Когато се видим отново, ти вече ще си моя съпруга. Броя часовете.

С цялата си любов,

Клей

Никол задържа писмото няколко секунди в ръцете си. Имаше чувството, че е надникнала непозволено в нещо интимно, в един чужд живот. Тя се усмихна. Виж ти! Всички говорят, че американците нямали никакво чувство за романтика, а този мъж бе организирал пяно сложно отвличане, за да вземе жената, която обича…

Тя погледна към Джени:

— Той трябва да е много мил човек, човек, обхванат от едно голямо чувство. Завиждам на Бианка… Кой е Еймъс?

— Ох, Еймъс! Клей го изпрати с мене като ваш телохранител, но по пътя за Англия се разболя… — Джени сви очи, не искаше да си спомни дори за онова ужасно пътуване, при което умряха пет души.

Еймъс не можа да оцелее.

— Съжалявам — каза Никол и стана от койката. — Отивам при капитана, да изясним случая. — Тя зърна образа си в огледалото над раклата и ахна. Косата й беше разчорлена, ситните къдрици се бяха разсипали по лицето й. — Дали ще се намери някакъв гребен?

— Седнете, аз ще ви среша.

Никол се подчини с благодарност.

— Той винаги ли е толкова… необуздан?

— Кой? О, имате предвид Клей? — Джени се засмя мило. — Не зная дали е необуздан или по-скоро арогантен. Казвах му, още като започна да замисля този план, че нещо може да се обърка, но той само ми се изсмя. И ей ни сега двете насред океана, наникъде. Ама като застане пред вас, този път аз ще му се изсмея.

Тя обърна главата на Никол към светлината и повдигна малко брадичката й.

— Всъщност надали ще се намери мъж, който да ви изпусне… — Джени разглеждаше Никол най-безцеремонно, като че я вижда за първи път. «С тия огромни очи… — разсъждаваше тя — и устата е хубава, не много голяма, сочни, тъмночервени устни… Горната устна е малко по-голяма от долната, истинска прелест! Такова едно интересно личице…»

Никол поруменя и извърна очи.

— Само че аз въобще няма да заставам срещу господин Армстронг. Трябва да се върна бързо в Англия. Имам братовчедка, която ми предложи да станем съдружнички в ателието. Спестих малко пари, ще имам колкото да открием заедно магазин.

— Надявам се, че ще се съгласят да те върнем. Но тези мъжища на борда хич не ми харесват. Казах на Клей, че не са стока, но слуша ли! Той е най-своенравният човек, който бог някога е създал.

Никол погледна отново към писмото, все още оставено на леглото.

— Когато един мъж е влюбен, могат да му се простят някои неща.

Тя излезе от каютата и се изкачи по тясната стълба към главната палуба. Усети лекият бриз да роши косата й и се усмихна. Когато стигна на палубата, долови погледите на мъжете, вторачили се в нея, и инстинктивно загърна по-плътно шала си. Тънката ленена рокля прилепваше от вятъра към тялото й и тя имаше чувството, че се е изправила гола пред всичките тези мъже.

— Какво има, малка госпожице? — попита един от матросите, докато търкаляше поглед по тялото й.

Никол събра сили, за да не отстъпи назад към стълбата и чак тогава отговори:

— Бих искала да говоря с капитана.

— Сигурен съм, че и той много би искал същото.

Никол загърби смеховете на мъжете наоколо и тръгна след моряка към една врата в предната част на кораба. Морякът почука кратко с юмрук. Отвътре някой изрева да влизат, морякът отвори вратата, бутна Никол през прага и бързо затвори вратата зад гърба й.

След като очите й свикнаха с полумрака, Никол видя, че помещението е двойно по-голямо от каютата, в която бяха настанени двете с Джени. На едната стена имаше дори голям илюминатор, но стъклото бе толкова мръсно, че слънцето едва проникваше. Под него имаше неоправено легло, а в средата на каютата бе поставено голямо, тежко писалище, чиито крака бяха завинтени към пода. Цялото бюро бе отрупано с навити на рула морски карти и шаблони.

По пода бързо претича плъх и Никол се хвана за гърлото, за да задуши писъка си. Един груб хохот проследи погледа й — той дойде от тъмния ъгъл, в който седеше мъж с тъмна, покарала брада. Дрехите му бяха измачкани, ръката му стискаше бутилка ром.

— Казано ни беше, че сте страхотна дама. Ще трябва да свикнете час по-скоро с плъховете на този кораб, и с двукраките, и с четирикраките.

— Вие ли сте капитана? — Тя пристъпи към него.

— Същият. Щом като викате на тази пощенска лодчица кораб, значи мога да бъда и капитан.

— Мога ли да седна? Искам да поговоря с вас.

Той посочи с бутилката към един стол.

Никол разказа кратко и ясно своята история. Когато свърши, капитанът остана потънал в мълчание.

— Кога смятате, че ще можем да пристигнем обратно в Англия?

— В Англия обратно няма да се върна.

— Но как ще мога да се прибера? Навярно не сте ме разбрали. Станало е ужасно недоразумение. Господин Армстронг…

— Виж какво, момиче! — прекъсна я той. — Това, което зная е, че Клейтън Армстронг ме е наел да отвлека една дама и да му я доставя в Америка. — Той я наблюдаваше с присвити очи. — Като ви гледам сега по-отблизо, хич не ми приличате на дамата, която той ми описа.

— Разбира се, че не приличам. Аз не съм неговата годеница.

Той отхвърли възраженията й с едно движение на ръката и отпи голяма глътка от бутилката.

— Това мене не ме засяга! Той каза, че за венчавката може да ми е създадете трудности, но аз съм длъжен да сключа този брак.

Никол скочи:

— Брак?! И дума да не става! — Тя започна гневно, но се овладя и продължи по-кротко: — Мистър Армстронг е влюбен в Бианка Мейлисън и иска да се ожени за нея. А аз съм Никол Куртален. Никога не сьм виждала господин Армстронг.

— Сега го казвате! Защо не сте казали това веднага на моите хора? Защо правите това разкритие едва сега?

— Мислех, че те ще ме освободят, щом разберат коя съм всъщност, но ми се щеше да бъдем достатъчно далеч от Бианка, за да съм сигурна, че няма никаква заплаха за нея…

— Тази Бианка да не е онази дебелана, дето ви е посочила на момчетата?

— Тя наистина ме посочи… Така е. Но е знаела, че нищо не може да ми се случи.

— Така значи, знаела е, така ли? И очаквате от мен да повярвам, че сте си държали устата затворена, само за да пощадите една повлекана, дето ви оставя като нищо в ръцете на цяла банда?! Виж, това вече не го вярвам. Не ме правете на глупак!

Никол не намери какво да отговори.

— Махайте се! Изчезвайте обратно в каютата си, докато поразмисля сега върху тая беля! И като минете край моя човек, който ви доведе тука, кажете му, че искам да говоря с него.

Когато първият помощник пристигна в каютата, капитанът започна направо:

— Сигурно вече си разбрал, зная, че повечето време висиш и подслушваш пред чуждите врати.

Помощникът се ухили и се настани на един стол. Толкова години вече са заедно двамата, капитанът знае не по-зле от него колко е полезно да поназнайваш предварително какво става…

— Е, какво мислиш да правим? Армстронг каза, че ще накара да ни хвърлят в затвора заради онзи тютюн, дето изчезна лани, ако не му докараме жената.

Капитанът отпи от рома.

— Жената. Щом това иска, точно това и ще си получи. — Помощникът го изгледа лукаво:

— Добре де, ами ако тя казва истината и не е онази, дето той иска да вземе?

— Аз така мисля: цялата тази работа може да се разглежда от две страни. Ако тя не е тази Мейлисън, а друга, значи Армстронг е искал всъщност да го оженим за една никаквица, дето предава собствената си приятелка. От друга страна, ако това хубавко тъмнокосо женче е наистина Бианка и само ни лъже, за да не я омъжим за Армстронг, значи пак ще постъпим правилно. Каквото и да е, аз мисля утре да направим венчавката.

— Ами Армстронг после? — попита разсъдливо боцманът. — Като изведнъж излезе, че е женен за съвсем друга жена, хич не бих искал да съм някъде наблизо!

— И за това съм мислил. Ще трябва да си прибера парите от сделката, преди той да я е видял. След това веднага се изпарявам. Хич няма и да чакам, той да се убеждава дали сме му докарали неговата или друга.

— Да ти кажа, на твое място не бих го направил. И как мислиш ще можем да убедим малката госпожичка да се венчае? Не ми се вижда много съгласна да се жени.

Капитанът бутна в ръката на боцмана си бутилката с ром.

— Абе сещам се аз за сума ти начини да убедим тази малка кукла колко е наложителен един брак…

— Струва ми се, не сте успели да накарате капитана да обърне кораба към Англия? — попита Джени щом Никол влезе в каютата.

— Не можах — въздъхна Никол и приседна на койката. — Той просто не желае да ми повярва коя съм. Не зная защо мисли, че го лъжа.

Джени изсумтя.

— Човек като него сигур през целия си живот не е казал ни веднъж истината, мисли си, че целият свят се състои само от лъжи. Но нищо, поне ще можем да се порадваме на пътуването ние двечките с вас. Надявам се, че цялата тази история не ви тревожи много.

Никол се опита да скрие безпокойството си и се усмихна на едрата жена пред себе си. Всъщност беше направо отчаяна, защото докато стигне до Америка, докато се върне, братовчедката й отдавна ще си е намерила друга съдружничка. А и парите, скрити в сандъка у Мейлисънови! Пръстите й още кървяха, избодени от иглата, защото беше принудена да работи на светлината на една тъничка евтина свещ, толкова лошо се виждаше… Колко труд бе положила за тези пари!

Но няма защо да показва тревогите си пред Джени.

— Винаги съм искала да видя Америка — каза Никол. — Дано да мога да поостана няколко дни, преди да тръгна обратно. Божичко!

— Какво има? — подскочи Джени.

— От къде ще намеря пари за връщане? — Новият проблем я накара да изтръпне.

— Той ще плати! — избухна Джени. — Клейтън Армстронг ще заплати връщането ви, уверявам ви! Съветвах го да се откаже от този шантав план, но все едно че на стените говорех. Но като видите Америка, може пък и да не поискате да се връщате в Англия. И там имаме модни ателиета, така да знаете!