавно и търпеливо. — Реших, че е по-приятно да закусим на открито, отколкото сред отвратителните остатъци от снощното празненство.

Ровена стана толкова внезапно, колкото беше седнала. Подаде кошницата на Гарет и кимна, зарадвана от тежестта й.

— Естествено. Това е отлична идея. Да сложим край на нощния пост. В някои дни в Ревълууд нощният пост траеше до следващата вечер. Имахме много работа, а чакането увеличаваше радостта от предстоящата вечеря и възбуждаше апетита. — Ровена бъбреше, без да мисли, защото знаеше, че ако даде воля на апетита си, можеше да погълне и Гарет заедно с кошницата. Той я завърза отново на седлото и попита тихо:

— Много ли си гладна?

Ровена заби пети в пръстта и вдигна рамене, Проследи изпод полуспуснатите си мигли как той отвори капака и отчупи парче хляб, толкова пресен, че едва не й стана лошо от сладкия му аромат. Не смеейки дори да диша, тя зачака той да започне да яде и да й хвърли коричката. За малко да не протегне ръце, когато той й хвърли цялото парче. Без да каже дума, Гарет възседна коня си. Ровена притисна към гърдите си чудото от брашно и мая, намести се на гърба на своята кранта и го последва към тесния мост над езерото, което се синееше недалеч от замъка.