— А Томас още ли е на свобода?

— Не. Приютиха го в онова мъничко жилище, което Коул беше приготвил за теб. Напуснах Ямайка чак след като го хванаха.

Тя отстъпи и се загледа в морето. Не беше тюркоазеното море, с което бе свикнала — беше бурно, сурово и сиво.

— Благодаря ти, Райдър. Семейството ти се отнесе много мило към нас с Джеръми. А сега вече спокойно мога да се върна в Ямайка. Ще управлявам Кемъл Холи плантацията, докато Джеръми стане пълнолетен, и ще…

— Млъкни, по дяволите!

— Райдър, ти дори не ме харесваш. Едва ли искаш да остана твоя жена. Вече знам всичко за теб. Никой не ми повярва, че съм ти съпруга — всеки се кълнеше, че ти никога не би се оженил. Прекалено много жени си имал тук. Странно, за първи път се отнасяха лошо към мен не защото аз съм уличница, а защото ти имаш лоша слава. И ми беше много забавно, като изключим, разбира се, случая със сър Робърт. Така че, ако ми заемеш малко пари, ние с Джеръми ще си заминем и ти ще можеш да се върнеш към живота, на който си свикнал.

— Казах ти да млъкнеш. Вие с Джеръми никъде няма да отидете, скъпа!

— Защо? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че неговият законен настойник съм аз. А ти, неговата сестра, си просто моя съпруга. За поддържането на Кемъл Хол и на плантацията също отговарям аз и натоварих Емил да се занимава с това. А сега искам да се върнем в къщи и да поговоря със семейството си. Интересно, дали Дъглас е признал Алекс за жена?

— Да, признал я е.

Райдър сви вежди:

— Така ли? Доколкото разбрах, рядко си се мяркала из къщи. Трябва да си много наблюдателна, за да знаеш чувствата на брат ми, след като почти през цялото време си била извън къщата.

Разстоянието помежду им нарастваше, макар да бяха само на два фута един от друг. Не можеше да го обвинява, но и тя не се чувстваше виновна.

— Защо, Райдър? — попита тя. — Защо?

— Какво защо?

— Защо просто не ме оставиш да си отида? Остави ме да се върна вкъщи и да започна живота си наново.

— И какъв ще бъде този живот? Вярно, че хубавата ти шия ще остане недокосната, но едва ли вярваш, че всичко ще е простено и забравено, нали? Ти, скъпа моя, си курвата на Ямайка, и дори женитбата ти с мен няма да промени това. Така е. Всички ме съжаляваха, задето си се възползвала от честната ми природа и си ме подлъгала да ти дам името си. Не, Софи, за теб няма връщане там. За теб съществува само настоящето и бъдещето. Е, аз тръгвам. Идваш ли с мен?

Той яхна великолепния си жребец, от който тя се възхищаваше и го хранеше всеки път, когато влизаше в конюшнята. Казваше се Дженезис и тя по някакъв начин, без дори да й казват, бе разбрала, че тъкмо той е конят на Райдър.

Изгледа я отвисоко — арогантен, студен и далечен. Направо не можеше да го понася, когато беше такъв, но се налагаше.

— Довечера, веднага щом учтивостта позволи, ще зарежем семейството и ще се оттеглим в спалнята. И ти, Софи, ще се държиш като разумна жена. Нали?

Той помълча, после кимна, обърна Дженезис и се отдалечи в галоп. А тя бавно отиде до Лила, яхна я и препусна след него.

14.

— Майка ми все още отказва да повярва, че си ми законна съпруга, но не защото е убедена в това, а просто защото си е такава — обясняваше Райдър на Софи, докато сваляше шалчето от врата си. — Нищо. Ще й мине и ще те възприеме. Е, поне колкото Алекс, което е приблизително равно на нула, но за известно време ще върши работа. С Дъглас и Алекс явно се разбираш добре, а Синджън няма начин да не ти харесва. Тя обича да си пъха носа навсякъде и Господ ми е свидетел, че аз най-много си патя от това, но въпреки всичко е невероятно хлапе.

Райдър се обърна с лице към нея и разкопча бялата си риза.

— На Джеръми изглежда тук много му харесва. Скоро ще реша дали да му наемем частен учител, или да го пратим в Итън за есенния семестър. Между другото, радвам се, че Алекс те е настанила в моята спалня — никога досега не съм живял с друг човек и ми е странно да поглеждам в гардероба и да виждам роклите ти до моите ризи и панталони.

Софи стоеше до прозореца и се опитваше да изглежда непринудено. Вечерта завърши бързо, понеже Райдър прекалено много я желаеше. Усещаше го. Дори когато вървеше подир него нагоре по широкото стълбище съзнаваше, че ако го погледне, ще види в очите му пламъчето на желанието. Добре знаеше как изглежда желанието в очите на мъжете, а и между краката им. Но не знаеше какво да прави с него. Чувстваше се невероятно уморена, съвсем неопитна и крайно изтощена — и с тези неща също не знаеше как да се справи.

— Не ме разбирай погрешно, Софи — продължи той. — Приятно ми е да виждам дрехите ти до своите. Алекс е постъпила много правилно.

— Тук ме настани Дъглас. Алекс беше на легло с настинка.

— Умен човек е брат ми. А и роклите, които Алекс ти е дала, ми харесват. Розовото много ти отива. Нищо, скоро ще се погрижим за гардероба ти.

Тя поиска да му изкрещи, че не желае да й купува нито рокли, нито каквото и да било, но остана неподвижна и смълчана.

Райдър седна на „любимия си стол край камината“, свали ботушите си и рече:

— Вече си разбрала, че майка ми не винаги е особено приятна. Надявах се, че може поне малко да се промени… Е, навярно и това ще стане някой ден, но не искам да се чувстваш обидена. Да беше видяла само как посрещна Алекс…

Той ловко отметна ръка, ботушите му полетяха към огромното легло в средата на спалнята и леко се плъзнаха под него само единият ток остана да се подава изпод покривката. Софи го зяпна и той се засмя:

— Май съм поизгубил форма. Правя го още от момче. Винаги биех Дъглас. Всичко идва от китката.

Той посегна към копчетата на брича си и тя прикова очи в пръстите му.

— Е, как се чувстваш отново в Англия?

— Непрекъснато ми е студено — отвърна тя, все още с поглед върху пръстите му. — Бях забравила колко студено е тук. Пък и четирите години в Ямайка очевидно са отслабили кръвта ми.

Той се усмихна и свлече бельото си, а тя затвори очи, което беше абсурдно — та нали го беше виждала гол и възбуден, изтегнат на леглото в оная вила, и Далия върху него… Преглътна.

— Софи!

Гласът му беше тих, много топъл и близък. Отвори очи. Беше седнал на по-малко от метър, чисто гол и напълно спокоен, усмихваше й се й протягаше ръце към нея:

— Не забравяй, че си ми жена. Ела!

Тя не помръдна.

— Искаш аз ли да те съблека? Това ли чакаш?

— Искам да се изкъпя.

Той примигна.

— Добре, ще позвъня.

Стана и дръпна сребристия шнур на звънеца, после се обърна и докато се пъхаше в огромното легло, каза:

— Много неща имам да ти казвам, тъй че докато се къпеш, можем да си поговорим, защото подозирам, че после няма да си кажем кой знае какво чак до сутринта.

Значи нямаше да излезе. Тя и не очакваше да го направи. Държеше се наистина мило — не я притискаше, не я ругаеше и не я наричаше с обидни имена, както правеше чичо й, когато се противеше на желанията му.

След половин час Софи вече седеше пред камината в дълбока медна вана. Беше се съблякла в сянката до прозореца и си метна един халат, но за да влезе във ваната, трябваше да свали проклетата дреха и знаеше, че той я наблюдава. Трябва да свиквам с това, помисли си тя. Той ще прави с мен каквото си иска, докато съм жива. После поклати глава, защото нищо не беше така, както бе очаквала. Райдър се държеше така нормално и свободно, сякаш десет години всеки ден си бяха приказвали в спалнята му. Помълча, докато тя се насапуниса и най-после каза:

— Харесва ми как влажната коса пада по раменете ти и се изсипва върху гърдите ти като поток. Ако ме погледнеш поне веднъж, ще видиш, че се усмихвам. Обичам да те гледам. Едва се сдържам да не те докосна. Но ти вече си разпознала всички тия признаци — и пламъка в очите, и несвързаните думи… Харесва ми дори как стърчат краката ти от ваната. Кожата зад коленете ти е много нежна и аз ще ти покажа какво удоволствие е да те докосвам и да те целувам там. Да не забравя да целуна и малкия родилен белег…

Тя отмъстително насапуниса косата си — сушенето щеше да отнеме поне час.

— С нетърпение очаквам да те целуна, глупавичката ми! Може дори да успея да те накарам да отговориш на целувката ми? Ще се постарая.

Толкова беше уверен в себе си!

Тя яростно търкаше главата си и това явно го забавляваше.

— Искаш ли да ти изтъркам гърба?

— Искам да ме оставиш на мира — отвърна Софи и отвори очи.

Залютя й, тя изохка и потопи глава във водата.

— Добре тогава — сговорчиво рече той. — Ще си дремя тук в леглото и ще те чакам. Вече забравих всичко, което исках да ти кажа. Дори няма да мисля за теб, моята жена, гола, мокра и толкова гладка. Но имаш само пет минути, Софи, и нито секунда повече!

Погледна часовника над камината, облегна се на възглавницата и скръсти ръце на гърдите си.

Когато отвори очи, тя беше облякла бяла лъскава нощница. Косата й беше сплъстена и мокра и в стремежа си да я изсуши тя почти беше влязла в камината.

— Почакай — каза той и стана.

Райдър не беше обезумял от похот младеж. Беше мъж и вече бе доказал и на себе си, и на нея, че може да бъде търпелив. Взе от стола до ваната една кърпа и й посочи любимия си стол:

— Седни тук.

Тя приседна на ръба, с ръце в скута си, като стеснителна ученичка.

— Къде са гребенът и четката ти?

Петнадесет минути разресва гъстите й коси, докато най-после остави четката и се усмихна:

— Приличаш на мадона. Много си хубава, Софи. Харесваш ми. А и косите ти са толкова богати на оттенъци… Наистина си хубава. Но още по-хубава ще си, ако отвориш очи. Вярно, че съм гол, но ти вече няколко пъти си ме виждала така. Не те отвращавам, нали?

Тя отвори очи и го погледна в лицето:

— Моля те, Райдър, кажи ми, вярваше ли наистина, че съм бременна?

Сватбата и ужасната нощ, която последва, бяха живи в паметта му, но той успя напълно равнодушно да свие рамене: