— Нищо няма да остане за ядене — рече мисис Чивърз, прехвърляйки поглед от едно дете на друго. — Знам какво е — имам си трима внуци, и всичките ядат така, сякаш им е за последно.

— Значи просто трябва да изпратим мисис Бедлок в Лоуър Слотър, за да изкупи целия град — разсъди Софи, а Райдър погледна към нея, все още отбягвайки погледа й, и тя можеше да се закълне, че страните му пламнаха.

През следващите няколко часа той все така успешно продължаваше да я отбягва. Не му беше трудно, тъй като всяко едно от децата обсебваше вниманието му. Той ги разведе из източното крило, разказа им за мистър Дюбюс, като го изкара такъв злодей, който едва ли не можеше да разруши света, но леля му, скъпата леля Милдрид, го познала и извикала подире му, и сега щял да си плати за престъпленията.

А през това време Софи просто изчакваше благоприятен случай и решаваше кой къде ще спи.

Най-сетне успя да го приклещи в ъгъла, когато Райдър се опитваше да се измъкне от къщата иззад гърба й:

— Я стига, Райдър! Искам да говоря с теб, и то веднага — иначе, обещавам ти, много ще съжаляваш.

Това го накара да отърси мъжествената си перушина и остро да отвърне:

— Така ли? И какво смяташ да ми направиш? Да ме овържеш и да се погавриш с тялото ми ли?

— Хайде — усмихна се тя. — Ела да се поразходим.

Тръгнаха из ябълковата градина зад къщата. Бяха съвсем сами, зад дърветата не се криеше нито едно дете — с тях беше Синджън, която изпълняваше ролите на посредник, на майка и бавачка едновременно. Райдър мълчеше. Софи си затананика. Внезапно тя се разсмя:

— Значи се смути, а?! Никога нямаше да го повярвам, но ти наистина се смути. Не можа дори да ме погледнеш в очите. Да не би за това, че дори и за миг не повярвах, че всичките тия деца може да са твои? Е, ако е така, това е бил страхотен удар по мъжкото ти самочувствие.

— О, я върви по дяволите, Софи!

— Не, не е така. Просто се надявах да те изтръгна от проклетото ти мълчание. Не, ти беше и все още си смутен, защото не желаеш никой да разбере, че изобщо не си такъв развратен нехранимайко. Харесва ти да бъдеш homme terrible, а всичко това, скъпи мой, направо разбива представите за твоето безразсъдство.

— Може пък и да не ги разбива. Какво знаеш ти, по дяволите? Да не би оная нещастница Синджън да ти е казала нещо?

— Ами да. Отначало беше отчаяна, защото се боеше да не би да грабна пушката и да те застрелям. А после я притиснах до стената и я накарах да изплюе камъчето — нали разбираш, тогава, когато ти часове наред усърдно ме отбягваше. Каза ми, че се е надявала вече да си ми разказал за всичко това: че държиш Ненагледните си в пълна тайна, че смяташ, че те са си лично твоя работа, в която никой, дори и семейството ти, няма право да ти се бърка, че тия проклети пари са си твои и можеш да правиш с тях каквото си щеш. Каза и че чичо ти Брандън навярно се обръща в гроба поради твоята филантропия, но заради добрата кауза, в която влагаш парите му, може би ще остане в ада за доста по-кратко време.

— Явно е издала и майчиното си мляко. Обзалагам се, че е изпяла дори и за тримесечните срещи на копелетата, нали така, проклетията му?

Софи го изгледа неразбиращо.

— Тогава забрави. Божичко, хлапето е премълчало поне едно нещо, което не му влиза в работата!

— И до края на нищожния ти живот няма да го забравя. Срещи на копелетата ли? Що за срещи са това? Казвай веднага!

Райдър изруга, а Софи се разсмя:

— Това с нищо няма да ти помогне. Е? Какво означават тия срещи на копелетата? А?

— Добре де, по дяволите. На всеки три месеца двамата с Дъглас се събирахме да преброим копелетата си, за да не би, разбираш ли, случайно да пропуснем някое. Той вярваше, че всичките тия деца са мои копелета.

— Чудя се какво ли ще си каже, когато разбере истината.

— Да, ама няма да я разбере — отсече Райдър. — Това изобщо не му влиза в работата.

Тя го погледна и сви вежди:

— О, да, ти си толкова добър, толкова мил, такъв чудесен рицар, че направо ще ми се доплаче.

— Я по-добре си затваряй устата. Това съвсем не значи, че не обичам жените — сряза я той, явно раздразнен от това, колко спокойно възприема всичко. — По дяволите, Софи! Сбогувах се с пет — с цели пет! — жени! И дори съставих списък с евентуални съпрузи за всяка една от тях. На трите, които искат да се омъжат, ще им дам зестри, а другите две заминават за Лондон, и аз ще осигуря и тях. Аз съм един търсен любовник и те всичките са наскърбени, направо са изпаднали в дълбока депресия от това, че вече няма да им доставям удоволствието да бъда с тях.

Софи се разсмя:

— Райдър, знаеш ли колко си смешен? Направо си смешен! Да се хвалиш с любовниците си, а да премълчаваш за децата си. Знаеш ли, изобщо не мога да си представя, че мъж като теб няма да се погрижи за жената, в чието легло се пъха. И много се изненадвам, че брат ти те познава толкова слабо.

— Не обвинявай Дъглас — Райдър изведнъж стана сериозен. — Той се уволни от армията преди по-малко от година. Повярва на това, което аз му разправих, а както съм ти казвал, надлъж и нашир съм прочут с успехите си сред жените, така че клетвата за вярност, която дадох пред теб, дълбоко го разтърси. Той вярва в истинската любов. А по-рано просто приемаше, че онова, от което се ръководя, е похотта. Колкото до него самия, той има дъщеричка на годините на Джени.

— Е, когато двамата с Алекс дойдат пак и намерят къщата, пълна с деца, сигурно ще заподозре, че представите му за теб не са съвсем верни.

— Дявол да я вземе Джейн с проклетата й шарка — изруга Райдър.

— Истинско щастие е, че Чедуик Хауз е толкова огромна. Мисля си, че чудесно ще се поберат в източното крило. Аз всъщност вече се погрижих за стаите им — докато ти не ми обръщаше внимание. Я ми кажи сега, как мислиш, ще поиска ли Джейн да остане да живее тук?

— Не зная. Тя обича независимостта.

— Е, все едно, още е рано. Ще видим. Но без съмнение двете с нея все ще измислим нещо.

Лицето му се изопна. Между веждите му се появи бръчка, устните му се свиха. София развеселено продължи да го наблюдава, а той ядно подритна някакво камъче:

— Твойта кожа! Стига с това твое проклето разбиране! Все пак можеше да проявиш поне мъничко ревност, като моя жена. Мразя го проклетото ти разбиране, това твое отвратително, подмазваческо съчувствие! То е чудесно, когато си е на мястото, но сега не му е нито мястото, нито времето. Дявол да те вземе, Софи! Не бъди толкова отвратително толерантна!

Тя се нахвърли върху него, подложи му крак, събори го и се метна отгоре му. Сграбчи го за косите и покри с целувки лицето му. После промълви:

— О, скъпи — и продължи да го целува. Притисна се към него и той изстена. Тя вдигна глава, съзря отляво едно ябълково дръвче и попита:

— Боже мой! Смяташ ли, че ще имаме достатъчно завивки за всичките деца?

— Софи Шербрук, престани, или ще те напердаша!

— Надявам се, че не си дал чак толкова много пари на бившите си любовници, та да не можем да изхраним всичките тия малки гърла. Божичко, да не би пък да си задлъжнял покрай всичките ония рокли, дето ми уши мисис Плак, а? Та аз имам три костюма за езда, Райдър, цели три! Възможно ли е да има някой по-великодушен, по-щедър, по-благороден човек на света? Или поне в целия Котсуолдс?

Той я обгърна здраво и се претърколиха така, че се намери отгоре й.

— А сега ме изслушай, ти, проклет трън в плътта ми. Не желая да ме целуваш така само защото си решила, че не съм негодникът, какъвто вярваше, че съм. Ами така де! Думите ти са пълни със сарказъм, и ти дори не го прикриваш добре, дори не се опитваш да го прикриеш, а направо ми го натриваш в носа. Изведнъж решаваш, че аз съм някакъв си милосърден филантроп, някакъв светец, при това ми го натякваш така подигравателно, че от всичко това направо ми се повдига. Дявол да те вземе, аз едва ли съм чак толкова добър и едва ли трябва да проявяваш към мен такова разбиране. Да не си посмяла повече да ме целуваш и да се радваш, само задето си решила, че съм по-различен и така ужасно добър!

— Добре — съгласи се тя и го прегърна. — Ти си си все същият. Смятам, че си едно гадно копеле, един негодник, един безотговорен човек, на когото не му пука за нищо друго, освен за самия него си и за собственото му удоволствие и…

— Дяволите да те вземат! Не съм и лош. Точно така, Софи! Престани да обръщаш така ловко всичко, което аз, глупакът, съм казал за себе си. Като си помисля само, че се опитах да си върна опърничавата девойка, за която се ожених! Стига толкова. Няма повече да те оставя да ми стъпваш на врата — прекалено добре се справяш с това, когато благоволя да те оставя. Не, сега вече пак ще взема юздите в свои ръце и ти ще трябва да мълчиш и да пъшкаш, а не да ми дрънкаш проклетите си баналности, които ме вбесяват.

— Но, Райдър, та ти се смути, понеже добрите ти дела буквално се намъкнаха у дома да те преследват.

Той рязко дръпна полата й, разкъса ризата й, разкопча бричовете си и потъна дълбоко в нея.

Тя направо не можа да повярва колко жадно бе тялото й.

— Да не би още да се чувстваш омърсена, дявол да те вземе, а?

Тя го захапа за рамото, после облиза следите от захапването, зарови лице във врата му и изстена. Той усети как ръцете й го притискат към нея и отново попита:

— Чувстваш ли се омърсена?

— Не — отвърна тя, после изкрещя, а той заглуши вика й с уста и самият той свърши.

— А ти още ли се чувстваш смутен? — прошепна тя, сгушена до врата му.

— О, имаш късмет, че съм толкова отзивчив и щедър човек — отвърна той.

— Разбира се, при това дори и към мен, твоята жена.

— Престани да се подиграваш, Софи!

— Добре — съгласи се тя и го целуна.

Райдър възнамеряваше да продължат да се любят, когато дочуха силния, ясен глас на Джеръми:

— Райдър! Софи! Къде сте? Мелиса си поряза ръката и плаче за вас.

— Какво ни остава? — засмя се Райдър, стана и издърпа Софи.