Очите му внезапно се отвориха — изведнъж, без да го иска, си бе припомнил нещо друго в ръцете си, също така топло. Спящото момиче на път към замъка. Тялото й, крехко и топло, се гушеше в неговото. Главата й почиваше на ръката му и мекият й дъх проникваше през халките на ризницата му като лек пролетен вятър. Тя беше толкова млада, че той се почувства стар, пленник в прегръдките на една жена, която почти не познаваше. Отново видя пред себе си момичето, което стоеше в средата на залата, скрило под шапката тежките си златни коси. Тя изглеждаше по-достойна и по-изискана от пияните гости, само очите издаваха, че й липсва самоувереност. Те бяха устремени към него, сякаш волята му можеше да предугади мислите й. Споменът за момичето предизвика неловкост. Дали Ровена щеше да избяга или бе решила да се вслуша в предупреждението му? Случайната му среща с баща й беше предопределена от съдбата. Твърде дълго я беше търсил, за да я изгуби сега.

Алис простена под устните му, пръстите й се плъзнаха към слабините му и със сръчност, която издаваше дългогодишен опит, започнаха да го милват. Гарет издаде дълбок стон и се посвети на удоволствието. Смъкна шапчицата от главата й и дългата й коса го обгърна като златен облак.



Ровена се събуди изведнъж, когато твърда ръка затисна устата й. Тя не се уплаши и светкавично посегна към ножа си. Ръката й остана празна, затова пък нападателят бръкна грубо под одеждата й.

— Ако ти си момче, сладък пажо, значи аз съм благородна девица или весталка — прошепна плътен глас до ухото й. Догарящият огън не й позволи да види лицето на непознатия. Ръката му се спусна по гърдите й, слезе надолу към панталона и изведнъж я сграбчи грубо между краката. Паниката прогони сънливостта й и Ровена започна да се отбранява сериозно. Триумфалният вик на мъжа заглъхна изведнъж, когато юмрукът й улучи гладко избръснатата му брадичка. Той хвана китката й и я изви болезнено.

— Проклятие, момиче, може да се биеш като момче, но се кълна, че преди да е свършила нощта, ще бъдеш много щастлива, че не си се родила момче.

Горещият му дъх, вонящ на ейл, я удари в лицето. Мокри, жадни устни затвориха устата й. Тя стегна коляно с намерение да го изрита в слабините, но срещна само въздух, защото в същия момент над тях се надвеси тъмна сянка и тежестта на мъжа внезапно изчезна. Тя седна и шумно пое дъх. Шапката й падна и златните къдрици се разпиляха по гърба. Приглади кичурите, паднали над очите й, и видя как Гарет е притиснал към стената домакина сър Блейн и е опрял нож в гърлото му.

В това неудобно положение Блейн изобщо не се опита да се отбранява.

— А ти какво очакваше, приятелю? Нима повярва, че съм толкова пиян, та да я сметна за момче? Тази прекрасна уста наистина е създадена да служи на някой рицар, но не като паж, в никакъв случай.

Ровена предпазливо докосна устните си и се учуди колко горещи и подути бяха.

Гарет беше захвърлил обкованите с желязо кожени ръкавици. Мускулите на ръката му се открояваха като възли под къдравите черни косъмчета.

— Няма да досаждаш на дамата. — Камата в ръката му не се отдръпна нито на сантиметър.

Блейн присви очи.

— Щом не си предложил на тази… тази дама по-добра защита, а си я оставил да спи сама в залата ми, как смееш да ме обвиняваш, че й предлагам закрилата си?

— Ти й предлагаш много повече от закрилата си. Ако твърдиш, че не се грижа достатъчно за своя паж, това означава ли, че ме предизвикваш на двубой, приятелю?

Блейн извърна поглед. На бузата му затрепка мускулче. Усмивката на Гарет беше безрадостна.

— Така си и мислех. — Той пусна Блейн и прибра камата си. — Хайде, бъди добър и си потърси удобно легло. Така постъпват всички почтени пияници. Страхувам се, че разочаровах Алис. Може би тя ще прояви готовност да излекува наранената ти гордост.

Блейн се насили да се усмихне разкаяно и потърка брадичката си.

— Предлагам да се въоръжиш по-добре, преди да отведеш момичето горе. Малката е много войнствена.

— Знам. Видях всичко.

Гарет хвана Ровена за ръцете и я изтегли да стане. Тя нямаше друг избор, освен да го последва. Когато стигнаха до изхода на залата, Ровена се обърна. Блейн гледаше след тях. Усмивката беше изчезнала от лицето му и в очите му светеше чувство, което многократно надвишаваше пиянския гняв.

3

Стълбата беше твърде къса. Преди да осъзнае какво я чака, Ровена стоеше в средата на скромна спалня и нервно мачкаше шапката си. Вратата се затвори с трясък. Тази нощ никога ли нямаше да свърши? Тя се опита да не трепери, когато Гарет помилва бузата й с два пръста.

— Причини ли ти болка?

Тя поклати глава.

— За какво ме доведохте тук, за да се възползвате от мен ли? — Беше толкова изтощена, че допусна да изрече истинските си чувства. Мъжът се изсмя презрително и й обърна гръб.

— Велики боже, не! Нямам никакво желание да се забавлявам с мръсни хлапачки от блатата.

Ровена отвори уста да му обясни, че точно този следобед се беше окъпала в бистрия поток, но бързо я затвори. Ако сладката, чиста земя на блатото щеше да я спаси от вниманието на високопоставения сър Гарет и приятелите му, тя беше готова да се откаже завинаги от къпането.

Без да я погледне, Гарет свали туниката си през главата. Широките му рамене бяха покрити с плетеница от бледи белези. Ровена неволно се запита кой ли белег е бил предназначен за краля.

— Не е чудно, че изглеждате така — изрече като на себе си тя. — Тази вечер предизвикахте на двубой всички с изключение на мен.

Гарет се обърна с блеснали очи. Къдрави тъмни косъмчета покриваха гърдите му. Ъглите на устата му се повдигнаха и образуваха нещо, което при не толкова добре владеещ се мъж би било развеселена усмивка. Едва сега Ровена разбра, че бе изрекла мисълта си гласно. Бързо се отпусна на стария килим пред камината и започна да плете косите си с неспокойни движения.

Гарет се изтегна на леглото и матракът падна почти до пода. Тъмната му глава се появи над дървената табла.

— Но никой не прие предизвикателството ми, нали?

— Толкова ли сте добър?

Той се изтегна по гръб на леглото и изръмжа нещо, което Ровена прие като съгласие. Като забеляза, че само разваляше косата си, се отказа от безнадеждното начинание. Колко й липсваха сръчните ръце на малкия Фреди! Тя въздъхна, легна на килима и се уви хубаво в наметката си. Липсваше й и топлата козина на кучето от залата. Замаяна от случилото се през деня, тя затвори очи. В следващия миг върху й падна тъмна сянка.

Гарет стърчеше над нея и Ровена спря да диша. Ей сега щеше да затвори устата й със силната си ръка, да притисне твърдите си устни в свивката на шията й… Ала нищо такова не се случи. Той й хвърли едно одеяло и й подаде камата си.

— Ако някой се опита да ти досажда — включително и аз, — използвай я.

Без да мигне, Ровена се взря в тъмните очи. След секунди леглото изскърца отново и Гарет изчезна от полезрението й. Тя зачака мълчаливо да чуе равномерното му дишане — сигурен знак, че е заспал, — но дълго време не чу нищо. Накрая заспа, стиснала в десницата си дръжката на малката кама.



Когато се събуди, Ровена беше сама в обляното от утринното слънце помещение. Тя стана, протегна скованите си крайници, разтърка очи. Пухената завивка се свлече в краката й. Смачканите чаршафи на празното легло бяха единственият знак, че някой го е използвал. Тя се огледа виновно, после с доволна въздишка се отпусна на мекия дюшек. Не помнеше преди колко години бяха продали и последното легло в Ревълууд. Сега всички спяха на стари сламеници в голямата зала. Претърколи се по корем и зарови лице в меката възглавница. С лекота се намести в отпечатъка на едрия мъж, който беше спал в леглото преди нея. Вдъхна дълбоко миризмата на кожа и гъши пух, претърколи се отново по гръб и се залюля, като се смееше от радост. Дървената рамка изохка протестиращо, но Ровена изобщо не й обърна внимание и продължи да се люлее, докато вратата се отвори.

Гарет застана на прага с чифт мокри панталони, преметнати на ръката му. Ровена моментално спря, но дюшекът под нея продължи да се люлее още цяла минута. Изражението на Гарет не издаде какво мисли, но Ровена за първи път в живота си се запита как ли изглежда в този момент. Опипа смутено главата си и откри полусплетена коса, още повече разрошена от съня.

Тя се опита да се усмихне.

— Добро утро, сър. Очаквам да чуя какво трябва да направя за вас.

Той вдигна вежди и затвори вратата. Ровена прехапа устни.

— Искам да кажа, като ваш паж, милостиви господарю. — Тя се плъзна от леглото, стараейки се да изглежда непринудено. — Седя тук и ви чакам, за да ви обслужа като паж. Разбира се, трябва да ми кажете какво да направя. — Ровена смутено изкриви лице и за миг се замисли дали не беше по-добре да даде обет за мълчание. Запъти се да вдигне одеялото от килима, но той й препречи пътя.

— Камата ми, моля. — И й протегна ръка.

— Тъкмо щях да я взема.

— Точно от това се опасявах.

Гарет отстъпи настрана и на минаване тя се докосна до него. Наведе се и затърси камата в гънките на завивката. Бутна я в ръката му и бързо се отдръпна назад. Гарет я мушна в ботуша си и се наведе да вземе останалите си вещи.

— В последната стая в края на коридора ще намериш ведро с топла вода. Вярно е, че е от вчера, но въпреки това можеш да я използваш.

Ровена равнодушно поклати глава.

— Не, господарю, нямам нужда. Къпах се миналия месец.

Гарет рязко вдигна глава и тя трябваше здраво да стисне зъби, за да не сведе очи пред заплашителния му поглед. Наистина ли едва вчера се беше окъпала в хладната, шумяща вода на потока, а после дълго лежа под топлото слънце, за да изсъхне? Този тиран никога нямаше да узнае това.

Гарет промърмори нещо неразбираемо и сръчно завърза кожените си ръкавици, после очаквателно й протегна ръце. Ровена моментално отстъпи назад, докато коленете й се удариха в ръба на леглото.