Софи си замълча.

След още един час Алекс я попита:

— Умори ли се вече, Софи?

Софи само поклати глава, понеже мисис Плак работеше упорито и много се стараеше да й угоди.

— Е, аз пък се уморих. Мисис Плак вече почти привърши с пробите. А дрехите, които не довърши, докато вие с Райдър заминете за Чедуик Хауз, ще ти изпратя веднага щом ми ги донесе.

— Но това е абсурдно — обади се от вратата графиня Нортклиф.

— Кое, мадам? — смигна Алекс на Софи.

— Че Райдър отвежда това момиче в Чедуик Хауз.

— Това момиче е неговата съпруга, мадам.

— Погледни само този оттенък на зеленото — ами той я прави прекалено меланхолична. И колко от парите на сина ми успя да пропилееш? Ще трябва аз да му кажа колко си алчна и че си се омъжила за него само затова!

Софи замълча и притвори очи. Стори й се, че дочу как мисис Плак изсумтя.

— Аз пък смятам, че това зелено много й отива — рече Алекс.

— Ами! — отвърна графинята. — И ти нямаш никакъв вкус по отношение на цветовете. Нали Дъглас ти избира дрехите.

— Права сте — развеселена отвърна Алекс. — Направо имам късмет, че Дъглас е толкова чудесен.

— Хм — изсумтя старата графиня. — Я не ме занасяй, госпожице — ти изобщо не говореше за дрехите.

— Ами да, но Дъглас е чудесен и тогава, когато става дума за дрехи. Е, с изключение на това, че иска всички деколтета да са ми до брадичката и ако не мога да достигна якичката с език, направо ме обвинява, че се излагам на показ.

Софи се изкикоти.

Графинята се втрещи, отвори уста, после пак я затвори. Но тъй като си беше костелив орех, само след четири секунди изстреля:

— Чудя се защо ли и Райдър не е тук. Това момиче тук не го ли смята за чудесен?

— О, разбира се — побърза да отговори Алекс. — Просто има да върши страшно много неща, преди да заминат за Чедуик Хауз. О, знаете ли, мадам, тя всъщност се казва Софи.

Изминаха още цели пет минути, преди графинята да се оттегли, без да промълви нито една помирителна дума.

Щом тя излезе, Алекс потърка очи, после разтри с пръсти слепоочията си:

— Никога в живота си не бях имала главоболие, додето не се запознах със свекърва си.

Половин час по-късно мисис Плак привърши пробите. Беше останала много доволна от сумата, която получи от господаря Райдър, и възторжено поблагодари на Софи.

Когато останаха сами, Алекс скочи на крака и потри ръце:

— Хайде, Софи, ела да отидем в кабинета и да откраднем малко от брендито на Дъглас, а?

Софи направо зяпна етърва си:

— Всеки път, когато си помисля, че вече поне малко те познавам, ти все казваш нещо неочаквано за мен.

— Точно това твърди и Дъглас.

— И е прав — отвърна Софи. — Да вървим.

И тъкмо графът бе човекът, който час по-късно завари две кикотещи се дами, проснати на обюсонския килим насред кабинета, с полупразна бутилка от първокласното му френско бренди помежду им. Алекс лежеше по гръб, притиснала бузите си с ръце, и се смееше, отметнала глава назад, а Софи лежеше по корем, увила коси около показалеца си, и тъкмо казваше:

— Не, Алекс, не, точно така беше, честна дума. Пиратът действително бил еднокрак, но и трите жени го желаели, всяка по някаква собствена причина.

— Ами тази Гуси? Софи, това име ти си си го измислила! Та казваш, че искала от дървения му крак да си издялка корабче, а? И че вече била издялкала цяла дузина палми, така ли беше?

— Аа — намеси се графът и коленичи до тях, — значи Райдър ти е разказал за еднокракия пират и неговото приключение на острова, а?

Софи беше пияна. Ако не беше, сигурно щеше така да се смути, че още цяла година нямаше да може да го погледне в очите. Но сега двете с Алекс, развеселени, избухнаха в смях и тя, едва поемайки си дъх, отвърна:

— Значи и ти я знаеш тази история, така ли, Дъглас? Разкажи ни тогава какво става накрая. Райдър още не ми е разказал, а Алекс иска да разбере.

— Искаш ли наистина? — попита Дъглас жена си, която вече се беше отпуснала по гръб и глупаво му се хилеше.

— Тия имена Райдър си ги е измислил! Що за име е това Гуси?! А и Браси — толкова е смешно!

Дъглас вдигна ръка:

— Не, точно така си е, честна дума. — Очите на Дъглас се спряха на бутилката бренди, той се усмихна на жена си, наведе се и я целуна по устата. — Положението май е безнадеждно. — Взе чашката на Алекс, наля малко бренди и я пресуши, после остави бутилката, седна по турски и заразказва:

— Е, колкото до тази история, Гуси била една много високопоставена дама. Всъщност, тя първа успяла да избяга от острова. Тъкмо започвала да дялка дървения крак на пирата, едва успяла да оформи кила, и я взел „Сейнт Томас“ — целият екипаж бил холандски, всичките били много руси и никой не й разбирал нито дума. Но капитанът… да, той не бил холандец, датчанин бил, и, разбира се, също бил рус, но владеел универсалния език, а това бил единственият език, който Гуси говорела свободно. — Дъглас се наведе и отново целуна жена си.

— За френския ли говориш, Дъглас?

— Не, Алекс, не — обади се Райдър от вратата. — Брат ми говори за езика на любовта.

Софи изгледа съпруга си, после бутилката, отпусна се по гръб с притворени очи и изпъшка.

— Ще ме приемете ли на празненството? — попита Райдър.

— Ти нали каза, че цял ден си зает — сряза го Софи, все още със затворени очи.

— Да, бях зает целия ден. Но вече минава пет часът.

— Вземи — рече Дъглас и подаде на брат си полупразната бутилка.

Но Райдър нямаше никакво намерение да се напива — за разгонен мъж това би било истинска катастрофа. Цели десет минути стоя и ги гледа от вратата и беше направо очарован — Софи беше пияна. Беше я чул да се смее — и този скъп, весел звук направо бе стоплил душата му. Дявол да го вземе, утре всички щяха да се чувстват отвратително, но дотогава оставаше още толкова време… Така че вдигна бутилката, престори се, че допива останалото бренди, сетне я занесе на шкафа, взе оттам още една и я донесе.

— Разкажи ни какво станало с еднокракия пират — подкани го Алекс. — Сигурна съм, че Дъглас не знае. Искам да разбера какво е станало с Браси. А Дъглас през цялото време избягва да ми отговори и все ми разказва разни други истории.

— Историята на Браси всъщност е представена долу в парка.

— За какво говориш? — попита Софи, все още отбягвайки погледа му.

— В потайните кътчета на градината са скрити различни групи статуи. Не си ли ги виждала, Софи? Донесъл ги собственият ни чичо Брандън — нали знаеш, тоя, дето ми завеща Кимбърли Хол. Хайде да идем да ти ги покажа и като се върнем, ще разкажеш на Алекс.

— Отлична идея — съгласи се графът и се повдигна на лакът. В този момент Райдър осъзна, че брат му изобщо не е пиян — мошеникът му, той просто безкрайно се забавляваше: леко прокара пръсти по ръката на жена си, после нагоре към рамото, сетне пръстите му нежно докоснаха ухото й… Без съмнение, подло копеле беше Дъглас. Райдър му се усмихна, протегна ръка на Софи, дръпна я така, че тя политна към него, задържа я за миг в прегръдката си, после повдигна брадичката й с пръсти, целуна я и я пусна.

Софи изглеждаше много разтревожена, леко залитна и попита:

— Какви са тия статуи, Райдър? Да няма някоя статуя на Браси? Възможно ли е това? И защо пък точно на Браси, а не на Гуси например?

— Ще видиш — отвърна Райдър и добави: — Дъглас, погрижи се добре за жена си. — И изведе Софи. И в мига, в който затвори вратата, дочу как Алекс се кикоти.

— Предполагам, че причината за тази пиянска оргия е нещо ужасно отвратително, така ли е?

— Причината беше майка ти — отвърна Софи.

— Напълно ви разбирам.

— А ти наистина ли ще ми покажеш Браси?

— Ще ти покажа всичко, което поискаш да видиш — успокои я той.

Поведе я по тесните пътеки на парка. Дърветата бяха засадени толкова нагъсто, че се преплитаха като балдахин над главите им.

— Красиво е тук — рече тя. — Този кът не го знаех. Защо е скрит така умело?

— Ще видиш — отвърна Райдър.

Тя разгледа първата статуя — всъщност, първата двойка статуи. Жената беше яхнала мъжа през бедрата, гръбнакът й бе извит като на котка, мраморните й коси бяха разпуснати, а ръцете му сякаш тъкмо я приповдигаха от пениса.

— Направо ужасно — въздъхна Софи.

Но гласът й съвсем не беше ужасен — даже напротив, прозвуча много заинтересувано. Тя отново леко залитна, Райдър я прихвана през кръста и я притисна към себе си.

— Както виждаш, Софи, той е вътре в нея. Съвсем не е зле за една статуя — да застинеш във вечността, замръзнал в спазмите на страстта.

— Да, но това изглежда трудно.

— Глупости. Искаш ли да го опитаме, или ще разгледаш и други статуи? Има още много, най-различни.

Тя кимна, учуди се на себе си, задето е кимнала, и пъхна ръката си в неговата. Райдър почувства до болка познат пристъп на страст, но и на нежност, което го накара да смръщи вежди. Не беше честно това, което правеше — възползваше се, че е пияна. Но какво значение имаше?

Заведе я до следващата двойка, скрита съвсем наблизо зад пет-шест тисови храста. Софи само въздъхна, но не отмести поглед.

— Да не би да предпочиташ тази поза, а, Софи? За една жена е малко трудно да изпита удоволствие по този начин, но си мисля, че аз бих се справил. Освен това, когато жената е на лакти и на колене, мъжът навлиза много по-надълбоко в нея. Но пък за сметка на това ръцете му са свободни да шарят насам-натам… — Внезапно той замлъкна. — Дай да ти покажа.

Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха замъглени, а гласът й прозвуча неуверено:

— Недей, Райдър. Бих искала да разгледам и други. И ако нямаш нищо против, бих искала сама да си избера.

— Нищо против нямам — съгласи се той, впечатлен от съвсем непознатата жена, която откриваше. — Нищичко. Значи си традиционалистка, така ли?

За миг тя се позамисли, после внезапно пребледня и конвулсивно преглътна.