— Нямаш думата в тази работа, Райдър. В случая решенията ги вземам аз, а не ти.

Райдър се засмя.

— Всъщност, Самюъл, решенията ги взема Софи, а тя ще каже не.

— Защо? Защото ти я съсипа и тя няма да иска да ме срами, като ме вземе за съпруг? Не ми се прави на изненадан. Зная много добре, че ти я искаше, искаше да се разпореждаш с нея, искаше да ти пада на колене. За теб това се превърна в някаква проверка на собственото ти мъжество. Ах, да, държеше се точно като новото куче в глутницата. Трябваше да докажеш мъжествеността и силата си и за това избра тази жена. Трябваше да докажеш себе си. За теб това бе състезание. Трябваше да докажеш на света, че можеш да я притежаваш и че докато тя е твоя, можеш да я накараш да признае, че другите не я интересуват, че за нея има само един мъж — ти. Не съм кьорав. А освен това стоях под балкона, когато си говорехте й чух какво каза тя, чух и твоите обвинения. Чух я, че ти каза, че е била девствена, преди да я насилиш в къщичката. Ти погуби мис Статън-Гревил и не направи нищо, за да поправиш станалото. Единственото, което би ти хрумнало, е да я направиш своя държанка, а тя е младо момиче с отличен произход и добро възпитание. Освен това тя си има и принципи. Замислял ли си се някога, че е възможно да си й направил дете? Разбира се, че не. Е, аз я обичам и ще се оженя за нея дори и да е бременна, така че да не роди копеле. Свали си надменната вежда, дяволите те взели! Можеш ли да се закълнеш, че когато спа с нея, тя не бе девствена?

— Не, не мога да се закълна — много тихо каза Райдър.

— Отказваш да признаеш, че си разкъсал девствеността й, че си насилил едно невинно момиче. Тя не е мръсница и ти добре знаеш това. Казах ти, каквото трябваше. Засвидетелствах ти уважението си. Аз поне предлагам някакъв избор на бедното момиче, а това е повече отколкото ти изобщо би се сетил да сториш.

Райдър взе едно малко камъче и го запрати във водата. То заподскача по вълните.

— Как точно смяташ да я защитиш, когато Шърман Коул се появи, за да я арестува и да я обеси за убийството на вуйчо й?

Самюъл Грейсън извърна очи от Райдър и се загледа в морето.

— Значи смяташ, че е по-добре да я отведеш заедно с Джеръми? Тя ще ти бъде любовница, или в противен случай ще бъде съвсем сама, без пари, без приятели, без възможности. Идеално разрешение на проблема, няма що! Господ да ни пази от мъже, които си мислят, че светът е техен, а жените са създадени единствено за да задоволяват себичните им удоволствия. Забелязах и вашата представа за чест, сър, тя се крие дълбоко във вашата гордост, в безбройните години на привилегии и богатство, на които родът ви се е наслаждавал. Ами другите? Цената на едно момиче, останало само на този свят? Нейната чест? Нейната репутация? Няма такива, важно е само това, да властвате над нея, важно е само съревнованието, на което вие и всички младоци като вас се отдават. А след това си тръгвате, без повече да помислите за момичето или за онова, което сте й сторили. Ако Шърман Коул арестува Софи… Ами, не знам. Но Господ ми е свидетел, че ще измисля нещо. Довиждане! — Самюъл се отдалечи с големи крачки, като не преставаше да удря късата палка за езда в бедрото си. Бе превъзбуден.

Райдър го проследи с поглед. Чувстваше се така, сякаш току-що е получил порция словесен пердах от баща си. Доколкото си спомняше, баща му по го биваше за тази работа, но и Самюъл не бе зле. Той изсумтя, докато наблюдаваше как Самюъл възсяда коня си.

Райдър отново се облегна на стеблото на палмата и затвори очи. Не беше вярно това, че възприема целия свят като място, създадено за да се разпорежда в него, може би само една малка част. Е, и какво, лошо има в това? Той не беше егоист, не бе алчен. Вярно, взимаше, но не взимаше прекалено много. Не нараняваше хората около себе си. А и даваше много, съвсем определено даваше. Джейн му е свидетел, както и сестра му, Синджън.

Наистина ли бе такова безчувствено, себично копеле? Наистина ли всичките му цели са толкова долни в същността си? Наистина ли бе мъжкарят в глутницата? Не, всички тези глупости за доказване на мъжественост и тям подобни си бяха точно това — глупости. Той си беше той и въобще не бе толкова лош. Бе почтен, защото така бе възпитан; Самюъл беше прав, но какво толкова? Но въпреки всичко Райдър се почувства гузен, почувства се мошеник, дявол го взел, а това не беше честно!

— Майка му стара — обърна се той към една невероятно огромна костенурка, която се бе запътила към водата, оставяйки лепкава диря след себе си. — Майка му стара — отново потърси съчувствие той.



Самюъл Грейсън гледаше Софи с безрадостен поглед. Райдър бе прав. Тя му отказа. Вярно, по много мил начин, но без никакво колебание. Изглеждаше уморена и някак си победена. Той мразеше причините за това нейно изражение, но не знаеше какво да стори, за да й помогне.

Тя се опита да му се усмихне, но в очите й имаше сълзи.

— Знаеш, че не мога — отново повтори тя, тъй като той се бе умълчал. Сякаш си беше изхабил цялото красноречие в разговора си с Райдър Шербрук.

Най-накрая Самюъл проговори, а гласът му бе уморен, също толкова колкото и душата му:

— Не, не разбирам. Твоят срам е глупост. Аз не съм някой разгонен момчурляк с очаквания за пълна чистота, София. Бих искал да премислиш.

Отново без колебание тя каза:

— Не, съжалявам, Самюъл. — Странно бе, че му говореше на малко име; през всичките четири години, които тя бе прекарала на Ямайка, той бе за нея мистър Грейсън, но Софи предположи, че едва ли е учтиво да се отнася като с баща с мъжа, който й предлага брак.

— Извини ме, ако това те смущава, Софи, но знам за това, което ти е сторил Райдър. Знам, че това е срамът ти. Съжалявам за това.

— Той ли ти каза?

— Не, разбира се, че не. Но знае, че това ми е известно. Възможно ли е да носиш дете?

Тя побеля и се вкопчи в облегалката на стола. Продължи да клати глава като обезумяла дори и когато прошепна:

— О, не, не е възможно, няма да е честно. О, Господи, кажи ми какво да правя!

— Можеш да се омъжиш за мен и да бъдеш осигурена. Не ме интересува дали си бременна от него.

Тя се изуми от добрината му, от неподправената му обич, но знаеше, че независимо от всичко това, тя не може да се омъжи за него. Никога!

— Не, никога няма да го направя, никога.

Самюъл въздъхна.

— Райдър беше прав.

Тя се вцепени.

— Какво искаш да кажеш?

— Каза, че ще ми откажеш, защото той е спал с теб.

Тя се разсмя, по-точно изсмя се и Самюъл я зяпна слисан.

— Е — успя да продума тя накрая, — поне смята, че имам някаква чест. Аз — курвата на Ямайка! О, това е прекалено.

Райдър чу смеха и без да иска, забърза към него. Смехът бе пресилен и Райдър почувства как неговата дива налудничавост и едва сдържана жестокост го пронизват до най-дълбоките кътчета на душата му. Този смях го уплаши до мозъка на костите му. Той бързо отвори вратата на всекидневната и се насади на пачи яйца. Не знаеше кого бе очаквал да завари при нея, но определено не и Самюъл Грейсън. Мили Боже, какво толкова й бе казал Самюъл?

— О — смути се Райдър. — Самюъл, Софи. Извинете ме.

— Недей, Райдър, не е необходимо — каза Самюъл. — Ти беше прав. Тя не ме ще. Е, имам да свърша някои неща. Мисля да отида до Монтегю Бей и да разбера какво е намислил Шърман Коул. Може би са заловили Томас. — Райдър не каза нищо, докато Самюъл не затвори вратата зад себе си.

Райдър почувства прилив на толкова дълбоко облекчение, че чак се разтрепери. Не искаше да приеме облекчението, защото това го караше да се чувства така бесен от себе си, че му идваше да вие. Той я погледна, застанала там в една от скромните си муселинени рокли, с голи като на гаменче крака, вече без превръзки и каза:

— Предполагам, че всичките тези сладки момичешки роклички, които ти донесох от Кемъл Хол, са от дните ти преди къщичката?

Тя присви очи. Ръцете й, отпуснати покрай тялото й, се свиха в юмруци. В следващия момент тя му се усмихна — една от „сънливите“ усмивки и когато заговори, гласът й бе нежен, изкусителен и подигравателен. Тялото на Райдър реагира на тези нотки още преди той да успее да се овладее.

— О, Райдър, естествено, че са отпреди това. Досадни конфекционни парцалки. Нима можеш да се съмняваш? Но какво да правя? Ти остави всичките ми дрехи в Кемъл Хол. Защо не си представиш, че съм облечена в алена сатенена рокля, с деколте почти до пъпа, и не дойдеш пак да ме погалиш? Повече кураж, Райдър. Бъди мъж! Разкъсай роклята ми. Ще ти хареса ли? Един истински мъж, който отстоява своята сила и власт. Господи, само като си помисля за това и се разтрепервам. Можеш да ме стиснеш под дясната си мишница и да ме понапляскаш. Наистина, нима не заслужавам награда за това, че спасих бедния мистър Грейсън от съдба, по-лоша и от смъртта?

Райдър не помръдна. После изпсува. Накрая й изкрещя:

— Прекрати тая шибана сценка!

— Сценка?! Искаш да кажеш, че вече не ме смяташ за курва?

— Да, не! Проклета да си! Не зная.

— Скъпият Самюъл ли повлия така на преценките ти?

— Не.

Изведнъж, по същия внезапен начин, по който бе започнала да играе ролята си на мръсница, Софи стана по-ранима, отколкото Райдър можеше да понесе. Тя бързо се обърна и излезе на верандата. Не можеше да се контролира, а не искаше Райдър да види нейната уязвимост. Но той я бе забелязал и я последва по петите.

— Ами ако съм бременна? — ужасено прошепна Софи, кършейки ръце. Гласът й едва се чуваше.

— Защо не помисли за това и преди? С другите мъже? Винаги ли вземаше предпазни мерки с тях?

— Не.

Още едно словесно недоразумение. Би могъл да й каже, че ако е бременна, то със сигурност виновникът за това не е той. А ако, просто ей така, допуснеше, че е, то при всичките й твърдения за невинност, сега сигурно говорят за някакво свето зачатие.

Би могъл да й каже, че не е спал с нея. Всъщност, трябваше да й каже, но не го направи. Ако й кажеше, тя можеше да се омъжи за Самюъл, а Райдър не можеше да допусне това.