Наоми поклати глава.

— Не. Но беше много зле — доста счупени кости, лежа в кома няколко дни. Трябваше да се учи да ходи наново. Много ни беше трудно. — Гласът й секна.

Хана въздъхна облекчено на ум — Мадисън не беше мъртва. Но научавайки какво й се беше случило, очите й се напълниха със сълзи. Сега в съзнанието й се появи нов образ — как Мадисън се държи за една от онези терапевтични проходилки и се опитва да направи крачка.

Наоми остави празната си чаша на масата и отново подсмръкна.

— Но по един странен начин тази катастрофа се оказа най-доброто нещо, което можеше да се случи на братовчедка ми. Тя я накара да се стегне. Преди това беше абсолютна алкохоличка — пиеше, вместо да ходи на училище, започваше да пие още щом се събудеше на сутринта, пиеше и шофираше и едва не се уби. Искам да кажа, че е гадно, дето помля колата и преживя толкова много болка, но оттогава не е близвала алкохол. И сега изглежда много по-щастлива.

— Това е… добре — рече Хана, опитвайки се да говори спокойно.

— Да. — Наоми вдигна глава към нея и й се усмихна толкова искрено, че сърцето на Хана се разтопи. — Така е.

Двете поседяха мълчаливо още известно време, слушайки туптящия бас от клуба. Внезапно на Хана й се прииска да се пресегне и да прегърне силно Наоми. Всичко, което я беше тревожило, всичко, от което се бе страхувала, внезапно се беше изпарило. Подозренията им към Наоми бяха неоснователни. Наоми не беше ядосана заради това, че Мадисън е катастрофирала — тя чувстваше облекчение, защото това бе променило живота й към добро. Който й да беше А., той беше научил за Мадисън по друг начин.

Усещането бе невероятно освобождаващо. Сега вече можеше да бъде приятелка с Наоми, без да се притеснява. Можеше да смята, че всичко, което казва Наоми, е истина.

Хана се изправи и й предложи ръката си.

— Готова ли си да се върнем вътре и да възнаградим още някой с „Не и то“?

Наоми я погледна и се ухили.

— Определено.

Те влязоха наперено в залата, сякаш заведението беше тяхно. Докато стискаше ръката на Наоми, Хана си мислеше, че и преди са бъркали за А. И този път грешаха. А. сигурно искаше тя да подозира Наоми — и така да изгуби потенциална приятелка. Но Хана нямаше да позволи това да се случи. Не и този път.

* * *

— Шшшт! — Наоми се намръщи, когато двете залитаха тромаво по коридора към стаята им. Бяха минали няколко часа и те се бяха качили на кораба преди началото на вечерния час, като се бяха престорили успешно на трезви, за да заблудят пазачите. — Едва не откърти пожарогасителя!

— Изпречи ми се на пътя — обяви капризно Хана и избухна в смях.

Докато Наоми пъхаше картата, за да отключи вратата на стаята им, тя увисна на гърба й. Вратата се отвори и двете момичета залитнаха навътре. Хана се облегна на вратата на банята, за да не падне.

— Тук мирише толкова хубаво — извика тя, вдъхвайки свежия аромат на бебешка пудра и парфюма „Туърл“ на Кейт Спейд.

— Имаш ли нещо против първа да взема душ? — попита Наоми, сложила ръка на бравата.

— Действай — отвърна Хана и се просна на леглото.

Наоми затвори вратата и водата зашумя. Хана отърка краката си в меките, копринени чаршафи, чувствайки се доволна и изтощена.

Пинг.

Тя отвори очи. Телефонът й, който лежеше на нощното шкафче, не мигаше. Погледът й попадна върху отворения лаптоп на леглото на Наоми. В ъгъла на екрана се беше появило съобщение: Имате нов имейл от Мадисън Стрикланд.

Хана отмести поглед. На кого му пукаше, че Наоми е получила имейл от Мадисън? Братовчедките могат непрекъснато да се чуват.

Но нямаше да я заболи, ако хвърли едно око, нали?

Хана наостри уши към банята. Водата продължаваше да тече. Тя бавно свали краката си от леглото и отиде на пръсти до лаптопа. Когато седна на леглото на Наоми, пружините изскърцаха. В дясната страна на екрана имаше две папки с надписи Училищни документи и Кандидатстване в Принстън. Хана ги прегледа и излезе. След това раздвижи курсора над иконката на гугъл мейл. Пое си дълбоко дъх и кликна два пъти върху нея. Програмата се отвори директно в пощата на Наоми. Появи се новото писмо от Мадисън. То беше част от цяла поредица, озаглавена Онази нощ. Хана си пое дълбоко дъх. Първият имейл в поредицата беше от началото на юли предишната година.

Хана се върна в началото на поредицата, с дата първи юли.

— Все още ли се опитваш да разбереш името на шофьора? — беше написала Наоми на братовчедка си.

— Да — беше отвърнала Мадисън още същия ден. — Мисля, че имам напредък.

След това, на трети юли, Мадисън бе написала ново писмо:

— Трябва да поговорим лично. Мисля, че знам кой ми причини това.

Наоми беше отговорила на пети юли:

— Те потъват. Ще се погрижа да си получат заслуженото.

След продължителен период без никаква размяна на писма, днес Мадисън беше написала:

— Гордея се, че правиш това за мен.

Хана излезе от пощата на Наоми и вдигна глава, зървайки абсолютно трезвото си отражение в огледалото, което висеше над бюрото. Те. Мадисън не само бе разбрала, че Хана е шофирала, но и че Ариа, Спенсър и Емили са й помогнали да избяга. Щом е споделила това с Наоми в началото на юли, Наоми е разполагала с достатъчно време, за да проследи момичетата и да изкопае тайните им. Ами „Гордея се, че правиш това за мен“? Какво имаше предвид Мадисън?

Сърцето й заби ускорено. Беше сбъркала. Отново. Наоми беше А. Това го доказваше.

— Какво правиш?

Наоми стоеше на вратата на банята, увита в халата си. Хана бързо отстъпи от леглото й.

— З-здрасти.

— Здра-асти — отвърна провлачено Наоми. Погледът й прескочи от Хана към лаптопа, после отново към Хана. — Всичко наред ли е?

— Ами просто търсех нощната си маска — каза Хана, опипвайки непохватно леглото на Наоми, след което продължи по пода. Сигурна беше, че туптенето на сърцето й се чува чак в другия край на стаята.

Наоми отиде до леглото си и седна. Изгледа продължително Хана, но не каза нищо. За миг лунната светлина озари лицето й и когато тя се усмихна, зъбите й изглеждаха дълги и блестящи, почти като на вълк.

— Банята е твоя, ако искаш — каза най-накрая тя.

— И така съм добре — рече Хана. — Просто искам да си легна. — Искаше й се да може да изпрати есемес на Майк и да го помоли да остане при него още една нощ. Но тогава Наоми наистина ще се досети.

— Добре, тогава. — Наоми свали лаптопа си на пода и придърпа завивките към себе си. — Лека нощ, най-добра приятелко.

— Лека — изграчи Хана и се сви под шалтето, знаейки, че няма да може да мигне.

18.

Неустоим

В събота сутринта Спенсър нахлу в празната сводеста галерия, където я очакваха приятелките й. Емили крачеше нервно покрай празните видеоконзоли на „Кол Ъф Дюти 4“ и „Денс Денс Ревълюшън“. Ариа барабанеше с нокти по машината за размяна на монети. Хана хвана един разнищен конец на дънковите си шорти, а светлините на пинбол-машината проблясваха по лицето й. Косата й беше изгубила блясъка си, под очите й имаше тъмни кръгове. Сутринта им беше изпратила есемеси, в които искаше да поговорят по най-бързия начин.

— Не разполагам с много време — каза Спенсър, поглеждайки часовника си. Трябваше да се срещне с Рифър в сауната в десет часа — а сега бе десет без петнайсет.

— Снощи открих нещо. — Гласът на Хана беше писклив и потреперваше, сякаш бе изпила твърде много чаши кафе. — Погледнах в пощата на Наоми, точно както ми казахте да направя. Там имаше поредица от разменени писма с Мадисън Стрикланд, в които ставаше въпрос за катастрофата. Убедена съм, че знаят за нас.

— Чакай малко. — Ариа се сепна. — Значи Мадисън е жива?

— Наоми каза, че е жива, но е пострадала лошо — отвърна Хана. — Работата е там, че след това Наоми каза, че колкото и странно да звучи, донякъде се радвала, че Мадисън е катастрофирала. Това в никакъв случай няма как да е истина — не и след като прочетох имейлите.

Спенсър затвори очи и бавно въздъхна. В съзнанието й отново отекна пропукването на кости. Тя беше виновна за това. Сега вече знаеше как се чувства Ариа относно Табита — когато ти си човекът, който е бутнал или изпуснал някого, нещата някак си изглеждат по-различно.

— В имейлите споменават ли се директно имената ни?

— Не, но в едно от тях пишеше Те потъват. Те. Наоми сигурно знае, че сме замесени. Тя е написала писмото на пети юли — преди да върнем парите на Гейл, преди историята със Спенсър и Келси, преди всичко, което се случи през лятото. Освен това има и ново писмо от Мадисън, която казва: Гордея се, че правиш това за мен.

Емили прокара ръка по челото си.

— Добре, сега вече знаем, че Наоми е А. Или поне един от А-тата.

— Така изглежда. — Лицето на Хана беше изкривено от болка, когато произнесе тези думи. — На пръв поглед изглежда, че нищо не знае, но подозирам, че просто е много, много добра актриса.