Sara Shepard - Опарени

— Ние? — избъбри Ариа.

— Точно така казала. — Хана погледна озадачено Ариа. — Какво му е странното?

Ариа прибра кичур коса зад ухото си.

— Не знам. Просто за миг ми прозвуча странно, все едно Али е събрала екип от хора, които да ни следят. А може би не.

Внезапно Спенсър, която гледаше в телефона си, вдигна глава.

— Нали каза, че Греъм е болницата, Ариа? Всъщност мисля, че е в кома.

Тя обърна телефона си към тях. КРУИЗЪТ В БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК ДАВА ЖЕРТВА, гласеше заглавието на материала. Ариа прочете текста. „Греъм Прат е откаран в болница, след като пострада при експлозията на борда на круизния кораб «Величието на моретата». Медицинският екип на Бермудите обяви, че той е в кома, но за него се грижат добре“.

— Леле — прошепна Ариа и сърцето й се разтуптя. Кома? Да не би да е бил ударен от взривната вълна? Но защо не го беше видяла да лежи в безсъзнание на пода в котелното?

На екрана се появи водещият, който съобщи за катастрофа близо до Коншохокън Кърв и наруши концентрацията й. Ариа грабна дистанционното с намерението да прехвърли на друг канал, но внезапно пред нея се появи познато лице. Очите на Табита проблясваха. Усмивката й бе весела и закачлива, сякаш пазеше някаква тайна. НОВО РАЗВИТИЕ ПО СЛУЧАЯ, гласеше надписът под снимката.

Дистанционното се изплъзна от пръстите на Ариа и падна на пода. Хана я сграбчи за ръката и стисна здраво.

— Току-що получихме нова информация за Табита Кларк, тийнейджърката, която бе убита в Ямайка миналата година — заяви русата репортерка. — Съдебният патолог е завършил аутопсията и е получил някои изненадващи резултати. За повече подробности се свързахме с Дженифър Рубинщайн.

Лицето на Емили пребледня.

— О, Господи!

— Започва се — прошепна Спенсър. — Сега ще кажат, че Табита е била блъсната.

На екрана се появи Майкъл Полсън, същият човек, когото чакаха да им се обади, застанал пред гора от микрофони. До него бе застанал мъж с бяла престилка. Проблясваха светкавици.

— След продължително изследване на останките на госпожица Кларк — заяви Полсън, пристъпвайки напред, — екипът ми и аз стигнахме до заключението, че тя е починала от тежка травма в главата. По черепа й са нанесени множество удари и по всичко личи, че е била пребита с тъп предмет.

Хана, която бе закрила очите си с ръка, надникна над нея.

— Чакай малко. Какво?

Ариа наостри уши, убедена, че не е чула правилно.

— Който я е убил, го е направил от близко разстояние — продължи Полсън. — Засега това са единствените детайли, които мога да споделя с вас.

Репортерите започнаха да задават въпроси, но внезапно един от помощниците на Полсън го потупа по рамото и му подаде телефон. Детективът се извърна от камерите, каза няколко напрегнати думи на помощника си, взе телефона и го притисна към ухото си.

Телефонът на Ариа звънна и всички подскочиха. Тя погледна към изписания на екрана номер. Търсеха я от Вашингтон. Полсън все още беше на екрана и чакаше отговора й.

Ариа погледна телефона с ококорени очи, после се обърна към приятелките си, а след това към телевизора. „ТАБИТА КЛАРК Е УБИТА ОТ УДАР В ГЛАВАТА, НАНЕСЕН ОТ БЛИЗКО РАЗСТОЯНИЕ“ — гласеше надписът в долната част на екрана. Тя бавно се наведе към телефона си и отказа повикването. Звъненето спря и детективът бе препратен към гласова поща; той не остави никакво съобщение.

Ариа изключи звука на телевизора и се обърна към приятелките си. Дланите й се бяха изпотили. Усещаше тавата си така, сякаш бе отделена от тялото.

— Не разбирам — рече тя с треперещ глас. — Защо аутопсията не е показала, че гръбнакът й е бил пречупен от удара при падането? Та травмата в главата, резултат от удар от близко разстояние…

— … не е нещо, което сме направили ние — завърши Хана вместо нея. — Падането не я е убило.

Ариа замига учестено. Машинката в главата й се завъртя много бавно.

— Значи… това означава… че някой друг я е убил?

На екрана на смълчания телевизор репортерите продължаваха да задават въпроси на господин Кларк. Ариа се опита да се усмихне. Хана се протегна и стисна ръката й. Спенсър и Емили се прегърнаха и избухнаха в сълзи. Странна смесица от чувства изпълни Ариа: облекчение, лекота, но й вцепеняващ страх. Някой друг бе извършил убийството. Те бяха невинни. Думата прозвуча като прекрасна музика в ушите й.

Но въпреки това ръцете й трепереха силно и сърцето й биеше учестено. Те щяха да си признаят за престъпление, което не бяха извършили. Да съсипят живота си. Да унищожат връзките си. Щяха да го направят, за да се отърват от А., но може би точно това бе неговото намерение още от самото начало. Защото, разбира се, А. беше истинският убиец на Табита. А не те.

— Мацки, вече няма логика Греъм да е А. — рече бавно тя. — Той не е имал причини да ни натопи преди Ямайка. Този, който ни причинява това, е някой, когото познаваме от много дълго време.

Момичетата се спогледаха ужасено, защото през главите им премина една и съща мисъл.

— Истинската Али — прошепна Спенсър.

— Трябва да е тя. — Хана преглътна на сухо.

Внезапно телефонът на Ариа изпиука. В първия момент тя си помисли, че детективът й звъни отново, но тогава видя надписа на екрана. Имате ново съобщение. Стомахът й се сви. Всякакви съмнения, че Греъм е виновен, изчезнаха окончателно. Изпадналите в кома хора не изпращат есемеси.

После звънна телефонът на Хана. Пропя айфона на Спенсър. Телефонът на Емили тихо изжужа. Момичетата се спогледаха с пребледнели лица. Тогава Ариа грабна телефона си и първа натисна бутона „ПРОЧЕТИ“.