— Не може да се изрази с думи това, което изпитвам към тебе. Нито пък имам думи да ти благодаря за всичко, което направи за мене. — Рязко спря, като че се задави. — Сбогом! — прошепна той и стана преди да е успяла да каже нещо.

С бързи крачки излезе от мелницата както си беше без риза, без да погледне хората, които му подвикваха нещо…

Дъждът се сипеше ситен и студен. В светлината на утрото той видя как всичко се е променило — там, където преди нивите на Никол се спускаха плавно към реката, се бе получила отвесна стена. Реката течеше по-спокойно — огромно животно, което бе погълнало тлъстата си плячка и сега преживяше.

До малкия пристан нямаше път. Клей трябваше да гребе сега през една много по-широка река, за да стигне до своя мостик.

Тръгна бавно към къщата Ейръндел хол. Струваше му се, че се събужда от мъчителен сън. Сън, продължил цяла година… Чак сега видя на какво е заприличала къщата. С намръщено лице прескочи локвата до вратата.

Бианка стоеше в подножието на стълбата. Беше облечена в широка бухнала утринна роба от бледосиня коприна. Под нея се виждаше розова сатенена рокля. Яката, маншетите и подгъва на робата бяха украсени е широк бордюр от многоцветни пера.

— О, ето те! Не си се прибирал цяла нощ!

— Да не би да ти липсвах?

Начинът по който Бианка го изгледа, беше красноречив отговор на саркастичния му въпрос.

— Къде е прислугата? Изчезнали са. Закуската…

— Аз пък си мислех, че си се разтревожила за мене. Цялата тревога била заради кухнята на Маги.

— И все пак очаквам да ми отговориш! Защо днес няма закуска?

— В момента закуската се сервира оттатък реката, в мелницата на Никол.

— Никол?! Тази мръсница! Ето къде си бил. Трябваше да се сетя, че не можеш да живееш без твоите примитивни нагони… И какво съчини тази мръсница сега, за да те примами? Може би ти е разказала нещичко за мене?

Клей извърна лице отвратен и мина край нея по стълбата.

— Твоето име не се спомена, слава богу!

— О, значи поне това е научила — отвърна Бианка хапливо. — Достатъчно хитра е, за да разбере, че ми е абсолютно ясно какво представлява, виждам я като на длан! Само вие, останалите, сте толкова слепи, че не разбрахте каква алчна и фалшива интригантка е тя!

Клей изфуча и взе наведнъж четири стъпала надолу. Хвана я за яката от пера и я блъсна грубо в стената.

— Негодница! Ти нямаш право да произнасяш името й! Какво добро си сторила ти през живота си, да си помогнала някому? Иска ти се и тя да е като тебе. Но тази нощ Никол пожертва имота си, за да спаси моя! Да, точно така! Цялата нощ прекарах при нея. Заедно с нея, и, слава на бога, с още мнозина добри хора, които знаят що е приятелство и великодушие, прокопахме канал, за да спасим тютюна!

Беше побеснял. Отново я блъсна в стената.

— Достатъчно дълго смука кръвта ми! Отсега нататък аз ще определям какво да става в тази плантация, а не ти!

Бианка не можеше да си поеме въздух. Здравата му хватка бе изтласкала въздуха от дробовете й. Огледа се паникьосано.

— Няма да идеш при нея! — изпухтя тя — Аз съм твоя съпруга! Тази плантация е моя!

— Съпруга! — изсмя се той. — Вярно е. Точно това заслужавах, сам си го направих! — Той я пусна и отстъпи крачка назад. — Погледни се, за бога, на какво приличаш! Та ти самата вече не можеш да се търпиш!

Той се обърна и тръгна обратно към стаята си. Влезе, блъсна с все сила вратата, хвърли се на леглото и моментално заспа.

Бианка стоеше неподвижно като мраморна статуя. Какво й каза този човек? Какво иска да каже с това, че тя самата не може да се търпи? Каза го на нея, потомката на старо, почитано английско семейство… Та тя се гордее със себе си!

Запъти се към кухнята. Нямаше понятие от готвене, най-много да обърка брашното със солта, или солта със захарта… Но беше гладна. Трябваше да потърси нещо за ядене. Кухнята бе сякаш оплячкосана.

Излезе в градината. В единия й край имаше малка беседка, скрита между две огромни магнолии. Бианка се отпусна тежко на възглавниците, усети че са мокри, но реши, че няма смисъл да става — скъпата й рокля бе развалена. По лицето й потекоха сълзи, докато ръката с нервно пощипване оправяше перцата около врата.

— Преча ли? — Гласът бе тих, със силен чужд акцент.

Бианка вдигна глава.

— Жерар!

— Плакали сте — каза той, изпълнен със състрадание. Понечи да седне до нея, но забеляза, че възглавниците са мокри. Махна една от тях, сложи я на перилата на беседката, извади кърпичка от джоба си и обърса дървената скамейка. — Разкажете ми! Моля ви! Кой ви наскърби? Струва ми се, че имате нужда от един истински приятел.

Бианка скри лице в ръцете си.

— Приятел! Аз нямам приятели! — Тя подсмръкна. — Всички в тази страна ме мразят. А днес той ми каза, че аз…

Жерар се наведе и погали косата й.

— Нима не разбирате, че той нарочно ви оскърбява? Той се интересува само от Никол. Разбира се, че ще направи всичко, само и само да я има. Той би ви пропъдил от къщата, за да може да си върне Никол.

Бианка го погледна с големите си, зачервени от плач очи.

— Няма да си я върне. Той е женен за мене.

Жерар й се усмихна така, сякаш имаше срещу себе си малко дете.

— Какво простодушно създание сте! Толкова сте сладка, толкова крехка, толкова наивна! Той каза ли ви къде прекара миналата нощ?

Тя махна с ръка.

— Каза ми нещо за наводнението и че Никол спасила земята му…

— Естествено, че ще я спаси. Нали си точи зъбите за тази земя! Преструва се, че прави голяма жертва, а фактически само насочва реката така, че да трупа наноси на отсрещния бряг, където са вашите земи. Един ден тя иска да докопа тази земя, стига намеренията й да се осъществят.

— Но какво може да направи? Има свидетели, че моят брак с Клей е напълно законен. Такъв брак вече не може да се разтрогне.

Жерар потупа леко ръката й.

— О, вие сте истинска дама! Вие дори не можете да си представите колко коварни са тези двама души! Вие ми разказахте за номерата, които сте им изиграли, но трябва да ви кажа, че вашите номера са безобидна шега, с тях вие никому не сте навредили. Нали дори отвличането сте организирали така, че никой да не пострада? Но техните планове съвсем не са невинни. Нито почтени.

— Какво — хлъцна Бианка — какво имате предвид? Нима развод? Жерар помълча и заговори сериозно и угрижено.

— Де да беше само развод. Боя се, че те замислят нещо много по-страшно. Те замислят… убийство.

Бианка остана със зяпнала уста. В първия момент изобщо не съобрази кой трябва да бъде убит. Често си беше представяла колко хубаво ще е Никол да се подхлъзне от някоя скала, например. Ако Никол умре, животът на Бианка ще стане много по-лесен. Но тя не виждаше причина Клей да реши да убива Никол… Съвсем бавно тя проумя думите на Жерар.

— Мене? — прошепна тя. — Те искат да ме убият?!

Жерар стисна горещо ръката й в шепата си и примижа предано:

— Боя се, че съм не по-малко наивен от вас. Трябваше ми много време, докато разбера какво всъщност се върши. Все не можех да проумея как така Никол жертва доброволно част от земята си и я хвърля, така да се каже, в реката. Но разбрах, че тя е ръководена от скрити подбуди. Чак днес прозрях истината. Никол го прави, за да притури още земя към плантацията, която се готви да си върне.

— Да, но… убийство?! — прошепна Бианка, обхваната от паника. — Не е възможно тя да иска такова нещо!

— Нека да се разберем! Опитвал ли се е Армстронг да ви удари някога? Бил ли е груб е вас?

— Тази сутрин — кимна Бианка оживено. — Блъсна ме в стената. Просто не можех дъх да си поема.

— Ето, виждате ли? Този човек е злодей. Започва да губи контрол върху себе си и скоро силата му ще се превърне в насилие. Помнете ми думата! Няма да мине много време и току-виж сте се спънали в тънка, невидима за окото жица, опъната на най-горното стъпало. Тръгвате да слизате, спъвате се и падате.

— Господи! — изпъшка Бианка с ръка на гърлото си.

— В това време, естествено, мистър Армстронг ще бъде някъде далеч от къщата. Като се върне само леко ще изтегли жицата и ще се престори на неутешим вдовец, докато вие, моя мила, ще лежите бездиханна в ковчега.

Бианка се втрещи от ужас.

— Аз няма… Няма да го допусна. Аз няма да му позволя!

— Да, вие трябва да бъдете много предпазлива. Заради вас, но и заради мене…

— Заради вас?

Жерар вдигна ръката й и я задържа в двете си длани.

— Ще ме сметнете за недодялан, може би, не бих искат да мислите, че съм нетактичен… Не, не мога да ви го кажа!

— Моля ви! Нали казахте, че сме приятели? Можете спокойно да ми доверите мислите си.

Той погледна към земята, но реши, че там е много мокро, за да падне на колене. Ще си съсипе копринените чорапи.

— Обичам те! — каза той страстно. — Но как бих могъл да очаквам от тебе да ми повярваш? Видели сме се само веднъж. Ала от онзи момент аз не мога да мисля вече за нищо друго. Ти ме преследваш дори в сънищата ми. Всяка моя мисъл е за тебе. Моля те, умолявам те, не ми се смей…

Бианка го гледаше смаяна. Никой мъж досега не й се бе изповядал в безсмъртна любов. Вярно е, в Англия Клей я бе молил за ръката й, но го беше направил някак странно, по-скоро разсеяно и сдържано, като че ли мислеше за нещо друго.

Ала Жерар я гледаше с такъв поглед, че чак дишането й се ускори. Този човек действително я обича, това се вижда. След първата им среща бе мислила често за него, но само с едно приятно чувство, колко мил и състрадателен е този човек. А сега го видя в нова светлина. Та тя би могла да обича този мъж! Да, човек с такива фини обноски би бил по волята й…

— Как бих могла да ти се подигравам! — отвърна искрено тя.