— Чух, че си много богат.

— Аха. — Брет му отправи студена, невесела усмивка. — От заем ли имаш нужда?

— Много смешно — засегна се Диего.

— Много е скъпо да поддържаш семейно имение — каза Брет. — Конфискацията разори повечето калифорнийци. Семейството ти не е първото.

— Проклети американци — изсъска Диего. — Крадат собствеността ни!

Брет трябваше да се съгласи. Вярно беше.

— Лошо.

— Само преди няколко години бяхме богати — каза Диего. — Продавахме добитъка за петдесет, шейсет долара на глава. А сега… това. — Той махна с ръка. — Дългове и конфискации. Разорени големи имения. Бедност, вместо богатство. И все пак — очите му проблеснаха — твоят прекрасен баща няма да живее вечно.

— Не, няма.

— Не ти пука, нали? — Диего се изплю. — Дон Фелипе победи и още е богат. Ти ще имаш всичко това един ден, а това дори не те интересува.

— Не — каза Брет и си наля второ бренди. — Не ти ли се пие алкохол, Диего? — попита той, забелязвайки, че чашата на братовчед му е недокосната. Прозя се и изведнъж ужасно му се приспа.

Диего не отговори, само го гледаше.

Изведнъж Брет се почувства отпуснат и летаргичен. Езикът му надебеля. Погледна братовчед си, който се бе превърнал в светло петно. Опита се да мръдне, но не можа. В мига преди черната забрава да го погълне, той разбра, че е бил упоен.

На горния етаж Сторм отиде на балкона и се загледа в нощта. Беше облечена в ефирна синя коприна, прозрачен шифон и дантела. Перилата бяха студени. В лицето й подухна нежен бриз. Нощта беше звездна, небето — като обсипано с диаманти. Тя въздъхна, затвори очи и вдъхна уханието на магнолията и орловите нокти. Брет, помисли си тя.

— Брет — изплъзна се от устните й. Усмихна се, като си спомни как я беше любил — толкова всеотдайно и дивашки. Любовта с него беше съвършена, никога посредствена. Нежната милувка експлодираше в невъздържана страст и способността й да потъва в нея докрай не спираше да я смайва. Той освобождаваше нещо тъмно и първично дълбоко в нея. Как се давеше в него! А начинът, по който я прегръщаше, След като свършваха, беше тъй нежен в сравнение с онова изстъпление, така мил. Той знаеше ли изразителността на чувствените си ръце? Този следобед пак беше казал, че я обича. При спомена я прониза тръпка. Вярно ли беше? Тя не беше глупачка. Думите му идваха винаги в бурята на страстта, точно както и първия път, секунди преди абсолютното освобождаване. Дали някога щеше да ги повтори съзнателно? Наистина ли я обичаше? Така искаше да й го каже!

Върна се обратно вътре, чудейки се къде ли е той. Тя си беше легнала преди час, а Брет беше отишъл в библиотеката с Диего за по едно бренди. Тя въздъхна и реши, че е глупава, защото двамата бяха прекарали целия следобед заедно. И все пак продължаваше да копнее за него, за присъствието и милувките му. Пъхна се в леглото и зачака. Минутите се влачеха и й се приспа. Не разбра кога се е унесла, но когато се събуди, се почуди колко ли е спала и защо Брет не е до нея. Като осъзна това, тя внезапно се събуди напълно, запали лампата и седна.

— Брет?

Стана и видя, че той не е в дневната, нито в стаята за обличане. Откри часовника му — беше два през нощта. Почувства мразовита тръпка. Къде беше тон? Още ли беше с Диего? Сигурно вече бяха пияни. Сторм се поколеба дали да слезе. После реши, че това няма да му хареса. Потръпна. Почувства леко разочарование, че той предпочита да прекарва времето си с братовчед си, вместо да я държи в прегръдките си. Каза си, че не е справедлива. Брет и Диего не се бяха виждали от десет години. Тя знаеше, че не се обичаха, но може би сега, когато бяха по-зрели, можеха да станат приятели. Мисълта я зарадва и тя пак си легна, въпреки че не можа да заспи.

След два часа започна да се чуди дали Брет е препил и дали не е припаднал в библиотеката. Но Диего със сигурност щеше да го качи горе. Но ако и Диего беше припаднал?

Тя нахлузи един по-плътен халат и тихо слезе долу с една свещ. В библиотеката нямаше никого. Къде беше той? Диего сигурно знаеше. Не я интересуваше, че е непредпазливо да ходи в стаята му. Диего, София и родителите им живееха в едно крило на къщата. Тя нарочно се запрокрадва през коридора, както баща й я бе учил. Качи се по стълбите и поспря в дългото антре. То беше осветено от аплици, но в средата му беше пълен мрак. Коя беше стаята на Диего? Тя дори не знаеше. Това беше лудост!

Очевидно двамата мъже бяха спрели да пият. Ами ако бяха тръгнали по курви? В хасиендата имаше безброй млади Жени, някои от тях твърде привлекателни. Знаеше, че е параноична. Направо беше смешна. Отиде до първата врата от редицата и почука. Много тихичко натисна дръжката и отвори.

Сивата утринна светлина вече проникваше през прозорците и Сторм успя да види спящия Емануел. Значи следващата врата беше на Елена. Сторм се отдръпна и затвори безшумно. Прекоси коридора. Първата врата от другата страна беше открехната и това я улесни. Пантите скръцнаха и тя се смрази, почака малко, но никой не помръдна. Отвори вратата достатъчно, за да се промъкне вътре и тогава, без да може да се спре, изкрещя.

В квадратното легло, с лице към нея, София лежеше изтегната в голото си великолепие. Също гол, Брет лежеше по корем с ръка около кръста й, притискайки гърдите й. Главата му бе заровена в рамото й, а един от белите й крака беше пъхнат между неговите.

Сторм стисна очи, поразена, и се замоли когато ги отвори, да види нещо различно. Погледна, и този път притисна ръка към устата си, за да не изкрещи отново, а и защото внезапно безумно й призля. Препъна се назад и се удари в нечие твърдо тяло. Тя изхълца и се обърна, за да избяга. Две здрави ръце я сграбчиха. Тя зарита.

— Пусни ме! — извика диво.

— Cara — каза Диего.

Сторм се отскубна и побягна, препъвайки се по стъпалата, докато накрая падна стремително до самия им край. Лежеше неподвижна на пода. Простена нечовешки като умиращо животно.

— Cara! — извика Диего, хукна надолу и коленичи до нея. — Сторм! Добре ли си?

Тя го погледна и пак изстена, след което припадна. Едва усети как я вдигнаха на ръце. Устните му се притискаха в слепоочията и косите й, ръцете му се плъзгаха по тялото й, той нежно шепнеше нещо на испански. Тя се притисна до него, хълцайки задавено.

Брет я беше предал.

Никога не я беше обичал. Беше се прегръщал със София в градината онзи ден и я беше накарал да не вярва на онова, което бе видяла. Но гледката днес не можеше да я заблуди, нито можеше да се извини. Изпълваше я скръб. Чувстваше се, сякаш някой любим човек беше умрял.

— Толкова съжалявам, сага, че трябваше да научиш по този начин — казваше Диего. Тя осъзна къде се намира и с кого.

— Мразя го — прошепна тя и вдигна очи към лицето му, което изразяваше искрена загриженост.

— Той не те заслужава, Cara.

— Помогни ми — извика тя и сграбчи реверите му. — Помогни ми да избягам, Диего. Помогни ми да стигна до Тексас.

Той я погледна.

— Моля те — молеше тя, — моля, моля, помогни ми!

19

Сънят бавно напускаше Брет и накрая се изпари като мъгла. Съзнанието му бавно се възвърна. Беше страшно жаден и имаше леко главоболие. Чувстваше се изморен, сякаш въобще не беше спал, а тялото на Сторм до него беше толкова топло и пищно, че той нямаше никакво желание да отваря очи и да става. Прегърна я по-силно и потърка лице в нежната кожа. Тя се сгуши в него и изведнъж големите гърди покриха лицето му, а ръката й чувствено рошеше къдриците му. Той въздъхна, хапейки меките заоблености, и плъзна ръка по хълбока й. В бузата му се опря едно твърдо зърно и той се отърка в него. Тя въздъхна, плъзна ръка по бедрото му и почти докосна члена му. Той започна да се втвърдява и Брет хвана изкусителното връхче с уста, като го засмука. Помисли си, че този начин на събуждане е със сигурност най-приятният, но още се чувстваше замаян. Изпъшка, когато тя потърка фалоса му умело и еротично. След миг двамата се търкаляха върху чаршафите. Очите му още бяха затворени и едно странно замайване правеше ленив ума му. Брет я прегърна и започна да се търка в нея. Беше толкова влажна, топла и подканваща. След миг едно странно усещане се забори в дълбините на мозъка му. Косата, която гъделичкаше лицето му, изглеждаше различна, по-остра и не така копринена. Устните под неговите бяха по-меки, не така плътни, а талията й не се побираше в пръстите му. Той вдигна глава и отвори очи.

За един дълъг миг му се стори, че сънува. Изведнъж осъзна, че жената, която го гледаше, беше София и се вцепени с бясно биещо сърце. Беше шокиран. Тя се впи в устните му и се изви срещу му. Брет се откъсна от нея.

Какво беше направил?

Тя простена.

— Не, не ме оставяй — изскимтя тя. — Още.

Какво, по дяволите, правеше в леглото със София, когато си беше легнал с жена си? Брет седна тежко и я загледа с отвращение. Намрази се. След това си помисли — боже, а къде е Сторм?

Погледна през прозореца и видя, че е вече следобед. Ръката на София се сключи около члена му и устните й го погалиха. Той скочи и я отблъсна.

— Какво става, по дяволите? — изрева той, а главата му се цепеше. Тя се усмихна.

— Скъпи, не ти трябва да знаеш. — Тя се протегна прелъстително и бялото й тяло засия в слънчевата светлина. Гърдите й бяха толкова бледи, че той виждаше сините им вени.

— Беше великолепен тази нощ, querido, но сега нещо ти липсва.

— Тази нощ ли? — Той беше шокиран до дъното на душата си. Мислеше трескаво. Беше пил с Диего… и тогава се сети. Беше изпил една чаша и го бяха упоили. И ето докъде се беше стигнало, до това чуждо легло, тук, с нея, не с любимата му жена…

— Малка кучка такава — изсъска той и се хвърли върху нея. Тя извика, когато ръцете му се сключиха около шията й и стиснаха с първична жестокост. Лицето й пребледня, а устата й се заотваря като риба на сухо. Брет я пусна изведнъж, поразен от дивата си омраза, от желанието си да я убие.