Ариа смяташе да използва пътуването, за да реши как точно иска да постъпи, но се притесняваше за полицейското разследване. Ами ако ченгетата разкриеха всичко, преди тя да е взела решение? Ами ако А. им подхвърли някои улики, за чието притежание момичетата дори не подозираха? Ариа предпочиташе да направи признанието си, когато тя реши, при нейните условия, но имаше усещането, че времето й изтича.

Двамата с Ноъл стигнаха до група павилиони, които предлагаха записвания за работилниците по творческо писане, курсове по грънчарство и еко обиколка, спонсорирана от Грийнпийс. В този миг Ариа забеляза една табела, на която пишеше „Лов на съкровища!“. До нея бяха подредени снимки на деца, които разглеждат улики, спускат се по въже и бродят из джунглата. „Изследвайте островите!“, пишеше по-нататък на табелата. „Опознайте природата! Спечелете награди!“.

— Страхотно. — Ариа грабна един флаер.

Напред пристъпи една дундеста блондинка, на чиито гърди беше закачена табелка с името Гретчен. На луничавото й лице грейна усмивка.

— Заинтригувани ли сте? — попита тя. — Ще ви дадем улики, които ще ви накарат да обиколите всичките три острова. Трябва да направите някои проучвания, които ще покрият изискванията за кредити. Така че ще бъде доста забавно.

— Звучи страхотно. — На Ариа въобще не й беше трудно да си представи как двамата с Ноъл проучват островите. Но когато се обърна да го попита за мнението му, видя, че той разтоваря с някакво високо момче край една съседна маса. „Стани шампион по сърф само за седем дни“, пишеше на един голям банер, който висеше над главата на момчето. На всичкото отгоре курсът също даваше четири кредита.

— Пич, направо ме записвай — каза въодушевено Ноъл, грабвайки химикал от чашата с щампа на сърфист.

— Ноъл, почакай. — Ариа го хвана за ръката. — Не смяташ ли, че това ще е по-забавно и за двама ни? — Тя посочи табелата за лова на съкровища.

Ноъл се намръщи.

— Нека вместо това да покараме сърф.

Ариа се обърна към младежа, който най-вероятно беше инструктор.

— Пречи ли, че не съм кой знае каква плувкиня?

Той сбърчи луничавия си нос.

— Можеш ли да плуваш кроул?

— Само кучешката — отвърна тя с оптимистичен тон. Всъщност никога не се беше учила да плува — като малка откриваше толкова други по-интересни неща за правене. Скачането от скалата в Ямайка я беше уплашило почти до смърт. Стараеше се да скача винаги близо да Емили, за да може приятелката й да й се притече на помощ при нужда.

Инструкторът я погледна скептично.

— Сърфистите трябва да могат да преминат през доста бурни води. Не мисля, че ще успееш да се справиш.

Ноъл изглеждаше съкрушен. Ариа му се усмихна.

— Запиши се все пак.

— Не! — отвърна бързо той.

— Няма проблем. — Ариа стисна ръката му. — Голяма работа, че няма да караме един и същи курс. Може да си изберем една и съща доброволческа дейност. Или пък да прекарваме заедно остатъка от времето.

— Сигурна ли си? — Гласът на Ноъл потрепери.

— Абсолютно. — Ариа го целуна по носа. — Искам и двамата да сме щастливи.

Ноъл я обгърна с двете си ръце и я повдигна във въздуха.

— Ти си най-сладкото същество на света.

После я върна на земята и за миг Ариа наистина се почувства страхотно. Но после косъмчетата на врата й настръхнаха и тя усети нечие присъствие зад гърба си. Погледна към тълпата от ученици край павилионите и примигващите монетни автомати. На една празна маса беше проснат голям банер с надпис: „Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс!“. Зад него се размърда някаква сянка и вратата с надпис „Само за персонала“ леко се затвори. Сърцето на Ариа подскочи и тя се втренчи във вратата с надеждата онзи, който е преминал през нея, да се върне.

Но вратата си остана затворена. Ала сред звъненето на автоматите, подвикванията на инструкторите и гласовете на всички събрани в залата деца, Ариа долови тъничък, зловещ кикот и сърцето й падна в петите. Всеки път, когато чуеше този смях, дали поради някакво съвпадение или просто така, някой винаги се оказваше наблизо.

И този някой беше А.

4.

Здрасти, съквартирантке!

По-късно същата вечер Хана Мерин седеше заедно с приятеля си Майк Монтгомъри в едно плюшено сепаре в „Муунлайт кафе“, ресторант на открито, разположен на най-горната палуба на кораба. Таван им бяха ярките, проблясващи звезди, а лекият бриз със солена миризма от време на време угасяваше свещите по масите. Сервитьори сновяха насам-натам, разнасяйки огромни салати с органични зеленчуци, жарено пиле и най-вкусните пържени сладки картофки, които Хана беше опитвала някога. Реге групата изпълняваше песен на Боб Марли и всички музиканти бяха облечени с хавайски ризи.

Когато песента свърши, круизният ръководител, когото Хана беше започнала да нарича „Зловещия Джереми“ — заради това колко близо заставаше до хората, с които говори, и заради странната му усмивка, която изглеждаше като татуирана на лицето — грабна микрофона.

— Тия момчета са страхотни, нали? Но ако вие смятате, че сте по-добри, покажете уменията си в шоуто „Америка търси талант“, което ще се проведе в неделя вечерта! Започвайте отсега да упражнявате номера си! Първата награда е скутер „Веспа“!

Майк скръсти ръце на гърдите си.

— Двамата с Ноъл ще изпълним една хип-хоп песен.

Хана го изгледа странно.

— Смяташ да участваш в шоу за таланти?

Майк сви рамене.

— Не го ли чу? Първата награда е „Веспа“. А двамата с Ноъл измислихме няколко маниакални рими в Ямайка.

Хана едва не се задави с едно пържено картофче. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да й се напомня за Ямайка. Но днес всичко й напомняше за това зловещо пътуване; ягодовият аромат на нечий слънцезащитен лосион, марката портокалово безалкохолно, което се продаваше в едно от кафенетата, тениската на едно момче, чийто надпис гласеше „Ямайквай ме лудо!“. След два дни щеше да се проведе парти с ямайска тематика, в което нямаше никакъв смисъл, тъй като те изобщо нямаше да ходят до Ямайка на това пътуване.

Тя грабна друго картофче и го пъхна в устата си с твърдото намерение повече да не се сеща за Ямайка — или за която и да е от другите гадости, които се бяха случили. Както и фактът, че съвсем скоро беше станала свидетел на убийство. И, да, че тя беше нарочената мишена. Или че ченгетата бяха ей толкова близко до разкриването на онова, което момичетата бяха сторили с Табита. Какво щеше да се случи тогава? Семейството й щеше да бъде опозорено. Кампанията за сената на баща й щеше да е съсипана. Хана я очакваше дълъг живот в затвора.

Приятелят на Майк, Джеймс Фрийд, се появи до масата.

— Пич! — Той се настани на едно от свободните места. — Чу ли за момичетата от католическото училище, които участват в пътуването? Всичките са много я-к-и! — Той произнесе буквите с драматичен тон. — Очевидно умират да си го получат.

— Ехо, Джеймс? — Хана го изгледа страховито, напомняйки му, че тя е приятелката на Майк.

Той я изгледа апатично.

— Здрасти. — После отново се обърна към Майк. — Някои от плажовете на Сейнт Мартин допускат нудисти. Искаш ли да убедим католичките да се поразходят с нас?

— Определено. — На Майк със сигурност му потекоха лигите.

Хана го ощипа по ръката.

— Как ли пък не!

— Шегувам се — рече бързо Майк и се наведе към нея. — Освен ако не искаш да си направим тройка.

Хана отново го ощипа. След това преметна кестенявата си коса през рамо и погледна към Джеймс.

— За какво католическо училище говориш?

Джеймс отново я изгледа така, сякаш беше една от досадните конски мухи, които се въртяха около тях откакто корабът бе отплавал от пристанището.

— Не знам. Вила… нещо си.

— Вила Луиза? — произнесе с отвращение Хана.

— Мисля, че е това. — Джейм я погледна с присвити очи. — Защо, да не мислиш да ги шпионираш?

Хана заби нокти в мекото на дланта си.

— Много смешно. — Две седмици по-рано тя беше спечелила обратно Майк след неговата „грешка“ с Колийн Бебрис, въпреки че А. беше изпратил на цялото училище засрамващ видеоклип, в който Хана се опитваше да изрови нещо мръсно за Колийн, като я шпионираше. Майк като че ли беше забравил за клипа, но всички в училище го помнеха. Момичетата от „Роузууд дей“ и от някои други частни училища се сбутваха и се подхилкваха, докато тя се качваше на борда. Когато след обед Хана се опита да покара колело във фитнеса, едно не далеч не толкова симпатично или слабо момиче от квакерското училище бързо сложи бутилката си с минерална вода върху уреда и й каза, че е запазен. Хана се чувстваше така, сякаш на гърба си имаше залепена табелка „СМОТАНЯЧКА“, за която не знае.

Тя беше чувала за момичетата от „Вила Луиза“, но не познаваше лично нито едно от тях. Децата от другите училища ги наричаха Вили горили. Те се разхождаха из мола „Кинг Джеймс“, облечени с карираните си сака и високи до коленете чорапи, и привличаха погледите на всички момчета. Всички Горили бяха слаби, руси и коя от коя по-красиви, а според слуховете имаха и невероятни сексуални умения. Мнозина имаха теории за това — светата вода, с която ги благославяха монахините, всъщност съдържала древен афродизиак. Униформите им се стеснявали на подходящите места. Всички имали ужасно консервативни родители, които им забранявали да разговарят, с което и да е момче и те си умирали за мъжка компания. Очевидно Кейт, доведената сестра на Хана, познаваше няколко момичета от това училище, но вместо да дойде на пътуването, тя бе предпочела да си остане у дома и заедно с приятеля си Шон Ейкърд да участват в някакъв благотворителен проект.