„Освен, че тя е убийца — обади се глас в главата й. — Или че тя взимаше наркотици миналото лято и натопи някой друг за притежанието им. Или че тя ми помогна да пренесем братовчедка ти на шофьорската седалка на колата, която аз карах“.

Отново си помисли, че ако Наоми е А., тя вече знае всичко това.

— Е, аз само се шегувах. — След секунда Наоми сръчка игриво Хана, вероятно забелязала сконфузеното й изражение. Хвана я за ръката. — Такава щастливка си, че имаш Майк, знаеш ли?

— Да — каза Хана и се отпусна. Усмихна се, сякаш си мислеше за Майк.

— Той е по-готин от Шон Ейкърд — добави Наоми. — Знаеш, че и аз се срещах с него, нали?

Хана кимна.

— В девети клас.

Наоми изглеждаше изненадана.

— Как си спомняш за това?

Хана се засмя.

— Харесвах си Шон години наред — знам всички, с които се е срещал. Но знаеш ли, след като веднъж го спечелих, се оказа голямо разочарование. Той просто беше… твърде добър.

— Имаш предвид неправенето на секс, нали? — Наоми завъртя очи. — Той винаги си е бил такъв. Бях веднъж на купон с него, и всички двойки се съблякоха и започнаха да се натискат. Само двамата с Шон седнахме на дивана да гледаме някакъв глупав филм по телевизията, сякаш бяхме родителите-домакини. Беше толкова тъпо!

— Какво ли намира Кейт в него? — изкикоти се Хана.

— Може би и тя е от девствениците — подсмихна се Наоми. — Чух, че сега ходи с него в Клуба на девствениците.

— Всъщност аз… — Хана се канеше да каже, че няколко седмици по-рано беше видяла как Кейт и Шон излизат заедно от една среща на клуба, но се спря тъкмо навреме. Тогава беше заедно с Лиам.

Но пък ако Наоми беше А., тя щеше да знае за това.

Хана изпъна гръб, чувствайки се леко изнервена.

— Знаеш ли, ако наистина ти се пие коктейл, трябва да се измъкнем от кораба, когато стигнем до Пуерто Рико, и да отидем в някой бар. Имам фалшива лична карта. А ти носиш картата на… ъ-ъ-ъ… братовчедка си, нали?

По лицето на Наоми премина странно изражение.

— Да.

— Близки ли сте? — Сърцето на Хана биеше ускорено. Тя имаше чувството, че е абсурдно прозрачна за Наоми.

Наоми загриза ноктите си.

— Като сестри. Тя се казва Мадисън. Учеше в Сейнт Агнес. Сега е в Пен. Добре де, учеше в Пен преди инцидента.

Стомахът на Хана се сви.

— Тя… мъртва ли е? — Момичето се приготви да чуе отговора. Или писъка на Наоми, че знае всичко и иска Хана да умре.

Наоми я изгледа продължително, сякаш я измерваше с поглед. Но преди да отговори, в залата прогърмяха първите ноти на „California Girls“ и на екрана зад сцената се появи тестът на песента.

Наоми подскочи.

— Боже, много ме бива да убивам настроения! Хайде, да забравим за това и да се забавляваме.

Те забързаха към подиума и грабнаха микрофоните. Но когато Хана отвори уста да запее, гласът й излезе тънък и треперлив. Тя не спираше да си представя Мадисън в болнично легло, след катастрофата, с една от онези ужасни маски на лицето, които помагат за дишането. Представи си Наоми, любимата братовчедка на Мадисън, която седи до леглото и плаче. Всеки човек би се замислил за отмъщение, когато разбере, че вината е на някой друг. Но как е възможно Наоми да се държи толкова хладнокръвно?

Хана се обърна към момичето. Очите му бяха ясни, сълзите ги нямаше и тя пееше весело в микрофона, сякаш не бе преживяла никаква болка. Когато започна припевът, група деца от публиката запяха с тях. Гласът на Наоми се извиси. Тя се обърна и се плесна по задничето. Хана не се сдържа и се изкиска.

Тогава тя също отметна глава назад и запя по-силно. Гласът й звучеше добре в съзвучие с наоминия. Когато тя отвори очи, Наоми я хвана за ръката и я завъртя. Подметна полата си, а Хана грабна две светещи пръчки от близката маса, преструвайки се, че от гърдите й избухват фойерверки. Тълпата заликува. Когато Хана погледна лицата им, видя, че дори Греъм се усмихваше.

Когато песента свърши, група момчета, които седяха покрай стената, започна да скандира:

— Бис! Бис!

— Публиката ни обожава! — Хана се изкиска, докато слизаха от сцената.

— Защото сме страхотни! — Наоми я хвана под ръка. — Трябва да участваме в шоуто за таланти, не мислиш ли?

— Ами, да — отвърна Хана, припомняйки си танца хула и обещанието, което беше дала на Спенсър и останалите. Но и без това не можеше да каже не — не и на момичето, което може би беше А.

И когато се върна на мястото си, като по даден знак телефонът й примигна. Имаше нов есемес.

Наоми гледаше настрани и разговаряше с Урсула Типингтън, без да й обръща внимание. Хана хвърли поглед към телефона на Наоми, който лежеше на масата до нея. Трябваше просто да протегне ръка и да го грабне, но крайниците й тежаха като напълнени с пясък. Тя преглътна тежко и отвори съобщението.

Хана Мерин се блъсна.

Премести момиче, за да се прикрие.

После напусна местопрестъплението.

Но някой я видя — аз.

А.

13.

Хората, които пътуват в стъклени лодки, не бива да хвърлят камъни

— Добре дошли в Пуерто Рико! — прогърмя гласът на Джереми през усилвателите във вторник сутринта. Той го произнесе с превзет испански акцент, натъртвайки на „р“-то.

Емили гледаше децата, които махаха с шалове на хората на брега. От тонколоните се разля акустична успокояваща версия на „Over the Rainbow“ и всички изстенаха. Същата песен беше пусната и когато се отдалечиха от Нюарк, после на следващата сутрин в морето, после за да ги призоват за вечеря предишната вечер. Вече започваше да им досажда.

Тя седна на една пейка и вдъхна влажния въздух. Джордан й беше оставила бележа на нощното шкафче, че отива да си вземе кафе и че по-късно ще се видят. Когато телефонът й иззвъня, тя очакваше да види името на Джордан, но вместо това беше Хана.

— Спенсър и Ариа също са във връзка — каза Хана щом Емили отговори. — Помотах се с Наоми. Тя като че ли не знае, че сме замесени в инцидента с Мадисън — но някой друг знае. Изпрати ми още едно съобщение.

— Разбра ли дали Мадисън е умряла? — попита Емили и сърцето й замря в гърдите. „Моля те, моля те кажи, че не е“, помисли си тя. Ако още някой беше умрял заради нея, не знаеше как ще продължи да живее. Но дори само мисълта, че Мадисън може би не беше просто припаднала от алкохола, както смятаха досега, направо я смазваше. Как можа да избяга, да остави едно ранено невинно момиче само? Емили не спираше да си представя как полицията й чете обвиненията, израза на лицата на родителите си. Майка й сигурно щеше да се облегне на баща й — и това щеше да е поредната смърт, за която беше виновна Емили.

— Все още не знам дали е умряла — призна Хана. — Прекъснаха ни, преди да го науча, и не мислех, че е уместно да настоявам.

— Трябва да се опиташ да разбереш какво е станало, Хана — настоя Ариа. — Ако е умряла или ако е била наранена, това засилва вероятността Наоми да е А.

— Знам, знам. — Хана звучеше разсеяно. След това въздъхна. — Но съм объркана. Наоми изглежда толкова невинна и безгрижна. Възможно ли е да е толкова добра актриса?

— Вчера получих бележка от А. и когато вдигнах глава, Наоми се беше втренчила в мен — рече Ариа. — В съобщението се намекваше за Ямайка. Трябва да разгадаем този случай и да победим А., преди той да ни съсипе.

— Знаете ли кой ме съмнява? — попита Хана. — Бившият на Табита. Ариа, той беше сам в караоке бара и като че ли ме наблюдаваше.

— Той не е А. — рече упорито Ариа.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Спенсър. — Той беше там вчера, когато получи есемеса от А., нали?

— Но откъде ще знае за всичко, което сме направили? — попита Ариа. — Миналото лято е бил в Южна Америка, забравихте ли?

— Така твърди той.

Линията заглъхна напрегнато. Най-накрая Спенсър въздъхна и каза, че трябва да тръгва. Останалите момичета също затвориха телефоните си, но си обещаха, че ще се срещнат по-късно, за да обсъдят своя танц хула. След като натисна бутона за прекъсване, Емили задъвка яростно дъвката си. Макар да не вярваше, че Наоми е А., тя си спомняше и нещо от предишното лято — може би между нея и Наоми наистина имаше връзка. След инцидента, докато Емили беше във Филаделфия, тя се прибираше у дома от рибния ресторант, в който работеше, потънала в разговор с Дерик, неин приятел и колега. Обсъждаха колко опустошително е въздействало на Емили завръщането на Истинската Али в Роузууд, особено след целувката им.

— Сигурна ли си, че тя е загинала в пожара? — беше попитал Дерик.

— Донякъде — беше отвърнала Емили, извръщайки поглед настрани. Едва ли щеше да сподели с Дерик, че Али не е умряла в пожара — че е избягала през задната врата, която Емили беше оставила отворена. Но Али беше умряла, когато Ариа я блъсна от покрива в Ямайка.