— Това — одобрително кимна Софи — е една подходяща история за младо момиче. Можеш да продължиш — надявам се, че ще бъде поучителна.

— Но един ден, когато паднал на колене, една от предишните му жени го видяла с новата, му избраница. Двете жени си споделили онова, което знаели, и никак не останали очаровани. Завели го в една малка стая, съблекли го и го заключили, а после започнали да пускат, вътре всички останали жени — две по две, голи като грях — да минават пред него. При това човечецът бил вързан и не можел нито да падне на колене, нито да направи предложение, нито каквото и да било…

— Достатъчно! Отвратителен си!

Софи със смях се нахвърли върху него и го целуна по брадичката. Райдър погледна с копнеж към писалището, а Синджън въздъхна:

— Явно от вас вече няма да чуя нищо смислено. Отивам да видя Джейн и децата.

Когато вратата се затвори, Райдър каза на жена си:

— Тази нощ видях Невестата-дева.

Софи прикова поглед в него:

— Привидението? Наистина ли? Но нали с Дъглас винаги сте казвали, че мъжете не вярват в нея?

— Явно сме сбъркали — отвърна Райдър. — Снощи тя се появи в спалнята ни. Очевидно просто ни посещаваше, защото инак никога не напуска Нортклиф Хол. Както и да е, усмихна ми се и ми каза нещо, което сякаш не произнесе, но все пак много ясно дочух думите й.

— Да, точно така беше и с мен. И какво ти каза?

— Както си блестеше и сияеше над главата ми, каза, че имаме възможността да си родим четиринадесет деца и че от мен зависи дали времето през този живот ще ни стигне за всичките.

— Ще си изпатиш за това, Райдър! Определено ще си изпатиш!

— Обещаваш ли?

Той целуна жена си и изпита такова блаженство, че чак му се прииска да изкрещи. Пусна я, заключи вратата, внимателно стъкна огъня и се обърна към нея:

— Невестата-дева знае какво говори. Бог ми е свидетел, че вие, жените, вярвате на всяка нейна дума. Така че да започваме, мадам!