— Защо?
— Депресия. Имаше много проблеми със семейството си.
В момента не се виждаха повече коли, така че те пресякоха улицата.
— Посещавал ли си я някога? — попита Ариа.
— Веднъж. — Лицето му се изкриви. — Мястото, където беше, изглеждаше красиво отвън и имаше страхотно фоайе, но стаите на пациентите бяха доста мизерни.
— Хм — каза Ариа, запазвайки абсолютно безизразна физиономия. Това звучеше като „Убежището на Адисън Стивънс“, добре. — Тя имаше ли някакви приятели там?
Греъм се загледа за момент в небето, размишлявайки.
— Там имаше две руси момичета, които бяха като пчели-царици на това място. Когато посетих Табита се бяха залепили за нея — сякаш ме преценяваха, чудеха се дали си струва да говорят с мен.
Ариа потрепери. Чудеше се дали някоя от тях не е била Али.
— Имаше и едно момче — продължи Греъм. — Не мога да кажа дали тя му харесваше — той постоянно ми хвърляше противни погледи през стаята. — Той стисна зъби. — Предполагам, че се бяха свалили. Всичките момичета го смятаха за привлекателен.
Греъм погледна към Ариа.
— Сигурно по думите ми изглежда, че е била луда, но тя не беше — беше страхотна. Всички си падаха по нея — не знам защо ме избра. — Нова въздишка. — Говорих с психотерапевтка за това. Всъщност именно тя ми каза да дойда на това пътуване. Смяташе, че това може да ми помогне да преодолея случилото се — откъсването от Мейпълууд и от цялата лудост, която цари там в момента.
— Дочух за това.
Ариа чувстваше такива бодлички по кожата си, че й се искаше да започне да се чеше. Какво би си помислил Греъм, ако знаеше, че стои до убийцата на Табита?
Стигнаха до плаж с дъсчена пътечка през пясъка. Под раиран чадър седеше човек, който продаваше сода от хладилник. На Стойката за спасители стояха двама загорели от слънцето младежи и наблюдаващи неколцината плуващи във водата. От ляво имаше голям гъсталак от дървета. Зелени кръгли плодчета висяха на гроздове от клоните, а въздухът беше изпълнен със сладък, приятен аромат. Дърветата изглеждаха точно като на снимките в телефона на Греъм.
Гъстият листак се развяваше над главите им, и Ариа забеляза плик, забоден за един от стволовете. В десния горен ъгъл на плика беше отпечатано логото на круизната компания.
— Следващото указание! — извика тя.
Откъсна плика от ствола. Вътре имаше инструкции указанието да се остави на същото място, за да могат да го намерят останалите ловци, и адрес на уебсайт, където щеше да им се каже къде да отидат.
Ариа показа на Греъм какво е открила.
— Страшни сме! Дай пет!
Тя вдигна дланта си във въздуха и Греъм я плесна. Изведнъж очите му се ококориха заради нещо, което видя на брега. Ариа се обърна. Две девойки стояха край поста на спасителите и мажеха със слънцезащитен лосион голите си крака.
— Какво има? — попита тя.
Греъм пъхна ръце в джобовете си и се извърна.
— Нищо.
Ариа го изгледа накриво, после отново се обърна към момичетата. Едната имаше дълга коса с хипарска прическа и носеше чехли на „Биркенсток“, а късата коса на другата беше подстригана на пикси прическа и тя имаше халка на носа. Разпозна и двете от кораба — стояха зад нея в опашката за закуска тази сутрин.
— Те от твоето училище ли са?
— Ъхъ — промърмори Греъм.
— Сладурчета са.
Греъм изглеждаше измъчен.
— Да, както и да е.
— Защо не поканиш някоя от тях на среща?
Греъм изсумтя.
— Все едно ще приемат.
— Защо да не приемат?
Греъм се засмя тъжно.
— Да ти кажа ли откровено? Не знам как да разговарям с момичета — особено след като Табита ме заряза. И не знам защо ще искат да излязат с особняк, който се преструва на рицар.
Ариа се спря до знак, на който пишеше „Не паркирай!“ на френски, и погледна към Греъм.
— Ти не си особняк! Погледни се! Ти си сладур, ти си забавен, ти си умен — толкова много момичета биха си умрели да излязат с теб!
Греъм се изчерви.
— Съмнявам се.
Ария сложи ръце на кръста си.
— А аз — не. И знаеш ли какво? Смятам да ти го докажа. С моя помощ на края на пътуването вече ще се срещаш с една от тези красавици.
Главата на Греъм клюмна.
— Не!
— Говоря сериозно! По коя от тях си падаш? Елфката с халката на носа, или мис Хипи?
Греъм се засмя на прякорите.
— Е, добре. Харесва ми Елфката. Истинското й име е Тори. Но шегата настрана — нищо няма да се получи. Харесвам я от два месеца, но нищо не се получава.
— Ти всъщност говори ли с нея?
— Ами, не.
Греъм зарови половината от стъпалото си в пясъка.
Ариа изстена.
— Това трябва да е първият ти сигнал, че няма да се получи. Тя ти изглежда съвършена. Иди и я почерпи една сода от хладилника с напитките.
— Сега ли? — Греъм изглеждаше паникьосан.
— Да, сега! — На Ариа наистина, наистина й хареса идеята. Това беше шансът й да направи нещо наистина хубаво за Греъм. А също и шанс да изкупи вината си за Табита. Да уреди делата си с вселената. Да заздрави кармата си.
Тя отиде при хладилника с напитките и купи четири оранжади — две за тях двамата и две за момичетата.
— Сега дори няма нужда да й купуваш напитка. Само отнеси тези на Елфката и Хипи. Това ще е достатъчно за започване на разговор.
— За какво?
— Не знам! — възкликна Ариа и се засмя. — За френски напитки, за каквото и да е! А сега — хайде, направи го!
Греъм облиза устните си. Но след миг измъчения му израз изчезна, и той даже изглеждаше донякъде развълнуван.
— Добре — каза той.
Тръгна през пясъка, хванал тумбестите бутилки в ръце. Момичетата засенчиха очите си, когато той ги наближи. Те приеха шишетата и отвъртяха капачките. Греъм приклекна и каза нещо на Елфката. Елфката се изкикоти.
„Това е!“ — помисли си Ариа, отпивайки от оранжадата. Чувстваше се като Купидон.
Изведнъж телефонът й вътре в чантата иззвъня. Тя бръкна да го вземе. „Едно ново съобщение“. Подателят беше бърканица от цифри и букви.
По гърба я полазиха тръпки. Двама туристи с чантички на кръста гледаха объркано в географска карта от срещуположната страна на улицата. Красива тъмнокожа жена с щампа на острова върху банските си разстилаше кърпата си върху пясъка. Едно момиче се приближи до хладилника с напитките и си поръча лаймада. Когато тя си тръгна, Ариа срещна погледа й. Това беше Наоми. Сините й очи не потрепнаха. На устните й имаше противна усмивка, а едната й ръка стискаше телефон.
Ариа първо се извърна, като едва не пристъпи към една преминаваща кола. После погледна надолу към собствения си телефон и избра „ПРОЧЕТИ“.
Браво, че му помагаш да се върне обратно в играта, Ариа. Всеки се нуждае от малък „тласък“, нали?
12.
Дуети
По-късно същия следобед, след като курса й по изработване на карибски бижута приключи, Хана се тръсна на масата в бистрото заедно с Майк и започна да разглежда голямото кожено меню, което сервитьорката току-що им беше донесла. Майк подуши въздуха и лицето му се смръщи.
— Пфу! Нещо смърди на козешки курешки. Мисля, че съм аз.
Хана се изкикоти.
— Така става, като работиш в корабната ферма. — Естествено, корабът си имаше свои собствени кокошарници, развъдник за алпаки и оранжерия, и Майк се беше записал доброволец да работи в тях. — Всъщност защо ти трябваше да отиваш там? — попита тя. — Трябваше да поискаш да си в спортната зала или нещо подобно.
Майк тъжно поклати глава.
— Когато видях „хидропоника“ и „оранжерия“ в описанието, си помислих, че е ферма за трева. Не знаех, че ще трябва да прекарвам по два часа в доене на кози. Знаеш ли как вонят тези неща?
Хана го сръчка.
— Е, по-добре да си вземеш още един душ, смръдльо. Иначе довечера ще спиш на пода.
Мак се надигна върху стола.
— Искаш да кажеш, че довечера ще останеш отново в стаята ми?
Хана погледна разсеяно към следите от ленти за шафълборд2 върху палубата.
— Има ли някакъв проблем?
— Не, разбира се! — каза Майк решително. — Само че, виж, Хана, да не се лъжем, едва ли си падаш по това да се блъскаш на тясно единично легло с още някой. Да не сте скарани с Наоми?
Хана се направи на запленена от кубчетата лед в чашата си, като отбягваше погледа на Майк. Макар че беше наистина приятно да се гушка в леглото с Майк, тя цяла нощ се въртеше насам-натам насън, нуждаеше се от повече пространство. Буди се няколко пъти през нощта и без малко да падне от леглото. Освен това стаята на Майк миришеше на мокри кучета, а неговият съквартирант, момче от „Тейт“, пърдеше докато спи.
"Опарени" отзывы
Отзывы читателей о книге "Опарени". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Опарени" друзьям в соцсетях.