— Изобщо нямах понятие — нали ти самата не пожела да ми кажеш кога е бил месечният ти цикъл. Можеше и да си бременна.

Почуди се кога най-сетне ще й каже истината. Навярно съвсем скоро, защото мразеше лъжите. Лъжите ги използваха жените, за да впримчат някой мъж. Пък и Софи не беше глупачка, все щеше да го хване, а никак не му се щеше да изживява последиците от това. Всъщност тя много скоро щеше да схване лъжата.

Винаги успява да ме надхитри, помисли си тя вцепенена. Просто ме омагьосва с думите си, с ума си. И тя ли беше се държала така с него? И тя ли го беше провокирала и дразнила, както той правеше с нея сега? Обгърнаха я спомени. О, да, беше го правила, и то много майсторски. Беше го докосвала, за да го влуди от желание. А сега се държеше като някоя глупачка с вързан език. Защо не можеше да се държи с него като със сър Робърт? Понякога й се щеше отново да бъде предишната, но после разбираше, че всъщност не е сигурна тогава ли е била истинска, или сега.

Почувства как ръцете му обхващат китките й. Той я изправи, притисна я към себе си, топлият му дъх докосна косите й.

— Сега ще ти обясня как ще прекараме тази прекрасна нощ. Няма да бързаме — нужно ни е време, за да се опознаем. Ще те целуна и…

Той млъкна, целуна я леко по устата и продължи:

— Я по-добре да ти покажа. Но ми направи една услуга, Софи — забрави всичките ония проклети мъже. Просто ги забрави. Те нямат нищо общо с нас двамата. Сега сме сами, сега сме просто мъж и жена.

Но тя не можеше да забрави за другите. Не можеше и да го отблъсне — той й беше съпруг и имаше пълно право над нея. Всъщност, повече право, отколкото и чичо й, и това беше направо непоносимо. Стига да поискаше, можеше да я съблече и да я върже за леглото. Опита се да се успокои. Някога бяха минали седмици, докато свикне с тази мисъл. Е, поне знаеше, че няма да изпадне в истерия и да се разкрещи. Не беше такава, пък и да беше, чичо й Тео отдавна да е избил тия приумици от главата й.

Райдър издърпа нощницата през главата й, тя не можа да се овладее и се отдръпна. Той леко я докосна.

— Раните ти са заздравели. Боли ли те още?

Тя поклати глава.

— Добре — рече той и отново я привлече към себе си.

За пръв път я притискаше гола до себе си. Сърцето му биеше силно и учестено. Искаше му се мигновено да влезе в нея и да се забрави, да я усети около пениса си, да почувства пристягането на вътрешните й мускули… Но не беше такъв глупак. Тя се нуждаеше от всичкия му опит, а и прекалено много усложняваше нещата. Той винаги се бе отнасял с присмех към такова отношение — за него да се любиш беше чудесно изживяване, изпълнено с веселие, звучни целувки, споделени стонове и въздишки… Но сега никак не му беше смешно и нищо весело не му идваше наум. Трудно щеше да му бъде.

И макар никога досега да не беше се провалял пред никоя жена, изведнъж започна да му се струва, че целият му досегашен опит е недостатъчен. Целуна я по устните, лекичко захапа ухото й, откри онова чувствително място на шията й, което влудяваше всички жени.

Докато галеше гърдите й, й прошепна колко е хубава, какво удоволствие изпитва да я докосва и как иска да я целува по цялото тяло. Зърната на гърдите й бяха тъмнорозови и щом нежно захапа едното от тях, си помисли, че всеки момент ще свърши. Вкусът й беше невероятен, а кожата — толкова гладка… Струваше му се, че никога досега не е изпитвал такова нещо, и с огромни усилия си наложи да потисне чувствата си.

Обгърна бедрата й и я положи по гръб на леглото. Целуваше гърдите й, галеше ги и с всяка измината секунда все по-отчаяно я желаеше.

Бавно прокара лявата си ръка по корема й — още си спомняше грозните синини. Никога нямаше да забрави гнева, който почувства, когато ги видя. Бавно плъзна пръстите си надолу и когато достигна между бедрата й, усети как тялото й се напряга. Искаше му се още сега, веднага да влезе в нея — трепереше от желание. Преди да срещне Софи, Райдър Шербрук изобщо не би се и замислил дали да го направи. Сега искаше да се овладее, но толкова отдавна я желаеше, че просто не знаеше дали ще успее.

Погледна и си помисли, че може би точно затова пожела да се ожени за нея — бе усетил, че тя ще го накара да се чувства така, че ще бъде по-различна от всички останали жени в живота му. Затвори очи и внимателно проникна в нея със средния си пръст. От усилието да се овладее дъхът му спря. Мекотата и топлотата й го накараха да стисне зъби. Тя тихо и приглушено изстена и той прие това като израз на желание. Господи, нямаше как да не бъде желание! Как можеше да не го желае, когато той вече беше на ръба на лудостта?

Тя се стегна, мускулите й се свиваха около пръста му и той знаеше, че скоро ще свърши. Навлезе по-дълбоко, докосна девствената й ципа, усмихна се, защото беше сигурен, че наистина ще я намери и я разтегна, доколкото можа, понеже не искаше да я заболи.

Раздалечи бедрата й, застана между тях и я погледна в очите.

— Софи, сега ще вляза в теб. Отвори очи. Помни, че няма от какво да се притесняваш — вече сме го правили, няма нищо ново. Повярвай ми. И ако се опиташ да се отпуснеш, дори ще ти бъде приятно.

Тя го изгледа така, сякаш бе полудял. Отново затвори очи, въпреки настояването му, после пак ги отвори. Трябваше да издържи всичко, което щеше да й направи. Все пак, може би нямаше да е чак толкова лошо. А и щеше да свърши бързо.

Проклета лъжа! Толкова се надяваше, че ще й помогне да се отпусне, но нищо такова не се случи. Усещаше, че не може повече да чака. Бавно навлезе в нея. Обеща си, че ще остане само за малко и после ще продължи с уста. Още мъничко, само докато види, че го приема, защото искаше да го почувства в себе си, преди да й достави удоволствие. И докато проникваше по-надълбоко, промълви:

— Моята жена! — и в гласа му прозвуча учудване и задоволство. — Знаеш ли, много ми е странно. Никога не съм бил женен, не съм си и мислил да го правя, но ето, ти си с мен в леглото, и аз влизам в теб. Моля те, Софи, приеми ме.

Да, ще го приема, помисли си тя. Лежеше колкото можеше по-неподвижно. Нямаше друг избор. Чакаше уплашена и й се искаше всичко по-скоро да свърши и той, като всички мъже, да издаде ония пръхтящи звуци, които означаваха, че скоро ще се изтощи, пенисът му ще се сбръчка и отпусне и веднага след това ще заспи.

Тя беше девствена, беше негова жена и сега щеше да стане негова. Членът му се докосна до девствената й ципа и той леко я насили. Не успя. Изруга, защото знаеше, че трябва да излезе, и действително се опита, но вече не можеше да се овладее. Погледна надолу и отново опита да се дръпне. Не можеше. Наведе се и я целуна. Езикът му потъна дълбоко в устата й, той изстена, с мощен тласък проникна през девствеността й, достигна утробата й и това му беше напълно достатъчно. Усети как тя се опитва да се освободи от него, как сълзите й капят по устните му, но въпреки всичко изстена отново, обзет от спонтанни и диви чувства, и продължи да се движи, докато се изля вътре в нея.

После се отпусна върху неподвижното й тяло и застина. Дишаше учестено, целият плувнал в пот, с лице, сгушено на възглавницата до нейното.



Не очакваше, че ще я заболи. Далия никога не беше се оплаквала. Вярно, че Софи не беше я и питала, но Далия винаги споделяше с нея всичко и весело, и с подробности сравняваше мъжете. Софи не можеше да си представи, че Далия доброволно и мълчаливо би понасяла подобна болка и много се изненада, когато тя проникна дълбоко в нея заедно с усещането за чуждото тяло. Знаеше, че мъжете изхвърлят семе и че сега то беше вътре в нея заедно с болката, която бе й причинил. Възможно ли беше жените да понасят тази болка с удоволствие?

Много неща знаеше за интимностите между мъжа и жената. Знаеше всичко за шестима мъже, за телата и за нуждите им, но никога не беше си представяла, че проникването му в нея ще ги свърже по такъв начин. Той все още се намираше дълбоко в нея — можеше да почувства всеки сантиметър от пениса му. Сякаш се опитваше да стане част от нея, а тя не му позволяваше. Не, той си беше съвсем отделен човек и скоро щеше да се отдели от нея. Притисна бедра към леглото, пое си дъх и си пожела по-скоро да я остави на мира.

Райдър успя да се надигне на лакти, нежно й се усмихна и това я обърка.

— Съжалявам, че те заболя, повече няма да се случи.

— А сега защо ме заболя?

Никакви лъжи повече, никакви увъртания! — реши той и каза направо:

— Беше ти за първи път. Ти беше девствена, както си и мислех, така че трябваше да разкъсам девствената ти ципа. От това те заболя.

Тя впи поглед в него и когато осъзна какво й казва, очите й помръкнаха. Лъжи, всичко е било лъжи — и че е бил с нея в онази вила, и вероятната й бременност…

— Негодник такъв!

Надигна се рязко и се опита да го отхвърли от себе си.

— Разбирам как се чувстваш. Съжалявам.

Той обхвана китките й и притисна ръцете й над главата. Все още беше в нея и за свой ужас тя го усети как отново нараства. Не биваше толкова скоро, нямаше да го понесе. Направо й се прииска да го убие.

— Съжалявам, че те излъгах, Софи. Отначало го направих просто за да те накажа за онова, което ми причинихте. Признавам, че не беше честно от моя страна, но и вие с чичо ти не постъпихте по-честно. А това ми даваше власт над тебе и изравняваше шансовете ни в твоята игра. После, когато реших да се оженя за теб, пак се възползвах от лъжата си. И спечелих.

— Откъде накъде си мислиш, че като си се оженил за мен, си спечелил? Глупости! Коя съм аз — нямам нито зестра, нито име, нито…

— Млъкни, по дяволите!

Гласът му прозвуча така гневно, че сивите й очи помръкнаха, а Лицето й пребледня като чаршафите.

— Колкото и да се гневиш, не можеш да промениш това, което бях, това, което съм. Нищо не си спечелил, Райдър.

— Срещу теб аз винаги ще печеля, Софи. Добре е да запомниш това.

Без предупреждение, без да издаде и звук, тя рязко измъкна дясната си ръка и го удари с юмрук в зъбите. Той долови движението й, но не можа да реагира достатъчно бързо, защото се беше отпуснал, смееше се, перчеше се, че е все силен, че е неин господар, че е единственият мъж, който завинаги ще я притежава…