Зачака неподвижен. Видя как жената слиза от кабриолета и отвежда късокракия кон зад колибата, така че да не се вижда.

Какво, по дяволите, ставаше тук?

Софи и лорд Дейвид Локридж пристигнаха едновременно от двете противоположни посоки. Райдър и другата жена останаха скрити.

Софи скочи от Опал, извърна се и каза ясно и спокойно:

— Дойдох, лорд Дейвид, за да ти кажа за последен път, че никога няма да имам нищо общо с теб.

— О, значи си все така заядлива — отвърна той, но Райдър забеляза как се оглежда наоколо, сякаш очаква да се появят нови вълци. Погледът му се спря на камшика в дясната й ръка.

— Не, изобщо не се заяждам с тебе. Миналия път, когато се видяхме, аз ти казах самата истина — всичко, което стана в Ямайка, бе дело на чичо ми. Аз никога не съм била с никого от вас в оная вила — нито с теб, нито с когото и да било. И ако ти и сега не ми повярваш, май просто ще се наложи да те застрелям.

Райдър зяпна, а тя измъкна от джоба си малък револвер и го насочи срещу Дейвид. Лорд Дейвид се изсмя:

— О, гледай ти, малката дама с големия патлак. Хайде, скъпа, ела тук — и двамата знаем, че нямаш смелостта да направиш каквото и да било с тая играчка, още по-малко пък да натиснеш спусъка.

— Доколкото си спомням, ти твърдеше, че съм убила чичо си. Ако вярваш, че съм го направила, как можеш да си представиш, че не бих дръпнала спусъка срещу теб, че не мога да направя това?

Лорд Дейвид бе затруднен. Той тревожно я огледа и изруга, сетне каза:

— Добре де, хайде да си поприказваме за всичко това. Няма никаква причина да упражняваме насилие. Аз просто ти предлагам тялото си. И то за да му се наслаждаваш, както му се наслаждаваше в Ямайка. Защо си толкова неразумна, а?

— Аз ли съм неразумна? А скъпият ти Чарлз Грамънд? И той ли иска да продължи с глупашките ти истории, а? И с него ли ще трябва да се срещна, както с теб?

— Е, Чарлз не е мой проблем — да прави каквото ще.

Сега вече Софи бе тази, която изглеждаше замислена.

— Струва ми се — най-сетне рече тя, — че сме в задънена улица. Ти искаш да се ожениш за твоята наследница, а и Чарлз Грамънд трябва да бъде дискретен, инак леля му ще го изхвърли и няма да му остави нищо в завещанието си. Така беше казал, нали? Добре тогава, аз няма да те застрелям, при положение, че престанеш с всичките тия дяволски глупости. Разкарай се, Дейвид. Просто се разкарвай и се жени за нещастната си наследница. Ще ми се да мога да я предупредя, но разбирам, че не мога — не и без да обидя съпруга си и семейството му. Така че и двамата ще избегнем скандала. Съгласен ли си?

В този момент лорд Дейвид надигна глава и изсвири. На мига иззад Софи се появи някакъв по-възрастен мъж, сграбчи я за ръцете и й изтръгна револвера.

— Здрасти, Чарлз. Идваш навреме, както винаги.

— Да — отвърна Чарлз. — Моя си, Софи. Красива си. Бях те забравил, но сега, когато отново си моя, двамата с Дейвид пак ще те делим, както преди.

Софи се извърна и изкрещя в лицето му:

— Глупак такъв! Идиот! Не вярвай на Дейвид — той е мръсник и мошеник и те оскуба до шушка, така че изгуби дори и плантацията си в Ямайка!

Боже милостиви! — помисли си Райдър. Та това е Чарлз Грамънд, още един от любовниците на Софи. Но все пак остана на мястото си. Нямаше време да направи каквото и да било, а и Софи заслужаваше да бъде посплашена, поне мъничко, заради измамата си.

Но веднага осъзна, че не би я оставил да я заплашват дори и за миг, след като самият той беше на мястото си и можеше да спре всичко това. И тъкмо пристъпи напред, когато другата жена го изпревари.

Запристъпя тежко иззад колибата със зачервени страни, гърдите й се вълнуваха. Беше побесняла от гняв.

— Пусни я, Чарлз!

Мъжът направо зяпна видението, което се приближаваше към него, и промълви с най-жалкия глас, който Райдър бе чувал:

— Аа, ти ли си, Алмерия? Как така стана, че си тук?

— Пусни я, дърти глупако! София, добре ли сте?

— Да, мадам — отвърна Софи и погледна Алмерия Грамънд в очите. Чарлз я пусна, тя отстъпи на две крачки от него и заразтрива китките си.

Тогава Алмерия Грамънд се обърна към лорд Дейвид, който изглеждаше сконфузен:

— Колкото до вас, гнусни измамнико, аз лично ще се погрижа онова нещастно момиче, за което възнамерявате да се ожените, да се откаже. Не ви искам за съсед!

Райдър се засмя, просто не можа да се удържи. Възбудата му, очакването да размаже физиономията на лорд Дейвид, бяха се обърнали във фарс, достоен за Нел Гуен на сцената по времето на Реставрацията.

Той пристъпи напред и всички извърнаха очи към него.

— Е, вече сме в пълен състав — рече той сладникаво като бурените, които жребецът му неохотно преживяше. — Като се изключи, разбира се, годеницата на лорд Дейвид.

— Това е невъзможно — промълви лорд Дейвид, видимо пребледня и нервно закърши дългите си пръсти. — Това не биваше да става.

— Да, сигурно — весело отвърна Райдър. — Доколкото разбирам, вие сте мисис Грамънд. А аз съм Райдър Шербрук, съпругът на София. Как сте, мадам?

Тя направи лек реверанс, после го огледа и София развеселена я видя как отново се изчервява, този път от удоволствие, поради вниманието, което Райдър й оказва. Божичко, явно за да не се поддаде на чара му, една жена трябваше да е вече на смъртното си ложе! Сетне мисис Грамънд направо заекна:

— За мен… За мен е удоволствие, мистър Шербрук. Не обръщайте внимание на мъжа ми — той е просто един фукльо. Никога не е бил особено разумен, инак лорд Дейвид нямаше да го разори. Никога вече няма да безпокои бедната ви съпруга.

— Ти пък как разбра? — рече най-сетне Чарлз Грамънд и с истински ужас зяпна жена си.

Тя го изгледа със снизходително презрение.

— Просто чета всички писма, които получаваш. Повечето са от разни търговци, а ти нямаш никаква представа как да се оправяш с търговците, докато аз имам. Така че двете с леля ти много пъти обсъждахме този въпрос и се споразумяхме. А когато открих писъмцето на онуй лордче там, тая подла невестулка, дето ни разори, най-сетне ми стана ясно какво точно се е случило. Той, естествено, не можеше да не те уведоми каква невероятно глупава история му разказала София за това, че била невинна и че виновен бил чичо й. А аз познавах Тео Бърджис още от младини. Оттогава си беше мошеник на дребно. Беше от тоя тип хора, дето в неделя ще се молят за добруването на цял свят, но още в понеделник ще измамят иконома си за жълти стотинки. Божичко, още в първия момент всичко ми се изясни. Освен това, разбира се, една нощ вече те бях проследила до тук и видях онова, другото момиче. Голям глупак си, Чарлз. Но аз няма да позволя твоята глупост да лиши мен и децата от живота, който заслужаваме. А сега се извини на мисис Шербрук и на мистър Шербрук и се прибирай у дома — с теб ще се разправям по-късно.

— Извинявай, София. Мистър Шербрук… — Сетне погледна към лорд Дейвид и смръщи вежди: — Вече определено няма да продължаваш да твърдиш, че тя е курва, нали?

— Такава е, дявол да я вземе!

Най-сетне! — помисли си Райдър, потри ръце и пристъпи към лорд Дейвид, който зае стойка на професионален боксьор. Райдър весело се засмя, удари го и го просна на земята.

Мисис Грамънд заръкопляска с пълничките си ръце.

Софи, все още объркана, стоеше и зяпаше онемяла.

Лорд Дейвид се изправи на лакти и поклати глава:

— Добър боксьор съм, но ме повалихте. Това не би трябвало да се случи. Къде сте се учили?

— Ставайте да ви видим колко сте добър — рече Райдър и му подаде ръка.

Но лорд Дейвид не беше чак такъв глупак — остана на земята и се обърна към Чарлз Грамънд, който послуша жена си и вече се опитваше да се измъкне:

— Не можеш да позволиш на жена си да каже на Агнес за всичко това! Баща й направо ще ме съсипе! Ще се погрижи да ме изгонят от това графство.

Но Чарлз Грамънд дори не забави крачка и потъна в брястовата гора. А жена му се обърна към седналия на земята лорд Дейвид:

— Вие, сър, сте един жалък страхливец. Е, предлагам ви един облог. Аз няма да спомена и дума пред бащата на годеницата ви, но само ако ни върнете всички пари, които измъкнахте от мъжа ми в Ямайка.

Лорд Дейвид пребледня:

— Мадам, не ми остана и пукната пара. Защо инак смятате, че се женя за това ужасно същество от женски пол, наречено Агнес?

— Това, милорд, си е ваша работа — отвърна мисис Грамънд и презрително сви устни. — Но ако до три дни не ми се обадите, определено ще съжалявате. И дори не си мислете да заплашвате семейство Шербрук, че ще ги дискредитирате с гадните си историйки — и аз, и мъжът ми ще се погрижим да уверим всеки един човек какъв лъжец сте. Е, мистър Шербрук, мисис Шербрук, надявам се, че тия двама глупаци, вече няма да ви безпокоят, че никой от тях няма да ви създава проблеми и няма да ви заплашва. Приятен ден и на двама ви.

Тя се усмихна на Райдър с най-милата усмивка, на която бе способна, кимна леко на Софи, ритна прах в, лицето на лорд Дейвид и тръгна покрай къщата към мястото, където кабриолетът й я очакваше като армия, готова за нападение.

Райдър се разсмя, просто не можа да се сдържи.

— Значи Невестата-дева се оказа права — колебливо рече София, — че дори когато те се появят, всичко ще се оправи.

— О, я стига! Това проклето привидение изобщо не съществува! — отвърна Райдър. — Стига глупости. Това е просто едно неубедително извинение за кошмара, който още не беше и сънувала. — И се обърна към лорд Дейвид, който седеше по турски в прахта, клатеше глава и оглеждаше напрашените си ботуши: — Колкото до вас, дръжте си устата затворена. За разлика от мисис Грамънд, аз няма да се задоволя само с това да ви унищожа, а направо ще ви убия. Разбрахте ли?

Лорд Дейвид въздъхна дълбоко и кимна. Беше направо разстроен. Въздъхна Още веднъж и рече:

— Чудя се дали няма да успея да убедя малката мръсница да избяга с мен. Това ще е единственият начин до три дни да се добера до парите.