Вече бе тъмно, когато се събуди. Стен тъкмо палеше лампите.

— По-добре ли се чувстваш, Александра? — попита Стен, щом видя, че очите й са отворени.

— Да.

Стен седна на ръба на леглото. Александра се отдръпна от него и придърпа завивката до шията си.

— Успях да купя билети за един параход, който тръгва утре за Ню Йорк.

— Утре?

Очите му потъмняха.

— Няма смисъл да се бавим тук. Ще се възстановяваш, докато пътуваме през океана. Морският въздух ще ти подейства добре. Освен това трябва да се връщам в Ню Йорк. И без това отсъствах твърде дълго. Купих дрехи за двама ни. Разбира се само най-необходимото. Ще можеш ли да се облечеш сама?

Александра кимна.

— Добре. За себе си съм наел отделна каюта. Ще пътуваме под собствените си имена. Не искам да опетня репутацията ти, тъй като отсега нататък името ти ще се свързва с моето. За нещастие — добави той и прекара ръка по голото й рамо, — това налага да сдържам желанията си. Но вярвам, че ще успея да издържа, докато стигнем до Ню Йорк.

Александра вдигна очи към лицето му. Стен се усмихваше жестоко, а сивите му, вълчи очи преценяваха формите й, прикрити от одеялото. Наклони се към нея с горящи очи, но Александра вдигна ръка, за да се предпази. Мисълта, че друг мъж може да я докосва след Джейк, беше отблъскваща. Нещо повече — беше непоносима.

Стен се отдръпна, а очите му потъмняха.

— Значи така ще бъде. Добре. Засега ще останем на това положение, но щом веднъж стигнем в Ню Йорк, ще се наложи да споделяш леглото си с мене.

Александра мълчаливо извърна глава и Стен излезе от стаята, като не пропусна да заключи вратата след себе си.

Александра стана и започна да оглежда покупките, донесени от Стен, Намери онова, което търсеше — гребен. Започна да разресва косата си.

Отне й доста време, за да възвърне предишното й великолепие, но когато привърши, образът й само наподобяваше предишната Александра. Лицето, което я гледаше от огледалото, вече не беше нежно и уязвимо. Зелените очи гледаха строго и решително, с разбиране за живота. Тази Александра би могла да получи онова, което би поискала. Би могла да направлява собствената си съдба. Щеше да се ожени за Стен, за да даде име на детето на Джейк. А след това щеше да дойде времето за отмъщението й.

Решението бе взето. Александра се върна в леглото и потъна в спокойния сън на човек, който няма грижи.

Повече нищо не се случи до сутринта на следващия ден, когато я събуди Стен. Беше доста притеснен, че още не се е облякла. Изглеждаше както обикновено в строгия си делови костюм. Подкани я да побърза и излезе от стаята, за да поръча закуска.

Александра започна да се облича припряно. Сложи си бельото, което Стен й беше избрал и облече тъмна, семпла рокля. Прибра косата си на плитка на врата и си сложи една обикновена шапка. Беше й топло с тези дрехи и се чувстваше непривлекателна. Набута излишните дрехи в чантата си, остави я на леглото и слезе при Стен за закуска.

Беше избрал малка маса близо до прозореца, прикрит от тънка, бяла завеса. Току-що бяха сервирали храната. Огледа я критично, докато й помагаше да седне, после кимна одобрително.

Александра започна да си сервира от закуските. Стен я изгледа подозрително, после се усмихна, а сивите му очи доволно проблясваха.

— Човек би помислил, че ядеш за двама — каза той многозначително.

Александра се изчерви и избягна погледа му.

— Доста се учудих, докато пътувахме с шхуната от Корпус Кристи. Никой друг не се разболя от морска болест. Помислих, че е от изтощението, но сега ми хрумна нещо друго. Детето от Джейк ли е, Александра?

Александра тъкмо вдигаше чашата с шоколад и ръката й трепна.

— Понякога се случва, както знаеш — промърмори тя.

Стен кимна, без усмивката да слиза от лицето му.

— Не бих могъл да съм по-доволен, колкото и да те изненадва това. Разбираш ли, сега трябва да се омъжиш за мен по своя воля, ако не искаш детето да се роди копеле. А ние знаем какво се случва с копелетата, нали? Едва ли семейство Кларк биха изтърпели още едно, нали?

Александра спокойно срещна погледа му. Стен си мислеше, че прави хитър ход, като използва бременността й, докато всъщност направо падаше в ръцете й.

— Да, не биха го изтърпели.

— Значи ще се омъжиш за мен, за да дадеш име на детето си, по липса на други причини?

— Може би — отговори Александра, като се опита да прикрие нетърпението си.

— Трябва да помниш. Александра, че нито един почтен мъж не би се оженил за теб, ако разбере за детето.

Александра сведе глава, след това отново го погледна, мислейки си колко сладко ще бъде отмъщението й.

— Кажи, ще се омъжиш ли за мен?

— Не те обичам, Стен.

— По дяволите! Това никога не е имало значение за мен. Изобщо не е важно. А ти се нуждаеш от мен. Да, за Бога, този път ти се нуждаеш от мен. Би трябвало да ме молиш да се оженя за теб. Но аз съм добър. Сам те моля да се омъжиш за мен, Александра. Ще го направиш ли?

Александра въздъхна, след това заяви съвсем ясно.

— Да, мисля, че ще го направя, Стен Луис.

Стен се усмихна на победата си и взе вилицата.

— Яж. Ню Йорк ни очаква.

Приключиха закуската си в пълно мълчание. Стен я придружи до очакващия ги отвън файтон. Багажът вече беше натоварен от портиера. Александра хвърли един прощален поглед към огрения от светлината на утринното слънце Ню Орлиънс. Изглеждаше по-красив и романтичен от преди. Този път не беше нито гладна, нито я преследваха, но по някаква причини й липсваше предишния оптимизъм. Младостта й беше останала някъде по пътя.

Стигнаха на кея. Придружиха ги с големи церемонии до каютите им. Знаеше, че това пътуване ще бъде съвсем различно от предишното. Стен я остави сама в приятна, чиста каюта. Александра седна на койката. Помисли си, че независимо от това колко хубаво щеше да бъде това пътуване, на края му не я очакваше Джейк. Срещна го при първото си пътуване и вече нищо не можеше да я накара да забрави Джейк и онова, което бяха преживели заедно.

Любов. Страст. И едно дете. Щеше да направи така, че детето й никога да не изпита болките, които тя беше понесла. А Джейк щеше завинаги да остане в сърцето и в ума й. И в тяхното дете.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ТРОТОАРИТЕ НА НЮ ЙОРК

Двадесет и пета глава

Нощният бриз, който не носеше много прохлада, разлюля пердетата в стаята на Александра на втория етаж и довя звуците на летния Ню Йорк. Александра отиде до прозореца и дръпна пердетата, за да погледне към осветената улица. Вятърът беше влажен и с нищо не допринесе за доброто настроение на Александра, както и многолюдната улица.

Пусна пердетата и се приближи към голямото огледало. Помисли си колко различен беше Ню Йорк от горещия, сух въздух на Тексас, от безкрайните, открити равнини, от звуците на природата и на добитъка. Надяваше се да го забрави, да свикне отново с Ню Йорк. В края на краищата домът й беше тук. Но не успя. Не можа да забрави хасиендата, каубоите, тамошния начин на живот. Не можа да забрави и Джейк. Той постоянно беше в мислите й. Нощем тялото й копнееше за него, за докосването му, за близостта му. Успокояваше я само мисълта за тяхното дете, което растеше под сърцето й.

Погледна към корема си в огледалото. Бременността все още не й личеше. След като напуснаха Ню Орлиънс беше наддала малко. Пътуването с кораба беше дълго, а храната добра. Гърдите й бяха наедрели и придаваха закръглен вид на фигурата й. Усещаше в погледа на Стен желанията, които предизвикваше у него. Джейк я караше да се чувства жива, красива, чувствена и тогава искаше наистина да бъде такава заради него. Сега вече нямаше значение.

Бледозелената рокля, която носеше, беше дълбоко изрязана и разкриваше меките извивки на зрелите й гърди. Прилепваше плътно към тесния й кръст и се спускаше грациозно до пода. Роклята беше красива, а смарагдовата огърлица, останала от майка й, й подхождаше. Прическата й беше красиво оформена. Златисточервената й коса се виеше на къдрици покрай главата й. Стен щеше да остане доволен.

Той настоя тази вечер да изглежда особено красива, тъй като щяха за първи път да се представят официално пред нюйоркското общество. Искаше да я заведе на премиера в театъра. Сякаш я излагаше на показ — като нов кон или карета, като някаква придобивка, с която искаше да впечатли важните особи в нюйоркското общество. Е, нека, помисли си тя, защото по този начин щеше да осигури подобаващо място на детето й в обществото.

Когато се върна със Стен преди две седмици, не откри големи промени в къщата и роднините си. Икономката й беше много добра и всичко беше в ред. Братовчедите дойдоха да я видят заедно с омразните си синове. Всичките, вече сгодени, доведоха и глупавите си бъдещи съпруги. Александра търпеливо понесе присъствието им. Изтърпя дори собственическата гордост на Стен пред останалите. Стен незабавно обяви годежа им, приет с пълно одобрение от фамилията. Александра скри истинските си мисли и изигра ролята на покорна жена, но дълбоко в душата й плановете й останаха непроменени. Стен щеше да почувства острието на отмъщението й, веднага щом детето й се появеше на белия свят.

Дотогава трябваше да се примири с ролята си. Стен настояваше за бърз брак, но Александра продължаваше да отлага. Тормозеше я мисълта, че ще трябва да живеят под един покрив с него и дори да делят едно легло. Как щеше да понася близостта му, след като не можеше да забрави Джейк? Но Стен продължаваше да й напомня, че ако не се оженят скоро, бременността й ще започне да личи. Как щяха да обяснят преждевременното раждане на детето? Той беше прав, разбира се, но все още й беше трудно да приеме Стен за свой съпруг.

Продължаваше да обича Джейк с цялото си сърце. Той беше мъжът, който трябваше да бъде неин съпруг и да слее живота си с нейния. Не можеше да се примири с мисълта, че е мъртъв, макар че видя как Стен го застреля. Все още го чувстваше и усещаше. Като че ли беше жив и я викаше. Но това беше невъзможно. Джейк беше мъртъв. Трябваше да приеме този факт, за да може да продължи да живее.