Морли се вгледа в англичанина за момент, след това изсумтя:

— Тя не го заслужава.

— Задръжте мнението си за себе си. — Кристофър премести ледения си поглед върху Маги. — Що се отнася до вас, смятам, че щом се окажем на по-подходящо място, трябва да поговорим за някои неща.



— Както виждам, времето и трудът, които господин Скарбъроу посвети на вашето образование, са отишли почти напразно. — Кристофър крачеше напред-назад пред камината в салона с изражение, студено като мраморната полица над нея.

Маги седеше на стол с висока облегалка, от което изглеждаше още по-мъничка. Краката й висяха на сантиметри от персийския килим. С ръце, сключени на скута, и вперен напред поглед тя приличаше на дете, което е извикано пред директора на училището, за да бъде смъмрено. Но очите й блестяха предизвикателно. Кристофър не разбираше как е възможно малката грешница да не изпитва никакво желание за покаяние.

— Вината не беше моя!

— Отишли сте там, където нямате никаква работа, и не сте виновна? Откраднали сте от магазин и също не сте виновна, така ли?

— О, глупости! Това беше само на шега. Старият Сандовал не ме гонеше на сериозно.

— А защо, след като сте откраднали от магазина му?

— Той знае, че го заслужава. Не му понася уискито и неведнъж съм имала неприятности с него.

— Вие вече не сте кръчмарска танцьорка. Дамите не крадат от продавачите като улични хлапаци. А що се отнася до господин Морли…

— И този път вината не беше моя! Можете да попитате Луиза. Той ме беше наел да му правя компания, докато играе на карти. След това копелето се опита да…

Кристофър повдигна вежди в студено неодобрение. Маги завъртя очи.

— Е, Той е точно такъв! Скапаният мръсен пес се опита да…

— Мога да си представя — увери я Кристофър с леден глас.

Маги сбърчи чело войнствено. Умолителният поглед към нейната придружителка, която седеше на канапето, не и даде очакваната подкрепа. Луиза й отговори със строго порицаващ поглед.

— Талбът, не бъди толкова суров с момичето — намеси се Питър, който се бе облегнал на полицата над камината. — Не можеш да очакваш тази фурия да се превърне в котенце само за една нощ, нито дори за няколко месеца. Вината е отчасти моя. Държах я затворена вкъщи и очаквах да бъде доволна от това, че има подходящи за дама занимания.

— Известно ни е на какво е свикнала госпожица Монтоя — прекъсна го Кристофър.

— Тя е свикнала на по-активен живот — каза Питър любезно. — Дай й шанс и аз смятам, че резултатът ще те изненада приятно.

Кристофър вече бе изненадан от промяната, настъпила у девойката. Когато се прибраха в къщата, той видя, Маги на светло в салона и с изненада откри, че в резултат на добрите грижи грубата кожа на лицето й се е изгладила. Косата, която се спускаше по гърба й в гъсти къдрици, блестеше от чистота. Предизвикателните й очи бяха огромни и сияйни. Лицето й със своята широка уста, решителна брадичка и чипо носле може би не отговаряше на общоприетите стандарти за красота, но определено удивляваше с чистите аристократични черти. Маги Монтоя все още се държеше като кръчмарска танцьорка, но вече не изглеждаше такава.

— Питър, защо позволяваш на девойката да се облича като уличница? В този град няма ли магазини за прилични дрехи?

Мексиканското елече, което момичето носеше, беше твърде предизвикателно за представите на Кристофър. Гладката набрана пола едва стигаше до глезените. Декоративен корсет с дантели отпред, поставен над приличното на риза елече, повдигаше гърдите й и ги превръщаше в две високи закръглени сфери, които, макар да бяха надеждно прикрити, представляваха покана за мъжките очи.

— Предоставено й е по-подходящо облекло, но тя предпочита този… хм… по-обикновен костюм. Не можах да променя мнението й.

— Питър, приятелю, ти си голям кавалер, а — Кристофър размаха пръст по посока на Маги. — Утре, малка хитрушо, ще се появите в подходящо за дама облекло или аз самият ще махна старите ви дрехи и ще ви облека в новите.

— Не можете! — Тонът на Маги беше самоуверен, но Кристофър видя със задоволство, че в очите й се появи сянка на съмнение.

— Ще видите дали не мога, ако утре се появите в нещо подобно на днешния ви костюм.

За момент те кръстосаха погледи войнствено и на Кристофър му се стори, че потъва в тъмните сияйни очи, които одухотворяваха лицето й. След това гъстите й мигли се спуснаха над тях като було.

— Късно е и според мен всички сме малко поизнервени — обади се Питър. — Да благодарим на съдбата, че госпожа Гутиерез ни намери толкова бързо и ни каза, че Магдалена се нуждае от помощ. Сега навярно ще е най-добре всички да се оттеглим и да продължим дискусията сутринта!

Кристофър гледаше как Маги и нейната „придружителка“ излизат от салона. Госпожа Гутиерез, която, бе по-високата от двете, се наведе и прошепна нещо в ухото на девойката, за която отговаряше. Явно недоволна от чутото, Маги се стегна и изправи гръб. Кипяща от наранено достойнство, тя изостави по-възрастната жена и се изкачи по стълбите с походка на кралица.

Кристофър учудено сбърчи чело и поклати глава.

— Как да се справи човек с жена, която в един момент се държи като проститутката в следващия — като кралица!

След като размишлява един час дали е разумно да предизвиква Кристофър, на следващата сутрин Маги се появи на закуска във възможно най-прилична рокля от зелена коприна, украсена с черни панделки. Силно прилепналото елече преминаваше в шпиц на кръста й, което подчертаваше колко е слабичка. Полата беше широка й прибрана назад с панделка над малък приповдигнат турнюр. Скромният шлейф се влачеше зад нея като оловна тежест.

Маги се чувстваше потисната, закарфичена и скована в роклята. Собствените й дрехи — тя не считаше, че дрехите, които Питър и Луиза бяха избрали, са нейни — бяха много по-удобни, но мисълта как Кристофър Талбът смъква от нея старите й неща и й навлича нови беше особено неприятна. Когато Маги седна на масата, Кристофър огледа тоалета й с одобрение. Луиза се усмихна разбиращо. Беше понасяла цял час писъците, мърморенето и ругатните на девойката, докато пристягаше корсета, благодарение на който тя изглеждаше чудесно в новите си дрехи.

— Изглеждаш много добре, Магдалена — направи й комплимент Луиза.

— Много привлекателна сте! — допълни Питър към похвалата на Луиза. — Не си ли съгласен с мен, Кристофър?

Кристофър се усмихна. Маги почувства, че я обзема топлина, докато очите му я оглеждаха собственически.

— Определено изглежда по-добре — отвърна той. — Ако я вържем на верижка и запушим устата й; може би ще успеем да я представим за истинска дама.

Ножът, с който Маги режеше шунката, задра по дъното на чинията й.

— Както виждам, дамите са единствените, от които се изисква да имат добри маниери в обществото — сряза го тя. — Ясно е, че това не се отнася за господата.

— Моля ви Магдалена! — намеси се Питър. — Разговаряли сме и преди за вашия прекалено открит начин на изразяване. А ти, Кристофър, не гледай така сърдито, момчето ми. Това е прекрасен повод да видим как госпожица Монтоя ще се държи в обществото.

— Наистина.

На Маги не й се понрави саркастичната нотка в отговора на Кристофър. Тя нямаше никакво желание да му показва каквото и да било. По време на отсъствието му бе очаквала с нетърпение завръщането му, за да види каква дама е станала. А сега, поради една невинна лудория, той се отнасяше с нея като с жена от улицата.

— Сенатор Тейбър се е завърнал от Вашингтон е новата си съпруга — Елизабет Макорт Доу — продължи Питър.

— Хм, да. — Кристофър изглеждаше слабо заинтересован. — Чух за това. Голям скандал, доколкото разбирам.

— Доколкото разбирам, американците имат склонност към скандали.

— Не повече от англичаните, предполагам. Ние просто не сме толкова открити в подобни случаи.

— О, да. Тейбър дава бал, за да отпразнува своето завръщане и аз вече потвърдих поканите, които ви изпратиха. Сенаторът е разбрал, че в Денвър се намира син на херцог и настоява много да присъстваш.

Маги престана да се мръщи.

— Бейби Доу? Значи Хорас Тейбър най-после се е оженил за Бейби Доу?! Колко романтично!

— По-голямата част от обществото в Денвър определено не мисли така. — Кристофър отпи от кафето си. — Въпреки това предполагам, че всички ще бъдат на бала.

— Разбира се, че ще бъдат — съгласи се Питър. — Какъв по-добър случай за нашата млада дама да провери своите умения в светското общество на този град? В края на краищата тя едва ли ще може да види нещо по-изискано. Може би изобщо няма да присъства на Сезона в Лондон.

— О, аз бих искала да отида! — Маги едва успя да се удържи да не се разскача на стола. — Там ще видя Бейби Доу и Хорас Тейбър, и всички останали! Ще се държа най-прилично, обещавам! — Перспективата за това вълнуващо приключение изтри последната частица от гнева й. Беше слушала истории за Бейби Доу от проститутките в бордеите на Маркет Стрийт, от посетители на „Лейди Лак“, от продавачи на Ларимър Стрийт. Почти всички в Денвър казваха за Елизабет Макорт Доу, че е курва, но Маги намираше историята по-скоро романтична, а не отвратителна. Най-красивата жена в Колорадо, изоставена от съпруга си, беше спечелила любовта на богатия Крал на среброто — самият той хванат в капана на брак без любов със сурова съпруга, която презираше неговия разточителен начин на живот. Маги не можеше да нарече Бейби Доу курва поради това, че се е влюбила, нито да я обвини, че позволява на любовника си да пръска пари по нея в „Уиндзор“. Те най-после се бяха оженили — един триумф на любовта над грозната житейска действителност. Маги беше изпълнена с възторг.

Кристофър я прониза с поглед изпод вдигнатите си вежди.

— Ако отидем, Маги вие ще правите само онова, което аз ви казвам през цялото време. Без да ми задавате въпроси.

— Разбира се!

Подозрителният англичанин, изглежда, не й вярваше.