Отдръпна се рязко от Райдър, а той се вгледа в нея, въпросително склонил глава.

Тя скочи на крака, обърна се, събра полите си и побягна от спалнята.

А Райдър зяпна подире й. Забеляза празния й поглед, проследи безбройните изражения, които се смениха на лицето й; знаеше, че са свързани със спомените й от Ямайка и с това, че е съзряла през бричовете възбудения му пенис.

Беше се надявал, молил се бе да е започнала да му вярва… Челюстта му се сви. Нямаше да остави това да продължи, просто не можеше да го остави.

До края на деня той просто изчакваше. Трябваше да се върши толкова много работа, че помежду им не възникна никакво недоразумение, дори и по време на вечерята, когато бяха съвсем сами. В десет часа вечерта Райдър влезе в спалнята. Софи не беше в леглото — седеше с подвити крака на един от столовете пред камината с книга в ръка.

— Привърших с работата — рече той.

Книгата — събрани есета от Джон Лок — се изплъзна от ръката й, но тя не се и помръдна да я вдигне. Райдър се наведе и взе книгата:

— Откъде по дяволите намери това?

— Останало е от твоя мистър Дюбюс.

— Е, не го виня. Я чуй това: „Смятам, че латинският е абсолютно необходим за един джентълмен“. Какво ужасно схващане! Мисля си, че най-малкият ми брат, Тайсън — бъдещият поп — вече доста свободно говори латински. Твърди; че паството му ще разбира онова, което му казва, само по интонацията — че словата не са важни и че Господ не е искал простият народ да разбира наистина всичко, а само да долавя свещения смисъл — каквото и да означава това — който, естествено, ще се излъчва от самия него.

— Брат ти наистина ли каза това?!

— Опита се, но не може да се изразява така свободно като мен.

— Е, съмнявам се и да е толкова скромен като теб.

— Добре де — прекъсна я Райдър и постави книгата обратно в дланта й, — това са само клюки. А сега, Софи, време е да дойдеш да си легнем в онова легло. Разбрах, че си се окъпала, тъй че това извинение вече е изхвърлено заедно с водата от ваната.

— Не искам, Райдър.

Тя закърши ръце. Толкова беше смешно — неговата Софи, силната жена, която през последната седмица управляваше толкова много слуги и дори си тананикаше, докато работеше, така безпомощно и укоризнено да кърши ръце.

— А не искаш и да ми кажеш защо плака следобед, така ли?

— Не. Не е нещо чак толкова съществено, честна дума. Просто… Изгубих част от сребърните прибори.

Но Райдър само поклати глава, съблече се и застана гол пред гаснещия огън загледан в жарта.

Тя не можа да се сдържи да не го погледне и той й протегна ръце:

— Хайде, любима, идвай вече. Тази вечер ще се опитам да направя и невъзможното, за да ти доставя поне малко удоволствие. А ако не успея тази вечер, какво пък — остават ни и утре вечер, и вечерта вдругиден…

Тя поклати глава, но той я вдигна, взе я на ръце, отнесе я до леглото и нежно я постави по гръб, после сръчно развърза колана на халата й.

И без да обръща внимание на това, че тялото й е вдървено, че лицето й е пребледняло и че в очите й сечете онова проклето безпокойство, смъкна нощницата й, изправи се и я погледна.

— Не, не, не се завивай!

Тя отвърна лице от него, притисна ръце към тялото си и сви юмруци.

— Красива си, Софи. Вярно, не си приказна принцеса като Мелисанда, но, както и тя изтъкна, въпреки всичко си хубава. И ми се иска да останеш с мен. А сега ще… Не, просто ме остави да ти покажа.

Той легна до нея и много нежно прекара пръсти по брадичката й, по устните й, по носа й, сетне поглади веждите й. Просто я гледаше и докосваше лицето й.

Тогава тя най-сетне вдигна поглед към него:

— Райдър, знам, че искаш да ме обладаеш. Няма нужда да си играеш така с мен. Просто свършвай с това, моля те. Няма да се боря с теб — знам, че това няма да доведе до нищо добро. Уморена съм и искам всичко това да свърши.

Той се засмя:

— Ахаа! Всичките ония проклети мъже, а? „Да те обладая“… Какъв прекрасен начин да кажеш „правя любов“. Хубаво, мисис Шербрук, аз пък ще ти кажа, че ти си моя съпруга и че ще си играя с теб, додето не закрещиш от удоволствие. Искам да ти е хубаво. Искам да се смееш, да отвръщаш на целувките ми… Все още не можеш да разбереш това, нали? Но ще го разбереш.

Наведе се и я целуна по устата — много нежно; устните му я докоснаха леко като крилца на пеперуда. И продължи да я целува, додето тя не се отпусна под тялото му.

— Знаеш ли колко си вкусна? И колко обичам да те целувам, а?

— Не е лошо — призна си тя, но малко се смути, понеже в момента, в който разтвори устни, за да проговори, той леко плъзна езика си в устата й и докосна нейния.

Озадачена, тя изопна тяло и застина.

Но Райдър, както и преди, напълно се контролираше. Цялото му същество бе насочено към нея — към реакциите й, към променливите й изражения, към просветляването или помръкването на сивите й очи. Единственото, което искаше, бе тя да се слее с него и да измести всичките й спомени със смеха си, с чистата си радост от живота, с удоволствието, което изпитва заедно с нея.

И той продължи. Времето бе пред него. Нощта бе дълга. И знаеше, че за нея друга възможност няма.

Говореше и говореше, прогонвайки от съзнанието й спомените, които се промъкваха, щом я докосваше. Каза й, че обожава гърдите й, бели като сняг и така закръглени, както ще бъде коремът й, когато ще носи неговото дете. О, коремът й… — обхвана ханша й с разперени пръсти — да, тя сигурно лесно ще износва децата им, а те ще са толкова, колкото на нея й се иска да роди; после пръстите му започнаха леко да я галят. Но когато се докоснаха до меката й женска плът, тя се изметна в леглото и се изтръгна от ръцете му.

А той направо се удиви. Проследи я с безизразен поглед как се доближава гола към източните прозорци на спалнята и как застава там, с гръб към него и с наведена глава.

Отиде до нея, сви вежди, но без да казва нищо, леко постави ръце на раменете й и нежно я обърна към себе си.

— Е, и за какво е всичко това?

— Толкова омърсена се чувствам…

Боже милостиви! — помисли си той, загледан в тила й — най-сетне преградата се срути. Крайно време беше! И бавно изрече:

— Най-сетне ми казваш истината. Крайно време беше, Софи. Ей сега ще оправим нещата.

Тя замълча.

— Не вярвам всичко това да е предизвикано от докосването на пръстите ми между бедрата ти, но и то има някаква връзка, нали? То те накара да си припомниш… Да не би да си виждала как някой от ония мъже прави това с Далия? Или някой от тях принудително го е правил с теб? — Той изчака, но тя не отговори. — Добре тогава. Но ти не си устроена като мен, Софи. За да постигнеш женското удоволствие, ти трябва да познаеш ласките между бедрата си. И няма никаква причина да се чувстваш омърсена или засрамена, или каквато и да било — трябва да усещаш само възбуда и очакване.

— Не е съвсем така.

— Аха — промълви той и почувства как стомахът му се свива. Колкото до желанието му, то отдавна бе преминало. — Значи някои от ония мъже са те докосвали там? Галили са те там, така ли? Затова ли е всичко? Още ли ще ме караш да се боря със спомени, с някакви си мръсни привидения, а?

Привидения ли?! — помисли си тя и несъзнателно потръпна.

— Кажи, Софи.

— Съжалявам, Райдър.

— По дяволите, жено! — разтърси я той. — Престани да блееш като някоя проклета овца! Когато се запознахме, ти беше опърничава палавница, а сега се държиш с мен като някоя истерична кавгаджийка. Престани, по дяволите!

— Добре, ще престана! — кресна му тя, отдръпна се, огледа се безумно, не видя нищо, с което да го удари и се запъти към вратата.

— Гола си!

— Върви по дяволите!

Той вече посягаше към халата си, но тя се върна в спалнята с метла в ръка, нахвърли се върху него като рицар без кон и той, без да иска, се разсмя така, че чак се хвана за корема, и продължи да се смее, докато тя не го удари по главата. После го удари отново, и отново, и през цялото време го ругаеше.

Най-сетне той успя да почувства болката, която му причиняваше бодливата слама, пулсиращата болка на лявото си слепоочие и сграбчи метлата за дръжката. Но тя беше силна, дяволски силна и решителна, и побесняла…

Нужни му бяха доста усилия, за да изтръгне метлата от ръцете й, без да я нарани.

Захвърли я настрани, прегърна жена си и грубо я притисна към себе си. После силно я целуна, сграбчи я за задника и я притисна към интимните си части, а тя изви гръбнак и се опита да го ухапе.

— Добрият Бог ми е свидетел колко се радвам, че се върна — рече той и отново силно я целуна, метна я на рамо и я понесе към леглото. — Омърсена се чувстваш, така ли? Добре, скъпа ми женичке, дай да видим как ще се чувстваш, когато свърша с теб.

19.

Тя го удряше, блъскаше го, извиваше се, задъхана от усилие, крещеше му, наричаше го с всички мръсни имена, които бе чувала в Ямайка.

Но той само се смееше и я притискаше под себе си.

Когато започна да я целува по корема, тя яростно заскуба косите му. Райдър само въздъхна, смъкна калъфката на една възглавница и завърза ръцете й за резбованата колона на леглото над главата й.

Все още бе в състояние да го удря с крака, но това се понасяше. После се върна към приятната си задача. Целуна я по белия корем и плъзна език навътре в пъпа й, а ръцете му галеха бедрата й отвътре. После спря и я погледна:

— А ей това ще ти хареса, Софи.

Наведе се внезапно, повдигна бедрата й, покри я с уста и тя изпищя силно и пронизително, но той изобщо не помръдна.

Средният му пръст нежно навлезе в нея. О, помисли си, та тя е влажна, макар и съвсем леко. Е, няма значение, нали вече изпитва удоволствието.

А тя се отпускаше, разтваряше се, и дълбоко в себе си, ниско в корема усещаше нещо, някаква болка, която я завладяваше, караше я да изпитва желание, и макар да му крещеше какви ли не ругатни, надигаше бедра, за да се доближи по-плътно към него. Пръстът му бе навлязъл дълбоко в нея, движеше се навътре навън, а устата му откликваше на ритъма и я влудяваше.