Ударът беше силен и той залитна назад от изненада и болка. Тя го блъсна, после го изрита и той с трясък се претърколи през ръба на леглото на дървения под. Надигна се и го изгледа от високо.

Райдър се засмя, търкулна се по пода, потри удареното място и пак се засмя. Присмиваше й се!

Скочи от другата страна на леглото, грабна нощницата си и я нахлузи през глава. Дишаше учестено от гняв, но и от страх, защото видя кръвта по себе си. Не можеше да е месечният й цикъл, значи я беше наранил чак до кръв.

Така ненавиждаше и него, и себе си, че направо й се щеше да събори леглото върху му. Опита се, но не можа дори да го помръдне, толкова тежко беше.

Той престана да се смее, стана и поклати глава. Просто стоеше от другата страна на леглото и я наблюдаваше. Тя плъзна поглед по слабините му, по стегнатия му корем, по гъстия кичур косми, който обграждаше пениса му, краката му, които бяха притискали нейните. Вече не беше възбуден, но още бе влажен от нея и по него също имаше кръв. Тя ахна.

Райдър огледа първо, себе си, после нея, дръпна завивките и откри кървавите петна но чаршафа.

— Е, добре. Няма да търся отплата за този удар, докато не те измия.

— Само да си ме приближил! Ще ти счупя главата! Вече достатъчно ме нарани, Райдър. Повече няма да ти позволя. А ако умра от това, което ми направи — още по-добре. Заслужавам си го, задето бях такава глупачка. Но стой по-далеч от мен!

— Казах ти, че те заболя, защото ти е за пръв път. Но и кръв няма да има повече. Божичко, ако жената кървеше всеки път, когато е с мъж, човечеството отдавна да е изчезнало. Не те лъжа, Софи. Странно ми е, че не знаеш тия неща. Кървенето само доказва, че си станала жена.

— Това са пълни глупости и ти го знаеш, Райдър. Аз съм на деветнадесет години и отдавна съм жена.

— О, разбира се, скъпа ми женичке, съгласен съм. Но сега, след като отнех девствеността ти, вече можеш да имаш деца. Разбира се, ще мине още време, докато свикнеш с мен, но повече няма да те боли. Както са ми казвали, чувството е дори много приятно.

— О, да — хапливо отвърна тя. — Без съмнение, поне две дузини жени са ти го казвали.

Ирония ли беше това? Не беше съвсем сигурен, но се надяваше да е така. Пристъпи към ръба на леглото. Вместо да отстъпи, както очакваше, тя го връхлетя, заби юмруци в корема и в гърдите му и посегна да го удари и по лицето.

И през цялото време не издаде нито звук. Мълчанието й го учуди — боят беше нещо свързано, поне според него, с шумни викове, ругатни и сумтене. А тя не издаваше нито звук, освен учестеното си дишане. Изведнъж той прозря истината:

— Значи си се научила да се биеш без шум, а? Знаела си, че и от най-малкия шум Джеръми може да се събуди, и си се старала това да не става, нали така? По дяволите, Софи, сега всичко е различно! Оня дърт крастав негодник е мъртъв. Така че, дявол да те вземе, когато се биеш с мен, можеш да крещиш с цяло гърло!

Вместо това тя се опита да го удари в слабините, но той бързо се извъртя встрани и пое удара с бедрото си. Разкъса нощницата й, метна я по гръб на леглото и я притисна с цялата си тежест.

Тя се извиваше и гърчеше под него, а той издърпа ръцете й над главата. Не поглеждаше към гърдите й, опита се да забрави, че краката й са под неговите, че усеща как коремът й се надига.

Когато най-сетне замря, той я попита:

— Изобщо ли не ти беше приятно, докато те галех и целувах?

Тя го изгледа така, сякаш бе полудял.

— Въпросът ми беше глупав, нали? Но ще промени всичко това, Софи. Знам, ти през цялото време си спомняш за изминалата година, за всичките ония мъже и за това, което чичо ти те е карал да правиш. Забрави всичко, Софи, то вече няма значение. Просто го забрави.

Изведнъж тя осъзна, че дори и за миг не беше си помислила, че той ще я удари, въпреки собствените си опити да направи това. Той никога нямаше да й вдигне ръка, нито да смаже ребрата й с юмруци. И да го застреляше, пак нямаше да я нарани. Лежеше и го гледаше. Сините му очи блестяха като ясно небе в слънчев ден, дълбоки и спокойни. Тя бавно каза:

— Ти също беше част от всичко това — най-съществената част. Знаех си, че след като дойде, всичко ще пропадне, но чичо ми не искаше да повярва. Опитах се да му обясня, че си по-различен, бях го усетила по някакъв начин, но той не искаше и да ме чуе. Не желаех да се доближавам до теб, но го направих, и ето какво стана. Как бих могла да забравя?

— И с какво според теб съм различен от останалите мъже?

По-добре да не беше го казвала, но вече бе късно.

— Останалите бяха толкова самодоволни, изпълнени с такава гордост и суета, задето са ме имали. Аз бях просто една жена, нищо повече, но за тях се превръщах в награда, в притежание, макар и нетрайно, което им създаваше престиж в очите на другите мъже. А теб не те интересуваше какво си мислят останалите. Ти гледаш на нещата по съвсем различен начин и реагираш различно.

Той се замисли.

— Не ме разбирай грешно, Софи. Аз те желаех, не се съмнявай в това, но за мен всичко беше игра. Исках да те победя, да те завоювам. Навярно съм искал да ти дам един урок. Но сега нещата се промениха. Ожених се за теб и това никак не е лошо. При мен вие с Джеръми сте в безопасност. Осигурени сте, никога вече няма да има от какво да се боите. О, усещаш ли? Отново те желая. Но първо ще те измия и ще те оставя да си починеш. Още ли ще се биеш с мен?

— Да!

Той въздъхна и се отдръпна. Отиде до дългия нисък скрин, отвори едно чекмедже и извади две ленени кърпи.

— Съжалявам за това, което стана. Навярно си ми толкова ядосана, че сега цяла седмица няма да ми говориш, макар да съм ти съпруг и да си дала клетва дами се подчиняваш.

Тя скочи от леглото и както си беше гола, изтича до вратата на спалнята, но ръката му я изпревари и затисна вратата.

— Имаш ли ум, Софи? Ти си съвсем гола, скъпа! Съмнявам се някой от слугите или роднините ми да обикаля из къщата по това време, но кой знае? Предпочитам само аз да познавам женските ти прелести. Много си хубава, Софи. Краката ти са дълги и стегнати и тичаш чудесно.

Улови я за ръката и я задърпа към леглото, но тя го ритна зад коляното и от внезапната болка той я пусна. Отскубна се и този път успя да изскочи навън още преди той да стигне до вратата. Затича по дългия коридор, без да съзнава, че е гола. Просто тичаше и тичаше, докато внезапно не връхлетя върху някаква сянка, която се оказа мъж в халат. Беше графът, девер й. Ръцете му обгърнаха раменете й и той внимателно, но здраво я задържа.

— Пусни ме!

— Трябва да облечеш нещо — рече Дъглас, така стъписан от появата на голата си снаха, че се удиви на способността си изобщо да говори.

— Моля те! — повтори тя и се опита да се отскубне. Погледна през рамо към Райдър, който тичаше към тях по коридора по халат, преметнал друг през рамо. Изглеждаше бесен.

Дъглас и в полумрака успя да различи изражението на брат си. Нямаше представа какво става, но усети страха на Софи и почувства желание да я защити, както би защитил жена си.

Той поотпусна хватката около раменете й и тихо каза:

— Жена ти изглежда разстроена, Райдър.

— Да — отвърна той, когато стигна до тях.

Беше обезумял от гняв. А сега и брат му изникна отнякъде и прегръщаше жена му, която беше гола!

— Остави я, Дъглас!

Дъглас нямаше избор. Е, знаеше, че Райдър не е жесток човек. Нямаше да я бие, но щеше да й дръпне такова конско, от което би трепнало и най-коравото сърце.

Каза тихо:

— Надявам се, че всичко ще се оправи.

— Да — кратко повтори Райдър. — Софи, облечи това. Не е нужно брат ми да вижда жена ми гола.

Дъглас я пусна. Тя стоеше неподвижна, докато Райдър я увиваше в халата — беше мек от честото пране и ухаеше на тялото му. Тя потръпна, но не помръдна и не каза нищо. Всичко така се беше объркало…

— Приятни сънища — пожела им Дъглас и за миг изгледа брат си.

— Благодаря — отвърна Райдър, улови Софи за ръка и я поведе обратно по коридора.

А Дъглас остана на мястото си, докато не ги видя да влизат в спалнята на Райдър. Какво, по дяволите, ставаше там?

Райдър мълчеше. Заведе я до леглото, вдигна я въпреки съпротивата й и я сложи да легне по гръб. Съблече халата, взе кърпите, отново се надвеси над нея, възседна я и завърза китките на ръцете й за колоните на леглото.

— Така — каза той, изправи се до леглото и я огледа. Тя бе пребледняла от гняв, но не издаде нито звук.

— Доста кръв има — рече той и се намръщи. — Съжалявам, че те заболя, Софи. Сега стой мирно и ме остави да те измия.

Тя остана неподвижна, понеже беше твърде уморена, за да продължи да се бори. Опита се да освободи китките си, но възлите бяха стегнати здраво. Защо не й казваше нищо за бягството й, за срещата с брат му? Райдър разтвори краката й и тя стисна очи. Усещаше, че я гледа, почувства между краката си мократа кърпа. Не искаше да я гледа така, не искаше да има такава власт над нея. Когато я погледнеше, виждаше в нея само женското тяло, което му принадлежеше. Той свърши, помълча и каза:

— Софи, погледни ме.

Тя отвори очи, но това, което прочете в тях, никак не му хареса.

— Голяма глупост направи. Защо ти трябваше брат ми да те вижда гола? Не знам защо, но това никак не ми хареса. Е, станалото станало. Изморена си и не си на себе си. Искаш ли да поспиш?

— Да.

Той развърза китките й, но преди да ги пусне, внимателно и нежно ги разтри. Забеляза как тя се оглежда наоколо и отсече:

— Не, никаква нощница. Просто аз и ти, един до друг.

Леглото можеше да побере още пет души, но той плътно я притисна до себе си. Силните удари на сърцето му отекваха под дланта й, косъмчетата по краката му я боцкаха.

Райдър затвори очи и въздъхна.

— Обичам да те чувствам до себе си, топла и нежна. Заключил съм вратата. И много се надявам, че не хъркаш.

— Хъркам като прасе.

— Откъде знаеш? Нали аз ще съм първият мъж, който ще те прегръща гола. И ако не си нежна и кротка в съня си, няма и да ти кажа, за да не нараня чувствата ти.