Но устните на Наоми се разтегнаха в усмивка.

— О, слава Богу! — избъбри тя и въздъхна с облекчение. — Толкова се притеснявах, че може да се падна с някой като Челси Бледсоу!

Тя изтича до Хана, която все още беше напрегната, и я хвана под ръка.

— Толкова се радвам, че си тук — извика Наоми. — Имам нужда от някой, с когото да купонясвам. Какво ще кажеш?

Хана облиза устните си. Искаше й се да попита Наоми къде е най-добрата й приятелка Райли Улфи, но след като се замисли установи, че не я беше забелязала никъде. Може би не се беше записала за пътуването.

Тя погледна към отражението си в огледалото над бюрото. Кестенявата й коса се спускаше в блестящ водопад до кръста, пъпките по челото й като че ли бяха изчезнали като по магия, а ръцете й изглеждаха слаби, с лек тен, а не подпухнали от ядене. Макар Наоми да се беше лепнала за нея, защото никоя от приятелките й не беше на борда, беше минало доста време от последния път, когато някое популярно момиче бе поискало да излезе с нея. И след като всички продължаваха да се присмиват на шпионските й изпълнения, предложението беше още по-изкушаващо. С Наоми до себе си, Хана за нула време отново щеше да се превърне в кралицата майка. А не беше ли това най-голямата мечта открай време?

Аз съм Хана Мерин и съм великолепна, обичаше да си казва тя, докато Мона беше най-добрата й приятелка. Е, може би напоследък да нямаше усещането, че е особено великолепна, но все пак искрата у нея не беше угаснала.

Тя се обърна към Наоми и я стисна за ръката.

— Да купонясваме.

5.

Като говорим за „Вила Луиза“…

В десет часа същата вечер Емили стоеше заедно със Спенсър, Ариа и Хана на палубата „Фиеста“. Организаторите на пътуването бяха подготвили традиционно хавайско луау, озаглавено „Добре дошли в Рая.“ По таваните бяха окачени ароматни полинезийски гирлянди, навсякъде се виждаха палми, посадени в глинени саксии, боядисани в ярки цветове. Жълти и розови крушки пръскаха топла светлина. Палубата бе толкова претъпкана с народ, че Емили едва успяваше да опази пръстите на краката си от стъпкване. Въздухът бе топъл и влажен и непрекъснато проблясваха светкавиците на фотоапарати.

— Радвам се да видя, че всички се забавлявате! — извика Джереми от подиума, а диджеят пусна „I’m Sexy and I Know It“. Група момичета се разпищяха и се втурнаха към дансинга. Емили ги изпрати с поглед, докато търсеше в тълпата високото момиче с тъмна коса и зашеметяващи очи — Призрачната девойка, както бе започнала да я нарича. След срещата им на терасата тя не беше мислила за нищо друго. Дали между тях бе преминала някаква магическа вълна или всичко бе просто във въображението й? И защо бе оставила момичето да си отиде, без поне да я попита коя е?

Спенсър, чийто поглед също шареше из тълпата, посочи към една маса в другия край на залата.

— Какво ще кажете за малко сладолед?

Тя имаше предвид бара, на който всеки можеше да си направи мелба по избор. Около него нямаше толкова много хора, затова четирите бързо се понесоха натам.

Докато си избираха шоли и дълги сребърни лъжици, Ариа смушка Емили, вперила поглед в другия край на залата.

— Хей, онова там не е ли съквартирантката ти? — попита тя.

Емили погледна през тълпата танцуващи деца. В едно от сепаретата високо момиче с цветни кичури в кестенявата си коса, облечено в тясна черна рокля и черни ботуши, беше събрало приятелките си. Шоколадово кафявите му очи бяха силно гримирани и носеше кървавочервено червило, напомняйки на Емили донякъде на Анджелина Джоли. Сребърното кръстче, което висеше на шията й, я караше да изглежда едновременно недосегаема и неустоима. До нея седяха няколко надути руси мацки, а около тях пърхаха десетина момчета, които се опитваха да флиртуват.

Емили завъртя очи.

— Да.

Хана, която тъкмо бе сипала скромна по размери топка ванилов сладолед в шоличката си, изпъшка.

— Съквартирантката ти е Ерин Бум-бум?

Емили я погледна ошашавено.

— Какво?

— Ерин Бум-бум. Но така я наричат само момчетата. Тя е от „Вила Луиза“, католическото училище, в което всички са обсебени от секса.

— Днес чух една клюка за това момиче — рече Спенсър, докато обмисляше какво да избере: шоколадови или захаросани пръчици. — Нали тя е онази, която зарязала Джъстин Бийбър, защото бил много скучен?

— Ноъл ми каза, че още с качването си на борда започнала да се натиска на главния готвач — пропя Ариа. — Той направил десерт в нейна чест.

Хана направи физиономия.

— Тя не е чак толкова велика.

Емили се взря в етикетите върху кантите със сладолед. Всичките имаха политически коректни наименования като „Свободно търгуван ванилов сладолед“, „Деликатно разбъркан шоколад“, „Органични ягоди“ и „Нежен Роки роуд (без бонбони маршмелоу)“. След това отново обърна поглед към Ерин.

— Следобед нахълта в стаята ми, стрелна ме с поглед и отново излезе — рече сковано тя. — Очевидно реши, че не съм подходящата съквартирантка.

— О, Ем. — Хана положи ръка на рамото й. — Причината едва ли е нещо, което ти си направила.

— Страшно ми се иска да съм ти съквартирантка — додаде Ариа. — Паднах се с едно момиче от „Тейт“, което направо се е побъркало по конкурса за млади таланти, който ще се проведе в края на пътуването. Даже вече репетира една песен — а гласът й е ужасен.

Емили им се усмихна и внезапно се почувства по-добре. От цялата ужасна каша с А. се беше появило поне едно хубаво нещо — четирите бяха по-близки от всякога.

Момичетата се приближиха до сепарето на Ерин Бум-бум. Тя беше седнала в скута на някакво високо момче сърфистче с руса коса.

— Какво ще кажеш по-късно да направим като в Титаник? — пропя тя звучно. Изглеждаше леко пияна.

Сърфистчето се ококори.

— И кое точно от Титаник? „Аз съм кралят на света“? Или онази част, в която Лео рисува голата Кейт?

— Което си харесаш — отвърна Ерин Бум-бум, погалвайки го с пръст по бузата. — Искаш ли след час да се видим в стаята ти?

Емили извърна глава. Край с надеждите за задушевни приказчици. Незнайно защо се чувстваше така, сякаш Ерин умишлено я пренебрегва, а не че просто е пачавра.

Спенсър грабна една салфетка от купчинката.

— Забрави я, Ем — ще си прекараме страхотно. — Тя посочи към плаката на стената, който показваше силуетите на деца, танцуващи по същия начин като в рекламите на айподите. — Защо не направим някой номер заедно?

Хана завъртя очи.

— Защо всички се натискат за тоя конкурс? Младите таланти не бяха ли популярни в четвърти клас?

— Стига де! — Ариа я смушка. — Можем да изтанцуваме нещо.

— Какво ще кажете за един танц хула? — предложи Емили и загреба пълна лъжица от мелбата си. — Можем да облечем бански и да си направим поли от тръстика.

— Страхотно — отвърна Спенсър. После забеляза мрачното лице на Хана и я щипна по ръката. — Ще танцуваш с нас, независимо дали ти харесва или не.

— Хубаво — рече Хана и завъртя очи.

Стиснали шолите с мелби в ръце, те си проправиха път към едно току-що освободило се сепаре. Емили се отпусна на мястото си и отново огледа залата. Децата се трупаха край бара или се бяха наоблягали по релингите. В този миг зърна някаква бяла рокля и пулсът й се ускори. Призрачното момиче?

Но тогава девойката се отдалечи от тълпата. Косата й бе вързана на къса конска опашка и имаше голям нос. Емили отпусна разочаровано рамене.

Започна нова песен и гласът на Джереми прогърмя през тонколоните.

— Това ще е последната песен за тази вечер. Надявам се, че всички се забавлявахте, но сега е време да поспите за хубост!

Спенсър изсумтя.

— Да поспим за хубост ли? Тоя тип е толкова странен.

— Не мислите ли, че е голям развратник? Кълна се, че цял ден имам усещането, че някой ме гледа и когато се обърна, винаги виждам него.

— Сигурна ли си, че не е А.? — попита Ариа.

— А. не е на кораба — рече настоятелно Емили. — Не видяхте ли, че охраната проверява личните карти на всички на входа?

Ариа повдигна вежди.

— Кой казва, че А. няма лична карта? Подкрепям Хана. Откакто се качих на кораба се чувствам… странно. Все едно някой ме наблюдава, но всеки път се обръща, преди да успея да видя кой е.

— Но… — Емили млъкна задавено. Тя дори не искаше да си помисля, че А. е на кораба.

Момичето се огледа. Някаква сянка се мярна зад саксията с голямо растение, но когато Емили се обърна да види кой е, там нямаше никой. Джеймс Фрийд се хилеше на някакви момичета от „Причърд“. Фай Темпълтън носеше голяма купа със сладолед към мястото си.

Докато Бейонсе подемаше нов куплет, Джереми се прокашля.

— Само още нещо, народе. Не искам да създавам паника, но от стаите на някои хора са изчезнали вещи. Искам да ви уверя, че подобно поведение не се толерира. Уважавайте земята, уважавайте чуждата собственост.