Катрин Каултър - Непознатата от Ямайка

Райдър се събуди посред нощ. До него Софи лежеше топла и нежна. Беше възбуден. Желаеше я до болка, и то сега, в същия миг. Имаше чувството, че я желае от цяла вечност. И още преди да се разсъни съвсем, я обърна по гръб, зацелува я по устата и рязко влезе в нея.

Тя изкрещя.

Райдър замръзна, но обзет от някаква лудост, изведнъж забрави всичките си предразсъдъци. Вече се беше поразсънил, но това не променяше нещата — страстта му беше така всепоглъщаща и завладяваща, че отново влезе дълбоко в нея, после почти излезе; това засили възбудата му и първичното удоволствие и той продължи, отново и отново. Най-сетне спря, но лудостта да я притежава, да я направи част от себе си, да се слее с тялото й пак го обхвана. Искаше му се да удължи удоволствието си, докато може. Притисна я плътно към себе си, обърна се по гръб и както беше върху него, издърпа коленете й встрани — и вече тя го яздеше, опряна с ръка на гърдите му, за да се задържи. Обгърна талията й и силно се оттласна нагоре, после плъзна ръце по бедрата й, повдигна я и я спусна върху себе си, за да й покаже какво да прави. Всички жени обичаха от време на време на бъдат отгоре, за да налагат свой собствен ритъм. Караха го да тръпне от желание, а те се смееха, докато екстазът ги накараше да отметнат глави и да изстенат от удоволствие. Но Софи нито се движеше, нито стенеше. Задържаше го дълбоко в себе си, понеже той я принуждаваше да го прави, по-дълбоко дори и от първия път. Гърдите й се повдигаха, красиви и бели, той въздъхна и я притисна още по-здраво към себе си. В мрака не можеше ясно да разгледа лицето й, а много искаше да го види. Внезапно я чу, че хлипа. Отдръпна се, доколкото можа назад, и се взря в лицето й. Очите й бяха затворени и но бузите й се стичаха сълзи.

Мили Боже, още ли я болеше? Не беше и помислил, не беше се досетил, че при тази поза прониква много надълбоко, а тя още не беше свикнала да бъде с мъж, дори и с него, нейния съпруг. Бързо я вдигна, обърна я по гръб и пак влезе в нея, вече не така дълбоко.

Искаше му се да излезе, да я целуне и да я утеши, да й обясни, че не е искал да я заболи, не е искал да избързва, преди да е готова, но тя се изви встрани и това отново го влуди.

Получи се точно като първия път и щом успя да се овладее, изпита истинска омраза към себе си. Надвеси се над нея, подпря се на лакти, заслушан в стоновете й, чувстваше ударите на сърцето й до своето и разбираше, че е направил нещо ужасно.

— Хайде, спи — промълви той и легна до нея.

Най-сетне тя заспа, но той още дълго чуваше тихите, сподавени стенания.

Сутринта се събуди от обилната слънчева светлина. Почувства тялото й до своето и се усмихна, но си спомни провала от изминалата нощ. Не веднъж, цели два пъти се бе държал като самодоволен глупак, като малоумен егоист. Едва сега го осъзна напълно и това никак не му хареса.

Е, станалото станало. Щеше да поправи грешките си, дори да се наложеше да прояви безкрайно търпение. От друга страна, никога не беше му се налагало да бъде търпелив с някоя жена — една усмивка, шега или закачка, и повечето бяха негови. Разбра, че досега животът не е изисквал от него нищо, което да не може да даде или направи доброволно. Да, животът му бе минал в смях, в безкрайни часове на удоволствия и безразсъдна свобода — от буйната сила на жребеца под себе си до сладострастните стонове на всички жени, които бе познавал, обичал и любил. И никога не бяха му натрапвали никакви отговорности. Това се отнасяше и до седемте му деца — те бяха не задължение, а радост. Да, наистина, до този момент животът му бе преминал сякаш под закрилата на някое доброжелателно божество. А сега всичко се променяше. Жената, която бе приел в живота си, жената, която беше избрал, не го желаеше. У нея сякаш нямаше нито смях, нито спонтанна радост, нито лудостта, която идва някъде отвътре и избликва безрезервно и щастливо.

Душата й бе мрак. Донякъде разбираше причините за този мрак — нали и той бе станал негова жертва. Все пак при него моментите на болка и несигурност, които преживява всеки човек, бяха рядкост. Беше му вървяло и той го знаеше. Но сега всичко беше друго, сега сам трябваше да се промени — заради това, което бе извършил, заради това, което беше и което искаше да стане тя за него.

А Софи все още спеше. Предпазливо се обърна и я погледна. Косите й бяха пръснати по възглавницата, на лицето й личаха следи от сълзи, но беше красива. Не беше красавица както някои от жените, които познаваше отблизо, не блестеше като прекрасната сестра на Алекс, Мелисанда, но за него бе най-красивата, безкрайно и необяснимо скъпа. Той нежно приглади веждите й и очите й бавно се отвориха. Не помръдна, не издаде звук, само го гледаше. Почувства колко е напрегната и я целуна:

— Добро утро, скъпа.

Тя застина. Очите й помръкнаха, после станаха напълно безизразни. Не можеше да понесе това и каза:

— Добре де, по дяволите! Стига вече! Кълна се, че никога повече няма да ти причиня болка!

— Мъжете винаги причиняват болка на жените.

— Богатият ти опит определено не обхваща всичко.

— Тази нощ ти два пъти ме нарани. И ще го правиш отново и отново, просто защото си мъж и си по-силен от мен, защото имаш и властта, и силата да ме караш да правя всичко, което искаш.

— Чак пък толкова? Май е време да обявя божествеността си на всеослушание, а?

Шеговитият отговор му остави възможност да помисли за момент. Господ му беше свидетел, че с нея, със собствената си жена, щеше да има доста трудности.

Тя го побутна, но не можа да го отмести. Дишаше учестено и той усещаше колко й се иска непременно да се освободи от него, а това го плашеше и нервираше.

— Не ти вярвам, Райдър. Ти ще ме насилваш всеки път, когато имаш нужда от жена. И ме лъжеш като всеки мъж, който държи да получи нещо.

Той стана и отговори:

— Ще се научиш да ми вярваш и да ми имаш доверие.

Но тя се отдръпна в далечния край на леглото, гледаше го, без да мръдне, и той прочете в очите й страх, нелогичен страх, от който кипна и му се дощя да я изхвърли през прозореца.

Все пак не му убегна иронията на момента. Почуди се какво да направи и позвъни за топла вода. После, щом се облече, излезе от стаята и я остави, сама и притихнала, придърпала завивките чак до брадичката си.

На закуска Синджън обяви пред всички:

— Нощес видях Невестата-дева. Навярно бе дошла при Софи, но е объркала спалните. Помисли си само — обърна се тя към снаха си, — скоро може да те посети семейното ни привидение. Не се бой от нея, тя само ще те поздрави с влизането ти в семейство Шербрук. Много отдавна е тук, всички предишни графове са писали за нея.

— Стига с това проклето привидение! — сряза я сегашният граф. — Никакво привидение няма, Софи. Хлапето просто има живо въображение. Не й обръщай внимание.

— Истинско привидение?! Не се шегуваш, нали? — прошепна Джеръми така, че само Синджън да го чуе — нямаше никакво намерение да противоречи на граф Нортклиф.

— Когато излезем на езда, ще ти разкажа всичко за нея.

— И аз никога не съм я виждал — отбеляза Райдър и остави чашата с кафето. Преглътна хапка яйце, погледна жена си и й намигна.

— Но може и да ни посети. Как ти харесва идеята?

— За привидението ли? О, харесва ми. Коя е тя?

— Млада дама, чийто съпруг бил убит, преди да успеят да изконсумират брака си — заразказва Райдър. — Някъде, струва ми се, през шестнадесети век. Имала дълга, много руса коса и носела потъмнели накити от онова време — поне така твърди Синджън. Очевидно се явява само на жените от семейството.

Алекс отвори уста, но си замълча.

— Както казах, за нея са писали всички графове Нортклиф — продължи Синджън. — Жалко, че Дъглас отказва и да чуе за това, камо ли да напише и дума за нея.

Графът изръмжа и хвърли суров поглед към жена си, която съсредоточено режеше бъбречетата в чинията си. После се обърна към останалите:

— Трябва да организираме бал или някакво тържество, за да представим Софи на съседите. Междувременно, Софи, Алекс ще те запознае с по-интересните от тях.

— Ще дойдат ли Тони и Мелисанда?

— Разбира се, Синджън — отвърна Алекс. — Мелисанда е моята сестра — обясни тя на Софи. — Тя е невероятно красива и се омъжи за Тони Париш, виконт Ратмор, първи братовчед на Дъглас и Райдър. И двамата ще ти харесат. Навярно и Тайсън ще дохвърчи от Оксфорд — той е най-малкият от братята и иска да става свещеник.

Старата графиня каза остро:

— Тя не може да се яви на бал, облечена в старите рокли на Алекс, Дъглас!

— Напълно съм съгласен. Ще извикаме онази шивачка от Рай. Нали я знаеш, Алекс, онази, дето ти шие на тебе.

Без да се обръща конкретно към някого, лейди Лидия възкликна:

— Ах, скъпата Мелисанда! Толкова исках да ми стане снаха, но Дъглас не ме послуша. Надявах се и на теб, Райдър, но Тони се държа непоносимо.

— Тони се ожени за нея, мадам — небрежно вметна Алекс. — Пък и той винаги си е бил невъзможен. В това му е чарът. Веднага ще ти хареса, Софи, а и ти на него. Колкото до Мелисанда, тя също често е много забавна.

Софи погледна изстиналите яйца в чинията си. Не познаваше всички тези хора и се интересуваше от тях не повече, отколкото те от нея. Като повечето от мъжете в Ямайка, Тони сигурно щеше да я погледне и да реши, че е лека жена. Взе си кифличка и задъвка. Разговорът около нея продължаваше и мимоходом дочу още няколко обиди, които свекърва й подхвърли.