Sara Shepard - Опасни тайни

Когато семейство Мърсър приключиха с вечерята, слънцето вече беше залязло, жабите бяха започнали да квакат и въздухът беше станал доста хладен. Ема имаше домашно по немски, но присъствието на Лоръл в къщата и невъзможността да напредне с разследването я изнервяха. Макар че мускулите все още я боляха от тренировката, тя нахлузи сивия си клин и тръгна към тенис кортовете. Нямаше никакво намерение да тренира сериозно.

Кортовете бяха празни. Няколко души разхождаха кучетата си по алеите, а други двама разговаряха тихо край един мини купър на паркинга. Ема избра най-далечния корт, който имаше твърда стена за скуош и пусна три монети от двайсет и пет цента в машината. Лампите светнаха. Тя отвори нова кутия с мъхнати жълти топки, тупна леко няколко пъти една от тях с ракетата и леко я удари към стената. Болката от изморителната тренировка постепенно отшумя.

Беше толкова хубаво да удря монотонно топката, потънала в мислите си. Възможно ли беше Лоръл да е убила Сътън? Ема нямаше никакви доказателства, но не разполагаше с нищо в подкрепа и на противното. Само ако можеше да намери нещо лично, като например дневник — или телефона й. Лоръл пазеше ревниво нещата си, но може би все пак имаше начин да се добере до тях.

Разбира се имаше и друг начин да разбере дали Лоръл има алиби за онази нощ: да попита Теър дали цялата нощ е останала при него в болницата. Мисълта да разговаря с Теър я изнервяше. Ема беше успяла да накара всички, с изключение на Итън, да повярват, че тя е Сътън, но Теър и сестра й имаха по-различни отношения; те бяха влюбени. Но същата причина, която я караше да се страхува, същевременно изостряше и любопитството й — Ема отчаяно искаше да научи повече за Сътън, а Теър я познаваше по-добре от всеки друг.

Бих дала всичко, за да мога да виждам Теър колкото се може по-често, макар да не можех да го докосвам. От друга страна, ако той продължаваше да смята Ема за мен, не бях сигурна как да приемам това.

Внезапно лампите угаснаха и Ема се оказа в пълна тъмнина. Тя се наведе напред, дишайки тежко, оставяйки топката да отскочи от стената и да се търкулне до другия край на корта. Тревата край игрището прошумоля под нечии стъпки и тя сепнато се изправи.

— Ехо? — извика Ема. — Итън? — Откакто бе пристигнала в Тусон, кортовете бяха любимото им място за срещи, макар че в онази първа нощ тя не беше отишла там заради него.

Никой не й отговори, но шумоленето край корта не спираше. Очите й привикваха трудно с тъмнината. Ема се приближи до парапета и се придвижи напред опипом. Маратонката й докосна телената ограда и тя издрънча. Момичето застина на място, осъзнавайки, че е разкрило местоположението си. Секунда по-късно лампите светнаха отново и осветиха една неподвижна фигура, застанала в другия край на корта.

Ема изпищя.

Фигурата рязко се обърна и също изпищя. В този миг Ема видя лицето й: това беше Ниша Банерджи. Съперничка на Сътън и втори капитан на отбора по тенис. Ема се облегна тежко на оградата и закри лицето си с длани.

— Ниша! Изкара ми акъла!

— Значи ти си се промъквала в тъмното! — изкрещя Ниша. За миг изглеждаше ужасно ядосана, но след това избухна в смях. — Господи! И двете изпищяхме като някои шестгодишни момиченца, които току-що са гледали първия си хорър.

— Знам. — Ема си пое дълбоко дъх с надеждата бясно тупкащото й сърце да се успокои. — Много сме жалки, нали?

Ниша пристъпи към нея. Тя носеше червен костюм за тенис „Адидас“ и накитници в същия цвят. Идеално чистите й маратонки бяха завързани с мънички панделки, а черната й коса беше прибрана с виолетова лента за коса. Но въпреки че изглеждаше перфектно, очите й бяха изцъклени, а пръстите й трепереха леко. Ниша беше от хората, които дори за миг не обичаха да изпускат нещата от контрол.

— Сама ли играеш? — попита Ниша.

Ема кимна.

— О. И аз мислех да направя същото — рече Ниша. Тя наведе глава настрани и пъхна ракетата си под мишница. — Оставям те да тренираш, тогава.

Но след това изгледа продължително Ема. Кафявите й очи изглеждаха уморени и под тях се забелязваха тъмни кръгове. Ема поомекна. Тя беше свикнала да се кара с Ниша, но точно сега момичето изглеждаше изморено и някак боязливо.

На мен също ми изглеждаше различна. Наистина е странно да гледаш на хората от различна перспектива и да осъзнаваш, че всичко, което си смятал, че знаеш за тях, не е било нищо повече от грижливо поддържана фасада.

Ема се прокашля.

— Защо не играеш на кортовете, които са по-близо до вас?

Ниша живееше край каньона Сабино и Ема беше виждала кортовете в нейния квартал.

Ниша сви рамене.

— Имаше много хора. А на мен ми се искаше да остана сама.

Ема завъртя ракетата в ръката си.

— Ами след като и двете сме тук, искаш ли да си подаваме?

Челюстта на Ниша потръпна. По лекото потрепване на миглите й Ема разбра, че момичето е искало да я попита същото нещо.

— Ами, добре — отвърна тя, правейки се на недостъпна. — Стига да искаш.

— Искам — отвърна Ема, осъзнавайки, че казва самата истина. Досега никога не я беше виждала толкова уязвима и това докосна някаква струна в душата й. Но освен това се беше сетила и за още нещо: Ниша осигуряваше алибито на Лоръл за трийсет и първи август, нощта, в която Сътън беше изчезнала. Тя беше казала на Ема, че сестра й е прекарала цялата нощ в дома й, което всъщност не беше вярно. Беше ли излъгала Ниша? Или Лоръл се беше измъкнала след като Ниша беше заспала?

Момичетата заеха местата си в двете половини на корта. Ниша поопъна полата си и Ема се изкиска.

— Просто не мога да си замълча. Само ти можеш да се облечеш като Серена Уилямс и да отидеш на някой тъмен и изоставен корт, Ниша — подразни я тя, след което подхвърли топката във въздуха и силно я удари.

— Ще го приема като комплимент — отвърна Ниша, докато топката летеше към нея. Тя я удари силно. Ема се хвърли да я пресрещне, но топката прелетя покрай нея и се удари в телената ограда.

— Съгласна съм — засмя се Ема. — Нула на петнайсет — каза тя и изтича да си вземе топката. Следващият й удар не беше силен и Ниша го отрази с лекота. Разиграването продължи в приятелски ритъм.

Те изиграха няколко серии, като и двете отбелязаха колко е невероятно, че все още имат енергия след днешната изтощителна тренировка. Когато след един бекхенд на Ема топката отиде в мрежата, Ниша си взе почивка, за да пийне вода.

— Чувам, че излизаш с Итън Ландри.

— Точно така — отвърна Ема и леко се изчерви.

Ниша избърса устата си.

— Значи той всъщност може да говори?

— Разбира се. И то много.

— Това е нещо ново. — Ниша остави бутилката с вода на пейката. — Мама го наричаше Безмълвния И. Двамата пътувахме с един и същи автобус в осми клас и през цялата година той не обели и дума — нито на мен, нито на някой друг от автобуса.

— Просто е много срамежлив — промърмори Ема. Тя беше забравила, че Ниша и Итън са съседи. Не й беше приятно да слуша за някогашните му кротки дни. Изобщо не й харесваше, че има толкова малко приятели.

— Е, срамежливостта е хубаво нещо. — Ниша разтръска краката си и стрелна Ема със завистлив поглед. — А той определено е много готин.

Така вече беше по-добре.

— Знам — отвърна Ема и потрепери от удоволствие, мислейки си за целувките си с Итън в планетариума. — А как вървят нещата с теб и Гарет? — На бала преди няколко седмици Ниша се беше появила с бившия на Сътън и изглеждаше адски доволна от себе си.