Сега Никол й разказа за парите, които бе скътала.

Джени помълча малко. Като слушаш Никол, при цялото това отвличане Бианка се е държала като невинно агънце, което е направило точно каквото трябва! Но в тези приказки на Никол Джени бе доловила и още нещо… Та се питаше сега, дали тези парици ще са си на мястото, когато Никол се върне…

— Не сте ли гладна? — попита Джени и отвори най-горния куфар от купчината до стената.

— Ами да, гладна съм. Дори много! — призна Никол, приближи се и хвърли поглед към куфара.

През онези дни, преди да бъдат построени пътническите кораби, всеки пътник трябваше сам да си носи храната за из път. После зависеше от умението на навигатора, от бурите и пиратите дали пътуването ще трае само тридесет дни или три пъти повече, разбира се, ако корабът изобщо пристигне до местоназначението си.

В куфара имаше торби със сушен грах, боб и тенекиени кутии с пушено месо и солена херинга. В друг един куфар намериха овесено брашно, картофи, някакви сушени треви, брашно и сухари. Имали пресни лимони, а по указания на Клейтън капитанът бил набавил и няколко живи костенурки, за да могат да си правят супа.

— Господин Армстронг трябва да е много грижлив човек — каза Никол, докато гледаше сандъците, пълни с най-разнообразни провизии. — Просто да ти се прииска да се омъжиш за него!

Джени я погледна усмихнато, а след това отиде до шкафа в ъгъла и извади голямо, тясно ведро за къпане. Сега вече Никол не издържа и се провикна възторжено:

— Господи, какъв лукс! Кой би могъл да предположи, че може да се пътува толкова комфортно!

Джени порозовя от удоволствие. Толкова се бе страхувала как ще пресече целия океан в една тясна каюта в компанията на някаква английска дама, нали казват, че англичаните били ужасни сноби, а и заклети монархисти на това отгоре!.. Но Никол беше французойка, а ето че французите направиха цяла революция…

— Боя се, че ще трябва да използваме морска вода, доста време ще е необходимо, докато, я сгреем на тази малка печица. Но все пак си е друго, не е като да се търкаш със сюнгер над легена.

Часове по-късно, след една разкошна баня, Никол лежеше на долната койка на двуетажния моряшки креват, чиста и изморена. Трябваше им доста време, докато стоплят вода за два чебура. Джени се опита да протестира — беше й наредено да обслужва годеницата, но Никол не даде и да се издума да се къпе само тя, просто защото не беше годеница на Клейтън, а само приятелка на Джени. Сетне Никол изпра единствената си рокля и спокойно се остави на мекото люлеене на кораба да я приспи.

Рано на следващата сутрин Джени се зае с косата на Никол — върза я стегнато на тила и се опита да й направи модерна вдигната прическа. След това изнамери отнякъде тежка ютия, разпали въглените в нея и започна да глади роклята на Никол.

Вратата рязко се отвори, един от похитителите на Никол се препъна и влезе.

— Капитанът иска да ви види, ама веднага!

Първата мисъл на Никол бе, че капитанът все пак е решил да върне кораба в Англия. Затова охотно последва моряка. Джени искаше да тръгне с нея, но морякът я бутна грубо обратно в каютата.

— За тебе не е казал. Само тя.

— Не се безпокой, Джени, нищо няма да ми се случи. Убедена съм, че сигурно е проумял, че му казвам истината.

Щом влезе в каютата на капитана, Никол разбра, че нещо не е наред. Капитанът, боцманът и още някакъв мъж, който не бе виждала досега, стояха прави, като че очакваха някого.

— Май че ще е най-добре да се представим — започна капитанът. — Искам да съм сигурен, че всичко ще е по реда си. Този тук е Док. Може да ви закърпи или да ви забърка някое прахче, ако ви има нещо. А това е Франк, първият ми помощник. Вие май вече го познавате.

Шестото чувство, което се бе развило у Никол пред лицето на ужасите, преживени във Франция, сега й подсказваше, че я грози опасност. И както винаги всичките й мисли се отразиха в очите й.

— Не се плашете толкова, де! — каза Франк. — Искаме само да поговорим с вас. А пък и това е вашият сватбен ден. Да не вземат след това хората да разправят, че сте била подплашена булка.

Никол започна да разбира.

— Господа, аз не съм Бианка Мейлисън. Зная, че господин Армстронг ви е дал указания да извършите бракосъчетание, но аз не съм жената, която той иска.

Франк я оглеждаше с лъскави очи.

— Аз пък мисля, че вие сте точно това, което един мъж би искал. Сега се намеси и докторът:

— Притежавате ли някакви документи, удостоверяващи вашата самоличност, млада госпожице?

Никол направи крачка назад към вратата и поклати глава. Дядо и бе изгорил и малкото документи, които бяха спасили при безумното бягство от хората на терора. «Животът ни — така бе казал той — може някои ден да зависи от това, че тази паплач няма да може да докаже произхода ни…»

— Казвам се Никол Куртален — каза тя. — Французойка съм. Избягах от родината си и живеех у семейство Мейлисън, когато бях отвлечена. Това е огромна заблуда…

— Да, ние тогава го обсъдихме — започна тежко-тежко капитанът и решихме, че няма чак толкова голямо значение коя сте. В моя договор е записано, че трябва да отведа в Америка госпожа Клейтън Армстронг. И точно това възнамерявам да сторя.

Никол изпъна гръб.

— Няма да се омъжа против волята си!

Едно кимване на капитана и Франк се намери до нея, прегърна я е една ръка през кръста, а с другата обхвана раменете й и я притисна като кукла до себе си.

— Това твое устенце ме подлуди още като те видях за първи път — каза той високо и притисна устни върху нейните.

Никол бе толкова изненадана от това нападение, че реагира с известно закъснение. Никой никога не се бе отнасял така с нея! Даже когато живееха с дядо й у Мюлерови, хората около нея винаги съзнаваха с кого си имат работа и се отнасяха с безкрайно уважение. Този мъж вонеше на риба и на пот, от устата му се разнасяше зловоние. Стискаше и така, че не можеше да си поеме дъх. Езикът му бе набутан като топка п устата й. Никол въртеше глава, без да може да изкрещи.

— Ела ми сега — каза Франк, захапа я за врата и плъзна мръсни пръсти по раменете й. С едно дръпване той раздра роклята й, а заедно е пея и долната риза и Никол се озова с разголени гърди пред тези ужасни мъже. Дебелата мазна ръка на мъчителя й се лепна на голата й плът и стисна болезнено гърдата й.

Никол напрегна всички сили и се опита да го блъсне.

— Моля ви! — изхриптя тя и почувства, че губи съзнание.

— Стига толкова — изкомандва капитанът.

Но Франк не бързаше да я пусне.

— Аз наистина се надявам, че няма да се омъжиш за тоя Армстронг — каза той направо в лицето й и тя отново усети вонливия му дъх.

След това той се отдръпна и Никол прихвана с две ръце роклята върху гърдите си. С омекнали колене тя се отпусна на един стол, избърса с опакото на ръката си уста с чувство, че никога вече няма да може да се измие.

— Струва ми се, че май не те хареса — засмя се капитанът към Франк, след това седна на един стол срещу Никол. — Това беше само демонстрация за онова, което ви очаква, ако не склоните да се венчаете. Ако не сте съпруга на Армстронг, на този кораб вие ще сте просто пътник без билет и аз имам право да постъпя с вас както намеря за добре. Преди всичко ще метна зад борда тази кобила, дето Армстронг ни окачи на врата.

Никол го погледна стреснато:

— Джени нищо не ви е направила! Това би било убийство.

— Е, и какво? Да не мислите, че ще мога да припаря до бреговете на Вирджиния, ако не изпълня желанието на Армстронг? А последното нещо, на което бих искал да стана свидетел е онова, което моите хора ще направят с вас.

Никол сякаш изведнъж се смали на стола си. Тя прехапа устни, очите й се превърнаха в огромни въпросителни.

— Така е, госпожо — намеси се Франк. — Ние дори ви даваме възможност да избирате. Не сме ли готини? — Погледът му не се откъсваше от гърдите й. — Или ще се омъжите за Армстронг, или ще се намерите в леглото ми. Е, разбира се, след като капитанът се позабавлява с вас… — Мъжът се ухили. — А когато и аз свърша, не ми се вярва да остане много нещо от вас. — Той се пресегна и притисна мръсния си показалец върху горната й устничка. — Не съм спал досега с жена с такава страхотна уста. Като че ли е сложена обратно. Просто пощурявам, като си помисля какво може да направи човек.

Никол извърна глава, почувства, че и се повдига. Капитанът я наблюдаваше.

— Е, как ще бъде? Армстронг или ние двамата с Франк?

Никол си наложи да диша дълбоко и равномерно, но главата й беше като изпразнена, не можеше да свърже никаква ясна мисъл. А добре знаеше колко е важно в такива моменти да имаш ясна мисъл.

— Ще се омъжа за мистър Армстронг — каза тя глухо.

— Ето, знаех си аз, че е умница! — разбърза се капитанът. — Елате, драга, дайте да приключим с тази работа! Убеден съм, че искате да се оттеглете колкото се може по-бързо в… безопасността на своята каюта.

Никол кимна и стана, като продължаваше да стиска с ръце разкъсаната си рокля.

— Франк ще замества младоженеца. Всичко ще стане при най-строго спазване на закона. Армстронг е поръчал на адвокат да подготви всички документи и там е казано аз да подбера човек, който да заеме мястото на младоженеца при бракосъчетанието.

Цялата изтръпнала, Никол застана до Франк пред капитана, който щеше да сключи брака. Докторът бе свидетел.

Франк отвръщаше с готовност на въпросите на капитана, но когато капитанът изрече думите: «Бианка, взимаш ли за законен съпруг…», Никол отказа да отговори. Всичко това беше крайно непочтено! Отвличат я, заплашват я, а сега я омъжват против волята й!.. Толкова пъти си бе представяла каква ще бъде сватбата й, в синя коприна рокля и рози, навсякъде рози!.. А сега стои тук с раздрана рокля, изхапани устни и този отвратителен вкус в устата, в една мръсна каюта. През тези три дни събитията я подмятаха като отронен лист насам-натам. Но от името си поне няма да се откаже. Ще се държи на него, даже и всичко останало да се изплъзва от ръцете й.