— Това е ужасно — изкрещя тя, неспособна да го гледа повече, да го оставя да бъде свидетел на болката и унижението й. — Мразя го!

— Мисля, че го обичаш — промърмори той. — Мисля, че той е много, много щастлив.

— Мразя го — повтори тя. Диего я прегърна и залюля в обятията си. Изведнъж тя усети, че няма повече сълзи. Подсмръкна и се дръпна. Той я пусна, гледайки я втренчено.

— Може би е по-добре да разбереш сега, сага, не по-късно, когато ще го обичаш повече.

— Вече знаех — каза тя и прие той да изтрие лицето й с кърпичката си. — Има любовница в Сан Франциско. Красива жена, като София.

— Значи е сестра ми — каза Диего с непроницаем поглед. — Това не променя нищо, сага. Ти все още си му жена. Когато се приберете у дома, София ще остане тук. Той ще я забрави.

— Не — диво каза Сторм. — Ще се разведа с този кучи син. — Очите й сияеха опасно.

— Ти си плашеща и великолепна — прошепна той.

— Съжалявам, Диего — каза тя изведнъж. — Какво ли си мислиш за мен?

— Че си прекалено красива — промърмори той.

Тя изведнъж видя пламък в очите му. Не знаеше какво да отговори, затова замълча.

— Нека те успокоя, сага. — Той посегна към лицето й. — Нека отмия всички мисли за него. Мога да го направя.

Тя замръзна. Желанието за отмъщение замайваше главата й. Да, изкрещя нещо в главата й. Позволи на Диего да те целуне, да те докосне, дори да те люби — и го хвърли в лицето на онова копеле! Жестоко й се искаше да отмъсти за себе си и да нарани Брет. Диего пристъпи по-близо и я прегърна, вземайки мълчанието й за съгласие. Сторм го погледна втренчено с разтуптяно сърце. Той простена леко и наведе лице над нейното. В мига, когато устните му докоснаха нейните, в мига, когато мустаците му допряха кожата й, тя почувства прилив на отвращение.

— Не — извика тя и се издърпа. — Недей, моля те, нека просто бъдем приятели.

Той я загледа, сякаш се чудеше какво да направи. Тя кротко докосна рамото му.

— Моля те, Диего, имам нужда от приятел.

Той се успокои.

— Засега ще ти бъда приятел, но искам да стана и твой любовник, сага. Няма нужда той да знае.

Тя поклати глава.

— Не мога.

— Защото го обичаш?

— Да. — Тя се качи на Демон. Не можа да види гнева, който помрачи лицето на Диего. Когато се обърна и му се усмихна, той й отвърна със същото. Сякаш нищо не се беше случило.

— Къде беше? — попита Брет. Тя не му обърна внимание и спокойно свали шапката си. Остави я на стола и започна да разкопчава болерото си.

— Сторм, по дяволите, защо избяга така? — Той се приближи до нея с разтревожено лице.

— Недей — каза тя с предупредителен поглед.

— Не беше каквото си мислиш — каза той, стискайки юмруци. — Как можеш да мислиш, че София и аз…

— Знам каквото видях — извика тя с треперещ глас. — Стой далеч от мен — само стой далеч.

— Ти нищо не видя — настоя той и хвана рамото й. — Не, не се дърпай, искам да ме изслушаш.

— Мразя те — каза тя със сълзи в очите. — Наистина.

— Не е вярно, знам, че не е. — Той беше смъртно изплашен. — Сторм, изслушай ме.

— Как можа?

— Нищо не съм направил! Нищо! Тя ме сграбчи и аз хванах ръцете й, за да я отблъсна. Тя се притискаше в мен — не се прегръщахме, за бога!

Тя се изсмя горчиво.

— За толкова глупава ли ме мислиш?

— Защо не ми повярваш? — попита той. — След последните няколко дни — как въобще можеш да си помислиш, че мога да погледна друга жена!

— Лъгала съм се — искрено каза тя. — Наистина мислех, че нещо се случва помежду ни.

— Така е, по дяволите!

Тя му обърна гръб, свали жакета си и той видя, че рамената й се тресяха. Тя страдаше — заради него — но нищо не се беше случило! Болката й се пренесе и в него. Той я прегърна изотзад.

— Моля те, повярвай ми — помоли той. — Сторм, миличка, това не беше нито прегръдка, нито нещо повече. Не че на София не й се искаше — въпреки че само господ знае защо, след като й е ясно, че не мога да я понасям. Моля те, Сторм, довери ми се.

Тя се извъртя в прегръдката му и Брет с отчаяние видя, че лицето й е мокро от сълзи.

— Да ти повярвам ли каза? — изсмя се тя. — На човека, който отиде при любовницата си и ме унижи през първата ми брачна нощ?

— Не е честно — тихо каза той. — И ти го знаеш.

— Тогава да ти напомня какво стана, когато се прибра от Сакраменто? Отиде право при нея! Лиан Сейнт Клер не можа да се стърпи да ми каже как съпругът ми е посетил любовницата си преди мен. След това имаше наглостта… безсрамието… Прасе такова! — Тя го заудря по гърдите.

— Слушай — изрева той, сграбчи я за китките и я стисна. — По дяволите, защо винаги си мислиш най-лошото? Отидох у Одри тогава, наистина — за петнайсет минути. За да приключа връзката ни. Всичко свърши. Исках да започнем брака си отначало, по дяволите.

— Наистина ли? — с надежда прошепна тя.

Той се отпусна и я погледна в очите.

— Да, наистина. Как бих могъл да я искам, или да искам която и да било друга жена, когато имам теб?

Сторм прехапа устни.

— Иска ми се да ти вярвам.

— Тогава ми вярвай — заповяда й той и я обви с ръце. — Моля те, повярвай ми. Не те лъжа, Сторм. Ако исках някоя друга и ти го разбереше, нямаше да отрека. Нямаше да съм първият, който има съпруга и любовница. Но аз не искам никоя друга.

Лицето й се сви и тя го зарови в гърдите му. Отчаяно искаше да му вярва и му вярваше. Сама не лъжеше никога и й беше трудно да разбере как някой друг може да мами нарочно. Притисна се до него.

— О, Брет!

Той зарови лице в косата й.

— О, chere — въздъхна. Толкова се беше страхувал, а сега облекчението беше толкова голямо.

18

Тя се беше привела напред и стискаше таблата на леглото.

— Ах — простена тя. — По-силно… да!

Мъжът я обладаваше изотзад и коремът му се блъскаше в хълбоците й.

— Все още си истинска кучка, София — изхриптя той. — Боже!

София извика леко, когато мъжът направи последния си удар и потръпна. Той се облегна за миг на нея, после тя се освободи и се покатери на леглото, плувнала в пот.

— Не си изгубил усета си за жените, Диего — измърка тя и се протегна чувствено. В главата й проблесна лицето на Брет. Прониза я нова тръпка на желание.

— По дяволите — тихо каза Диего. — Не трябваше да правим това.

София се разсмя.

— Този ти израз е стар вече десет години, братко.

Той затърси панталоните си и я погледна ядосано.

— Знаеш какво имам предвид. Не тук. Боже! Ако някой ни беше видял…

— Там е половината удоволствие — отвърна тя. Пресегна се и хвана колана на панталона му, преди той да го закопчае.

— Не си тръгвай. Това беше само за начало.

— Със всеки изминал ден ставаш все по-луда и по-алчна, София. Някой…

— Всички спят — каза тя с вече по-остър тон. — И трябва да поговорим.

— Да говорим? — изхили се той. — Окей, hennana mia, говори. Но аз се облякох, така че спокойно.

— Страхливец — промърмори тя. — Помниш ли първия ни път? Помниш ли как дойдох в леглото ти?

— Никога няма да забравя — усмихна се той. — По дяволите, доста беше знойна! И то едва на четиринайсет, най-палавата малка девственица…

София се разсмя.

— Ела, седни тук. — Тя потупа леглото до себе си. — След това можем пак да си поиграем.

Той въздъхна. Тя беше една от най-красивите и възбуждащи жени, които беше виждал, жена, на която никога не й е достатъчно. И беше негова сестра. Комбинацията беше толкова пикантна, че той не можеше да устои. Седна.

— Какво ти е на ума?

— Брет Д’Аршан — многозначително каза тя.

— Ново завоевание?

— Още не.

— Не? — Той се изненада. — Сторм ми каза друго. Видяла ви е заедно днес.

— Не можех и да го планирам по-добре, Диего. — Тя се разсмя плътно.

— Е? Ако го искаш, съблазни го. Това ще ти е лесно.

— Искам го за себе си. Искам тя да се маха от пътя ми. — София го изгледа твърдо.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам, че я желаеш. Мисля, че трябва заедно да поработим над това.

Той усети възбуда. Усмихна се.

— Какво?

— Ще вкарам Брет в леглото си и тя ще разбере. Ти я отвеждаш някъде. Брет решава, че сте избягали заедно. Ще бъде толкова бесен, че ще вдигне ръце от нея веднъж завинаги.

— А ако не дойде с мен?

— Насили я — погледна го тя. — Защо не я заведеш в моето ранчо? Там няма никой освен пеоните. Ще имаш възможност да правиш каквото си искаш.

Той започна да се възбужда истински. Помисли си как ще я има там, дори против волята й. Можеше да пищи, но никой нямаше да дойде. Щеше да се бори. Пулсът му се ускори.

— Ами ако Брет я последва? — Не си и помисляше, че сестра му може да не сполучи с Брет.

— Няма. Утре татко трябва да иде в Сан Диего, така че ще се махне от пътя ни. Мама сигурно ще използва възможността да изчезне с оня кравар, с когото си ляга напоследък. Фелипе не е проблем. Възнамерявам да упоя Брет утре след вечеря — с малко лауданум. Ще го поддържам в това състояние през целия следващ ден. Когато звездите изгреят, той ще тръгне след теб — ако въобще го направи — и никога няма да те хване.

— Защо не го упоиш за няколко дни?

— Диего, мисли трезво. Брет не е идиот. Ще го убедя, че е препил и е прекарал нощта с мен, а после се е успал.

— Доста труд хвърляш, за да легнеш с някого.

Тя се засмя.

— Да легна ли? Искам повече от това, Диего, много повече. Да, Брет е красив, но е и богат. Може да ме отведе оттук. Мислиш ли наистина, че ще се оженя за още един калифорниец само защото проклетият ни чичо го нареди? Да прекарам остатъка от живота си в капана на някаква безумно скъпа за поддръжка хасиенда, раждайки синове на кравар? О, не. — Тя страстно се взря в брат си. — Но ще трябва да се отърва от нея. Брет трябва да ме отведе от този проклет живот, който водим тук. Сан Франциско! — Очите й светнаха. — Копринени рокли! Бижута, изискани ресторанти, театър, балове… Искам всичко това!