Ако можеше да се нахвърли на образа в огледалото, ако можеше да го удари! Вместо това се наведе напред и си сложи червило. Изглеждаше прекрасно. Малко по-късно щеше да излезе от апартамента, да се срещне с Дениз, Ърмак и Фърат и да отидат на кино. След това щяха заедно да вечерят. Щеше да види Фърат за първи път след един месец и вълнението от това беше така силно, че помиташе гнева, който изпитва към себе си. Като много хора, свикнали да живеят сами, имаше навика да си говори на глас със себе си, но днес думите влизаха в едното ухо и излизаха през другото. Канеше да излезе, но си спомни, че е забравила да си сложи парфюм и се върна. Взе шишенцето с парфюма, който беше носила нощта, когато правиха любов с Фърат в Яслъхан, напръска се и изхвърча от дома.

Филмът беше лош, но беше хубаво да седи до Фърат. Макар че Ърмак седеше от другата страна на мъжа и го държеше за ръката, на Нарин й стигаше дори докосването на раменете им. Беше сигурна, че по-късно няма да помни нито един кадър от филма, защото умът й постоянно беше другаде. Непосредствено до нея. Беше сигурна, че и неговите мисли са за нея. Чувстваше го. Точно както преди години на футболния мач на Мехмет, в онзи ден й се бе искало времето никога да не спира, да стоят така един до друг до безкрая, но времето не взе на сериозно това желание, секундите ставаха минути, минутите часове и филмът свърши.

— Да се откажем от вечерята и да вървим вкъщи — предложи Дениз. — Отвориха една фантастична турска пицария, ще си поръчаме нещо от там.

— Значи напразно се издокарахме — протестира Ърмак.

— Как така сме се издокарали напразно? Аз организирам в тази къща най-елегантните партита в Истанбул — засмя се Дениз. — Пък и така ще прекарате вечерта с мен.

— Аз нямам нищо против — повдигна рамене Нарин.

— В такъв случай и аз нямам нищо против — каза Фърат.

Никой, освен Нарин не беше забелязал ударението върху „в такъв случай“ в изречението на Фърат, но тези три думи бяха достатъчни, за да подскочи сърцето й в гърлото. Погледна замислено Фърат.

В жилището влязоха четирима души, но мина само час, за да станат десет. Докато пътуваха Дениз започна да се обажда на приятелите си. Ърмак се намръщи, а Нарин се засмя в себе си. Отлично знаеше, че скромните планове и тихите вечери след кино не бяха по вкуса на Дениз. Още преди да тръгне от къщи беше сигурна, че вечерта ще завърши по този начин. Звукът от музиката се усили, цигареният дим покри всяко ъгълче, питиетата напълниха чашите и за Дениз беше започнала една от поредните вечери. Когато Нарин чу звука за получено съобщение, стана и отиде в кухнята.

„Когато си тръгнем от тук, мога ли да дойде при теб?“ — питаше Фърат.

„Не говори глупости!“ — бързо написа тя.

„Моля те!“

„НЕ!“

„Краката ти са красиви.“

„Фърат, моля те, недей!“

„Не мога да спра да мисля за тебе. Моля те, нека да дойда!“

„Не, толкова е жестоко.“

„Влюбените стават жестоки.“

„Знам.“

„От къде знаеш?“

„От баща ми.“

„Сега не ме интересува баща ти. Хайде, кажи «ела»!“

„Ела!“



Ето как всичко излезе от контрол. Цялата нощ флиртуваха с пръсти, възбуждаха се, фантазираха и подготвяха както умовете си, така и телата си за неизбежния финал. След определен момент станаха слепи за всичко, Фърат се стараеше да стои далече от Ърмак, непрекъснато говореше с други хора и доколкото му е възможно не даваше повод на Ърмак да се приближава до него. От една страна Нарин се страхуваше, че Ърмак може да заподозре нещо, а от друга изпитваше огромна радост от дистанцията между тях двамата. Разумът й постоянно биеше тревога и се опитваше да я предупреди. „Луда ли си? Къде ще свърши всичко това?“ Известно е колко далече можем да стигнем, а след това няма връщане назад. Дори да се раздели с Ърмак, какво си мислиш, че ще се промени? При никакви условия не можеш да си с него. Какво ще правиш ако Дениз разбере? Помисли си колко нещастна ще бъде Ърмак!

Все още не беше изгубила способността си да мисли правилно и знаеше, че всяко изречение, което се просмуква през филтъра на нейната логика, е абсолютно правилно. Обаче не му обръщаше внимание. Наближаваше полунощ, когато вдигна чантата си и каза:

— Аз вече да тръгвам.

— Най-добре всички да вървим — каза Фърат, скочи прав и като се обърна към Ърмак, рече: — Хайде!

— Аз оставам тук. Нали ти казах, сутринта с Дениз ще ходим на закуска при чичо ми.

— Ооо, вярно! — каза Фърат.

— Още е рано, не си тръгвай и ти — каза тя и протегна ръка към Фърат от мястото, където бе седнала.

— Рано сутринта имам заседание — и Фърат се обърна към Нарин. — Ще те закарам до вас.

— Няма нужда.

— Нека те закара, скъпа — каза Ърмак, стана от дивана, където се беше разположила, дойде до вратата след Фърат и го целуна силно по устните. Нарин не видя това, тъй като в този момент си вземаше довиждане с другите, всъщност причината толкова дълго да се сбогува с всеки беше, че не искаше да ги види как се целуват.

Качиха се заедно в асансьора и се усмихнаха на Дениз и Ърмак, които им махаха от вратата. В мига, в който вратата се затвори, устните им се намериха. Нарин усети едва доловимия вкус на ягода в устата му. Вкусът от червилото на Ърмак…



Беше шест сутринта, когато се събуди от дрънченето на прозорците под поривите на югозападния бурен вятър. Слуша известно време дишането на мъжа до нея, без да отваря очи. Дърветата навън се огъваха във всички посоки, а в стаята беше пълен покой. Знаеше, че след малко този покой ще бъде нарушен, градът ще се събуди, истината ще се събуди и Фърат щеше да се събуди. Но дотогава нищо не можеше да й попречи да се наслади на момента, който преживява. Използва подходящия случай, че Фърат още спи и впери поглед в него. Без да бърза, подробно, с възхищение огледа веждите, миглите, носа, устните, бузите и голата му ръка, която лежеше върху белия юрган, пръстите му. Човек можеше да извърши убийство заради една такава сутрин, и можеше да умре от копнеж за това утро. Не помръдна докато Фърат не я погледна и не се усмихна. Отново не помръдна, когато той застана върху нея. Легнал отгоре й, Фърат обгърна лицето й в дланите си и попита:

— Какво ще стане с нас, Нарин? Виж как ни повлече.

— Нищо няма да стане — отчаяно отговори Нарин.

— Ще се разделя с Ърмак. Трябваше да го приключа отдавна.

— Не.

— Защо не?

— Можеш да се разделиш ако искаш, но това няма да промени нищо за нас.

— Ще промени. Тоест, ако ти искаш, разбира се.

— Не мога да го направя, Фърат. Само си помисли, ще напуснеш Ърмак и тя ще страда. И после ние ще бъдем заедно? Не мога да го направя.

— Не можеш ли?

— Не, не мога.

Фърат се отмести от нея, легна отстрани и каза:

— Знаеш ли, съсипа ми живота.

— Какво? — Нарин го погледна изумена, Фърат се беше събудил, истината се беше събудила, спокойствието бе разрушено!

— Много просто, съсипа ми живота. Заради теб се превърнах в човек, който не знае какво да направи.

— Съсипах ти живота, така ли?

— Мислех да се оженя, Ърмак и аз бяхме добре, всичко си идваше на мястото, а сега я ме погледни. Мислиш ли, че след всички обещания, които съм дал на Ърмак, не ме боли да я зарежа хей така?

— Значи ти съсипах живота? — Нарин се бе вкопчила в това изречение. Беше най-лошата фраза, която бе чула през живота си. Беше по-обидна от повечето обидни псувни, като проклятие, беше все едно ти казват: „Дано да умреш“.

— Отивай си тогава! — изкрещя тя. — След като съм ти съсипала живота, махай се тогава от тук! Ти беше този, който ме потърси. Аз не ти се обадих нито веднъж, нали така? Исках да ти се обадя, но се възпрях, а ти не можа. Ти настояваше снощи да дойдеш, а сега заставаш насреща ми и ми казваш, че съм ти съсипала живота.

— Защо се ядоса толкова? Какво казах сега?

— Каза, че съм ти съсипала живота. Какво повече ще кажеш. Ако не си тръгнеш веднага, ще те ударя по главата с нощната лампа.

Докато ставаше неохотно от леглото, Фърат каза:

— Не разбрах какво толкова има да се ядосваш. Ти съсипа моя живот, а аз твоя.

Нарин обърна главата си към стената.

— Нарин, нали знаеш, че след всичко, което се случи, аз няма да отида да се оженя за Ърмак?

— Не ми пука! Дали ще се ожениш за нея или не, аз няма да съм с теб. Ето я последната точка, до която можем да стигнем. Леглото!

— О, искаш да кажеш, че всичко стига дотук, така ли? — каза Фърат. — Ще ме изгониш, защото не можеш да намериш смелост да кажеш на Дениз или Ърмак, че излизаш с мен?

— Ти полудя ли? Как мога да им кажа такова нещо?

— Знаеш ли какво ще си помисли Ърмак за мен, когато чуе за това? Че съм най-презреният мъж, най-големия педераст на света! Но аз мога да поема този риск. Какво да направя, каквото иска да си мисли, това мога да кажа.

— Аз не мога да го направя. Ще ги изгубя, или по-скоро ще изгубя Дениз, не ми пука за Ърмак.

— Аз ще изгубя приятелката си заради тебе, а ти не се отказваш от твоята приятелка заради мен. Ето, това беше като казах, че ми съсипа живота.