— Ти!

Маги вдигна поглед, за да срещне гневните очи на лейди Торингтън.

— Пълниш главата на дъщеря мис глупости, нали? Нарисува те и сега си представя, че е художничка. Кристофър, ти си не по-малко виновен. Толкова шум вдигна за този портрет, когато Елизабет ти го даде. Дори го окачи в стаята си, като че ли е нещо повече от обикновено мацане. Господи, смили се над нас! Елизабет винаги е била послушна дъщеря, а сега това!

— Мамо — прекъсна я Кристофър. — Елизабет има талант, който далеч надхвърля посредственото умение на една дама. Би трябвало да се гордееш с нея.

— Елизабет е дама, не художник. Нещо повече — тя е сгодена дама. Как смяташ, какво ще каже виконт Стендбридж, като узнае за това? Трябва да се върне от провинцията тази седмица. Господ да ни е на помощ, ако Елизабет го обиди. Никога няма да й го простя. Богатството на семейството му е огромно. Такъв изгоден брак не се урежда лесно дори и за нашето семейство. Всъщност ние ще сме изключителни късметлии, — гневно погледна Маги, — ако не размисли, като чуе за настоящия скандал.

— Скандал? — потрепери херцогът. — Какъв скандал?

— Нищо, с което да не мога да се справя, Едуард.

Старецът удари по масата с вилицата си.

— Кажи ми, дърта фльорцо! Аз все още съм главата на семейството!

Херцогинята се изчерви. Кристофър се опита да прикрие усмивката си. Нещо в Маги се сви. Тя харесваше стареца въпреки странното му бръщолевене. Без съмнение неговото неодобрение щеше да се прибави към това на останалите.

— Много добре, Едуард, щом настояваш да знаеш. Вчера сутринта Магдалена е прекосила като хала Хайд Парк, яхнала коня като дивачка. Цялото висше общество я е видяло.

— Не чак като хала. И наистина много малко хора ме видяха. — Маги се чувстваше длъжна да се защити.

Херцогинята подсмръкна.

— Но тези, които са те видели, са разпространили историята из целия град, разбира се. Някакви си часове след инцидента дамите от семейството ни бяха подминати без поздрав в Хайд Парк. Не можем да излезем от къщата, без да станем за посмешище.

Херцогът избухна в гръмогласен смях.

— Без седло? Яхнала коня като див индианец? Колко прекрасно! — Той се засмя, задави се, после отново се разсмя. Изведнъж лицето му почервеня, а по челото му изби пот.

— Едуард! Пресилваш се!

Херцогът не можеше да отговори. Беше прекалено зает да се смее. Маги се притесни.

Кристофър се изправи и помогна на баща си да стане от стола.

— Ела, татко. Нека се качим в апартамента ти. Маги, ще помогнеш ли, моля те?

Маги с радост се притече на помощ на херцога, докато Кристофър го извеждаше от стаята.

Два дни по-късно херцогът умря. Само час след като старецът беше издъхнал, виконт Стендбридж посети лейди Елизабет, за да й съобщи, че при настоящите обстоятелства не можел да си позволи да свърже името си със семейство Талбът. Само за час след завръщането му в Лондон повече от трима души му описали с подробности дивата езда на лейди Кристофър Талбът. Беше развалил годежа с най-дълбоки извинения.

Семейство Талбът никога не бе изпадало в по-лошо състояние и, изглежда, Маги беше в основата на повечето им тревоги.

Лейди Торингтън се затвори в стаята си. Катерина последва примера и. Рейчъл бе изпратена с дойката си при братовчеди в Съри, докато семейството възстанови равновесието си. Родни, както винаги, се отдаде на пиянство и хазарт, за които не можеше да плати. Кристофър прекарваше значително време с Джеймс в кантората на семейния адвокат, а когато не беше ангажиран по този начин, довеждаше два коня до почти пълно изтощение. Още преди смъртта на херцога беше затворен в себе си и мрачен.

Маги нямаше към кого да се обърне. Струваше й се, че всички я гледат с неодобрение. Портретите в галерията, стените на къщата, самият въздух излъчваха враждебност. В деня на погребението на херцога тя се извини, че не е добре, за да не присъства на натруфената процесия и церемонията. После се върна в стаята си. Елизабет я последва.

— Маги! Какво има? Наистина ли си болна? — Тя седна на леглото до плачещата Маги и обви с ръка раменете й. — Болна ли си? — попита отново.

— Не — изхлипа Маги.

— Тогава какво има? Кристофър вече е начело на процесията с Джеймс. Да изпратя ли да го повикат?

— Не!

— Ще го направя, ако не ми кажеш защо е всичко това.

— Аз… Аз просто не мога да се изправя пред тях — промълви тя.

— О, Маги, нали няма да позволиш на стария дракон — майка ми — да те съкруши?

— Баща ти — изхлипа Маги. — Той… Той се смя до смърт на това, което направих.

— Това е смешно. Всички очаквахме смъртта му. Единственото нещо, което направи за херцога, скъпа Маги, беше да развеселиш последните му дни с малко смях.

Горещи сълзи потекоха по лицето на Маги.

— Не бъди нещастна, скъпа Маги. Моля те, заклевам се, че ще поговоря с Кристофър, когато погребението приключи. Ужасно те е пренебрегнал. Винаги е бил резервиран и стиснат по отношение на чувствата си, но няма никакво право да бъде жесток.

— Недей да говориш с него — помоли Маги.

— Моля те, ела с мен на погребението, Маги. Можем да се поддържаме една друга. Моля те!

Маги кимна и позволи на Елизабет да избърше лицето й с влажна кърпа. Хванати под ръка, те напуснаха стаята.

Вечерта след погребението семейството вечеряше мълчаливо. Джеймс, седнал начело на масата — вече като шести херцог Торингтън, направи съобщение. Госпожица Амелия Хоторн се била съгласила да му стане съпруга.

Херцогинята кимна сериозно с глава и се усмихна насила.

— Съобщението няма да се обяви публично, докато не мине благоприличното време за траур — каза Джеймс. — Амелия се надява, че можем да направим годежа по Коледа. Мамо, съзнавам, че малко пришпорваме нещата след смъртта на татко, но аз трябва да мисля за бъдещето на семейството, за наследник на титлата…

Той продължи с благородните си мотиви, но Маги подозираше, че е по-заинтересован от нежната кожа на Амелия и съблазнителните й форми, отколкото от възможността й да роди наследник. Новият херцог нетърпеливо напомни на семейството си, че госпожица Хоторн не само има тлъста зестра от богатия си чичо, но и значително лично състояние, наследено от починалите й родители.

Маги забеляза, че когато Джеймс приключи с изброяването на предимствата на Амелия, Кристофър го поздрави достатъчно сърдечно, за да прикрие собствените си чувства. Но в усмивката, която отправи към брат си, имаше горчивина.

— Не се тревожи за Кристофър — прошепна Елизабет на Маги, когато мъжете се оттеглиха в библиотеката да изпият питиетата си. — Много отдавна е разбрал Амелия. Тя и Джеймс са си лика-прилика.

По-късно, в спалнята им, Маги седеше на леглото, обхванала с ръце коленете на свитите си крака. Кристофър още не се бе качил горе, въпреки че Маги чу тропането от ботушите на Джеймс по коридора, а по-късно и несигурните стъпки на Родни. Може би седеше сам в библиотеката или обикаляше долу. Беше видяла болката на лицето му, когато Джеймс обяви годежа си с Амелия. Кристофър беше заявил, че не изпитва вече никакви чувства към момичето, но Маги не му вярваше напълно. Амелия се обличаше по последна мода, косата й винаги беше подредена в безукорна прическа, говореше ясно, никога не грешеше и не допускаше цветисти думи да се вмъкват в правилния й речник. Съвсем не приличаше на неелегантната и необразована съпруга на Кристофър.

По коридора приближиха меки стъпки. Вратата бавно се отвори. Кристофър се подпря на касата. Дори от такова разстояние Маги можеше да помирише сладкия дъх на бренди, който нахлу заедно с него в стаята.

Очите на Кристофър блестяха като кристали обсидиан, когато се спряха на нея. Маги беше виждала други мъже да изглеждат така — същото напрегнато отчаяние, същия вид на хищник, който търси плячка. Съпругът й не беше пиян, както първоначално си бе помислила. Нуждаеше се от жена. А тя беше единствената на разположение.

Извърна се на другата страна, когато той приближи.

Осемнадесета глава

— Маги. — Кристофър опря длани на раменете й и започна бавно да я масажира. Мирисът на бренди се усещаше силно, но ръцете му бяха сигурни и нежни. Топлината му проникна коварно в плътта й и заплаши да заглуши гнева, който бушуваше в нея. Гняв и болка, че той никога не ще отвърне на любовта й.

Тя затвори очи, като се опитваше да овладее първите тръпки на страстта.

— Маги, не се извръщай. — Обърна я към себе си, докато я навеждаше към леглото. Нежни ръце отметнаха непослушните тъмни къдрици от лицето й. — Знаеш ли, че от ден на ден ставаш все по-хубава!

Маги се чудеше дали Кристофър вижда нея или Амелия. Целуваше челото, носа, ъгълчетата на устните й. Тя прочете болката в очите му и се отдаде на нуждата да я облекчи. Докосна бузата му, изглади напрегнатата линия на челото, после вплете пръстите си в гъстата му черна коса, за да привлече устните му до своите. Маги почувства как светът изчезва, като отнася със себе си гнева и болката. Знаеше, че това е краят. Искаше той да е добър и да го отнесе със себе си, за да я утешава, когато в бъдеще празнотата се настани в душата й.

— Кристофър — прошепна тя. — Моля те, люби ме. Сега. Моля те.

— Ще те любя до полуда, сладка Маги. — Сръчно се справи с копчетата на нощницата й и я разтвори, за да вижда гърдите й. Бяха горещи и напрегнати и го подканяха да ги докосне. — Маги. Сладка Маги. — Дъхът му пареше кожата й, а нежният допир на устните му до гърдите й я изпълваше с желание. Всяка фибра на тялото й напрегнато очакваше утехата на ласките му, усещането на плътта му до своята.

Накрая той я покри с тялото си и намести стройните си крака между бедрата й.

— Толкова много те искам — призна Кристофър до устните й. — Откакто те видях за първи път, гориш като огън в кръвта ми.

Отново я целуна — бавно, страстно, после изръмжа почти нечовешки, като проникна дълбоко в нея.