— Защо?

— Депресия. Имаше много проблеми със семейството си.

В момента не се виждаха повече коли, така че те пресякоха улицата.

— Посещавал ли си я някога? — попита Ариа.

— Веднъж. — Лицето му се изкриви. — Мястото, където беше, изглеждаше красиво отвън и имаше страхотно фоайе, но стаите на пациентите бяха доста мизерни.

— Хм — каза Ариа, запазвайки абсолютно безизразна физиономия. Това звучеше като „Убежището на Адисън Стивънс“, добре. — Тя имаше ли някакви приятели там?

Греъм се загледа за момент в небето, размишлявайки.

— Там имаше две руси момичета, които бяха като пчели-царици на това място. Когато посетих Табита се бяха залепили за нея — сякаш ме преценяваха, чудеха се дали си струва да говорят с мен.

Ариа потрепери. Чудеше се дали някоя от тях не е била Али.

— Имаше и едно момче — продължи Греъм. — Не мога да кажа дали тя му харесваше — той постоянно ми хвърляше противни погледи през стаята. — Той стисна зъби. — Предполагам, че се бяха свалили. Всичките момичета го смятаха за привлекателен.

Греъм погледна към Ариа.

— Сигурно по думите ми изглежда, че е била луда, но тя не беше — беше страхотна. Всички си падаха по нея — не знам защо ме избра. — Нова въздишка. — Говорих с психотерапевтка за това. Всъщност именно тя ми каза да дойда на това пътуване. Смяташе, че това може да ми помогне да преодолея случилото се — откъсването от Мейпълууд и от цялата лудост, която цари там в момента.

— Дочух за това.

Ариа чувстваше такива бодлички по кожата си, че й се искаше да започне да се чеше. Какво би си помислил Греъм, ако знаеше, че стои до убийцата на Табита?

Стигнаха до плаж с дъсчена пътечка през пясъка. Под раиран чадър седеше човек, който продаваше сода от хладилник. На Стойката за спасители стояха двама загорели от слънцето младежи и наблюдаващи неколцината плуващи във водата. От ляво имаше голям гъсталак от дървета. Зелени кръгли плодчета висяха на гроздове от клоните, а въздухът беше изпълнен със сладък, приятен аромат. Дърветата изглеждаха точно като на снимките в телефона на Греъм.

Гъстият листак се развяваше над главите им, и Ариа забеляза плик, забоден за един от стволовете. В десния горен ъгъл на плика беше отпечатано логото на круизната компания.

— Следващото указание! — извика тя.

Откъсна плика от ствола. Вътре имаше инструкции указанието да се остави на същото място, за да могат да го намерят останалите ловци, и адрес на уебсайт, където щеше да им се каже къде да отидат.

Ариа показа на Греъм какво е открила.

— Страшни сме! Дай пет!

Тя вдигна дланта си във въздуха и Греъм я плесна. Изведнъж очите му се ококориха заради нещо, което видя на брега. Ариа се обърна. Две девойки стояха край поста на спасителите и мажеха със слънцезащитен лосион голите си крака.

— Какво има? — попита тя.

Греъм пъхна ръце в джобовете си и се извърна.

— Нищо.

Ариа го изгледа накриво, после отново се обърна към момичетата. Едната имаше дълга коса с хипарска прическа и носеше чехли на „Биркенсток“, а късата коса на другата беше подстригана на пикси прическа и тя имаше халка на носа. Разпозна и двете от кораба — стояха зад нея в опашката за закуска тази сутрин.

— Те от твоето училище ли са?

— Ъхъ — промърмори Греъм.

— Сладурчета са.

Греъм изглеждаше измъчен.

— Да, както и да е.

— Защо не поканиш някоя от тях на среща?

Греъм изсумтя.

— Все едно ще приемат.

— Защо да не приемат?

Греъм се засмя тъжно.

— Да ти кажа ли откровено? Не знам как да разговарям с момичета — особено след като Табита ме заряза. И не знам защо ще искат да излязат с особняк, който се преструва на рицар.

Ариа се спря до знак, на който пишеше „Не паркирай!“ на френски, и погледна към Греъм.

— Ти не си особняк! Погледни се! Ти си сладур, ти си забавен, ти си умен — толкова много момичета биха си умрели да излязат с теб!

Греъм се изчерви.

— Съмнявам се.

Ария сложи ръце на кръста си.

— А аз — не. И знаеш ли какво? Смятам да ти го докажа. С моя помощ на края на пътуването вече ще се срещаш с една от тези красавици.

Главата на Греъм клюмна.

— Не!

— Говоря сериозно! По коя от тях си падаш? Елфката с халката на носа, или мис Хипи?

Греъм се засмя на прякорите.

— Е, добре. Харесва ми Елфката. Истинското й име е Тори. Но шегата настрана — нищо няма да се получи. Харесвам я от два месеца, но нищо не се получава.

— Ти всъщност говори ли с нея?

— Ами, не.

Греъм зарови половината от стъпалото си в пясъка.

Ариа изстена.

— Това трябва да е първият ти сигнал, че няма да се получи. Тя ти изглежда съвършена. Иди и я почерпи една сода от хладилника с напитките.

— Сега ли? — Греъм изглеждаше паникьосан.

— Да, сега! — На Ариа наистина, наистина й хареса идеята. Това беше шансът й да направи нещо наистина хубаво за Греъм. А също и шанс да изкупи вината си за Табита. Да уреди делата си с вселената. Да заздрави кармата си.

Тя отиде при хладилника с напитките и купи четири оранжади — две за тях двамата и две за момичетата.

— Сега дори няма нужда да й купуваш напитка. Само отнеси тези на Елфката и Хипи. Това ще е достатъчно за започване на разговор.

— За какво?

— Не знам! — възкликна Ариа и се засмя. — За френски напитки, за каквото и да е! А сега — хайде, направи го!

Греъм облиза устните си. Но след миг измъчения му израз изчезна, и той даже изглеждаше донякъде развълнуван.

— Добре — каза той.

Тръгна през пясъка, хванал тумбестите бутилки в ръце. Момичетата засенчиха очите си, когато той ги наближи. Те приеха шишетата и отвъртяха капачките. Греъм приклекна и каза нещо на Елфката. Елфката се изкикоти.

„Това е!“ — помисли си Ариа, отпивайки от оранжадата. Чувстваше се като Купидон.

Изведнъж телефонът й вътре в чантата иззвъня. Тя бръкна да го вземе. „Едно ново съобщение“. Подателят беше бърканица от цифри и букви.

По гърба я полазиха тръпки. Двама туристи с чантички на кръста гледаха объркано в географска карта от срещуположната страна на улицата. Красива тъмнокожа жена с щампа на острова върху банските си разстилаше кърпата си върху пясъка. Едно момиче се приближи до хладилника с напитките и си поръча лаймада. Когато тя си тръгна, Ариа срещна погледа й. Това беше Наоми. Сините й очи не потрепнаха. На устните й имаше противна усмивка, а едната й ръка стискаше телефон.

Ариа първо се извърна, като едва не пристъпи към една преминаваща кола. После погледна надолу към собствения си телефон и избра „ПРОЧЕТИ“.

Браво, че му помагаш да се върне обратно в играта, Ариа. Всеки се нуждае от малък „тласък“, нали?

А.

12.

Дуети

По-късно същия следобед, след като курса й по изработване на карибски бижута приключи, Хана се тръсна на масата в бистрото заедно с Майк и започна да разглежда голямото кожено меню, което сервитьорката току-що им беше донесла. Майк подуши въздуха и лицето му се смръщи.

— Пфу! Нещо смърди на козешки курешки. Мисля, че съм аз.

Хана се изкикоти.

— Така става, като работиш в корабната ферма. — Естествено, корабът си имаше свои собствени кокошарници, развъдник за алпаки и оранжерия, и Майк се беше записал доброволец да работи в тях. — Всъщност защо ти трябваше да отиваш там? — попита тя. — Трябваше да поискаш да си в спортната зала или нещо подобно.

Майк тъжно поклати глава.

— Когато видях „хидропоника“ и „оранжерия“ в описанието, си помислих, че е ферма за трева. Не знаех, че ще трябва да прекарвам по два часа в доене на кози. Знаеш ли как вонят тези неща?

Хана го сръчка.

— Е, по-добре да си вземеш още един душ, смръдльо. Иначе довечера ще спиш на пода.

Мак се надигна върху стола.

— Искаш да кажеш, че довечера ще останеш отново в стаята ми?

Хана погледна разсеяно към следите от ленти за шафълборд2 върху палубата.

— Има ли някакъв проблем?

— Не, разбира се! — каза Майк решително. — Само че, виж, Хана, да не се лъжем, едва ли си падаш по това да се блъскаш на тясно единично легло с още някой. Да не сте скарани с Наоми?

Хана се направи на запленена от кубчетата лед в чашата си, като отбягваше погледа на Майк. Макар че беше наистина приятно да се гушка в леглото с Майк, тя цяла нощ се въртеше насам-натам насън, нуждаеше се от повече пространство. Буди се няколко пъти през нощта и без малко да падне от леглото. Освен това стаята на Майк миришеше на мокри кучета, а неговият съквартирант, момче от „Тейт“, пърдеше докато спи.