Беше учуден и доволен. Наистина беше добро като начало. Тя лежеше неподвижно, но този път нямаше сълзи. Ако не грешеше, бе изненадана, но не беше сигурен точно от какво. Продължи да я целува, докато не се отдели от нея. После я прегърна, погали косите й и каза тихо:

— Сега ще изпълня обещанието си. Нали си спомняш? Обещах ти, че ако си добра с мен, ще ти разкажа една приказка. Е, заслужи си я, Софи. Ще става все по-хубаво и по-хубаво… И така, приказката е за един еднокрак пират, който попаднал на пустинен остров заедно с три похотливи жени. Първата се казвала Бел18 и била доста пълничка — само гърди и бедра. Тя моментално се влюбила в него — това бил първият мъж, когото виждала от три месеца. Изтичала на плажа и разкъсала дрехите му. Но тогава се появила втората жена. Тя се казвала Гуси19 и само като видяла дървения крак, веднага разбрала, че това е мъж само за нея, защото хобито й било да дялка от дърво корабчета и други подобни — през трите дълги месеца на острова била издялкала цяла дузина палми. И така, докато двете жени спорели и викали, а пиратът лежал гол, ухилен като шимпанзе на невероятния си късмет, дошла третата жена, Браси20. Направо няма да повярваш какво направила тя.

Внезапно Софи шумно изхърка и той продължи, вече по-тихо:

— О, значи не оценяваш моите истории. Нищо, утре вечер ще продължа приказката и ще научиш какво направили с горкия еднокрак пират Бел, Гуси и Браси.

Той я целуна по влажното чело и прошепна:

— А може би утре вечер ти сама ще поискаш да ме намажеш с крем, а?

— По-скоро ще счупя дебелата ти глава и ще те удавя в морето заедно с всичките ти проклети любовници — съвсем ясно каза тя.

— От друга страна пък — продължи той, доволен като петел, пуснат сред кокошките, — утре вечер може и изобщо да нямаме нужда от крем. Аз съм оптимист, а освен това все пак съм ти съпруг.

— Колко жени имаш, Райдър? Колко любовници?

— Е, малко повече от три. Поне така беше. Но това е вече минало.

Тя застина.

— Да, това беше първото нещо, което чух, когато пристигнах в Монтегю Бей — че си имала трима любовници. Е, добре, аз съм бил с повече жени. Няма да те лъжа. Но това беше преди да те срещна, преди да те пожелая и да се оженя за теб.

— А мен изобщо не ме интересува дали ще ги запазиш, или не.

Лъжата беше толкова явна, че той само се наведе и я целуна по носа.

— Красива си.

— О, късогледият си ти, а не проклетият ти брат!

— Я, капка оцет за вкус? А сега да поспим. Предполагам, че ще те събудя рано сутринта. А когато се събудиш, Софи, ще си сладка и топла, и аз ще вляза в теб бавно и нежно. Ще ти хареса. Поне малко.

Тя не отговори, но Райдър не се отчая.

Но когато сутринта се събуди и посегна към нея, напипа празното легло. По дяволите, помисли си, никога вече няма да споделя с нея съкровените си планове!



Същата сутрин на закуска Райдър се обърна към снаха си:

— Алекс, ще се радвам, ако запознаеш Софи с нашите съседи. А колкото до бала, той може и да почака.

— Аа, значи вече съзнаваш — обади се майка му, — че това момиче няма да се разбере с всичките наши знаменити приятели, така ли?

Райдър само се усмихна на майка си — тя винаги седеше на масата в пълна бойна готовност и веднага откриваше огън. И развеселен й отвърна:

— Нищо подобно. Просто в петък ние със Софи заминаваме за собствения си дом — Чедуик Хауз.

На масата моментално настъпи безредие:

— Не говориш сериозно!

— За Бога, Райдър, та ти току-що си дойде! Твоят дом е тук!

Само Дъглас не казваше нищо, просто отпиваше от кафето си на малки глътки.

Гласът на Алекс за момент се извиси над останалите:

— Значи, Софи, имаме само два дни. А и въпросът с дрехите също не е решен, така че не ни остава много време.

В този миг Софи осъзна, че Джеръми изобщо не се усмихва, а втренчено гледа в чинията си.

Но Райдър, негодникът, отново знаеше какво точно става и какво да направи. Той небрежно подхвърли:

— Джеръми, надявам се, че няма да имаш нищо против да останеш още една две седмици в Нортклиф Хол. Известно ми е, че Синджън може да бъде самият дявол и че наистина е непоносима, но ако смяташ, че можеш да я изтърпиш още малко, спокойно можеш да поостанеш тук.

Джеръми хвърли гузен поглед към сестра си. Софи се усмихна насила:

— Както ти решиш, Джеръми.

— Ами… Синджън ще ме заведе в ранчото на Брандли, за да си купя пони — опита се да се оправдае той.

И така решението бе взето. А Софи разбра от Синджън, че понито ще плати Райдър.

През този и през следващите два дни, докато Софи се запознаваше с всички съседи и пробваше новите си дрехи, Райдър посети бившите си любовници. Те, разбира се, вече знаеха, че се е оженил — Беа беше организирала събиране. Три от петте жени искаха да се омъжат, така че им предостави имената от списъка и ги остави сами да преценят плюсовете и минусите на всеки кандидат. Емили все още беше на легло след раждането, но скоро щеше да се оправи и той дори успя на два пъти да я разсмее. Останалите две жени искаха да опитат късмета си в Лондон. Даде им пари и им пожела успех. Колкото до Беа, когато го посрещна на вратата на къщата си рано следобед, той само поклати глава:

— Пчеличката Беа — рече и я дръпна за косата. — Кълна се, че ако не беше толкова привързана към мен, определено щеше да ми видиш сметката.

— И добре че е така, господарю Райдър!

Обичаше да го нарича така — това бе една от любимите й измислици. Беше една много разумна жена и имаше качества, които Райдър не бе срещал у никоя друга.

— Разбрах, че вече си посетил всичките си жени и си им подарил по съпруг.

Райдър се опули и влезе подир нея в малката й овехтяла всекидневна.

— Да не би да искаш и ти да се възползваш от списъка?

— О, не, сър. Аз заминавам за Лондон да си търся щастието, също както Лора и Моли. Мислех да поканя и Емили да дойде с мен — не искам състоянието й да се влоши, тогава жената е най-уязвима. И ще направя всичко възможно да не попадне в лапите на друг деспотичен мъж. Смятам да отворя пансион, господарю Райдър. Спестила съм достатъчно пари, както знаеш. Ти си щедър човек. Но все пак си мъж… А аз ще си остана такава, каквато съм, и ще си намеря любовник, изтънчен като теб.

Тя внезапно замълча, той пое ръката й и я целуна.

— Но други такива мъже няма, нали?

Тя се разсмя и го ощипа по ръката.

— Скъпа, не искам да имаш просто някакъв си пансион. Не, искам да купиш нещо в добрите райони на Лондон. Ще ти дам името на нашия семеен адвокат и той ще ти помогне. А пансионът ще ти бъде зестра от мене.

— Ще ти липсвам, Райдър.

— Да, Беа, определено. А сега ми пожелай късмет с новата ми съпруга.

— Нямаш нужда от това.

— Дори повече, отколкото можеш да си представиш. Най-после си намерих майстора.

Когато си тръгваше, Райдър се чудеше дали на Софи не би й харесало да си играят на господар и робиня. Навярно през ноември вече ще успее да я накара да опитат. Тогава дните ще са по-къси и навън ще е студено, а това ще означава дълги часове пред камината. Представи си я обвита в тънки воали, с разпуснати коси, танцуваща като Саломе. А играта щеше да предизвика и смях, й страст… Внезапно се сети за привидението и се почуди какво ли означава това, „Когато те дойдат…“

17.

Последното място, където се отби Райдър следобеда, бе просторната триетажна къща на Джейн Джаспър, близо до селцето Хадли Дейл, на седем мили източно от Нортклиф Хол. Около къщата и от двете страни на алеята, водеща към нея, растяха дъбове и липи, чиито гъсти зелени клони се преплитаха. Още преди да види децата, Райдър дочу викове и смях. Усмихна се в очакване, насочи Дженезис по късата алея и заби пети в хълбоците му.

Джейн и трите й помощнички, които той сам бе подбирал — все млади жени, енергични и доброжелателни, седяха в двора пред къщата и наблюдаваха как децата играят. Бяха четири момченца и три момиченца, всичките между четири и десет годишна възраст, добре облечени, чистички, шумни, и само като ги видя, направо му се дощя да се разкрещи от радост.

Видя Оливър, височко, тъничко десетгодишно момче, застанало малко по-встрани от останалите, което се подпираше на патериците си. По лицето му плъзна усмивка, когато подвикна на едва шестгодишния, но вече фуклив като истински мъж Джейми, да смачка физиономията на Том — момченце с ангелско личице, което ругаеше по-цветисто и от саутхемптънски моряк. А Джон, осемгодишният миротворец, се опитваше да ги разтърве, преди да са се сбили, и по петите му търчеше и лаеше един шпаньол.

Джейми пръв мерна Райдър, нададе вик и в мига, в който Райдър отпусна юздите на Дженезис и се обърна, едва не бе повален на земята от размаханите ръце, крака и от трите кучета, които подскачаха и лаеха като полудели.

Всички крещяха, смееха се и говореха в един глас, всички му разказваха какво са правили, докато го е нямало — всички освен Джени, разбира се, която изчакваше встрани, захапала палеца си. Рошавите тъмнокестеняви къдри засенчваха личицето й, панделката отдавна бе изгубена. Райдър отдели на децата цялото си внимание. Опитваше се да отговори на всички едновременно и дори успя да хвърли една усмивка към Джейн над главичката на Мелиса, която на свой ред обви тъничките си ръце около врата му и се притисна към него, а той извика престорено от болка и всички деца прихнаха в смях. И тъкмо Джейми започна да му разказва каква битка бил удържал с един потънал пън, докато се учел да плува, Джейн и помощничките й изнесоха чаши с лимонада и чинии със сладкиши и кифлички. Райдър се настани сред децата, пиеше лимонадата си, подхвърляше на кучетата парчета кифла и слушаше разказите, споровете и общо взето прекрасно се забавляваше. А недалеч безмълвно седеше Джени и съсредоточено ядеше лимонов кейк.

Райдър раздаде подаръци на всички, отстъпи назад и известно време наблюдава как с едва прикрита алчност децата се нахвърлят върху пъстро обвитите пакети. Сетне се приближи към Джени. Тя вирна личицето си и сините й очи — сините очи на фамилията Шербрук, светли като синевата на лятното небе — му се сториха големи и вече не толкова безизразни, колкото предишния път. Усмихна му се и в погледа й се мерна радост — да, точно така, не грешеше — истинска радост!