Катрин Каултър - Непознатата от Ямайка

Мисис Чивърз влезе и подаде на Софи един най-обикновен плик, на който с печатни букви бе изписано името й.

— Донесе го момчето на Майърз, мадам — сухо рече тя. — Голям глупак е, също като баща си.

— Благодаря ви.

Софи посегна към писмото и ръката й потръпна, но мисис Чивърз не забеляза и тя побърза да се отправи към малкия заден салон, който бе отредила за себе си. Затвори, облегна се на вратата и продължи да оглежда писмото.

На пръв поглед съдържанието не беше чак толкова тревожно:

Беше подписано само с „Д. Л.“

Дейвид Локридж. Лорд Дейвид.

Софи се отдръпна от вратата, приближи се до малкото си писалище, седна, постави писмото отгоре и остана загледана в него.

Само два часа имаше, за да реши какво да прави.

— Софи! Тук ли си?

Синджън отвори вратата със замах и влезе. Изглеждаше толкова красива, освежена от вятъра, също като Райдър, когато се връщаше в галон от полето. И също като Райдър сините й очи блестяха просто от удоволствието, че е жива.

Но лицето й в миг се изопна:

— Какво има? Случило ли се е нещо?

Беше и чувствителна като брат си.

— Няма нищо, Синджън — Софи се изправи, бавно, много бавно сгъна писмото и го пъхна в плика. Какво да го прави?

— Дойдох да те повикам за обяд. Стига, разбира се, да не поискаш да се откъснеш от лудницата, която несъмнено ще настане. Райдър обяви, че го боли глава и отиде да чисти клетките в конюшнята. Джейн май е права, като казва, че децата трябва да обядват не с възрастните, а само с гувернантките си.

— Е, значи ще трябва да продължим по процедурата на Джейн — весело се засмя Софи. — Нека мисис Чивърз да каже на готвачката, че децата ще обядват в салона за закуска. А колко гувернантки имаха при Джейн?

— О, поне пет — избухна в смях Синджън.

— Чудесно. Погрижи се, моля те, за това. И повикай Райдър от конюшнята. — И се разсмя, наистина съумя да се засмее.

Синджън излезе от стаята без възражения, а Софи бързо пъхна плика в горното чекмедже на писалището си и го прикри под останалите книжа.

Щом разбра от сестра си за новото разпределение, Райдър веднага побърза да се върне в голямата трапезария, сред благодатното спокойствие, където седнаха да обядват само тримата — той, Софи и Синджън.

— Прекалено мрачна е тази стая — отбеляза Синджън, бодна с вилицата голямо парче шунка и го поднесе към устата си.

— Така е — съгласи се Софи, без да вдига глава, и продължи да ровичка в чинията си.

— Ако нещо не ти е добре, кажи си — рязко рече Райдър.

Но тя съумя да му се усмихне:

— Нищо ми няма, малко съм поуморена. Не помниш ли, че Джени снощи сънува кошмари? А аз после не можах да заспя.

Райдър сви вежди, но замълча. Нощес тя заспа мигновено — той беше този, който близо час не можа да заспи от притеснение.

Какво, по дяволите, й ставаше? Да не би да съжалява, задето приеха децата в дома си? Те ли я тормозеха? Вярно, че не беше привикнала да живее в такава лудница, каквато създават цели седем дечурлига. Или може би пак я прихващаха старите истории? Едва ли — снощи с такова удоволствие се люби с него, но пък кой знае?

А Синджън, милата, сякаш нищо не бе забелязала, и продължаваше да обсъжда промените, които трябваше да се направят в трапезарията.

След като се наобядваха, Райдър тръгна да излиза. Целуна нежно Софи по устата, приглади веждите й и изучаващо огледа лицето й, но не забеляза нищо обезпокоително. А имаше толкова много работа, толкова много решения трябваше да взима — ето, след десет минути имаше среща с Том Линч, един от най-интелигентните си и разсъдливи арендатори. Въздъхна и излезе с надеждата, че Софи просто има нужда от почивка. Синджън също побърза да се измъкне, като каза, че отива да играе с децата.

Точно в три часа Софи дръпна юздите и спря Опал под бряста. Дънерът му беше толкова дебел и разкривен, че изглеждаше по-стар и от хълмовете наоколо, дори и от таласъмите, които навярно живееха наоколо, скрити в дупките си под земята.

Не й се наложи да чака дълго — лорд Дейвид се появи на коня си, арогантен и самоуверен, както винаги — лице на ангел и сърце на дявол.

Тя не каза нищо, просто изчакваше.

— Излъга ме значи, а? — меко подхвана той.

— О, каква новост! Особено пък като се има предвид от чии уста излиза!

— Не ми ли беше казала, че си хванала сифилис? И че нямало повече да ми бъдеш любовница, понеже не искаш да ме заразиш, а? Значи си ме излъгала? Не си била болна от никакъв сифилис, иначе нямаше да се омъжиш за Райдър Шербрук, нали така? Значи, просто си искала да се отървеш от мене?

— Точно така.

— Но това е абсурдно! Направо е смешно! Значи ти вече не искаш да бъдеш с мен, така ли?

— Да, точно така.

— Аха! Значи си искала да си с Райдър Шербрук. И си знаела, че трябва да се отървеш от мене, инак той щеше да разбере за мен, а ако беше разбрал, изобщо нямаше да ти повярва, че го предпочиташ пред мен. Ами да, ако беше научил за мен, той щеше да разбере, че знаеш какво е истински мъж и че не го взимаш само заради черните му очи.

Софи го зяпна, удивена от хода на мисълта му, и най-сетне успя да промълви:

— Не познавам друг човек, който да мисли като теб. Но в края на краищата, какво те интересува вече всичко това? Нали каза, че ще се жениш за някаква богата наследница. Не бих могла да си представя, че ти се ще годеницата ти да научи за онова, което смяташ, че се е случило между нас там, в Ямайка. Да не мислиш, че аз ще си мълча, а? Искаш ли този брак, или не?

— Говорих с Чарлз Грамънд и двамата взехме някои решения.

Софи почувства, че губи почва под краката си — лорд Дейвид имаше съвсем еднопосочно мислене, и може би точно то му помагаше в хазарта. Нищо не можеше да го отклони или да отвлече мисълта му към друга гледна точка. Говореше й с тих, нисък глас и в този момент тя си припомни как стои пред нея гол, как се смее, как изпива пунша си, как се напива и вече е готов, слава Богу, за Далия.

— Какво всъщност искаш, Дейвид?

Той изведнъж настръхна и отметна глава като крал:

— За курва като тебе аз съм лорд Дейвид, разбра ли?

— Ти си само едно нафукано, подкупно, отвратително копеле!

Той замахна да я удари, но после отпусна ръка:

— О, не, не искам да развалям прекрасното ти личице — току виж мъжът ти забелязал, а Райдър Шербрук не е човек, когото бих искал за противник.

Софи реши, че като жена, никога няма да бъде смятана за достоен противник. Така да бъде, тя ще му каже цялата истина, та поне да му запуши устата.

— Чуй ме, лорд Дейвид! Аз никога не съм спала с теб — от тази мисъл, честно казано, направо ми се повдига. Никога не съм спала с никого от вас. Имаше друго едно девойче, Далия — навярно си я виждал в Монтегю Бей, та тъкмо то се грижеше за вас, след като безпаметно се напиехте.

Той удивено я изгледа, после се разсмя:

— Я не ми разправяй приказката, с която си се опитала да минеш пред Райдър Шербрук!

— Цялата идея беше на чичо ми. Той ме накара да се преструвам, че ви приемам всичките за мои любовници, така че да може да получи от вас всичко, което иска. И в пунша с ром, с който така ентусиазирано се наливахте, чисто и просто имаше опиат, така че, след като направехте главите, всичко беше много лесно.

— Така ли? И какво толкова искаше от мен чичо ти?

— Искаше да разориш Чарлз Грамънд, така че да продаде на чичо ми плантацията си, което той и стори. А после, когато свърши работата, която искаше от теб, ми каза да те разкарам. Идеята със сифилиса също беше негова и, между другото, свърши добра работа — помня как направо пребледня от страх.

— Лъжеш! Стига с тия лъжи! Чичо ти беше джентълмен и беше полудял от курвенските ти истории. И никой така и не повярва, че не си го убила ти, дори и след като Коул доказа, че го е удушил Томас. Само тоя проклет Шербрук ти помогна да избягаш от Ямайка и от наказанието си! И сега си седнала да го обвиняваш! Исусе Христе! Една дама нямаше и да знае какво е това сифилис! Никаква дама не си ти! Ти си една евтина малка мръсница! И ние двамата с Чарлз решихме, че с теб си прекарвахме чудесно, така че ще продължим от време на време да те виждаме.

— Вече ти казах, че си фукльо! Ако си мислиш, че ще ти позволя дори да се доближиш до мене…

— Аз и така съм се доближил, и определено възнамерявам да се доближа още повече.

— И какво, Ще ме изнасилиш ли?

Той само сви рамене:

— Мъжът ти не е глупак, но по отношение на жените определено е. Никога няма да разбера защо, по дяволите, се е оженил за теб, щом можеше просто да те обладава, додето му втръснеш. Не, София, не — ако отидеш да му плачеш, че съм те изнасилил, той навярно ще те убие, защото курвата цял живот си остава курва.

— Няма логика в думите ти, лорд Дейвид. Казваш, че не искаш мъжът ми да ти бъде противник. Но той се ожени за мен и ме обича, така че ще повярва на мен и ще убие теб, а не мен.

— Толкова ли не познаваш характера на мъжа си? Нищо ли не са ти разправяли за него? Та той, също като теб, се нуждае от огромно разнообразие. Ти обичаше секса. Божичко, когато започна кариерата си, ти нямаше и осемнадесет години. И не се и съмнявам, че все още го обичаш и че не можеш да останеш вярна на един единствен мъж, пък бил той и Райдър Шербрук, който, както чувам, бил успял да се напъха в леглото на повечето жени в Кент. А сега е дошъл тук, в Котсуолдс, и никоя жена наоколо няма да се опази от него. Ще видиш — ще ти навира любовниците си в носа и ще ти се смее. Така че, скъпа моя, ние с Чарлз просто ще ти позволим да продължиш да живееш по старому, точно както той.

Пришпори жребеца си, приближи се към нея и протегна ръце, но тя вдигна камшика си и го удари. Той изкрещя и се дръпна: