Sara Shepard - Опарени

Той отупа брашното от ръцете си и измъкна от джоба си златна огърлица. Висулката се завъртя бавно на верижката. Беше потъмняла и малко очукана, може би бе старинна, със сложна, усукана гравюра отпред.

Медальонът й се стори странно познат.

— Да не си го купил от онези скъпи бижутерии в Стария Сан Хуан? — попита тя.

Ноъл поклати глава.

— Всъщност го намерих на брега, докато вчера карахме сърф в Пуерто Рико. Без малко да стъпя върху него. Сякаш е трябвало да стане мой — или твой.

— Все едно си намерил потънало съкровище — прошепна Ариа, докато Ноъл го поставяше на шията й. Тя наведе глава и погледна бижуто. Отпред имаше инициал — Г? Р? Невъзможно беше да се разбере, тъй като буквите бяха почти изтрити. Огърлицата беше имала свой живот, цяла история, която Ариа никога нямаше да узнае.

— Ще я нося винаги — каза тя на Ноъл и обви ръце около врата му, без да се интересува, че брашното ще я покрие цялата. И тогава изведнъж всичко отново й се стори идеално.

Час по-късно Ариа и Греъм стояха на зеления терен на корабното игрище за миниголф. Те всъщност трябваше да обсъждат следващото указание в еко лова на съкровища — трябваше да разберат коя част от кораба е построена от най-голям процент рециклирани материали — но вместо това погледите им не слизаха от момичето, което се беше навело над дупка номер пет. Това бе Тори. Тя носеше дълга клоширана пола, рипсена синя блузка, сандали с малки перли на всеки каиш и сребриста гривна на глезена, което Ариа намираше едновременно за бохемско и шекспирово. Тори замахна със стика си и внимателно побутна синята топка за голф към отворената уста на клоуна, но топката удари парапета и се търкулна обратно по рампата.

— Значи аз поразпитах наоколо и открих, че Тори си няма приятел — прошепна Ариа в ухото на Греъм. — Шансовете ти са големи.

Бузите на Греъм почервеняха.

— Разпитвала си за нея?

— А как иначе ще разберем каквото и да било? — Ариа грабна един стик от рамката. — Хайде, да действаме. Да отидем при дупката, която се намира точно зад нея. След това искам да й направиш комплимент за ударите й.

— Сериозно ли говориш? — Греъм се засмя. — Тя поне шест пъти пропусна да вкара топката в устата на клоуна.

Ариа го погледна.

— Ти нищо ли не знаеш? Когато става въпрос за флирт, трябва да лъжеш! Казваш всичко, което ще накара момичето да се почувства невероятно и специално! — Тя завъртя добросърдечно очи. — Ти си безнадежден случай!

— Обзалагам се, че се чудиш как изобщо съм си намерил приятелка, а? — пошегува се Греъм.

Ариа махна с ръка; нямаше желание да говорят за Табита.

— Вчера на плажа се държа чудесно с нея. — Греъм беше разговарял с Тори цели десет минути, преди да откачи и да побегне обратно към Ариа, като й заяви, че се е притеснил, че ще им свършат темите за разговор. — Като че ли и тя си пада по теб. Сега просто трябва да запечаташ сделката.

Тя отиде на съседната до Тори дупка. Малката вятърна мелница се завъртя, поскърцвайки. Целта беше да вкара топката в малката дупка в основата й. Когато подаде стика на Греъм, той й се усмихна с благодарност.

— Много мило от твоя страна, че правиш това за мен.

— Радвам се да помогна — изчурулика Ариа, усещайки, как самоувереността й се завръща. Как можеха приятелките й да си помислят, че Греъм е А.? Като се изключи фактът, че това няма никакъв смисъл, той беше толкова мил. Сутринта, когато отиде да го вземе от стаята му, който се намираше в същия коридор, като ноеловата, Греъм и съквартирантът му Карсън играеха видеоигри и се смееха. После Греъм учтиво благодари на камериерката, която дойде да изчисти стаята им. Психопатите-шпиони не се разбират със съквартирантите си и не благодарят на персонала, нали?

Тори най-после успя да вкара топката в устата на клоуна. Докато приятелките й викаха одобрително, Ариа побутна Греъм към нея.

— Ъ-ъ, добър удар, Тори! — рече той с леко запъване.

Тори се обърна, изгледа Греъм и се усмихна.

— Здрасти, Греъм. — После погледна към стика си. — Но този път излъга. Никак не съм добра.

— По-добра си от мен — отвърна срамежливо той.

Тори се усмихна и отиде до следващата дупка. Греъм се върна при Ариа с обезсърчен вид.

— Видя ли? Аз съм безнадежден случай.

— Какво говориш? — рече Ариа. — Страхотно се справяш! — Тя взе стика си, който бе облегнала на мелницата. — Да ги последваме. Може пък да ни поканят да поиграем с тях.

— Няма ли да е твърде очевадно? — прошепна Греъм. — Дори не изиграхме тази дупка!

— На кого му пука? — Ариа прокара пръст по фигурата на клоуна, докато минаваха покрай нея. — И без това никой не взема това на сериозно. — Тя погледна към Тори, която хвърли топката си на голф площадката и замахна със стика. — Сега трябва да разбереш от какво се интересува тя. След това се престори, че и на теб ти е интересно.

Тя го побутна и Греъм отново пристъпи към Тори. Той я изчака да удари — и както обикновено да пропусне дупката, — след което се прокашля.

— Харесваш ли ренесансовите панаири?

Ариа потрепна и си помисли дали не трябва да прекрати операцията. Целта не беше Греъм да натрапва своите интереси на Тори. Но лицето на момичето грейна.

— Била съм само веднъж, но беше доста готино. Защо?

Греъм се усмихна.

— Забелязах гривната на глезена ти и си помислих, че може да си я купила на ренесансовия панаир, който се провежда във Филаделфия. Там има един мъж, който прави авторска сребърна бижутерия. Едно лято работих в съседния павилион.

Тори прескочи малкия разделител, който отделяше зеленото игрище от палубата и се приближи до Греъм.

— А ти какво правиш на панаира?

— Различни неща, но точно онзи път помагах на един възрастен мъж в правенето на лютни.

— Какво е лютня?

— Малка акустична китара, само че звукът й е по-различен — обясни Греъм. — Всъщност нося една на кораба. Смятам да изсвиря на нея „Death Cab for Cutie“ на шоуто за млади таланти.

Тори повдигна вежди.

— Наистина ли?

Греъм се накани да отговори, но внезапно телефонът на Тори иззвъня. Тя го погледна и завъртя очи.

— Обажда се мама — каза момичето, докато го вдигаше към ухото си. — Откакто потеглихме, тя ми се обажда всеки ден.

Тори се отдалечи към водопадчето край дупка дванайсет. Греъм изглеждаше смутен.

— Сега какво да правя?

— Нищо. — Ариа го поведе обратно към клубното помещение. — Сега вече имаш за какво да разговаряш с нея другия път, когато се видите. Следващата ти задача е да я поканиш на среща.

Устните на Греъм бавно се разтегнаха в нервна усмивка.

— Добре. — Той хвана ръката на Ариа. — Какво щях да правя без теб?

— Не забравяй да ме поканиш на сватбата. — Тя го тупна приятелски по рамото. В този миг телефонът в джоба й изжужа. Усмихната, Ариа го извади и погледна към екрана. Получили сте две нови снимки.

Пръстите й започнаха да изтръпват и тя вдигна глава с усещането, че някой я наблюдава. Една сянка се скри зад мелницата. Вратата на клуба се затръшна силно. Някой премина покрай решетките за увивни растения. Но когато Ариа се взря по-напрегнато, не забеляза нищо нередно.

После натисна бутона ПРЕГЛЕДАЙ. Първата снимка се зареди на екрана. На фокус се появи прочутата покривна тераса на курорта „Скалите“ и ясно видимите пет фигури върху нея. Снимката беше размазана, но Ариа успя да различи протегнатите си ръце. Табита, облечена в жълтата си рокля, стоеше до нея и всеки момент щеше да падне.

После Ариа натисна бутона за прехвърляне и се появи следващата снимка. Тя бе направена части от секундата по-късно, улавяйки момента, в който Ариа вече беше бутнала Табита. Тялото й висеше във въздуха. Ариа стоеше на терасата, сложила ръце на кръста си. Приличаше на хладнокръвна убийца.

— Ариа? — Греъм стоеше зад нея. — Наред ли е всичко?

Ариа подскочи и прикри екрана с ръка.

— Ами, всичко е наред — излъга тя.

После натисна бутона за изтриване, но незнайно защо снимките не изчезнаха. Всеки път, когато кликнеше върху фотогалерията си, те стояха там, най-отпред. Сърцето й заблъска в гърдите. Самото им присъствие в телефона й я караше да се чувства така, сякаш на главата й има нарисувана мишена. Трябваше да ги махне оттам.

Телефонът й отново изпиука. Имате ново съобщение. Ариа натисна ПРОЧЕТИ.