— Не само се занимава, но и много му харесва.

— Дъглас, можем ли двамата с Джеръми да потърсим Райдър? — попита Синджън. — Вече е късно и той трябва да е привършил с всичките си сеитбообращения. Моля те!

— Добре, малката, тръгвайте.

— Вървете все на север — викна подире им Софи. — Виждате ли ония следи, точно покрай обора?

След един час Райдър, Джеръми и Синджън влязоха в дневната, където имаше само три стола. Райдър се приближи до жена си и я целуна:

— Я виж кой ме намери. А аз дори не бях сложил подкованите си ботуши и селската си риза.

Само като го видя. Софи изпита такова удоволствие, че едва успя да кимне.

Райдър й се усмихна и леко я погали.

— Не, Дъглас, ако обичаш, нищо не казвай. Нещата се променят, нали? Така че, за да изразиш съответното уважение, наричай ме Господарят Райдър, или Фермерът Райдър. Започвам да си мисля, че трябва да конструирам нов вид плуг, който да е достатъчно елегантен и достоен да бъде изработен от прословут майстор като Хоуби или като Уестън например.

— А аз си мисля, Райдър, че си полудял — напълно полудял и много щастлив.

— А какво ще кажеш за нашия дом, а?

— Че е истински дом, и че сте го направили такъв за много кратко време.

— Трябва да призная, че за осъществяването на това малка, съвсем мъничка заслуга има и Софи, но не искам да я карам да се чувства безполезна.

Софи изпищя и се втурна към него, а Райдър, с очи, просветлели като следобедно небе, я грабна, притисна я към себе си и я завъртя.

Графът забеляза как жена му ги наблюдава с усмивка.



Граф и графиня Нортклиф нямаха никакво намерение да спят на куп одеяла в някоя от гостните. Макар че, ако можеше да се вярва на Райдър, а той определено разбираше от тия неща, брат му и снаха му чудесно се забавляваха помежду си — брат му бе творческа натура.

Графът и графинята останаха само до следващия ден на обяд, тъй като бяха тръгнали да посетят херцог и херцогиня Портсмут. А Синджън и Джеръми щяха да останат за по-дълго. Както през смях обяви Синджън, целта на нейното посещение била да види Райдър, облечен в селската му риза.

Нямаше и час след заминаването на графа и графинята и Синджън завари брат си и съпругата му доста пламенно прегърнати. Тя се изкашля, Райдър вдигна поглед и се намръщи:

— Изчезвай, Синджън! Ти си едва петнадесетгодишна и не бива да ставаш свидетел на целия този изблик на чувства.

— Амии! — отвърна Синджън. — Да можеш само да видиш Дъглас и Алекс, когато смятат, че никой не ги гледа — няма да повярваш какви съм го виждала да ги вършат. А Алекс всеки път отмята глава и издава ония смешни тихи звуци, и…

— Млъквай, малката! Е, казвай какво има, и ако не е спешно, да знаеш, че ще ти отупам задника.

— Трябва да поговоря с теб насаме, Райдър — много сериозно рече тя и Софи, възвръщайки си равновесието, леко кимна и се оттегли.

Райдър скръсти ръце на гърдите си и се облегна на рамката на камината.

— Хайде, че закъснявам.

— За какво?

И за невероятно учудване на брат си, Синджън се изчерви и закърши ръце:

— Те ще пристигнат всеки момент. Яздих дотук възможно най-бързо, за да те предупредя. О, Райдър, съжалявам — нищо друго не можех да направя. Знам какво ще ти е, ако Дъглас или някой друг от семейството разбере колко си чудесен, но…

Райдър изпита някакво странно усещане под лъжичката си:

— За какво става дума?

— След по-малко от две минути пристигат децата.

— Значи имаш две минути, за да ми обясниш всичко това.

— Двамата с Джеръми яздихме до Хадли, за да посрещнем Джейн и децата. Е, по-късно можеш и да ми отупаш задника за това, но, Райдър, той наистина си намери мястото сред тях, а и толкова забавно му беше… Двамата с Оливър вече са чудесни приятели. О, скъпи, остава само една минута. Джейн се разболя от шарка. И веднага ми изпрати писмо, в което пишеше, че децата трябва да заминат, за да не се разболеят и те. После в Нортклиф Хол се получи писмо и от Лора, една от помощничките й, която пишеше, че не знае какво да прави. Така че й казах двете с Джейн да изпратят всичките деца тук. Какво друго можех да направя, Райдър? Да кажа на Дъглас ли?

Погледът на Райдър се зарея в далечината:

— Е, така поне един проблем се разрешава, нали така? А това, което дочувам, да не е шум на колела? Най-вероятно. И кой заплати всичко това, Синджън?

— Аз. Похарчих почти всичките си спестявания, но се справих. Не исках децата да пътуват с дилижанса, така че наех четири карети — три за тях и една за багажа, и успях да им запазя четири стаи в странноприемницата „Златният телец“ в Рийдинг.

Райдър се усмихна на сестра си и я потупа по бузата:

— Добре си направила. А сега да вървим да посрещнем домочадието ми. Божичко, надявам се никой от тях да не се е заразил от шарка — би било направо ужасно.

— Ами Софи?

— Софи не е глупачка — отвърна той, но наострените уши на Синджън доловиха, че гласът му звучи някак много странно.

Когато двамата със Синджън заслизаха по предното стълбище на Чедуик Хауз, Софи и Джеръми вече смъкваха децата от каретите. С тях пристигна само Лора Бракън, тъй като и останалите две помощнички покрай Джейн се бяха изпоразболели от шарка. Лора, милата, беше напълно изтощена, но за щастие всички деца се чувстваха отлично.

Джейми пръв забеляза Райдър, нададе вик и се втурна към него. А Райдър грабна момчето на ръце, подхвърли го във въздуха и здраво го притисна към себе си. В същия миг и останалите деца вече бяха при него и през следващите пет минути настана пълна бъркотия.

Софи забеляза малкото момиченце, което остана настрана, захапало палеца си. То явно не разбираше какво точно става, но, много странно, бе съгласно да изчака.

— Кълна се, Софи, че нещата не са точно така, както си ги мислиш — дръпна я за ръката Синджън.

— Да, съмнявам се, че може да са точно така. Онова момченце например трябва да е някъде около единайсет дванайсетгодишно, така че Райдър определено не може да му бъде баща. Не, аз просто се опитвам да свикна, че когато си с Райдър, нищо не е така, както изглежда.

— Това са неговите деца, неговите Ненагледни — заобяснява Синджън, вече напълно отчаяна, — но не са точно негови, с изключение на Джени. Знаеш ли, Райдър в даден момент е спасил всяко едно от тях. Той обича децата и ненавижда жестокостта спрямо тях, и…

В този момент Райдър слезе по стъпалата, влачейки след себе си четири от децата, прегърнал други две, и широко се усмихна, но не на Софи — просто погледна над рамото й каза:

— Това са моите деца. — После едно по едно ги представи на жена си. Софи се усмихна на всяко дете и поприказва с тях, но в следващия миг осъзна, че Райдър е смутен.

Той погледна към момиченцето, което бе останало само и мълчаливо ги наблюдаваше, и отново широко се усмихна:

— А сега, малки дивачета, искам със Синджън и с Джеръми да отидете в кухнята. Е, все още нямаме никакви мебели, но можете да се настаните на кухненския под, а мисис Чивърз и готвачката със сигурност ще ви нагостят със сладкиши, бисквити и лимонада. Хайде, тръгвайте, а по-късно ще ви разкажа за моите приключения и за това, защо в къщата няма никакви легла за вас.

— А пък аз ще ви разкажа разни нови неща за Невестата-дева — добави Синджън. — Кой знае, може пък да е последвала Райдър и Софи чак дотук.

Ейми възбудено и ужасено изпищя.

А Райдър улови Софи за ръка и я поведе към момиченцето. Софи остана права, а той коленичи, разтвори обятия и момиченцето се приближи до него. Той я притисна към себе си, целуна косите й, започна да я гали по гръбчето и да й повтаря:

— Джени, моя малка любов, толкова ми липсваше. Искаш ли да се запознаеш със Софи? Тя не е толкова хубава като теб, но е чудесна и ме прави щастлив. А може би и теб ще направи щастлива, а?

Вдигна очи към жена си и тя разбра, че това дете си е негово, че това момиченце не е съвсем като останалите деца. По лицето му се четеше истинско отчаяние и тя разбра, че се безпокои да не би тя да отблъсне момиченцето, така че каза:

— Би трябвало да имаш поне малко вяра в мен. — Коленичи до него и подаде ръка, без да се приближава към детето, което се бе свило на гърдите на баща си:

— Здравей, Джени. Каква красива рокля имаш — много по-хубава е от моята, нали? Много се радвам да се запозная с теб, и много се радвам, че дойде тук — толкова му липсваше на татко. На колко си годинки?

Райдър улови дясната й ръка, сгъна палеца й и много бавно изрече:

— Една…

— Една — повтори Джени.

Райдър сгъна показалеца й и каза:

— Две…

Когато стигна до малкото й пръстче, той го сви само до половината и заключи:

— Точно така, аз съм на четири години и половина.

— Да, тате.

И по лицето му премина вълна от гордост и обич. Това беше един нов Райдър, или по-скоро една нова страна от него. Тя продължи:

— Значи си едно голямо момиче. О, я виж какъв хубав медальон имаш. Мога ли да го видя?

Джени бавно, съвсем бавно протегна ръка и нерешително, едва-едва, докосна ръката на Софи с крайчетата на пръстите си. После й подаде медальона и Софи го отвори.

— Я, какви хубави рисунки. Това си ти, а това е майка ти, нали? Да, точно така, ти си също толкова хубава като нея. А имаш и красивите очи на баща си.

— Тате — изрече Джени, отново обви ръце около врата на Райдър и скри лице в него.

— Това е най-новата й думичка — поясни Райдър с огромно задоволство. — А сега, моя малка любов, вече просто усещам как старите ми кокали ще запукат. Хайде, ела да те гушна — Софи е права, ти вече наистина си едно много голямо момиче — и да влезем вкъщи. Ще пиеш лимонада, нали?

Бъркотията се беше пренесла в кухнята. Мисис Чивърз изглеждаше така, сякаш, без да иска, бе попаднала в лудницата, но, слава Богу, се усмихваше. А готвачката, мисис Бедлок, непрестанно притичваше до килера и обратно. Но с цялото домочадие се бе нагърбила Синджън и в крайна сметка всяко дете бе настанено на пода с чиния, пълна с лакомства.