Sara Shepard - Опарени

Около осем часа на следващата сутрин звънецът в дома на Байрън пропя и Ариа скочи от дивана. Къщата беше празна — Байрън беше на работа, а Мередит беше отвела бебето Лола на лекар.

Ариа надникна през прозорчето до входната врата. На верандата стояха Хана, Спенсър и Емили с мрачни изражения на лицата.

— Благодаря ви, че дойдохте — рече тихо Ариа, когато отвори вратата.

Никой не й отговори. Тя ги поведе към дневната. Трите й приятелки насядаха на дивана пред телевизора. Седяха там с изпънати гърбове, а очите им бяха изцъклени и зачервени, сякаш присъстваха на погребение. Което донякъде си беше така.

— Сигурни ли сте, че трябва да го направим? — избъбри Спенсър.

Момичетата се спогледаха.

— Аз не искам — прошепна Хана.

— Нито пък аз — рече Емили и преглътна на сухо.

Ариа седна на единия от фотьойлите, изпълнена със смесени чувства. Всеки миг от тази сутрин бе изпълнен с усещането за края на една епоха. За последен път се събуждаше в леглото си. За последен път миеше зъбите си в тази баня. За последен път целуна Лола, без да бъде наглеждана от надзирател. Дали Мередит изобщо щеше да доведе Лола на посещение в затвора? Есемесът на А. също я измъчваше: Дали приятелят на Ариа ще я посещава в затвора?

Хана загриза ноктите си. Емили впери поглед в чашата, която държеше, но като че ли не можеше да се насили да изпие съдържанието й. А Спенсър непрекъснато взимаше едно списание, поглеждаше корицата му и отново го връщаше на мястото му.

— Може пък да ни се падне някой много мил и приятен съдия — каза Емили. — Може да е някой, който ще разбере колко ни е било страх, че Истинската Али ще се върне да ни нарани.

Спенсър се намръщи.

— Никой съдия няма да се върже на това. Всички знаят, че Истинската Али е мъртва.

Емили се размърда неспокойно; тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне или ще се изпусне в гащите.

— Всъщност няма да е същото, ако кажа пред съда, че съм оставила задната врата отворена, за да може да се измъкне от пожара.

Трите глави рязко се вдигнаха.

— Моля? — изплю думата Спенсър.

Емили покри лицето си с длани.

— Съжалявам. Не можех просто така да я оставя да си лежи на пода. Не знам дали е успяла да се измъкне, но наистина оставих вратата отворена.

— Но аз видях — каза Хана. — Ти затвори вратата.

— Не, не съм.

Ариа впери поглед в тавана, опитвайки се да си спомни онези напрегнати, ужасни, трескави мигове, преди къщата да се взриви. Тя можеше да се закълне, че когато бе погледнала отзад, вратата беше здраво затворена — или просто съзнанието й бе регистрирало факта, след обсъждането му?

— Боже, Емили — прошепна Спенсър с широко отворени очи.

Хана разтри лицето си с длани.

— Затова ли беше толкова убедена, че Истинската Али ни следи?

— Предполагам. — Емили се заигра с подложката на масичката за кафе. — Но аз размишлявах върху това и да ви кажа, може би е било за добро. Ако обявя, че съм оставила вратата отворена и колко сме се страхували, че тя е избягала, може би съдията ще разбере параноята, която ни беше обхванала в Ямайка.

— А може и да си помисли, че сме луди — сопна й се Хана.

Ариа поклати глава.

— Трябваше по-рано да ни кажеш за това.

— Знам. — Емили ги погледна измъчено. — И съжалявам. Но дали това щеше да промени нещо? Сигурно щяхме да сме още повече убедени в това, че Табита е Али.

— Или вместо сами да се заемаме с това, просто щяхме да отидем в полицията — рече Ариа.

— И може би нищо от това нямаше да се случи — додаде Спенсър.

Емили се изгърби още повече.

— Съжалявам.

— Осъзнаваш ли, какво означава това? — Ариа прокара пръсти през косата си. — Истинската Али може би е някъде отвън! Може би тя е А.!

— Нали това се опитвам да ви кажа — настоя Емили. — Това звучи най-логично. Двете с Табита са били толкова добри приятелки, че Табита е носела снимката й в медальона си. Може би Али е била заедно с нея в Ямайка и може би планът им е бил да изблъскат нас от покрива, а не обратното. Може би затова тя е чакала на плажа и е направила онези снимки. Но тогава всичко се обърква и вместо това тя решава да започне да ни тормози.

— Ами Греъм? — попита Спенсър. — Той също е логичен избор. Освен това сме сигурни, че е жив.

Ариа преглътна тежко.

— Реших, че няма значение, тъй като смятаме да си признаем, но вчера чух Джереми и един полицай да разговарят, че Греъм е в болница.

Хана присви очи.

— Защо?

— Не знам. Може би заради взрива. Не стана ясно.

— На кого му пука, че Греъм е в болница? — Спенсър разпери ръце. — Все някога ще излезе оттам. И тогава ще разкаже на всички какво сме направили.

— Чух още нещо странно — продължи Ариа. — Ченгето каза, че са видели две фигури на записа от охранителната камера в котелното — единият определено е бил Греъм. Не са успели да идентифицират втория човек, но са сигурни, че е мъж.

Спенсър вдигна рязко глава.

— Спомняш ли си да е имало още някой там долу?

Ариа поклати глава. Емили забарабани с пръсти по масата.

— Може просто да са те записали под странен ъгъл. Или някой от екипажа да е минавал оттам по същото време.

— Може би — отвърна бавно Ариа. След това затвори очи. Толкова й бе дотегнало да мисли за това, да се чуди кой може да е А., да му позволява да ги измъчва. Тя беше дотук.

— Още сега отиваме да разкажем на ченгетата за Табита — реши тя.

— Добре — прошепна Емили, стресната от авторитетния тон на Ариа. Спенсър просто кимна. Хана преглътна тежко, но след това кимна към телефона на Ариа.

— Добре. — Ариа се чувстваше като заредена с електричество и леко налудничаво. Тя грабна телефона си и потърси номера на Майкъл Полсън, мъжа от ФБР, който ръководеше разследването за убийството. Кодът подсказваше, че номерът е от Вашингтон. Тя започна да го набира, като натискаше бутоните неестествено силно.

Тя натисна последната цифра и се заслуша в сигнала. Миг по-късно някой от приемната се обади.

— Мога ли да говоря с Майкъл Полсън, ако обичате? — попита тя, включвайки телефона на високоговорител.

— Мога ли да попитам кой го търси? — попита жената с отегчен глас.

Ариа погледна приятелките си, после се обърна към телефона.

— Някой, който има информация за убийството на Табита Кларк.

Настъпи напрегната пауза.

— В момента господин Полсън дава пресконференция — отвърна след миг жената. — Но ако е важно, ще се свържа с него. Може ли да ви се обади по-късно?

Ариа каза, че няма проблем и затвори. После остави телефона на масичката с разтуптяно сърце. Какво щеше да каже, когато детективът й се обади по-късно? Как ще успее да го произнесе? Веднага след това животът им щеше да се промени. Беше ли готова за това?

Хана грабна дистанционното и включи телевизора.

— Имам нужда от малко шум — каза тя. — Просто не издържам вече.

На екрана се появи реклама на сладоледени торти. Момчетата се загледаха с отсъстващи погледи. Ариа се зачуди дали всички си мислят едно и също — че може би никога вече няма да вкусят нещо толкова незначително и празнично, като сладоледените торти.

Рекламата свърши и започна друга за пикапи „Форд“. Следващата беше за местна верига пицарии, после за застраховка живот. След това започнаха местните новини. Синоптикът дрънкаше за това, че денят ще бъде облачен, но за утре се очаква циклон с високо атмосферно налягане.

— Вадете тениските и късите панталони! — обяви той. — Ще бъде необичайно топло!

— Господи, трябва ли да е толкова възторжен? — изръмжа Спенсър към екрана.

Емили погледна отчаяно телефона.

— Защо не се обажда? Не знае ли, че е важно?

Хана притисна една възглавничка към гърдите си.

— Има нещо, което научих от разговора си с Наоми, но забравих да спомена. Очевидно Истинската Али й се обадила, когато се върнала в Роузууд като Кортни и й разказала всичко.

Сега всички впериха погледи в нея.

— Какво имаш предвид под всичко? — попита Ариа.

— Истината, предполагам. Всичко, което бе написано в писмото, което пъхна под вратата в Поконос. Наоми обаче не й повярвала. Решила, че е луда.

Спенсър примигна учестено.

— Защо й е на Али да издава такава голяма тайна?

Хана сви рамене.

— Помислила си е, че Наоми ще застане на нейна страна. Тя ми каза, че Али се опитала да я привлече, също както Мона се опита да привлече теб, Спенсър. Али казала „Ще пипнем кучките, Наоми“.