— Хайде да отидем в „Лейди Лак“ и да видим дали Джон Трейвис не те мами — предложи тя на Луиза.

— Трейвис не ме мами. И навярно ръководи заведението.

— Не ти ли липсва кръчмата? — попита Маги с глас, изпълнен с тъга и копнеж.

— Не. Изобщо не ми липсва. С кръчмата изкарвам прехраната си. Тя е единственото ценно нещо, което ми остана от моя мъж след двадесет години брак. Но не мога да твърдя, че ми е приятно да се занимавам с пияници, комарджии и развратници всяка вечер, с мъже като Джак Морли и…

Луиза не довърши изречението, но Маги знаеше името, което остана непроизнесено. В деня след онази ужасна нощ всички вестници в Денвър — „Нюз“, „Таймс“, „Трибюн“ — бяха публикували историята за „тайнственото убийство“. Луиза прочете на Маги написаното в „Роки Маунтин Нюз“ — особено потресаващ разказ, в който се казваше, че според икономката отвратителното престъпление е извършено от две жени. За беда на полицията заподозрените били с наметала и качулки. Икономката можела да даде само неясно описание.

Те прекосиха Бродуей и продължиха на запад към центъра на града. Тухлените къщи дадоха път на магазинчета и кантори и при приближаването им към Маркет Стрийт Маги изпитваше нарастващо желание да види отново скандалната улица с лоша репутация, на която бе прекарала голяма част от младостта си.

— Магдалена, наистина трябва да се връщаме вече! Госпожа Колби ще сервира вечерята и господин Скарбъроу ще се чуди къде сме.

— Да вървят по дяволите! За Питър Скарбъроу ще е добре да научи, че ние не сме постоянно на негово разположение. Я виж! Стигнахме до хлебарницата на стария Сандовал. Не ти ли се хапва вкусна кифличка?

— Нямаме пукната пара, Магдалена.

Маги се разсмя.

— Кога е могло да ме спре нещо такова? Освен това миналото лято Сандовал ми причини куп неприятности в кръчмата. Спомняш си, нали? Той ми дължи много повече от една кифличка!

— Магдалена!

Маги изобщо не чу предупреждението на Луиза. Дяволчето в душата й се бе отскубнало от каишката и сега се развихряше. Беше го потискала твърде дълго.

— Хайде! — Маги надникна през прозореца в хлебарницата. — Сандовал е в задната стаичка!

— Магдалена…

Маги влезе на пръсти в магазинчето и вдъхна миризмата на току-що изпечените вкуснотии. На двете стени бяха изложени тави с курабийки, кифлички и хлябове. За момент Маги се обърка — не знаеше какво да избере. Чуваше как Сандовал се движи тежко в задната стаичка.

— Ей сега идвам! — извика той.

— Магдалена, веднага излизай оттам — настоя Луиза.

Ще бъде кифличка, реши Маги. Пресегна се и грабна една в мига, в който ниският тантурест хлебар излезе от задната стаичка. Очите й се разшириха от мигновеното удоволствие, което изпита от страха. Хукна, доволно засмяна от успешната кражба.

— Ей, ти там — извика Сандовал. — Върни се!

С кифлата в ръка Маги се затича по улицата. Сандовал се спусна да я гони, пуфтейки като парен локомотив по нанагорнище. Маги спря за миг и му махна с ръка.

— Дължиш ми я, Сандовал!

— Маги Монтоя, скитнице такава! — Сандовал спря, за да си поеме дъх и размаха юмрук след нея. — Ако те видя в хлебарницата отново, ще ти…

Маги не чу докрай заплахите му. Хлебарят си бе отдъхнал и отново я подгони. С радостен подскок тя хукна напред. Преди. Сандовал да набере скорост, Маги сви по Ларимър Стрийт, където в този час почтените хора в Тейбър Блок приключваха работния ден, а хазартните капанчета по улицата започваха да се оживяват. Тя внезапно зави в уличката между два от най-шумните хазартни салона. Предполагаше, че Сандовал се е отказал от преследването. Но не беше зле да си намери укритие, каза си тя.

Маги се облегна на стената и отхапа от откраднатата кифличка. Дори мисълта, че трябва да се изправи пред вбесената Луиза и навярно пред още по-вбесения Питър Скарбъроу, не намаляваше удоволствието й.

Маги се готвеше да отхапе повторно от кифлата, когато шум от боричкане и сърдити гласове я накараха да се скрие отново в сянката. В уличката се появиха двама мъже.

— Ще те науча аз теб как се подреждат картите, мръсно копеле такова!

Шумът от удар е юмрук беше последван от стенание.

Маги се притисна плътно към стената, но сянката не беше достатъчна, за да я прикрие. Единият от мъжете се изправи, като остави осакатената си жертва да се валя в мръсотията.

— Я да видим кой е тук?

В здрача Маги не видя ясно лицето на мъжа, но разпозна гласа му. Беше Джак Морли.

Трета глава

Кристофър слезе от наетата карета и провери два пъти адреса на къщата пред себе си.

— Тва е, Ваше благородие!

— Да, това е. — Талбът плати на файтонджията, отвори портата с решетки и се отправи по пътеката към входната веранда. Позлатена дърворезба красеше стрехите, капаците на прозорците и прилежащата шестоъгълна кула, която започваше на нивото на градината и се извисяваше над покрива на къщата.

Пълна жена с посребрени коси отговори на почукването му.

— Да, господине?

— Аз съм…

— Кристофър! Ти се завърна — приветства го от коридора гласът на Питър. — Великолепно! Тъкмо се чудех да не си налетял на някакви бандити, индианци или друга напаст!

Кристофър подаде шапката и палтото си на икономката.

— Мислех да ти пиша, че се връщам, но доколкото познавам тази страна, прецених, че ще пристигна по-бързо от писмото.

— Заповядай в салона! Къщата не е кой знае какво, но все пак е приемлива. Това е най-доброто, което можах да направя за съжаление. Как мина пътуването ти?

Кристофър се огледа наоколо. В помещението бяха струпани безразборно тежки мебели от орех, ориенталски килими и драперии, маслени картини със съмнително качество, огледало с долнопробна рамка и тежък кристален полилей.

— Предполагам, че си я наел мебелирана.

Питър направи гримаса.

— Това е видно. Седни и ми разкажи какво успя да откриеш! Искаш ли нещо за пиене? Вечерята ще е готова след тридесет минути.

— Благодаря, ще почакам. — Кристофър избра най-малко неудобния на пръв поглед стол и седна на него. Новините са добри. Тази страна е узряла за инвестиции. Необходими са само средства. Огледах земи в Орегон и Северна Калифорния, както и в Ню Мексико. Човек, който има капитал, може да направи цяло състояние тук не само със скотовъдство, но и с дърводобив, земеделие, внос и износ на стоки. Съществуват стотици възможности. Ако брат ми не беше такъв развейпрах… — Болката, която го измъчваше вече цяла година, му попречи да продължи.

Кристофър видя отражението на емоциите си върху лицето на Питър. Адвокатът беше приятел и съдружник на семейство Талбът от години и всъщност бе много по-близък със Стивън, отколкото Кристофър.

— Тъй като стана въпрос за Стивън — продължи той, — аз внесох иск за наследството на семейство Монтоя в канцеларията на Главния инспектор в Санта Фе. Случаят е съвсем ясен и категоричен, но без съмнение ще мине известно време, докато се произнесат по него. Казаха ми, че някои дела лежали в папки от години, без да бъдат уредени. Но служителят, с когото разговарях обстойно, ми даде да разбера, че документацията към нашия иск е много по-пълна, отколкото другите. Както винаги, ти си свършил работата си похвално задълбочено. Ако използваш таланта си в твоята професия, навярно ще забогатееш много бързо.

Питър поклати глава и се усмихна.

— Да се занимаваш със законите е приятно, но да си адвокат е ужасно тъпо.

Кристофър повдигна вежди учудено.

— Работата ти тук по-интересна ли с?

— Понякога.

— Как е нашата малка наследница? — Кристофър направо се боеше да подхване тази тема. Маги Монтоя можеше да накара всеки мъж да се запита дали Господ е постъпил разумно, като е създал противоположния пол. Дори само кратката среща с нея бе накарала Кристофър да съзре някаква затрогваща прелъстителност под грубата и външност, а тази привлекателност можеше да се окаже по-опасна от острите страни на характера й. Беше истински срам, че двамата с Питър трябваше да превърнат малкото необработено късче самородно злато в знатна дама, защото нямаше съмнение, че тя щеше да стане скучна като всички благороднички, които той познаваше.

— Госпожица Монтоя напредва добре — каза Питър. — Предполагам, че това ще те изненада приятно, момчето ми. Тя е много умна. Справи се толкова бързо с четенето и писането, че ми беше трудно да повярвам. По-бавно се справя със смятането, но и там напредва доста добре. Що се отнася до светските маниери…

Питър спря замит и Кристофър се приготви да чуе неприятни новини.

— Тя е едно добросърдечно и почтено момиче — продължи Питър, като внимателно подбираше думите си. — Убеден съм, че с времето ще започне да разбира тънкостите на доброто държане. За съжаление, макар че притежава някои чудесни качества, има склонност към упорство, забележително за жена. Понякога се забравя и изпада в непочтителност и немирство.

Кристофър въздъхна.

— Боях се, че ще кажеш нещо такова…

— Трябва да се има предвид обаче, че не е получила системно възпитание, а само допреди седем месеца е живяла при най-долни условия.

— А има една теория, че произходът на човека си личал… Две поколения назад Монтоя са били една от най-аристократичните испански фамилии в Мексико. Е, предполагам, че госпожица Монтоя и аз ще можем да се изтърпим един друг поне няколко месеца.

Питър го погледна загрижено.

— Кристофър, момчето ми, сигурен ли си, че си обмислил добре всичко? Както изглежда, правиш голяма жертва, но помислил ли си какви ще са последствията за госпожица Монтоя? Тя може да се откаже, когато разбере какво искаш в действителност от нея.

Кристофър разтри с ръка челото си.

— Разбирам опасенията ти, Питър, но в случая не става въпрос само за семейната чест. Впрочем не е ли странно, че „чест“ много често е синоним на отмъщение? Финансовото състояние на моето семейство изисква тази драстична стъпка. Както ти е известно, кризата в земеделието ни удари лошо.