Sara Shepard - Опарени

Емили обърна телефона така, че Джордан да не може да види съобщението.

— Аз… ще се върна — прошепна тя и излезе, преди Джордан да успее да попита какво се е случило.

Десет минути по-късно Емили стоеше при Тръстиковия бар и слушаше как проливният дъжд барабани по тентата над главата й. Естествено, палубата беше празна. Някъде отдолу се процеждаше ню ейдж музика от вечерното представление на „Цирк дьо Солей“.

Вратата на асансьора се отвори и през нея излязоха Спенсър и Ариа. Видяха я и се затичаха, прикривайки главите си от дъжда.

Хана се появи от стълбището, облечена с дълга изрязана рокля, обувки с високи токчета и несъразмерно бяло яке с качулка, стигащо до средата на бедрата й. Погледът й беше див, лицето — бледо; стискаше телефона в дясната си ръка.

— Кучката по някакъв начин се е промъкнала на борда с нас — изстреля тя, докато се приближаваше.

Обърна телефона към момичетата. Емили се вторачи в текста на екрана.

Ария погледна накриво бележката.

— Блъскаш и зарязваш? За какво говори А.?

— Не е ли очевидно? — попита Хана. — Произшествието на Рийдс Лейн? Онази ужасна нощ в дъжда? А. знае.

Челюстта на Емили увисна. Нощта на произшествието с Хана й изглеждаше толкова далечна сега — това се беше случило в началото на лятото, преди всичко останало. Тя беше открила, че е бременна точно след пролетната ваканция в Ямайка, още живееше вкъщи, когато Хана й обади — премести се при Карълайн през следващата седмица, за голямо разочарование на сестра си. Когато Хана й се обади, тя едва не й отказа; коремът й вече беше леко издут — ами ако другите момичета се досетеха какво става? Достатъчно трудно й беше да го крие от родителите си. Майка й вече беше направила коментар за новия й стил на обличане с широки ризи.

Но секунда по-късно се почувства ужасно. Хана се нуждаеше от нея. А после се обади и Ариа и каза, че вече е тръгнала и ще мине да я вземе, и Емили вече знаеше, че няма как да откаже. В края на краищата, ако някоя от тях видеше коремчето й, нямаше да каже нищо. Всички бяха твърде погълнати от катастрофата.

Емили се облегна на бара.

— Откъде А. знае за това? — попита тя, гледайки към Хана. Тогава бяха на абсолютно безлюден участък от пътя и си бяха тръгнали, преди да дойде линейката. Но заедно с тези мисли при нея се върнаха и спомените за тогавашната нощ. Те вероятно бяха наранили момичето. И бяха избягали, сякаш това е някаква лудория.

Хана въртеше между пръстите си голяма свещ с тръстикова обвивка, която беше взела от една от масите.

— Не съм сигурна. Но сещате ли се за момичето в колата, Мадисън? Оказа се, че тя е братовчедка на Наоми Циглър. Двете с Наоми се разбираме добре, и в първия момент си помислих, че това изглежда подозрително, но после реших, че тя просто е отворила нова страница. Вярвах в това, докато не видях фалшивата й лична карта — тя е със снимката на Мадисън.

Ариа сбърчи вежди.

— Значи мислиш, че Наоми е била мила с теб, защото тя е А.?

— Не съм сигурна — рече Хана. — Но ако не е, А. възнамерява да й каже за катастрофата. Наоми със сигурност ще ни издаде.

— Да, ако А. не ни издаде преди това. — Спенсър посочи телефона на Хана. — Нарича те „престъпница“.

— Хана, Наоми подхвърли ли нещо за произшествието? — попита Ариа.

— В известен смисъл — потвърди Хана и погледна към Спенсър. — Спомена, че се е случило нещо ужасно миналото лято. И на лицето й се появи странно изражение, когато някой я попита кой е на фалшивата й лична карта. Един вид „братовчедката ми вече не се нуждае от личната си карта“.

— Все едно е умряла? — изстена Спенсър.

Очите на Емили се опулиха.

— В катастрофата?

— Не може да е умряла в катастрофата. — Погледът на Хана шареше насам-натам. — Тя все още дишаше, когато се появихте вие, мацки.

— Дали? — погледна я накриво Ариа. — Всъщност някой провери ли?

Емили огледа останалите.

— Аз не си спомням дали го направихме, или не.

— Аз също — каза Ариа.

Лицето на Спенсър беше позеленяло.

— Ами ако сме я убили, когато я местехме? — Тя залитна към един от металните стълбове, които държаха тентата. — Аз я изпуснах.

— Не избързвай с изводите, Спенс — каза Ариа бързо, въпреки че тя изглеждаше не по-малко зле.

— Според вас откъде А. знае за това? — попита Емили.

Хана сви рамене.

— Ако А. е Наоми, сигурно е видяла произшествието от своята къща. Тя е точно на хълма над мястото на катастрофата, макар че досега не съм правила тази връзка.

— Или може би Мадисън е останала жива и е видяла момичето, което играе твоята роля в „Малка сладка убийца“, и е направила връзката — извиси глас Ариа.

— Не, в такъв случай Мадисън щеше да се досети още преди това — настоя Хана. — Ако Наоми е А., тя сигурно е научила почти веднага — и е решила да ни дебне. Така може да е научила за Гейл и Келси.

Емили кимна, обмисляйки предположението. През лятото тя беше посещавала къщата на Гейл, а жената й беше предложила да купи бебето й в едно кафене. Ако Наоми я беше следила, щеше да й е лесно да съобрази какво става.

Ариа прекара ръце по лицето си.

— Но аз не съм сигурна, че е логично Наоми да е А. Как може тя да знае за всички останали тайни, известни на А.? Като например Ямайка — това се случи преди историята с Мадисън.

— Е, не е трудно да се предположи откъде тя знае какво ни се е случило през лятото — Наоми живее в Роузууд. — Хана се беше ококорила. — Тя е приятелка с Кейт — била е у нас стотици пъти. Тя като нищо може да изрови тонове мръсотия за мен. — Тя щракна с пръсти.

Спенсър прехапа устната си.

— Всъщност Наоми доста се навърташе наоколо и когато А. ме заплашваше за Келси. Тя беше една от вещиците в „Макбет“.

— Беше се лепнала и за Клаудия — по едно време много от посланията на А. до мен се отнасяха за нея — добави Ариа замислено. — И тя беше у Ноъл, когато получих от А. есемеса за семейството му.

Всички погледнаха към Емили, очаквайки да допринесе със своя собствена история за Наоми. Тя само сви рамене.

— Аз не съм имала никакъв досег с нея.

— Тя беше на погребението на Гейл, помниш ли? — отбеляза Хана. — Не мислиш ли, че това е странно?

Емили гледаше как знамето горе на пилона плющи. Не беше сигурна дали това е странно.

— Но в Роузууд живеят доста хора — може някой друг да ни е наблюдавал. И Ямайка продължава да не се връзва с останалото — прошепна тя. — Наоми не беше там — иначе щяхме да я видим. Как може да е научила за това?

— Трябва да има някаква връзка — рече Хана. — Може тя да е била там, но ние да не знаем.

Пръстите на Спенсър се спуснаха върху телефона й.

— Не, Наоми е била в Сейнт Барт през пролетната ваканция — така пише на Фейсбук страницата й.

— Добре, може да има двама А. — един, който е видял какво се случи в Ямайка, и Наоми, която изкарва наяве всичките проклети случки — предположи Хана.

Спенсър замижа.

— Божичко. Ще ми се пръсне главата. И сега ще трябва да се чудим кой може да е вторият А.?

Емили си пое дъх.

— Мисля, че имам идея.

Хана я изгледа напрегнато.

— Нека позная. Истинската Али?

— Да, Али — каза Емили тихо. След като Джордан се беше промъкнала на борда толкова лесно и непринудено, защо да не може и Истинската Али да направи същото?

Тя хвърли поглед през рамо, ужасена от възможността Истинската Али да ги наблюдава. В морето проблесна мълния. Локвите блещукаха под светлината. Идеята да се изправи срещу Истинската Али на кораба я ужасяваше. Тук имаше толкова малко места, където да може да се скрие.

— Истинската Али е мъртва — изрече Спенсър пренебрежително. — Трябва да е някой друг.

Ариа се изкашля.

— Днес и на мен ми се случи нещо странно. — Тя си пое дъх. — Нали знаете, че се записах на онзи лов на съкровища? Получих за партньор едно момче, което наскоро се е преместило от едно училище в Ню Джърси. Поговорихме малко, и установих, че той познава Табита.

— Ти се майтапиш — каза Хана разтревожено.

Ариа кимна.

— Нещо по-лошо. Той е бил гадже на Табита.

— Какво? — изписка Хана.

— Сериозно ли говориш? — изстена Спенсър.

— Знам. — Ариа изглеждаше измъчено. — Мисля, че вселената е против нас.

— Или А. е против нас — рече Спенсър. — Може ли той да е А.? Той има още по-добър мотив от Наоми — или от Истинската Али. И вероятно е по-свързан — той може да е бил в Ямайка с Табита.

Ариа пристъпи от крак на крак.

— Не знам за Ямайка, но се съмнявам. Греъм каза, че е бил в Чили предишното лято — как може да е наблюдавал нашите тайни, или да е откраднал онези пари от пощенската кутия на Гейл? Ще пробвам да го подпитам по някакъв начин следващия път, когато се видим.