Двамата се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха. В ъгълчето на устата на Рифър потрепваше някакво мускулче. Но секунда по-късно погледът му се фокусира върху някой зад Спенсър.

— Нещо против да се намеся?

Пред очите й се появи ъгловатото лице на Наоми. Тя гледаше сладко Рифър, леко навела глава настрани и пърхаше с мигли.

Спенсър се напрегна, готова да каже не. Но преди някой от тях да успее да помръдне, Наоми се шмугна пред Спенсър и сграбчи ръцете на Рифър. Спенсър се опита да защити мястото си, но тогава Наоми я изблъска с хълбок. Спенсър отстъпи назад. Токчето й хлътна в дупката между неравните плочи и тя размаха ръце, за да запази равновесие. Моментът във въздуха продължи като че ли цяла вечност и внезапно тялото й се озова в студена вода, съпровождано от силен плясък. В ушите й нахлу вода, роклята й подгизна. Задничето й удари пода на басейна и тя бързо се оттласна и изплува на повърхността, плюейки вода.

Отметна косата си от лицето и се огледа. Музиката продължаваше да свири силно, но много хора на дансинга бяха спрели да танцуват и я гледаха. Сервитьорите замръзнаха на местата си с подноси в ръцете. Рифър я беше зяпнал изненадано. Наоми се беше ококорила. Миг по-късно тя пристъпи внимателно към ръба на басейна.

— Мили Боже, Спенсър, добре ли си? — каза тя с престорена загриженост. — Трябва да си по-внимателна!

На Спенсър й се прииска да сграбчи глезена на Наоми и да я дръпне във водата, но тя вече се беше върнала при Рифър, като може би предполагаше, че двамата ще продължат да танцуват. Но Рифър се обърна към един сервитьор, който се приближаваше бързо, носейки кърпа.

Спенсър излезе от басейна и позволи на Рифър да увие рамене й с кърпата.

— Това беше много странно — промърмори разсеяно той, докато я водеше към масата им. — Може би не трябваше да танцуваме толкова близо до басейна, а?

„Не и ако Наоми е наблизо“ — помисли си горчиво Спенсър. Телефонът в чантата й изпиука и тя се наведе да погледне. „Имате ново съобщение от непознат номер“.

Тя се обърна назад. Наоми гледаше през прозореца, а телефонът лежеше в скута й. На лицето й се бе изписала тъничка усмивка, сякаш знаеше страхотна тайна.

Спенсър я изпрати с поглед, докато Наоми се отдалечаваше към изхода с вирната глава, сякаш работата й тук бе приключила. После погледна към есемеса.

Най-доброто за теб, Спенс, е да стоиш далеч от него. В морето е пълно с риба. Или в двора на затвора, след като приключа с теб.

А.

15.

Снимка, която казва повече от хиляда думи

В петък сутринта Ариа и Ноъл се намираха в кухнята на кораба, застанали на различни работни маси. Опитвайки се да правят нещо заедно, те се записаха доброволци в курса по природосъобразно готварство. Нямаха представа, че ще бъдат включени в смяната за закуска в шест часа сутринта.

Ариа надникна в купата на Ноъл и се намръщи.

— Мисля, че си сложил твърде много брашно в тестото — прошепна тя, поглеждайки предпазливо към Бет, едрата жена, която отговаряше за кухнята.

Ноъл свъси вежди и погледна към ламинираната рецепта на масата.

— Тук пише дванайсет чаши за това количество. Мисля, че точно толкова сложих.

Ариа разбърка тестото във вилица.

— Според мен трябва да е по-гъсто. Сега е твърде сипкаво.

Ноъл се изкиска.

— Ти си сипкава.

Той я погъделичка отстрани и тя го перна с кухненската ръкавица. Трябваше да признае, че ранната смяна е забавна: двамата бяха единствените ученици в кухнята, радиостанцията излъчваше романтични мелодии, изпълнявани на класическа китара, а въздухът беше свеж и чист, изгубил тропическата си влажност. Наистина, Ариа не очакваше, че голяма част от кухненските й задължения ще включват работа с месо — изваждането на хиляди парчета пуешки бекон от фризера, пърженето на телешки наденички, дори трябваше да се занимава с нещо, наречено скрапъл, в което беше убедена, че има свински зурлички, които обаче бяха органични. Но това беше малка цена, за да прекара известно време с Ноъл.

Той наля още малко мляко в тестото.

— Хей, така и така сме станали рано, може да се поразходим по брега. Ще ти покажа какъв рап ще изпълним двамата с Майк на шоуто за таланти в събота. — Той я смушка отстрани.

— Това е страхотна идея! — отвърна Ариа, но прехапа устни, спомняйки си, че е заета. — Но днес не мога. Обещах на Греъм да играем миниголф.

— О. — Ноъл впери поглед в купата си. — Няма проблем.

Ариа изсипа още един поднос с бекон в тигана. Той се разцвърча шумно.

— Много съжалявам. Ако ми беше казал по-рано, щях да променя програмата. — Предишната вечер бяха вечеряли заедно с голяма група ученици. Ариа и Ноъл почти не бяха разговаряли.

— Казах, че няма проблем — отвърна високомерно Ноъл. — Ти определено прекарваш доста време с тоя Греъм.

Ариа сбърчи нос. Тоя Греъм? Майка й би се изразила така.

— Не че си падам по него. Той е от онези, които си обличат брони и участват в турнири.

— А той пада ли си по теб?

Тя се засмя.

— Определено не. Всъщност се опитвам да го накарам да говори за последната си любов. Приятелката му е починала и той е твърде срамежлив, за да тръгне сам да говори за нея.

Ноъл я погледна изненадано.

— Как е починала?

Ариа се ухапа силно от вътрешната страна на бузата.

— Ами… не знам точно…

Не трябваше да казва и на приятелките си за Греъм — те не можеха да избият от главите си мисълта, че той може да е А. Предишната вечер, преди вечеря, те се срещнаха, за да репетират своя хула танц, и Емили й каза, че е видяла Греъм да се крие в един от коридорите. А Хана, която се мотаеше с тях, макар да бе решила да изпълнява номер заедно с Наоми, отбеляза, че Греъм като че ли няма никакви приятели на борда на кораба — винаги се хранеше сам.

— Ами ако е дошъл на борда с единствената цел да ни шпионира?

— Той не е А. — рече настоятелно Ариа. — Дори връзката му с Табита не е била скорошна.

— Да, но ти каза, че той я е харесвал повече, отколкото тя него — напомни й Хана. — Може би е смятал, че тя е истинската му любов или нещо такова. Може да е някой от ония откачени типове, които просто си умират да отмъщават.

— Ти изобщо не го познаваш — рече отбранително Ариа.

— Нито пък ти — репликира я Хана.

Затова сега Ариа се прокашля и погледна към Ноъл.

— Просто чувствам, че трябва да му помогна. Забавно е да се правя на сватовница.

Ноъл отпи от чашата си с кафе, която стоеше на масата до него.

— Стига да не го сватосаш за себе си. Може би го правиш, без да се усещаш.

Беконът силно изцвърча.

— Не ми ли вярваш? — попита Ариа.

— Разбира се, че ти вярвам — отвърна бързо Ноъл. — Просто… Мислех си, че това пътуване ще е по-различно. Не очаквах, че този твой еко лов ще ти отнема толкова много време.

Ариа насочи шпатулата си към него.

— Ти не пожела да се запишеш в еко лова с мен. Ти настоя да вземаш уроци по сърф. Знаеше, че не мога да се запиша с теб. Знаеш, че не плувам много добре. Но така или иначе се записа.

— Ти ми каза, че мога да го направя.

— И бях искрена — отвърна Ариа. — Страхотно е, че толкова се забавляваш. Но не ме карай да се чувствам виновна, че и аз се забавлявам.

Очите на Ноъл се разшириха.

— Хубаво. Повече нищо няма да кажа. Въобще няма да те притеснявам.

— Чудесно — отвърна Ариа с твърд тон.

Тя се върна към бекона си. Ноъл разбърка тестото. Движенията му бяха толкова енергични и страстни, че цялото излишно брашно се вдигна на облак и покри лицето му с фин бял пласт. Той примигна учестено, изглеждайки като мим.

Ариа не се сдържа и се разсмя. Миг по-късно се разсмя и Ноъл. Той поклати глава и нежно я докосна по рамото.

— Извинявай. Голямо съм магаре.

— Не, аз съжалявам — отвърна Ариа, грабна една хартиена салфетка и започна да забърсва брашното от лицето му. — Не искам да се караме. Искам да се забавляваме. Но ти не трябва да ревнуваш от Греъм, чуваш ли? Обичам теб.

Ноъл изплю малко брашно.

— Но и двамата сте толкова артистични… Сигурно имате доста общо помежду си.

Ариа зяпна от изненада. Сериозно? Толкова много пъти тя се беше чувствала незначителна покрай Ноъл — той беше толкова богат, красив и популярен, че понякога имаше усещането, че е ексцентричната Ариа от шести клас, приятелката особнячка на Али. Но това беше първият път, когато той й казваше, че не се смята за достатъчно добър за нея.

— Ноъл… — Тя го докосна по ръката. — Говориш абсурдни неща. Уверявам те.

— Добре — отвърна той след кратка пауза. — Просто наистина исках да се поразходим, за да мога да ти дам това.