— Русо не ми харесва. Намирам го отвратително неточен в разсъжденията си и откровено глупав, нека си го кажем направо, в амбициите си да постигне съвършенството на земята, като използва, естествено, собствените си абсурдни методи.

Райдър вдигна чашата си за наздравица. След това я пресуши. Питието бе тръпчиво, студено и доста приятно на вкус. Не бе усетил, че е толкова жаден. Не си падаше особено много по рома, но този изобщо нямаше вкус на ром. Удари още едно. Наистина бе много добро.

— Мисля, че Русо е благороден човек. Човек, който желае най-доброто както на мъжете, така и на жените. Смята, че трябва да се откажем от низостта и упадъка на света, такъв какъвто го познаваме и да заживеем по-просто, да се завърнем назад към природата.

— Доколкото си спомням, това за природата никога не е било формулирано.

Райдър пийна още от пунша. Питието се плъзна по гърлото му. Никога досега не бе пил нещо толкова приятно на вкус. Той пресуши чашата си и й я връчи. Тя му сипа още едно.

— Както ти казах, тоя приятел е глупак. Това, което е трябвало да проповядва, е, че мъжете трябва да контролират жените, иначе ще загубят всякаква представа кои са и какви са, тъй като жените могат да ги контролират чрез секса. Колкото по опитна е една жена, толкова по-опасна е тя за мъжа. Например ти, София. Чудя се, какво искаш от мен. Чудя се какво имам толкова, което така страстно да желаеш, освен тялото ми, разбира се. Вярно, че съм Шербрук и следователно плантацията принадлежи на рода ми, но все пак… — Райдър млъкна. Почувства внезапно, че му става много горещо; вярно, чувстваше се чудесно, бе напълно отпуснат, а нуждата да я има се разгаряше. Тя изглеждаше омекнала, бе толкова мила с него, така изпълнена с желание, изгаряща от нетърпение да му достави удоволствие. Ето, сега бе протегнала ръце към него, разтворила обятията си и нещо му говореше. Той не разбираше думите й, което бе странно, но него изобщо не го бе грижа. Той обърна останалия пунш, стана от стола и я приближи. Взе я в прегръдките си и започна да я целува. Дъхът й бе топъл и сладък и тя отзивчиво разтвори устните си. Истинско пиршество! Ръцете му се спуснаха по гърба й и обхванаха сладките й половинки. Също както бе сторил и следобеда, той я вдигна, притисна я към себе си и простена при възхитителното усещане.

Остави я за секунда, отдръпна се крачка назад и задърпа роклята от раменете й.

Тя нежно се засмя — колко сладко — и го плесна през ръцете.

— Недей, Райдър, не така. Ще скъсаш плата, а той е скъп. Уших си я специално за теб. Съжалявам, че цветът не ти харесва. Ще си ушия друга, в този оттенък на зеленото, който ти прецениш, че е подходящ за мен. Хайде, остави ме да я сваля. Остави ме да се съблека гола. Гола, само за теб. Да, седни тук и ме гледай. Кажи ми какво искаш да правя. Ето ти още един пунш. Ще имаш нужда да се поохладиш, докато ме гледаш.

Райдър сръбна от пунша и облегна глава на възглавницата на стола. Наблюдаваше я с притворени очи как стои пред него с ръце на копчетата на курвенско червената си рокля.

Това бе последното, което той си спомняше.

— В безсъзнание е.

— Отлично — каза вуйчо Тео, като прекрачи през прага на къщичката. — Да, това е отлично. Не, София, не си тръгвай. Искам да го видиш. Знаеш го що за човек е. Много е вероятно да те разпитва. Трябва да си подготвена. Представи си, че на бедрото си има бенка или родилен белег. Трябва да си в течение, нали?

Вуйчо й завлече Райдър Шербрук на широкото, покрито със сатенена покривка легло. Тя отстъпи назад. Тео съблече Райдър бързо, имаше голям опит. Когато Райдър бе проснат по гръб, както майка го е родила, Тео се засмя.

— Божичко! Още е възбуден. Погледни го, София. Нали ти казах? Превъзходен екземпляр.

Тя не искаше да гледа, но го стори. Предполагаше, че е красив, тъй като тялото му бе стройно, с изваяни мускули и гърдите му бяха покрити със светлокафяви косъмчета, които оредяваха на стомаха му, но сега, като го погледна, той й се стори ужасяващ, особено членът му — дебел и твърд. Вуйчо Тео го обърна по корем. Кожата му бе гладка, гърбът — дълъг, а мускулите му — дълбоко очертани и корави. Нямаше никакви бенки или белези.

Вуйчо Тео отново го обърна по гръб.

— О, готов е, защото си мисли, че ще си легне с теб. — Тео се обърна. — Далиа! — извика той. — Влизай, момиче.

Едно много красиво младо момиче, на не повече от шестнайсет години пристъпи в къщичката. Имаше светлокафява кожа и кафяви очи. Тя нехайно се приближи до леглото и се зазяпа в младия гол мъж. Дълго време остана така, облещила очи.

— Падне голям кеф — каза тя и отправи една широка усмивка на Тео Бърджис. След това лекичко докосна корема на Райдър.

— Чудесно. В такъв случай няма да ти плащам.

— Не чак толкова кеф — възрази тя и се измъкна от роклята си. Отдолу бе гола. Гърдите й бяха много големи и стърчаха настрани, бедрата й бяха закръглени и гъвкави. Софи се извърна, но вуйчо Тео я сграбчи за ръката.

— Мисля, че трябва да гледаш, Софи. Казах ти вече, може да задава въпроси, да има забележки и…

— Няма! — изкрещя в лицето му тя, освободи се от хватката му и избяга от къщичката.

Чу как Далиа тихичко се засмя, чу я как каза със своя извънредно щастлив глас:

— О, виж го колко много пораснал, а аз само го докосвам с пръсти! О, да, масса, тава хубаво момче, бъде голям кеф.

Софи падна на колене. Усети как стомахът й се обръща, но не можеше да повърне. Вече бе надживяла гаденето. В началото би легнала болна, но не и сега. Не, твърде много време бе минало оттогава. Бе видяла твърде много. Тя обгърна раменете си с ръце и се заклати напред-назад.

Чу как Далия вика в къщичката, чу я как се смее, как охка и насърчава Райдър да проникне по-дълбоко в нея, да гали гърдите й. Чудеше се дали вуйчо й Тео стои там и гледа. Знаеше, че преди го е правил. Чудеше се дали и той не е чукал Далия. Тогава чу Райдър. Чу го да стене, да вика. О, Господи, това бе прекалено. Тя изпълзя по-надалече.

5.

Райдър се пробуди бавно. Първата му реакция бе на недоверчив скептицизъм. Чувстваше се едновременно леко пиян и преситен. Освен това бе напълно отморен, но съзнанието му бе някак странно помътено. Но сега бе сутрин, това поне знаеше. А той да е пиян? Никога досега не се бе събуждал пиян. Нещо не бе както трябва. В момента нищо не бе както трябва.

Той седна в чуждото легло и обхвана главата си с ръце. Опитваше се да разбере. Едва тогава осъзна, че е гол и си спомни къде се намира и какво бе правил тук през по-голямата част от изминалата нощ. Всъщност би трябвало да е напълно изцеден, но не беше.

Бе прекарал нощта в това легло със София Статън-Гревил.

Господи, тя бе невероятна. Сръчността й надминаваше уменията на всички жени, с които бе спал досега. Той бавно се изправи и разтръска глава, за да я проясни. Външната врата се отвори и една стара робиня прекрачи прага. Тя му се ухили широко с беззъбата си уста.

— Добро утро, масса — по-скоро изкряка тя. — Таз сутрин вий дубре, да. — Той понечи да се покрие, но старицата само поклати глава. Едва ли можеше да я впечатли независимо дали носеше изряден утринен костюм на джентълмен, или пък бе гол голеничък, като гръцките статуи на рода Шербрук, по които той и братята му се бяха заплесвали като деца.

Тя му предложи баня и закуска.

Вярна на навиците си, София го бе оставила сам.

Той бе само един от многото. Тя не се бе впечатлила кой знае колко, та да остане с него. Странно, но от това го заболя. Не по-малък бе и ядът му. Той бе просто още един от мъжете й и тя пет пари не даваше за него.

Той полекичка се отпусна във ваната. Опита се да си припомни изминалата нощ в подробности, но повечето от тях му убягваха. Това определено бе много странно. Спомни си как първо я целуна, а след това почти изживя усещанията, които вещите милувки на устните й му бяха донесли, и той потрепери при спомена. Спомни си как го бе яздила — здраво и бързо, как ръцете му бяха размесвали големите й гърди, как ги бяха галили, повдигали и как бе крещял, като подивял, когато се бе изкачил на върха.

Тя също бе крещяла. И му бе говорила, бе го насърчавала, споделяла желанията си, уверявала го бе какъв мъж е. Спомняше си съвсем ясно гласа й — дълбок и нежен. Спомняше си гърдите й, които държеше в ръцете си. Спомняше си ги как изпъкваха и се полюшваха, когато тя извиваше гръб над него.

Райдър обаче не си спомняше да й е доставил удоволствие, а това бе странно, тъй като той не я бе излъгал. Той бе отличен любовник. Никога не оставяше една жена незадоволена. Но той не я бе милвал с устни, както тя него. Също така не можеше да си спомни да я е целувал, като се изключи целувката в самото начало на вечерта, а това, съвсем определено, бе още по-странно, тъй като Райдър обичаше целувките, обичаше усещането когато плъзваше език в устата на жената, обичаше да я гали, да я притиска все по-силно и по-силно с ръце по тялото й, които не знаеха почивка и усилваха удоволствието й.

Защо не я бе целувал? Толкова безпътна ли бе тя, та да успява да достигне до върха просто като го усети в себе си? Той дори не я бе погалил с пръсти, поне не си спомняше нищо такова. Той отново поклати глава, за да разсее леката замаяност. Все още се чувстваше леко пиян. Чувството му бе омразно, както и проклетата мътилка в главата му.

Той се изправи във ваната и старата робиня му подаде хавлия. Старицата не проявяваше какъвто и да е интерес към тялото му. Не, помисли си той, а ядът му ставаше все по-силен и надмогваше замаяността му, тя толкова много е привикнала с това да вижда тук голи мъже — мъжете на София Статън-Гревил, — че вече дори не й прави впечатление.

Той се облече в току-що изгладени дрехи — мили Боже, за всичко ли бе помислила тази проклетница! — и хапна пресни плодове и топъл хляб. Старицата му предложи пунш, но той поклати глава. Исусе, помисли си той, като видя как тя го гаврътна, докато си мислеше, че не я гледат. Пиенето тук надхвърляше здравия разум и бе извън всякакъв контрол. Би трябвало да е наясно, приносът му към традицията от предишната нощ бе повече от достатъчен.