При тази мисъл в паметта му изникнаха неприятни спомени. Някога Линдзи Фордис имаше същите гъсти руси коси, същите бездънни сини очи. Само дни след като бащата на Гарет доведе в дома си жизнерадостната си нова съпруга, Фордис дойде в замъка, закле се да му служи вярно и се повлече като златна опашка след пламтящата комета, която бе нахлула в живота им, за да остави след себе си само прах и разрушение. Годините не бяха милостиви към Фордис. Сега ръцете му трепереха, пиянството беше белязало лицето му, под кръвясалите очи висяха тъмни торбички. Нищо чудно, че беше търсил този мъж години наред, без да го открие. Гарет търсеше богат барон с могъщ замък, а не безделник с бедно, занемарено владение. Ниската, пълна фигура на Фордис нямаше нищо общо с напетия, вечно засмян рицар, който беше посветил Гарет в тънкостите на играта на зарове, докато безгрижно се хвалеше, че скоро ще се върне в замъка си на север, за да направи ново дете на жена си.

Сякаш привлечен от магнит, погледът на Гарет се плъзна по бялата одежда, която очертаваше примамливо фигурата на Ровена. „Какво ли ще направи, ако я събудя с целувка?“ — запита се неволно той. На устните му заигра усмивка. Сигурно и той като Блейн щеше да усети юмрука й в брадичката си. Естествено това не беше в състояние да го спре. Сигурно и Блейн нямаше да се спре, ако той не се бе появил навреме. Можеше да я държи с едната си ръка, а с другата да изследва тялото й. Тя беше плячка, печалба от играта на зарове с Линдзи Фордис, барон Ревълууд.

Ала Гарет не се помръдна от стола си. Беше наясно, че не можеше да направи нищо друго, освен да седи и да чака, за да разбере дали беше хвърлил стръвта както трябва, за да събуди последните остатъци от чувство за чест у Фордис. Сигурно дори най-равнодушният баща не би изпуснал от ръцете си роза като Ровена. Когато и последната цепеница в огъня догоря, Гарет продължи да седи в стола си, загледан в спящата си заложница, питайки се дали пък не е направил огромна грешка.

5

Добре познатата светлина на ранното утро събуди Ровена от дълбокия сън. Тя се сгуши в меките кожи, без да отвори очи. Пред затворените й клепачи танцуваха ухилени зайци и тя подскочи — за момент повярва, че трябва да препасва ножа си и да отиде на лов в мочурището. Когато чу скърцане на капак, отвори очи. През отворения прозорец нахлу светлина и остави сребърни следи по тъмните коси на Гарет. Ровена седна и бързо вдигна една кожа до брадичката си, забравила добродетелната си рокля.

Гарет очевидно чу движенията й, защото веднага се обърна. Ровена изпита облекчение, като видя, че носеше поне панталон. Гърдите му бяха голи.

— Ако искаш, можеш да поспиш още — каза той. — Вчера си легна доста по-късно от мен.

— Когато влязох в стаята, вие вече спяхте. Реших, че няма да ви е приятно, ако ви събудя.

— Колко си деликатна. — Безизразното му лице казваше противното.

Ровена отмести поглед, за да не вижда подигравката в очите му. Стените, бяха украсени със скъпи стенни килими. Издържани предимно във виненочервени и кафяви тонове, те придаваха на стаята измамно усещане за уют. Точно над главата й, от една изрисувана с всички подробности картина на стената, блестящите тъмни очи на змията мамеха библейската Ева, която въпреки голотата си изглеждаше добродетелна.

Стресна я шум от стъпки. Гарет застана само на няколко стъпки от нея с полуизядена ябълка в ръка.

— Искаш ли плод? — осведоми се любезно той.

Тъй като никога не отказваше нещо за ядене, Ровена взе ябълката и я захапа жадно. Докато очите й се плъзгаха между Гарет и змията на картината, тя му подаде ябълката. Той се усмихна и си отхапа малко. После й протегна ръка.

— Ела.

Ровена пребледня. Дали беше останала пощадена от вниманието му през нощта само за да го получи в пълна мяра на сутринта? Тя попипа косите си с надеждата, че след дългия сън изглежда мръсна и разрошена, но ако се съдеше по святкащите очи на Гарет, не беше достатъчно грозна. Сложи ръката си в неговата и изведнъж спря да диша — той я вдигна бавно към устните си. Спря за миг, за да огледа мазолите, които загрозяваха дланта, челото му се набръчка и Ровена се уплаши, че с нещо го е разсърдила. Сигурно беше свикнал с меки, слаби женски ръце, на истински дами. Не й бяха нужни нито мръсотия, нито неподредена коса, за да го отблъсне. Необяснимо защо това я засрами и тя се опита да отдръпне ръката си, но той отказа да я пусне. Сложи я внимателно върху своята ръка и я отведе до прозореца. Тя го последва с ясното съзнание колко топла беше кожата, върху която почиваха пръстите й.

Гарет се опря на рамката на прозореца и хвърли ябълката в пропастта под тях.

— Добре дошла в Карлеон. Дядото на дядо ми го кръстил на замъка на Утър Пендрагон. Боя се, че е бил романтична душа. По-точно, не е бил съвсем наред с главата. Много обичал легендата за Пендрагон.

— Ъруин ми е разказвал истории за Пендрагон и двора му. Вашият Карлеон сигурно е също така красив.

Крепостта, която се простираше пред погледа й, не беше построена от черен обсидиан, както снощи си беше въобразила под леещия се дъжд, а от тъмносив камък, който с годините беше изсветлял. Зъберите бяха още влажни. Косите лъчи на утринното слънце пробиваха мъглата, изгаряха я и постепенно пред очите им изникна гора, толкова гъста, че от прозореца изглеждаше черна. Далече зад блещукащата мъгла се носеше във въздуха друг замък, червени и жълти знамена се вееха приятелски на хоризонта.

— Ардендон — обясни Гарет, като видя въпросителния й поглед. — Очаквам някое от знамената на Блейн всеки миг да долети с вятъра. Любопитството му е неутолимо, особено когато става въпрос за красиво младо момиче, отблъснало ухажването му.

Погледът му се плъзна от устните към очите й. Ровена се облегна на перваза и се зае да сплита косите си, но живите кичури постоянно се изплъзваха от ръцете й.

— Дай аз да го направя — предложи Гарет и посегна към косата й. — За съжаление не се сетих, че ще ти трябва камериерка.

Ровена не смееше дори да диша, когато силните му пръсти разделиха косите й и ги сплетоха със сръчност, която почти се равняваше на умението на малкия Фреди. Сигурно има голям опит с женските коси, каза си тя, но си забрани да мисли повече за това. Подобна небрежна грация в движенията на мъж с неговия ръст й се струваше неуместна. Ровена вдигна глава. Косата на Гарет беше доста разбъркана от съня.

— Ъруин винаги казваше, че съм твърде мързелива, за да се погрижа за собствената си коса.

— Но не си мързелива, когато трябва да станеш на разсъмване и да наловиш дивеч, за да напълниш издутия му корем.

Ровена кимна, но веднага сведе глава, защото й се стори непочтено.

— Малкият Фреди ми плетеше плитките всяка сутрин.

— Хм — отбеляза безизразно Гарет. — Вероятно малкият Фреди е сивоокият млад господин, който искаше да ми строши главата с котела за супа?

Споменът накара Ровена да стисне зъби.

— Точно той.

Гарет сплете едната плитка и се зае с другата.

— Ровена… много искам да знам дали скъпият ти годеник някога се е опитвал да те докосва… интимно…

Ровена се обърна рязко и плитката се изплъзна от ръката му.

— Разбира се, че не! Ако се бе опитал, щеше да получи хубав шамар.

Гарет разтегна пълните си устни в доволна усмивка.

— Моля те, не се сърди, че попитах. Но ти си на възраст за женене и въпросът ми е напълно оправдан. — Той хвана отново плитката и продължи да я сплита.

Ровена смръщи носле и му предостави косите си, сякаш не бяха нейни.

— Въпросът ви е оправдан. Може би моите роднини имат морални качества, които липсват на вашите приятели.

— Ще ти кажа нещо, скъпа: твоето семейство изобщо не знае какво означава морал.

— Тогава вашето сигурно знае? Първо хазартните игри, после склонността да скачат от дърветата по нищо неподозиращи хора, на трето място отвличанията… — Тя се загледа мрачно към гората, очаквайки, че той ще я изхвърли през прозореца за безсрамието й. Подкрепена от гнева си, тя пое дълбоко въздух и продължи: — Все още нямам представа каква е целта на пребиваването ми в Карлеон.

Гарет изплете плитката докрай и я пусна. Когато заговори, подигравателният му тон не остави съмнение — той се забавляваше с гнева й.

— Не мога да те оставя в неведение, нали? Предполагам, че в Ревълууд всеки има своя задача и цел, която трябва да изпълни.

— Естествено — отговори тя, защото не можеше да си представи, че братята й ще безделничат. — Аз ходя на лов. Малкият Фреди готви и тъче. Големият Фреди и другите момчета се грижат за нивите. А татко… — Тя млъкна и смръщи чело.

Гарет се изсмя горчиво.

— Татко ти проигра единствената си дъщеря на зарове. Тикна я в ръцете на първия срещнат похотлив благородник.

— Което ни връща към въпроса каква ще бъде задачата ми, докато съм в Карлеон. — Ровена впи сините си очи в лицето му. — Наистина ли трябва да бъда ваша любовница, милорд?

Гарет се покашля. Беше свикнал да разменя с жените хиляди очарователни и нищо незначещи думи, докато стигне до целта. Откровеността на Ровена беше обезоръжаваща.

Той отиде до масата, където беше оставил тежките си ръкавици и се зае да развързва една от кожените подплати.

Ровена продължи бързо:

— Искам само да ви кажа, че разбирам повече от лов, отколкото от любов. Боя се, че ще ви разочаровам.

Гарет прегриза връвта със заби и се ухапа по езика. Изруга полугласно, върна се при нея и с бързи движения стегна плитките й с кожената връв.

— Може би това ще те учуди, скъпа моя, но в нашата страна има безброй безполезни благородни дами — и благородни мъже.

Това не беше утеха, нито отговора, който тя очакваше, но беше всичко, което той можеше да й даде. Ровена сведе поглед, защото не искаше той да види съмненията, които я изпълваха. За момент пръстите му се сключиха по-здраво около една от плитките.