— Не.

— Проклета да си, Софи, не смей…

Тя внезапно се изправи, полите й се завъртяха около глезените й и той видя, че е боса. Ходилата й все още бяха превързани, но не носеше обувки. Това не му хареса. Напротив, ядоса го още повече.

— Отговори на въпроса ми, проклетнице!

— В такъв случай ми задай един въпрос и ще ти отговоря. — Тя бе застанала с гръб към него, раменете й бяха изправени и той бе сигурен, че брадичката й сигурно е издадена на цели два инча напред.

— Добре тогава. Спа ли с някого от онези мъже по собствено желание?

— Не.

— Дори и с лорд Дейвид Локридж?

— Не.

— Беше ли спала с мъж, преди вуйчо ти да те принуди да лягаш с тези, които той ти посочи?

— Не.

— Разбирам — каза той, но всъщност нищо не разбираше. Мозъкът му отказваше да функционира с обичайната яснота — без съмнение, заради мислите, дето го ядяха отвътре — и това го караше да се чувства колкото разстроен, толкова и разярен. — По дяволите, на колко години спа за първи път с мъж?

Тя се обърна с лице към него. Все още се усмихваше с онази твърда, язвителна усмивка.

— Ако може да ти се вярва, Райдър, то тогава съм спала за първи път с мъж на деветнадесет. И този мъж беше ти. — Тя се изсмя на гневното му изражение. — Виждаш ли, Райдър, отказваш да ми повярваш, защото си мъж, а мъжете са свикнали да класират жените в съответните ниши, според представите си, разбира се. Една жена или е невинна, или не е. Няма средно положение. Вдовица може, но дори и в този случай мъжете приемат за даденост, че тя изгаря от желание да легне с колкото може повече от тях, защото е навикнала на секса и знае всичко за него. Мислите си, че на една жена въобще не може да й се има вяра, след като веднъж е опознала мъжете и откъм интимната им страна. Господи, ако мъжът й е съпруг, тя може да му сложи рога. Естествено, съпругът не може да сложи рога на жена си, просто не е възможно. Той може да продължава да прави това, което му е угодно. Ако не може да си намери някоя жена, която доброволно да сподели леглото му, то тогава той просто си купува жена за през нощта. Или, да вземем теб — богаташа, в този случай мъжът поддържа любовници. И винаги си остава напълно почтен. Всъщност уважението към него само расте, както сред мъжете, така и сред жените. Още веднъж ще ти кажа истината, Райдър. Никога не съм била интимна с мъж…

— Още от твоята безпросветна житейска философия… лее се от устата ти благо като мед. Ти си по-невежа и от долна проститутка, Софи. Не знаеш нищо за мъжете и за жените и за това, кое е важно в отношенията помежду им и как…

Тя тропна с превързания си крак.

— И не искам никога да разбера! Искрено се съмнявам, че може да съществува нещо хубаво, нещо взаимно, изобщо нещо между мъж и жена. И мисля, че и ти не го вярваш, Райдър. Да не си посмял да ми се подиграваш. Пак ти казвам и това е самата истина: никога не съм била интимна с друг мъж, освен с теб, а и ти ме упои и…

— Върви по дяволите, Софи, аз галих и милвах гърдите ти и ти ми позволи да го правя! Позволи ми да те целуна и изкусно отвърна на целувката ми. Позволи ми да вкарам език в устата ти. За Бога, когато се събуди на плажа и видя, че едва ли не съм те разсъблякъл чисто гола и че едва ли не съм те… какво направи тогава, а? Усмихна ми се, започна да ме задяваш и ме покани да ти стана любовник! Обеща ми да разкараш другите си любовници. Аз бих нарекъл това съвсем интимно.

— … после ти ме заведе в къщичката — продължи Софи — и, както добре ти е известно, нямам никакви спомени от това, какво си правил с мен. Така че, предполагам, вече не съм девствена. Смятах, че един мъж може да прецени кога жената е без опит или обратното, но това явно не е така, защото ти нито ми призна, нито пък ми се извини за това, че съм била девствена, когато легна с мен.

Райдър се изправи много бавно. Лицето му бе почервеняло, усещаше сърцето си да пулсира в гърлото му. Той вдигна стола и го запрати колкото сила имаше над парапета. Отдолу се чу вик. Той я изгледа така, сякаш искаше да я изпепели и с едри крачки напусна балкона и излезе от стаята.



Самюъл Грейсън откри Райдър в северното тръстиково поле. Той говореше с един от коларите — черен мъж на име Йон, който можеше да скърши врата на човек само с едната от грамадните си лапи. Райдър бе с шапка. Ризата му бе разкопчана почти до пъпа, гърдите му бяха загорели и блестяха от пот.

Самюъл стисна зъби и подкара коня си към двамата.

Райдър приключи с въпросите си към Йон, благодари му и се обърна да поздрави Самюъл.

— Здрав мъж — каза Самюъл, като гледаше след Йон.

— Да. Определено бих бил доволен да е на моя страна при някоя битка. Кръвта ми се смразява само при мисълта, че би могъл да е на страната на враговете ми.

— Трябва да поговорим, Райдър.

Райдър свали шапката си, помаха си с нея и отри челото си с ръкав.

— Дай да намерим някоя сянка. Може би някъде към плажа, стига да си съгласен, Самюъл.

Отидоха на плажа на Монмаут. Райдър си даваше ясна сметка за това, че свързва мястото с някакви спомени, че то го кара да изпитва някаква топлина, чувства. Разбира се, това бе глупаво. Та това бе просто един плаж, за Бога! Приятно местенце, нищо повече. Слязоха от конете и се разположиха под една кокосова палма. Бризът бе постоянен и прохладен. Райдър почувства потта му да изсъхва и по кожата му се разля приятна студенина. Той въздъхна от удоволствие и се облегна на стеблото.

— Искам да се оженя за София Статън-Гревил — заяви Самюъл без предисловия. — Така аз ще стана настойник на момчето. Кемъл Хол е в съседство с Кимбърли. Двамата с Емил ще можем да наглеждаме работата в плантацията и да осигурим наследство на Джеръми.

Мили Боже, това се казва новина, помисли си Райдър, истински шок, макар че не би трябвало да го приема така. Той знаеше, че Самюъл си е загубил ума по Софи, знаеше го от самото начало и дори му се струваше някак забавно. Вече не бе забавно. Чу се да произнася:

— Не след дълго ще бъда настойник на Джеръми. Колкото до Софи, кой знае? Но, Самюъл, няма нужда да правиш каквото и да е.

— Но ти не искаш да ставаш настойник на момчето. Знам, че искаш да се върнеш колкото се може по-бързо в Англия. Твоят живот е там. Взимаш София и момчето, защото не виждаш друг изход. Те и двамата са тукашни, животът им е тук, а не в Англия. Знам, че в Корнуол имат някаква собственост и къща, но тя със сигурност не е по-важна от плантацията им тук. Ще наема частен учител за Джеръми. Момчето ще получи образование и един ден ще поеме наследството си. София ще има сигурност, семейство. Ще бъде обградена от хора, които я обичат.

Райдър почувства внезапен студ. Той извърна лице от Самюъл. Страхуваше се изражението му да не го издаде и се зазяпа над морето. Къде по дяволите се бе дянал безгрижният му смях?

— Разбирам — каза той накрая. — Обмислил си всичко. Предполагам, че ти си един от хората, които обичат мис Статън-Гревил.

— Да.

— Разбираш също така, че можеш да й бъдеш баща.

— Естествено, че го разбирам, и то ме безпокои. Исках Емил да се ожени за нея, тъй като разликата във възрастта им е по-малка, но той вярва, че е курва. Сега поне я уважава, тя спаси живота ти, а това все пак е нещо. Но въпреки това той гледа на нея с презрение, по начина, по който мъжът гледа на жена, за която смята, че не става за нищо друго освен за онази работа — начина, по който и ти гледаш на нея. Аз искам да я предпазя. Искам да се грижа за нея. Оженя ли се веднъж за Софи, мнението на Емил няма да има значение. Всъщност може и да го промени, тъй като в момента то е, съвсем погрешно. Тя е добро и свястно момиче. Била е оклеветена и единствено виновен за това е вуйчо й. Радвам се, че не е между живите.

— Тя е съвършена в ролята на курва.

— Ако това е така, то виновен е вуйчо й. Правила е всичко по принуда. Но той не е успял да я накара да спи с онези мъже.

— Значи вярваш на това, че всички те просто са лъгали, че са спали с нея в къщичката?

— Тъй трябва да е.

— Емил каза, че е опърничава и шавлива.

— Не мисля, че би могла да оцелее, ако не беше волева и търпелива. Тя е закриляла братчето си по най-добрия начин, на който е била способна. Чудил съм се за клюките: в действителност, говорил съм с всички мъже, които твърдяха, че са били нейни любовници. Тя не би могла да направи такова нещо, толкова е просто. Не е в природата й.

— Но нима не би направила всичко, за да защити Джеръми?

— Почти всичко, да, но да се унижи, това не. Не се поколеба да спаси и твоя живот. Ако това я прави опърничава, е, тогава бих казал, че това е не лоша черта. Смятам, че и ти ще се съгласиш.

— Да, тя ме спаси, така е. Виж, Самюъл, трябва да разбереш също така, че ако се ожениш за нея, нито ти, нито тя ще бъдете приемани от семействата на острова. Дори някои да ви приемат, към нея винаги ще се отнасят с презрение. Вече е отлъчена.

— Смятам да променя това — каза Самюъл. — Ще твърдя пред всички, че тя е легнала в брачното ни ложе девственица. Ще разкажа истината за вуйчо й.

— Единственият резултат, който ще постигнеш с подобни твърдения, ще бъде смях. Бъди разумен, Самюъл. Никой няма да промени мнението си.

— Ще опитам. Длъжен съм.

— Днес говорих с Оливър Сасън. Той също каза, че ще се ожени за нея.

— Не бих позволил на Оливър Сасън да припари до нея.

— Ако искаш да я предпазиш от всички мъже, които тя е развличала — принудена или не от вуйчо си, — и двамата ще завършите живота си като отшелници. Списъкът на мъжете, посещавали шибаната й къщичка, е дълъг, Самюъл.

— Грешиш, Райдър. Аз ще променя мнението за нея. Моята дума се слуша по тези места.

— Не — каза Райдър.

— Моля?

— Казах, не. Няма да се ожениш за нея.

Самюъл усети как го обзема гняв към младия мъж. Райдър Шербрук нямаше никакво право да се разпорежда с личните му проблеми, дори и като собственик на Кимбърли Хол. Самюъл си имаше сериозни основания за действията си. Той се изправи на крака.